„Върнете се при мене и аз ще се върна при вас“

ЦЯЛОТО семейство се наслаждаваше на прекрасен излет в гората. По едно време Петър, най–малкият, свърна някъде встрани, тичайки надолу по хълма след една катеричка. Изведнъж облаци затъмниха небето и започна да вали. В началото валеше само нежен дъждец, но постепенно той се превърна в порой. Семейството набързо си събра нещата и всички се втурнаха към колата. И всеки се чудеше къде ли е Петър.

В това време Петър се опитваше да се върне при своите. Беше трудно да се види какво има отпред и пътеката, водеща нагоре по хълма, беше станала хлъзгава от дъжда. Неочаквано земята сякаш изчезна изпод краката му, когато той падна в дълбока, скрита яма. Той се опита да се изкатери нагоре, но стените бяха твърде хлъзгави.

Дъждовната вода се стичаше по хълма, пълнейки ямата с кал. Петър наистина беше застрашен от удавяне. Но тогава баща му го намери и го изтегли с едно въже. По–късно Петър получи строго мъмрене за това, че се е отдалечил. Но за него не беше много трудно да го понесе, увит в одеяло и в прегръдките на майка си.

Тази случка много добре онагледява какво става с някои хора, които са били по–рано сред божия народ. Те са паднали в дълбоката яма на тази система на нещата и отчаяно се опитват да изпълзят от нея и да се върнат в убежището на организацията на Йехова. Колко хубаво е да знаем, че Йехова е милостив и готов ‘да спусне въже’ и да им помогне да се върнат обратно на сигурно място!

Милосърдните действия на Йехова

В дните на древен Израел, когато строежът на храма бил завършен, Соломон поднесъл молитва на освещаване, в която молел Йехова да се вслушва в молбите, насочени към храма. Той казал тогава: „Ако ти съгрешат [израелтяните], (защото няма човек, който да не греши), и ти се разгневиш на тях, та ги предадеш на неприятеля, . . . все пак, ако дойдат на себе си в земята, гдето са отведени пленници, та се обърнат и ти се помолят в земята на пленителите си, . . . тогава ти послушай от небето, от местообиталището си, молитвата им и молението им.“ — 3 Царе 8:46–49.

Молбата на Соломон била изпълнена в много случаи от историята на Израел. Много пъти народът на Бога се отвръщал от Него и го изоставял. След това те осъзнавали грешката си и се връщали, като Го търсели. И Йехова им прощавал. (Второзаконие 4:31; Исаия 44:21, 22; 2 Коринтяни 1:3; Яков 5:11) Чрез Малахия, Йехова обобщил един период на хиляда години взаимоотношения със своя народ, като казал: „От дните на бащите си вие се отклонихте от наредбите ми и не ги опазихте. Върнете се при мене и аз ще се върна при вас.“ — Малахия 3:7.

Причини за спъване

Както било и с израелтяните, известен брой божии хора днес се отклоняват и се отделят от организацията на Йехова. Защо? Някои от тях тръгват след нещо, което отначало изглежда невинно, като катеричката, която подгонил Петър. Това се случило например с Ада. Тя разказва:  „Беше станало традиция в обедната почивка всички колеги да отиваме заедно на обяд в някой от близките ресторанти. Затова, когато ме поканиха на чашка кафе в края на деня, за мен не беше трудно да приема. Още повече, че това не отнемаше от времето, което трябваше да бъде използувано за събрания или проповядване. Не си давах сметка, че това може да се окаже несъобразяване с принципа в 1 Коринтяни 15:33.

Не след дълго вече излизах с тях на езда в събота. След това тръгнахме на кино и театър. Това доведе дотам, че пропуснах няколко събрания. Накрая аз вече не ходех на никакви събрания, нито вземах участие в проповедната дейност. И когато осъзнах какво става, аз вече не бях в организацията.“

В други случаи причината може да бъде някой сериозен скрит грях, който кара човека да се смята за недостоен да служи на Бога. (Псалм 32:3–5) Или човек може да се спъне от нещо, казано или извършено от някой християнски събрат, без да разбира, че „няма човек, който да не греши“, както казал Соломон. — 3 Царе 8:46; Яков 3:2.

Други пък се обезсърчават, когато бъдат мъмрени. (Евреи 12:7, 11) Привлекателността на материалистичния начин на живот е довела мнозина до това да прекъснат службата си на Бога. Често, търсейки светски успех, те толкова пълно биват погълнати от светската си работа, че в живота им не остава място за служба на Бога. (Матей 13:4–9; 1 Тимотей 6:9, 10) Дали положението на такива хора е безнадеждно?

Ще откликнеш ли на поканата на Йехова?

