Нови създания са сътворени!

МЪДРИЯТ цар Соломон веднъж казал: „Няма нищо ново под слънцето.“ (Еклисиаст 1:9) Това е вярно, що се отнася до материалния свят, в който живеем. Но как стои въпросът с необятната област на духовното творение на Йехова? В тази област една личност, която е по–велика от Соломон, да, най–великият човек, живял някога на земята, станал едно забележително ново създание. Как се случило това?

През 29 г. от нашата ера съвършеният човек Исус се представил пред Йоан, за да бъде покръстен в река Йордан. „И като се кръсти, Исус веднага излезе от водата; и ето, отвориха му се небесата и видя божия дух, че слиза като гълъб и се спускаше на него; и ето, глас от небесата, който казваше: ‘Този е възлюбеният ми син, в когото е моето благоволение.’“ (Матей 3:16, 17) Така човекът Христос Исус бил първият от едно ново създание, помазан да върши божията воля. По– късно, въз основа на своята жертвена смърт, Исус станал посредник на един нов договор между Бога и избрана група от хора. Всеки един от тези хора станал „ново създание“, заченато от божия дух за небесна надежда, с перспективата да управлява заедно с Исус в небесното му Царство. — 2 Коринтяни 5:17; 1 Тимотей 2:5, 6; Евреи 9:15.

През вековете тези помазани, заченати от духа християни били събирани в единство с Христос като истински християнски сбор, който сбор сам по себе си е ново създание. Бог го призовал из този свят с определена цел, както казва апостол Петър: „Вие обаче сте избран род, царско свещенство, свят народ, люде, които Бог придоби, за да възвестява[те] превъзходствата на този, който ви призова от тъмнината в своята чудесна светлина.“ (1 Петър 2:9) Подобно на Христос Исус — първото ново създание, — основното задължение на това следващо ново създание е да проповядва добрата новина. (Лука 4:18, 19) Поотделно неговите членове, които в крайна сметка наброяват 144 000 души, трябва ‘да облекат новата личност, създадена според волята на Бога в истинска праведност и  вярност’. (Ефесяни 4:24, NW; Откровение 14:1, 3) Това изисква те да култивират „плода на духа“, описан в Галатяни 5:22, 23, и предано да се грижат за своето настойничество. — 1 Коринтяни 4:2; 9:16.

Как стои въпросът с това ново създание в съвременността? През 1914 година, както показва библейският план на епохите, думите в Откровение 11:15 биват изпълнени: „Световното царство стана царство на нашия Господар [Йехова] и на неговия Христос, и той ще царува до вечни векове.“ Първото дело на Христос като нововъзцарен цар е да изхвърли Сатан и неговите демонични ангели от небето към земната област. Това донася ‘горест за земята’ под формата на Първата световна война и свързаните с нея бедствия. — Откровение 12:9, 12, 17.

Това също така обърнало внимание на останалите от новото създание на земята, че те трябва да участвуват в изпълнението на Исусовото пророчество: „Това благовестие на [установеното] царство ще бъде проповядвано по цялата вселена [населена земя — NW] за свидетелство на всички народи, и тогава ще дойде свършекът.“ Какво представлява този „свършек“? Исус продължава да обяснява: „Тогава ще има голяма скръб, небивала от началото на света досега, и каквато не ще има. И ако да не се съкратяха ония дни, не би се избавила ни една твар; но заради избраните ония дни ще се съкратят.“ — Матей 24:3–14, 21, 22.

Духът на Йехова подтиква помазаните от новото му създание да се заемат с най–обширната проповедна кампания, провеждана някога на земята. От няколко хиляди души през 1919 г., броят на тези пламенни вестители на Царството нараства на около 50 000 души в средата на 30–те години. Както било пророкувано, „по цялата земя е излязъл гласът им, и думите им до краищата на вселената [населената земя — NW]“. — Римляни 10:18.

Дали обаче останалите на земята от новото създание щели да бъдат единствените, събрани за спасение? Не, защото едно пророчество гласяло, че божиите ангели ще задържат ветровете на голямата скръб, докато бъде завършено не само събирането на тези насочени към небето духовни израелтяни, но и на други, на едно „голямо множество, което никой не можеше да изброи, от всеки народ и от всичките племена, люде и езици“. Каква ще бъде тяхната участ? О, те ще излязат невредими „от голямата скръб“, за да се радват на вечен живот в райска земя! — Откровение 7:1–4, 9, 14.

