Защо е толкова лесно да се лъже?

НИКОЙ не обича да го лъжат. Но въпреки това хората по целия свят се лъжат взаимно по най–различни причини. Едно проучване, което се появи в книгата The Day America Told the Truth [„Денят, в който Америка каза истината“], от Джеймс Патерсън и Питър Ким, разкри, че 91 процента от американците лъжат редовно. Авторите казват: „За повечето от нас е трудно да прекарат цяла седмица без лъжа. Един от всеки петима не може да прекара без нея и един–единствен ден — и ние имаме предвид съзнателни, премислени лъжи.“

Лъгането е често срещана практика в почти всички аспекти на съвременния живот. Политическите водачи лъжат народа си и се лъжат един друг. Отново и отново те се появяват по телевизията, отричайки всякаква връзка със скандални машинации, в които всъщност са били дълбоко замесени. В книгата си Lying—Moral Choice in Public and Private Life [„Лъжата — морален избор в обществения и в частния живот“], Сисела Бок отбелязва: „В правото и в журналистиката, в правителството и в обществените науки, измамата се смята за нещо естествено, ако се приема като извинима от онези, които казват лъжите и които също се стремят да определят правилата.“

Имайки предвид политическите лъжи в Съединените щати, Common Cause Magazine [„Списание ‘Общо дело’“] от май⁄юни 1989 г. отбелязва: „Уотъргейт и Виетнам безспорно се явяват съперници на иранската контраафера по отношение на правителствената измама и публичното недоверие. Тогава какво беляза по такъв специален начин Рейгъновите години? Това, че мнозина лъгаха, но малцина се разкаяха.“ Следователно обикновените хора имат основания да не се доверяват на политическите си водачи.

В международните отношения за тези водачи е трудно да се доверяват един на друг. Гръцкият философ Платон забелязал: „На владетелите на Държавата . . . може да бъде позволено да лъжат за доброто на Държавата.“ В международните отношения е така, както казва библейското пророчество в Даниил 11:27: „Ще говорят лъжи на същата трапеза.“

В света на бизнеса лъгането относно стоки и услуги е обща практика. Купувачите трябва да влизат в договорни съглашения предпазливо, като се уверят, че са прочели и написаното с най–дребен шрифт. Някои страни имат регулиращи институции  в правителството, които предпазват народа от лъжливи реклами, вредни стоки, които са представяни като полезни или безвредни, както и от измама. Въпреки тези усилия хората продължават да страдат финансово от лъжещи търговци.

За някои хора лъгането е толкова лесно, че се превръща в навик. Други са искрени по принцип, но лъжат, когато биват притиснати до стената. Малцина отказват да лъжат при каквито и да било обстоятелства.

Лъжата се дефинира като: „1. невярно изказване или действие, особено онова, което е направено с намерение да измами . . . 2. всяко нещо, което създава или цели да създаде невярно впечатление.“ Целта е да бъдат накарани другите да повярват на нещо, за което лъжецът знае, че не е истина. Чрез лъжи или полуистини той се опитва да измами онези, които имат право да знаят истината.

Причини за лъгането

Хората лъжат по много причини. Някои смятат, че са задължени да лъжат за своите способности, за да могат да си пробият път в надпреварата на този свят. Други се опитват да скрият грешки или вина с лъжи. Трети подправят отчети, за да създадат впечатлението, че са извършили работа, която не са извършили. Освен това има и такива, които лъжат, за да навредят на репутацията на другиго, за да избегнат неловка ситуация, за да оправдаят предишни лъжи или да отнемат чрез измама парите на хората.

Често срещано оправдание за лъжата е, че тя предпазва друг човек. Някои смятат това за благородна лъжа, защото мислят, че тя не вреди на никого. Но дали тези т.нар. благородни лъжи действително нямат лоши последствия?

Помисли за последствията

„Благородните“ лъжи могат да доведат до навика да се лъже и когато се отнася и за по–сериозни неща. Сисела Бок коментира: „Всички лъжи, защищавани като ‘благородни’, не могат да бъдат отминати с лека ръка. Първо, общоизвестно е, че безобидността на лъжата открай време е спорна. Онова, което лъжецът смята за безвредно, или дори полезно, може да не бъде такова в очите на излъгания.“

Лъжите, колкото и невинни да изглеждат те, са унищожителни за добрите човешки отношения. Надеждността на лъжеца е разклатена, и може да настъпи трайно нарушаване на доверието. Известният есеист Ралф Валдо Емерсън писал: „Всяко нарушаване на истината е не само нещо като самоубийство в лъжеца, но и удар спрямо здравето на човешкото общество.“

Лесно е за лъжеца да направи невярно изказване относно друг човек. Макар че той не представя доказателство, лъжата му поражда съмнение и мнозина му вярват, без да разследват твърдението му. Така репутацията на невинния човек бива опетнена и той започва да носи бремето на доказването на своята невинност. Много е потискащо, когато хората вярват на лъжеца, вместо на невинния, и това разрушава отношенията на невинния с лъжеца.

