Защо Вечерята на Господаря има значение за теб

ИСУС ХРИСТОС установил Вечерята на Господаря през последната нощ на своя човешки живот. Това било четвъртък вечер, 31 март, и Исус умрял в петък следобяд, на 1 април. Тъй като дните на юдейския календар започвали от вечерта на единия ден и завършвали вечерта на следващия ден, то Вечерята на Господаря, както и смъртта на Исус станали на 14 нисан 33 г. от н.е.

Защо Исус основал тази вечеря? Какво е значението на хляба и виното, които той използувал? Кой трябва да взема от тях? Колко често трябва да се празнува тази вечеря? И как тя може да има значение за теб?

Защо била основана?

Исус казал на учениците си за Вечерята на Господаря: „Продължавайте да правите това в моя памет.“ (NW) Според друг превод той казал: „Правете това за мое възпоменание.“ (1 Коринтяни 11:24, „Български превод на Библията“, 1932 г.) Всъщност, Вечерята на Господаря често бива наричана Възпоменание за смъртта на Христос.

Исус умрял като лоялен поддръжник на върховенството на Йехова и така доказал, че Сатан отправя лъжливи укори относно това, че честните хора служат на Бога само от егоистични подбуди. (Йов 2:1–5) Неговата смърт зарадвала сърцето на Бога. — Притчи 27:11.

Чрез своята смърт като съвършен човек Исус също ‘дал живота си откуп за мнозина’. (Матей 20:28) Съгрешавайки срещу Бога, първият човек изгубил съвършения човешки живот заедно с неговите перспективи. Но ‘Бог толкова възлюбил света [на човечеството], че дал своя единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в него, но да има вечен живот’. (Йоан 3:16) Да, „заплатата на греха е смърт; а божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия [Господар]“. — Римляни 6:23.

‘Прието от Господаря’

Думите на апостол Павел хвърлят светлина върху възпоменанието за Христовата смърт: „Аз от [Господаря] приех това, което ви и предадох, че [Господарят] Исус през нощта, когато беше продаден, взе хляб и като благодари, разчупи и рече: ‘Това е моето тяло, което е за вас: туй правете за мое възпоменание.’ Така взе и чашата след вечерята и рече: ‘Тази чаша е новият завет в моята кръв; това правете всеки път, когато пиете за мое възпоменание.’ Защото всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете тая чаша, възвестявате смъртта на [Господаря], докато дойде той.“ — 1 Коринтяни 11:23–26.

Тъй като апостол Павел не присъствувал заедно с Исус и 11–те апостоли на 14 нисан 33 г. от н.е., тази информация явно била ‘приета от Господаря’ чрез вдъхновено откровение. Исус установил Възпоменанието ‘през нощта, когато бил продаден’ от Юда на юдейските религиозни врагове, които подбудили римляните да разпънат Христос. Удостоените с правото да вземат от символите хляб и вино, щели да правят това за негово възпоменание.

 Колко често да бъде празнувана?

Какво се има предвид с думите на Павел: „Всеки път, когато ядете този хляб и пиете тая чаша, възвестявате смъртта на [Господаря], докато дойде той“? Верните помазани християни вземат от възпоменателните символи „всеки път“, докато умрат, за да бъдат възкресени за небесен живот. Така всеки път те ще възвестяват пред Бога и пред света своята вяра в осигурената от Йехова жертва на Исус. Докога? „Докато дойде той“ — казал Павел, като явно имал превид, че тези чествувания ще продължават, докато Исус дойде да приеме своите помазани последователи на небето чрез възкресение по време на своето „присъствие“. (1 Солунци 4:14–17, NW) Това е в съгласие с Христовите думи към неговите 11 верни апостоли: „И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при себе си, тъй щото гдето съм аз, да бъдете и вие.“ — Йоан 14:3.

