Ти можеш да се справиш с чувството на безизходност!

ПРЕДСТАВИ си тежкото състояние на един 23–годишен мъж. Той е с недостатъчно образование и работи срещу минимално заплащане. Плановете за женитба и задоволителен живот са немислими за него. Нищо чудно, че майка му казва: „Той е крайно опечален и се чувствува в безизходна ситуация!“ Случаят на този млад човек е типичен за милиони други. По една или друга причина хора от всякакви среди изпитват чувство на безизходност.

Чувството на безизходност е „дълбоко хронично чувство или състояние на несигурност, обезсърчаване и неудовлетворение, произтичащо от осуетени желания, вътрешни конфликти или други нерешени проблеми“. (Webster’s Third New International Dictionary [„Трети нов международен речник на Уебстър“]) Ние изпитваме чувство на безизходност, когато се опитваме с всички сили да постигнем нещо, но не успяваме. Тогава чувствуваме всяко свое движение блокирано, сякаш удряме главата си в каменна стена, без изгледи за успех. Всички ние познаваме това чувство.

Работниците, извършващи на пръв поглед неудовлетворителна работа, могат да се чувствуват безполезни. Ако не срещат признателност, съпругите или майките, които се борят с всекидневните тревоги и изморяващи задължения, могат да се почувствуват нереализирани, неоценени. Младите хора, сблъскващи се с проблеми в училище, могат да почувствуват безизходност в своите усилия да получат образование. Членовете на малцинствени групи могат да страдат вътрешно, убедени, че са жертва на несправедлива дискриминация. Бизнесмени, които честно се опитват да произвеждат качествени стоки или услуги могат да бъдат смазани от безскрупулни и нечестни конкуренти. Тези и други подобни случаи предизвикват чувство на безизходност и изпълват мнозина с безнадеждност.

Един мъдър човек, живял преди векове, успял да облече чувството си на безизходност в думи, които ние можем да разберем. Израелският цар Соломон казал: „Тогава разгледах всичките дела, които бяха извършили ръцете ми, и труда, в който бях се трудил, и ето — всичко беше суета и гонене на вятър, и нямаше полза под слънцето. Защото каква е ползата на човека от всичкия му труд и от грижата на сърцето му, за което се изморява под слънцето? Понеже всичките му дни са само печал, и трудовете му скръб; и още и нощем сърцето му не си почива. И това е суета.“ (Еклисиаст 2:11, 22, 23) Думите на Соломон изразяват отчаянието, което изпитват толкова много хора, когато се опитват да се справят с чувството за безизходност, лишаващо ги от удовлетворяващ живот.

Хората, изпитващи чувство на безизходност, могат дори да станат безразсъдни. В най–тежките случаи някои дори изоставят борбата, отпадайки от обществото, за да заживеят като аутсайдери. За да получат онова, което смятат, че им се полага, някои хора прибягват до престъпления и насилие. Неотслабващото напрежение разкъсва брачни и семейни връзки.

Много от нас може би трябва да полагат големи усилия, търсейки начини как да се справят с чувството за безизходност. Но независимо от всичко, което правим, може да изглежда, че нещата се влошават. Притчи 13:12 казва: „Отлаганото очакване изнемощява сърцето.“ Нашето физическо и духовно благополучие може да бъде застрашено. Дали положението е безнадеждно? Дали трябва да живеем с постоянно чувство за безизходност като възмездие за нашите недостатъци или грешки? Възможно ли е да бъдат предприети някакви практически стъпки, за да се справим с чувството за безизходност и да можем да се радваме на по–удовлетворяващ живот? Нека видим това.

 Някои начини да се справим с чувството за безизходност

Когато имаме проблем и се нуждаем от съвет, ние обикновено се обръщаме към знаеща, опитна личност, на която можем да имаме доверие. Притчи 3:5, 6 препоръчва: „Уповавай на [Йехова] от все сърце и не се облягай на своя разум. Във всичките си пътища признавай Него и той ще оправя пътеките ти.“ Практичен съвет може да бъде намерен в божието Слово, Библията. Помисли върху някои примери на прозрение, което тя осигурява.

Чувството за безизходност може да бъде свързано с изкарването на прехраната. Например, нашата светска работа може да бъде удовлетворяваща, но ниското заплащане може да бъде източник на депресия. Ние обичаме семейството си и искаме най– доброто за членовете му. Но въпреки това краят на опасенията относно изпълняването на нашите финансови задължения не се вижда. Ние можем да работим извънредно и дори да започнем втора работа. След известно време животът започва да прилича на един монотонен цикъл от ядене, спане и работа. Но сметките за плащане пак се трупат, дълговете растат и чувството за безизходица се увеличава.