Един лъжец лесно може да си създаде навика да лъже. Обикновено една лъжа води до друга. Томас Джеферсън, един от ранните американски държавници, отбелязва: „Няма друго зло, което да е толкова подло, толкова достойно за съжаление, толкова низко; и за онзи, който си позволи веднъж да излъже, се оказва много по–лесно да го направи втори и трети път, докато в крайна сметка това се превръща в навик.“ Това е пътят към моралния крах.

Причината, поради която е толкова лесно да се лъже

Лъгането се появило, когато един бунтовен ангел излъгал първата жена, като ѝ казал, че тя няма да умре, ако не се подчини на Създателя си. Това довело до неизмерима вреда за целия човешки род, донасяйки несъвършенство, болести и смърт за всички. — Битие 3:1–4; Римляни 5:12.

От времето на непокорните Адам и Ева, коварното влияние на този баща на лъжата е създало в света на човечеството атмосфера, която стимулира лъжата.  (Йоан 8:44) Това е един упадъчен свят, в който истината е само относителна. The Saturday Evening Post [„Вести в събота вечер“] от септември 1986 г. отбеляза, че проблемът за лъгането „засяга бизнеса, правителството, образованието, развлеченията и обикновените ежедневни отношения между съграждани и съседи. . . . Ние приехме теорията на релативизма, най–голямата единична лъжа, която казва, че няма абсолютни истини.“

Такъв е възгледът на закоравелите лъжци, у които липсва всякакво съчувствие към мамените от тях. Лъгането е лесно за тях. То е техният начин на живот. Други обаче, които не са закоравели лъжци, могат да лъжат без колебание, защото са подтикнати от страх — страх от изобличение, страх от наказание и т.н. Това е слабост на несъвършената плът. Как тази склонност може да бъде заменена с решимост да се говори истината?

Защо да бъдем искрени?

Истината е стандартът, който нашият велик Създател е определил за всички. Неговото писано Слово, Библията, казва в Евреи 6:18, че „не е възможно за Бога да лъже“. Същият този стандарт бил подкрепен от Сина му, Исус Христос, който бил личен представител на Бога на земята. На юдейските религиозни водачи, които искали да го убият, Исус казал: „А сега искате да убиете мене, човека, който ви казах истината, която чух от Бога. . . . И ако река, че не го познавам, ще бъда като вас лъжец.“ (Йоан 8:40, 55) Той ни е дал пример, който да следваме, като „грях не е сторил, нито лукавщина се е намерила в устата му“. — 1 Петър 2:21, 22.

Нашият Създател, чието име е Йехова, мрази лъгането, както ясно заявява Притчи 6:16–19: „Шест неща мрази [Йехова], даже седем са мерзост за душата му: надменни очи, лъжлив език, ръце, които проливат невинна кръв, сърце, което крои лоши замисли, нозе, които бързо тичат да вършат зло, неверен свидетел, който говори лъжа, и оня, който сее раздори между братя.“

Този искрен Бог изисква от нас да живеем според неговите стандарти, за да получим одобрението му. Неговото вдъхновено Слово ни заповядва: „Не се лъжете един друг, понеже сте съблекли вече стария човек с делата му.“ (Колосяни 3:9) Хората, които отказват да прекратят навика на лъгането, не са приемливи за него; те няма да получат неговия дар на живота. Всъщност Псалм 5:6 казва направо, че Бог ‘ще изтреби ония, които говорят лъжа’. Освен това Откровение 21:8 казва, че участта на „всички лъжци“ е „втората смърт“, която е вечно унищожение. Следователно това, че приемаме божия възглед за лъгането, ни дава сериозно основание да говорим истината.

Но какво трябва да се направи, когато истината може да породи неудобно положение или лоши чувства? Лъжата никога не се явява разрешение на проблема, но понякога премълчаването е такова. Защо да казваш лъжи, които само могат да разрушат доверието в теб и да ти донесат неодобрението на Бога?

От страх и човешка слабост човек може да бъде изкушен да потърси убежище в лъжата. Това е линията на най–малкото съпротивление, или криворазбраната милост. Апостол Петър се поддал на това изкушение, когато три пъти отрекъл, че познава Исус Христос. След това сърцето му го заболяло от лъжата. (Лука 22:54–62) Неговото искрено разкаяние подтикнало Бога да му прости, както личи от това, че по–късно той бил благословен с много привилегии в службата. Разкаяние и твърда решимост да се прекрати лъгането са пътят, който донася божията прошка за това, че си вършил нещо, което Бог мрази.

Но вместо да търсиш прошка след като си излъгал, запази добри взаимоотношения със своя Създател, както и доверието на другите към тебе, като говориш истината. Помни какво казва Псалм 15:1, 2 (NW): „О, Йехова, кой ще бъде гост в твоя шатър? Кой ще обитава в святата ти планина? Онзи, който ходи безгрешно и върши праведност, и говори истината в сърцето си.“