Дали Христовата смърт трябва да бъде отбелязвана ежедневно, или може би ежеседмично? Но Исус основал Вечерята на Господаря и бил убит на Пасхата, която била възпоменание за избавлението на Израел от египетско робство. Всъщност, той бил наречен „нашата пасха, Христос“, защото той е Агнето, пожертвувано за християните. (1 Коринтяни 5:7) Пасхата била празнувана само веднъж в годината, на 14 нисан. (Изход 12:6, 14; Левит 23:5) Това показва, че Исусовата смърт трябва да бъде празнувана толкова често, колкото често била празнувана Пасхата — веднъж годишно, а не ежедневно или ежеседмично.

Няколко века много изповядващи християнството хора празнували Исусовата смърт веднъж годишно. Тъй като правели това на 14 нисан, те били наричани Квартодецимани, което означавало „четиринадесетници“. За тях историкът Й. Л. фон Мосхайм писал: „Християните от Мала Азия имали обичая да празнуват този свят празник, възпоменание за установяването на Вечерята на Господаря и за смъртта на Исус Христос, по същото време, когато юдеите ядели своето пасхално агне, а именно вечерта на четиринадесетия ден от първия месец [нисан]. . . . За тях примерът на Христос имал силата на закон.“

Значение на символите

Павел казал, че Исус ‘взел хляб и като благодарил, разчупил [го]’. Този плосък като кора хляб, изпечен от брашно и вода без квас (или мая), трябвало да бъде разчупен за консумация. В символиката на Библията квасът означава грях или поквара. Призовавайки коринтските християни да изгонят един неморален мъж от сбора, Павел казал: „Не знаете ли, че малко квас заквасва цялото тесто? Очистете стария квас, за да бъдете ново тесто, тъй като сте безквасни; защото и нашата пасха, Христос, биде заклан. Затова нека празнуваме не със стар квас, нито с квас от злоба и нечестие, а с безквасни хлябове от искреност и истина.“ (1 Коринтяни 5:6–8) Както малко квас заквасва цялото тесто на хляба, така и сборът щял да стане нечист в божиите очи, ако покваряващото влияние на грешния мъж не бъдело премахнато. Те трябвало да махнат „кваса“ от своята среда, така както израелтяните не трябвало да имат квас в домовете си по време на Празника на безквасните хлябове, който идвал след Пасхата.

Относно безквасния хляб на Възпоменанието Исус казал: „Това е моето тяло, което е за вас.“ (1 Коринтяни 11:24) Хлябът представя Исусовото съвършено физическо тяло, за което Павел писал: „Затова Христос, като влиза в света, казва: ‘Жертва и принос не си  поискал, но приготвил си ми тяло. Всеизгаряния и приноси за грях не са ти угодни.’ Тогава рекох: ‘Ето, дойдох (в свитъка на книгата е писано за мене) да изпълня твоята воля, о Боже.’ . . . С тая ‘воля’ ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло веднъж завинаги.“ (Евреи 10:5–10) Исусовото съвършено човешко тяло било безгрешно и послужило като изкупителна жертва за човечеството. — Евреи 7:26.

След като се помолил над чаша с чисто, неразводнено червено вино, Исус казал: „Тази чаша означава новия договор, основан на моята кръв.“ (1 Коринтяни 11:25, NW) Друг превод гласи: „Тази чаша означава новия договор, ратифициран от моята кръв.“ (Moffatt [„Мофат“]) Както кръвта на принесените в жертва юнци и козли ратифицирала Договора на Закона между Бога и народа на Израел, така и Исусовата кръв, излята в смъртта, направила валиден новия договор. Споменаването на този договор ни помага да разберем кои са онези, които имат право да са съпричастни с възпоменателните символи.

Кой трябва да е съпричастен?

Исусовите помазани последователи, които са включени в новия договор, с право вземат от Възпоменателните символи. Този договор е сключен между Бога и духовния Израел. (Йеремия 31:31–34; Галатяни 6:16) Но накрая новият договор ще донесе благословии за цялото послушно човечество, и ти можеш да бъдеш сред получилите тези благословии.