Основната цел на светската работа е да осигури средства за нашите нужди. Но от колко се нуждаем ние? Апостол Павел писал: „Нищо не сме внесли в света, нито можем да изнесем нещо; а като имаме прехрана и облекло, те ще ни бъдат доволно.“ Дали се опитваме да придобием повече от това и да се мерим с онова, което другите имат или могат? Ако е така, то може би ние жънем последствията от това под формата на чувство за безизходност. Павел предупредил: „А които ламтят за обогатяване, падат в изкушение, в примка и в много глупави и вредни страсти, които потопяват човеците в разорение и погибел. Защото сребролюбието е корен на всякакви злини, към което като се стремяха някои, те се отстраниха от вярата и пронизаха себе си с много скърби.“ (1 Тимотей 6:7–10) Една честна преценка на материалните ни стремежи може да разкрие някои ненужни неща. Няколко разумни промени към пестеливост и по–скромен начин на живот могат да направят много за намаляването на нашето чувство за безизходност.

Потиснатите естествени желания много често са причинявали чувство на безизходност. Например, естествено е една млада жена да има силно желание да се омъжи и да има сигурността и сърдечната обич, които придружават семейния живот. Тя може да полага големи усилия, за да се направи по–привлекателна чрез най–модните или разкрасяващи артикули, а също и да стане запален читател на списания, предлагащи съвети за страдащите от несподелена любов. Жената може да посещава безкрайно много събирания, надявайки се да срещне подходящия партньор, но всичко това да е безуспешно. Минават години и чувството за безизходност става непоносимо. В отчаянието си тя може да се изкуши да се ожени за неподходящ човек. Или още по–лошо — за да задоволи копнежа си за обич, тя може да се остави да бъде въвлечена в неморално поведение.

В един такъв случай са необходими търпение и добра преценка. Бракът с неподходящ човек — особено ако той няма вяра в Йехова — би бил сериозна грешка. (1 Коринтяни 7:39; 2 Коринтяни 6:14, 15) Неморалността неизбежно води до сърдечна болка и отчаяние. (Притчи 6:32, 33) Един честен самоанализ, заедно с разумен подход може да помогне. „Кроткият и тих дух“ може да привлече подходящ брачен партньор далеч по–добре от модните дрехи и екзотичната козметика. (1 Петър 3:3, 4) Вместо да се разчита на често късогледия или лекомислен съвет на светските специалисти, важно е да се обърнем към Автора на брака и да научим какво е необходимо, за да бъдеш обичана и скъпа съпруга. (Притчи, глава 31) Неженените мъже и жени трябва да се опитат да проявяват качествата, които биха желали да видят у своите партньори. Колко мъдро е да се търси здравословното общуване с хора, които уважават библейските принципи. Ако прилагаме тези принципи в живота, нашите изгледи за щастлив брак ще бъдат безкрайно по–големи. Дори и бракът да не се осъществи веднага, действията в хармония  с библейските принципи ще ни донесат радост и ще направят безбрачния живот много удовлетворяващ.

Един тежък товар от задължения може да ни доведе до раздразнение. Може би има натиск от всички страни. Ние се притесняваме за належащите нужди на семейството си, а нашият работодател може все да не бъде доволен. Роднините може да очакват от нас да им помагаме всеки път, когато са в беда. Поради натиска от всички страни, възможно е един дълъг списък от пренебрегнати лични дела да настоява за нашето внимание. Може да изглежда, че времето и енергията ни трябва да бъдат насочени в няколко различни посоки едновременно. Чувството на безизходност може да се превърне в гняв и ние да сме готови да се откажем от всичко. Тогава какво да правим?

Ще бъде мъдро да направим преоценка на нещата, които сме поставили на първо място. Тъй като онова, което можем да направим, не е безгранично, не е възможно да отвърнем на всяко изискване от страна на другите. Ние трябва да се ограничим с „по–важните неща“. (Филипяни 1:10, NW) В края на краищата, „живо куче струва повече от мъртъв лъв“. (Еклисиаст 9:4) Някои задължения са неотложни и не могат да бъдат оставени на страна, докато други, които са по–малко важни, ще трябва да почакат. Може би сме поели пълната отговорност за някои задължения, които би трябвало да бъдат споделени и от други. Някои задължения ще трябва да бъдат напълно елиминирани, ако не са необходими. Макар че в началото това може да причини неудобство и да разочарова другите, ние трябва да се съобразяваме със своите физически и емоционални ограничения.

Изтощителна болест може да причини мъчително чувство за безизходност, защото може да ни прикове на легло дни или седмици наред. Силна болка може да ни накара да се чувствуваме в окаяно състояние. Търсейки лек, ние може да ходим от лекар на лекар или да вземаме много лекарства или витамини в надеждата, че те ще ни помогнат. Но страданието може да продължава и ние можем да започнем да се чудим дали животът заслужава тия усилия.

Това може да е проблем, който ще бъде излекуван само в новия свят на Бога. (2 Петър 3:13; сравни Исаия 33:24.) Тъй като хората са несъвършени, помощта на лекарите и лекарствата е ограничена. В даден момент ние може би ще трябва да приемем страданията като част от своя живот. Апостол Павел имал „трън в плътта“, вероятно заболяване на очите или на друга част от тялото, което му причинявало такива проблеми, че той многократно се молел за облекчение. (2 Коринтяни 12:7–10) Но Бог не излекувал Павел, и вероятно апостолът трябвало да понася заболяването си чак до смъртта. Той живял със страданието си, не искал да го съжаляват и никога не загубил радостта си. (2 Коринтяни 7:4) Макар че честният мъж Йов страдал много, той запазил вярата си в Йехова и това довело до богатото му възнаграждаване. (Йов 42:12, 13) Ако сме служители на Бога, ние можем да намерим сила да продължаваме службата си, като се замислим върху тези примери и се молим за помощта на Йехова. — Псалм 41:1–3.