За щастие, това голямо множество, събирано от около 229 страни, е нараснало до почти 4 500 000 активни свидетели. И много други идват, както показва броят на посетителите — 11 431 171 души — на Възпоменанието за Исусовата смърт на 17 април миналата година. От всички тези милиони само 8683, които изявяват, че са от остатъка на новото създание, взеха от символите на Възпоменанието. Членовете на тази малка група никога не биха могли сами да осъществят огромната проповедна дейност на днешното време. Милионите, които съставляват голямото множество, сега работят рамо до рамо с тях, за да бъде свършена работата. (Софония 3:9) Освен това, добре подготвени членове на голямото множество сега вършат административната и други отговорни дейности редом с помазаното Ръководно тяло на духовния Израел, точно както неизраелтяните нетиними работели редом със свещениците, за да възстановят стените на Йерусалим. — Неемия 3:22–26.

Създаване на „ново небе и нова земя“

Каква радост съпътствува това събиране! Точно както Йехова казал, че ще бъде: „Ето, създавам ново небе и нова земя; и предишните неща няма да се спомнят, нито ще дойдат на ум. Но вие  веселете се и радвайте се винаги в онова, което създавам; защото, ето, създавам Йерусалим за радост, и людете му за веселие. Аз ще се радвам на Йерусалим и ще се веселя за людете си, и няма да се чува вече в него глас на плач, нито глас на ридание.“ (Исаия 65:17–19) Новото небе на създанието на Йехова ще бъде съставено накрая от Христос Исус и 144 000 възкресени членове на новото създание, които са били изкупени измежду човечеството през изминалите 19 века. То е далеч по–славно от всяко земно правителство, което управлявало в буквалния Йерусалим, дори онова от времето на Соломон. То образува Новия Йерусалим, небесен град, описан в цялата си сияйна красота в Откровение, 21 глава.

Новият Йерусалим е духовната невяста на Христос, неговите 144 000 помазани последователи, които се присъединяват към своя жених след своята смърт и духовно възкресение. Те са изобразени в Откровение 21:1–4 като ‘слизащи из небето, от Бога’, тоест, използувани от Него за насочване на благословии към човечеството тук, на земята. По този начин се изпълнява пророчеството: „Ето, скинията на Бога е с човеците; той ще обитава с тях; те ще бъдат негови люде; и сам Бог, техен Бог, ще бъде с тях. Той ще обърше всяка сълза от очите им, и  смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина.“

Колко благодарни можем да бъдем за това, че Бог създал новото небе! За разлика от преходните, покварени управления, които толкова дълго са тормозели човечеството, тази правителствена уредба на Бога ще бъде трайна. Новото създание и духовното му потомство, голямото множество, ликуват в следващото обещание на Бога: „Защото както новото небе и новата земя, които аз ще направя, ще пребъдат пред мене — казва [Йехова], — така ще пребъде родът ви и името ви.“ — Исаия 66:22.

„Новата земя“ започва с това потомство на помазаните от новото създание. Тя е новото, имащо страх от Бога човешко общество на земята. Омразата, престъпността, насилието, корупцията и неморалността в днешното човешко общество безспорно подчертават нуждата от пълната промяна към обществото на новата земя, действуващо под ръководството на доброжелателното ново небе. Такава е целта на Йехова. И както е създал новото небе, така той създава новата земя, събирайки голямото множество като ядро на мирното общество на новия свят. Само това общество ще бъде спасено живо „от голямата скръб“. — Откровение 7:14.

Какво можем да очакваме след голямата скръб? Говорейки на своите апостоли — първите от онези, които образували новото небе, което ще управлява новата земя, Исус обещал: „Истина ви казвам, че във време на обновлението на всичко, когато Човешкият син ще седне на славния си престол, вие, които ме последвахте, също ще седнете на дванадесет престола.“ (Матей 19:28) Всичките 144 000 от този Нов Йерусалим ще участвуват заедно с Исус в съденето на човечеството. Тогава любовта ще смени себелюбието и омразата като основа, на която е изградено човешкото общество. Племенните, расовите и националистическите проблеми ще бъдат изкоренени. Възкресението постепенно ще връща любимите близки. Милиардите на вярното човечество ще станат едно голямо, обединено семейство, издигнато до вечен живот на една земя, превърната в рай.

Това ще бъде нещо повече от утопия или романтични фантазии. То ще бъде трайно създание — ‘ново небе и нова земя, които очакваме според обещанието му и в които ще живее правда’! (2 Петър 3:13) Безспорно, това е една великолепна перспектива, величествено обещание от онзи, който казал: „Ето, подновявам всичко!“ И добавил вдъхващото вяра изречение: „Тия думи са истинни и верни.“ — Откровение 21:5.