Тези, които вземат от символите на Възпоменанието, трябва да бъдат в индивидуалния договор за Царството, който Исус сключил. Когато основал тази вечеря, Исус казал на своите верни апостоли: „Аз сключвам договор с вас, точно както Баща ми сключи договор с мен, за царство.“ (Лука 22:29, NW) Договорът за царство, който Бог сключил с цар Давид, насочвал към идването на Исус — онзи, който ще управлява вечно в небесното Царство. А 144 000 духовни израелтяни, които ще участвуват в управлението с него, са описани като застанали на небесната Сионска планина, заедно с Агнето, Исус Христос. След като бъдат възкресени, те ще управляват с Христос като съцаре и съсвещеници. (2 Царе 7:11–16; Откровение 7:4; 14:1–4; 20:6) Само тези, които са в новия договор и в индивидуален договор с Исус, с право вземат от символите на Вечерята на Господаря.

Духът на Бога свидетелствува заедно с духа на помазаните, че те са Негови деца и сънаследници с Христос. Павел пише: „Самият дух свидетелствува заедно с нашия дух, че сме божии чада. И ако сме чада, то сме и наследници, наследници на Бога, и сънаследници с Христа, та ако страдаме с него, да се и прославяме заедно с него.“ (Римляни 8:16, 17) Божият свети дух, или действена сила, създава у помазаните увереността, че те са определени за небесен живот. Те гледат на всичко, което Писанията казват за небесния живот, като на адресирано до тях и са готови да пожертвуват всички земни неща, включително и човешкия живот. Макар че животът в земния рай би бил прекрасен, те нямат тази надежда. (Лука 23:43) Една сигурна и непроменлива небесна надежда, която не е основана на фалшиви религиозни възгледи, им дава право да вземат от символите на Възпоменанието.

На Йехова няма да му бъде угодно, ако човек се представя за призован да бъде небесен цар и свещеник, ако в действителност той не е бил призован за това. (Римляни 9:16; Откровение  22:5) Бог екзекутирал Корей, защото неправомерно се стремял към свещеничество. (Изход 28:1; Числа 16:4–11, 31–35) Тогава какво ще стане, ако силни емоции или предишни религиозни идеи подбудят някого погрешно да вземе от Възпоменателните символи? В такъв случай той или тя трябва да престане да взема занапред и трябва смирено да се моли за прошката на Бога. — Псалм 19:13.

Как това засяга теб?

Не е задължително човек да взема от Възпоменателните символи, за да се възползува от Исусовата изкупителна жертва и да получи вечен живот на земята. Например, Библията не показва, че боящите се от Бога хора като Авраам, Сара, Исаак, Ревека, Вооз, Рут и Давид изобщо някога ще вземат от тези символи. Но те, а и всички други, които желаят безкраен живот на тази земя, ще трябва да проявят вяра в Бога и в Христос, и в осигурената от Йехова изкупителна жертва на Исус. (Йоан 3:36; 14:1) Ежегодното празнуване на Христовата смърт служи като напомняне за тази велика жертва.

Значението на Исусовата жертва било показано с думите на апостол Йоан: „Това ви пиша, за да не съгрешите; но ако съгреши някой, имаме ходатай при Отца — Исус Христос, праведния. Той е умилостивение за нашите грехове, и не само за нашите, но и за греховете на целия свят.“ (1 Йоан 2:1, 2) Помазаните християни могат да кажат, че Исус е „умилостивение за [техните] грехове“. Но той е също така и жертва за греховете на целия свят, правейки възможен за послушното човечество вечния живот на райска земя, който е вече толкова близо!

Като присъствуваш на чествуването на Исусовата смърт, ти ще извлечеш полза от предизвикващия размисъл библейски доклад. Ще ти бъде припомнено колко много са направили за нас Йехова Бог и Исус Христос. Ще бъде духовно възнаграждаващо да общуваш с хора, които изпитват дълбоко уважение към Бога и Христос, и към Исусовата изкупителна жертва. Това събитие може да укрепи желанието ти да станеш получател на божията незаслужена милост, водеща към вечен живот. Ние сърдечно те каним да се събереш със Свидетелите на Йехова след залез слънце на 6 април 1993 г., за възпоменание на смъртта на Исус Христос, защото Вечерята на Господаря може да има голямо значение за теб.