Силни въпреки препятствията

Хората на Йехова могат да бъдат силни въпреки всяко препятствие. Например, макар че сме принудени да понасяме болести, ние можем да останем „здрави във вярата“, използувайки докрай духовните неща, които Бог е осигурил. (Тит 2:1, 2) Макар че може би сме безизходно бедни материално, ние можем да бъдем чудесно богати духовно.

Уповавайки на Бога за мъдрост и сила, ние можем да се справим с препятствия, които могат да възникнат в ситуации, свързани с условията в дома. Например, помисли за Авигея, жената на Навал. Той бил „опак и нечестив“ и дори самото му име означавало „безумен, глупав“. Колко обезсърчаващ трябва да е бил животът с такъв мъж! Но Авигея останала „благоразумна“ и не се отчаяла. Да, толкова разумни били думите и делата ѝ по време на една кризисна  ситуация, че тя убедила Давид да не си връща за обидите и неблагодарността на Навал, проливайки кръв и проявявайки липса на доверие към Йехова. — 1 Царе 25:2–38.

Дори ако ситуация, отнасяща се до някой свързан с християнския сбор човек, ни причинява чувство за безизходност, ние можем да издържим в силата, която Йехова дава. Това личи от факта, че поведението на Диотреф, което би могло да предизвика чувство за безизходност, не спряло богоугодния мъж Гай от това да прави добро, а следователно и да пожъне щастие и богато духовно възнаграждение. — Деяния 20:35; 3 Йоан 1–10.

Чувството на безизходност може да възникне, ако искаме да служим на събратята си по вяра в сбора, но сме прескочени, когато други биват назначавани за старейшини или помощник–служители. Но вместо да позволяваме на разочарованието да ни надмогне, нека опитваме да се укрепим духовно и да позволим на божия дух да произведе у нас своите хубави плодове в още по–голяма степен. (Галатяни 5:22, 23) През 40–те години, които Моисей прекарал в Мадиам, Бог развил у него в по–голяма степен кротостта, търпението и други качества, необходими, за да може той да се справи с трудностите и чувството на безизходност, с които щял да се сблъска като водач на израелтяните. Подобно на това, Йехова може би ни подготвя за бъдещи привилегии в службата, които бихме могли да получим, ако останем духовно силни и не се поддадем на чувството за безизходност.

Облекчение от чувството за безизходност — скоро!

Но дали, независимо от разновидността на нашето чувство за безизходност, то ще изчезне някога? За нас нашето положение може да изглежда безнадеждно, но то не е такова за нашия Създател, Йехова Бог. Той не подлежи на чувство за безизходност. Чрез пророка Исаия Бог казал: „Така ще бъде словото ми, което излиза из устата ми; не ще се върне при мене празно, но ще извърши волята ми и ще благоуспее в онова, за което го изпращам.“ (Исаия 55:11) Тъй като Йехова има всемогъща сила и власт, нищо не е невъзможно за него. (Марко 10:27) Неговите обещания да донесе безкрайни благословии на своите хора със сигурност ще бъдат изпълнени. — Исус Навиев 21:45.

Съмнението и несигурността са основни елементи в чувството за безизходност. Но противоположно на това, „вярата е увереното очакване на неща, за които се надяваме“. (Евреи 11:1, NW) Вярата в Бога осигурява гаранция, че всичките ни основани на Библията надежди ще бъдат осъществени напълно. Общата тема на Библията подчертава обещанието на Йехова за царско управление, под което земята ще стане съвършен рай, в който праведни хора ще живеят радостно завинаги. (Псалм 37:11, 29) Всичко лошо — включително и чувството за безизходност — ще бъде премахнато, защото Бог ще ‘удовлетвори желанието на всичко живо’. — Псалм 145:16.

Докато тези благословии станат действителност, всички ние ще изпитваме в по–голяма или по–малка степен чувство на безизходност. Но библейската надежда може да ни даде смелостта и твърдостта да устоим. Мъдрият съвет, който намираме в Библията, може да ни покаже как да използуваме добрата преценка и разумността по начин, който ще внесе стабилност в живота ни и мир в сърцата ни. Въпреки своите разочарования, ние можем да изпитаме „мирът на Бога, който надвишава всяка мисъл“. (Филипяни 4:6, 7, NW) Така че битката срещу чувството за безизходност не е безнадеждна. С помощта на Йехова ние можем да се справим с него днес и да го победим утре.

[Текст в блока на страница 11]

Бог може да ти помогне да се справиш с чувството за безизходност, както помогнал на Йов, Моисей, Авигея и Павел.