Веднъж Исус казал нещо, което било трудно за разбиране и някои от слушателите му се спънали от това. Повествованието разказва: „Поради това мнозина от учениците му отстъпиха и не ходеха вече с него.“ Но не всички се спънали. Библейският разказ продължава: „Исус рече на дванадесетте: ‘Да не искате и вие да си отидете?’ Симон Петър му отговори: ‘[Господарю], при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот.’“ (Йоан 6:66–68) Апостолите на Исус мъдро прозрели, че ще бъде катастрофално да напуснат Исус.

Някои, които отпадат, в крайна сметка стигат до подобен извод. Те разбират, че изоставянето на божията организация е било за тях катастрофална стъпка и че само при Йехова и при Христос ще могат да намерят думите, водещи до живот. И щом осъзнаят това заключение, те трябва да осъзнаят и факта, че никога не е късно да премислят отново нещата, да помолят Йехова за прошка и да се върнат обратно при него. Сам Йехова отправил поканата: „Върнете се при мене, и аз ще се върна при вас.“ — Малахия 3:7.

И наистина, къде може един искрен християнин да намери щастие, ако не в службата на Йехова? Ако човек се отклони, след като е бил част от божията организация за известно време, какво го очаква в света отвън? Той бързо ще разбере, че сега е част от един свят, който става все по–насилнически. Той ще се намери включен в една система на нещата, изпълнена с лицемерие, лъжи, измама и неморалност, един свят толкова опасен и неприятен, колкото и калната яма, която заплашвала живота на младия Петър. Когато до̀йде на себе си и разбере, че вечният му живот е в опасност, той не бива да губи време, а да потърси незабавно помощ, за да се измъкне от тази ситуация. Но връщането може би няма да е лесно.

Дали ти си един от онези, които са се опитвали да се върнат при Йехова, но това се е оказало трудно? Тогава знай, че имаш нужда от помощ. И вярвай, че твоите братя и сестри в божията организация са готови да ти предложат помощ. Но ти трябва да направиш усилие да покажеш на Йехова желанието си. Време е ‘да дойдеш на себе си’ и ‘да се обърнеш към Йехова’. — 3 Царе 8:47.

 Подпомогани да се върнат

Ада обяснява какво ѝ помогнало да се върне към Йехова: „Точно навреме сестрата, която беше водила изучаването с мен, ме покани да посетя окръжен конгрес заедно с нея. Толкова беше мила! И не ме укори за нищо! Тя прояви толкова много любов. Една година беше минала, откакто бях на последното си събрание, но аз разсъждавах за празнотата на света, както и върху факта, че зад външния блясък имаше само мъка, безизходица и неморалност. Затова реших да посетя конгреса. Когато стигнах до залата на театъра, където се провеждаше конгресът, аз отидох на последния ред и се скрих в един тъмен ъгъл. Не исках братята и сестрите да ме видят и да ми задават въпроси.

Но програмата съдържаше напътствия, от които аз имах голяма нужда. Когато тя свърши, аз бях изпълнена с решимост не само да се върна при хората на Йехова, но и да Му се посветя с цялото си сърце. Братята ме посрещнаха с отворени обятия и ‘блудният син’ се завърна.“ (Лука 15:11–24) Всичко това се случи преди доста време, и вече повече от 25 години Ада работи като целодневен служител.

Случаят на един друг човек, който се бил отклонил, завършва със същия щастлив край. Някои старейшини дали на Хосе съвети, които отразявали повече тяхното собствено мислене, отколкото библейските принципи. Хосе, обезсърчен и обиден, в крайна сметка стигнал до бездействие. Осем години той бил отделен от божия народ, и през това време се оженил за невярваща съпруга и станал баща на няколко деца, едно от които позволил да бъде кръстено в католическата църква.

Накрая той получил помощ, когато окръжният надзорник му направил пастирско посещение и насърчил старейшините да сторят същото. Хосе бил възстановен и бил щастлив да види жена си да проявява интерес към истината. Днес Хосе служи като старейшина в сбора. Както показват тези два случая, Йехова не пести благословиите за онези, които откликват на любещата му покана да се върнат.

Но за да може да се радва на тези благословии, човек първо трябва да оцени помощта, която му се предлага и да откликне на нея. В повечето сборове братята помнят онези, които са изпаднали в бездействие, и ги посещават отвреме–навреме, опитвайки се да им помогнат. Откликването на тази помощ показва признателност за милостта на Йехова. — Яков 5:19, 20.

Наистина, сега е времето да се откликне на поканата на Йехова: „Върнете се при мене.“ (Малахия 3:7; Исаия 1:18) Не чакай повече. Световните събития се движат със забележителна бързина. Най–доброто място за теб в бурните времена, които настъпват, е в организацията на Йехова, където ще си в безопасност под неговата закрила. Само онези, които търсят убежище при Йехова, имат солидна надежда да бъдат скрити от неговата ярост във великия ден на неговия гняв. — Софония 2:2, 3.

[Снимка на страница 32]

Ще откликнеш ли на поканата на Йехова „Върнете се при мене“?