Защо добрите хора страдат?

ТЕЧЕ 1914 г. и светът воюва. Внезапно в един лагер за военнопленници в Сърбия избухва тиф. Това обаче е само началото. Ужасяващата болест се разпространява и сред цивилните граждани и причинява смъртта на 150 000 души само за шест месеца. В условията на войната и на революцията, която избухва след нея в Русия, три милиона души умират от тиф. И ще си прав, ако решиш, че много добри хора и семействата им са били сред жертвите.

Това е само един пример на човешка трагедия. Може би ти самият си изпитал страданията, настъпващи, когато твой близък човек стане жертва на болест, злополука или бедствие от един или друг вид. Вероятно страдаш, когато някой праведен човек бива съсипван от болките на неизлечима болест. Сигурно си опечален много, когато някой добър човек — може би усърдно работещ баща на семейство — загине при злополука. Мъката на близките може да накара сърцето ти да се къса от болка за тях.

Мнозина смятат, че един човек, който прави добро, за възнаграждение трябва да бъде освободен от страдания. Някои дори смятат, че страданията са доказателство за това, че страдащият е направил нещо лошо. Такива били разсъжденията и на трима мъже, живели преди около 3600 години. Те били съвременници на един добър човек, наречен Йов. Нека, започвайки нашето търсене на отговора на въпроса „Защо добрите хора страдат?“, да се върнем назад, във времето, когато са живели те.

 Страданията на Йов

Когато тримата тъй наречени приятели на Йов го посетили, той страдал неописуемо от болка и болест. Той загубил десетте си деца и бил лишен от целия си имот. Хората, които преди почитали много Йов, сега го презирали. Дори и жена му се отвърнала от него и настоявала той да прокълне Бога и да умре. — Йов 1:1–2:13; 19:13–19.

Седем дни и нощи посетителите на Йов мълчаливо наблюдавали страданията му. След това един от тях го обвинил в неправедно поведение, за което Йов като че бил наказван сега. „Спомни си, моля — казал мъжът на име Елифаз, — кой някога е погинал невинен; или где са били изтребени правдивите? Доколкото съм аз видял, ония, които орат беззаконие и сеят нечестие, това и жънат. Изтребват се от дишането на Бога, и от духането на ноздрите му погиват.“ — Йов 4:7–9.

И така, Елифаз твърдял, че Бог наказва Йов заради греховете му. И днес някои поддържат становището, че бедствията са дела на Бога, целящи да накажат хората за извършеното зло. Но Йехова не наказвал Йов за извършването на неправедни дела. Ние знаем това, защото по–късно Бог казал на Елифаз: „Гневът ми пламна против тебе и против двамата ти приятели, защото не сте говорили за мене това, което е право, както слугата ми Йов.“ — Йов 42:7.

Вината не е на Бога

Днес милиони хора — несъмнено и много добри хора сред тях — биват засегнати от бедност и са на ръба на гладната смърт. Някои личности, огорчени от страданията си, обвиняват Бога за тях. Но той не е виновен за глада. Всъщност, той е Онзи, който дава храната на човечеството. — Псалм 65:9.

Егоизмът, алчността и други човешки фактори могат да попречат храната да стигне до гладните. Войната е една от причините за глада. Например, The World Book Encyclopedia [„Световна енциклопедия“] казва: „Войната може да има за следствие глад, ако много фермери напуснат нивите си и се присъединят към въоръжените сили. В някои случаи дадена армия умишлено причинява глад, за да принуди врага си да се предаде. Войниците унищожават запасите от храна и растящата реколта и организират блокада, за да бъде прекъснато снабдяването на врага с храна. По време на Гражданската война в Нигерия през 1967–1970 г. блокади попречиха на пратките с храна да стигнат до района на Биафра. Настъпи глад и може би над един милион биафранци загинаха от него.“

Някои особено силно обвиняваха Бога по време на Втората световна война, когато много добри хора страдаха и умряха. Но всъщност хората са тези, които нарушават  законите на Бога, като се мразят и воюват един срещу друг. Когато попитали Исус Христос коя заповед е „първа от всички“, той отговорил: „Първата е: ‘Слушай, Израилю, [Йехова] нашият Бог е един [Йехова]; и да възлюбиш [Йехова] твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.’ А ето втората: ‘Да възлюбиш ближния си като себе си.’ Друга заповед по–голяма от тия няма.“ — Марко 12:28–31.

Когато хората нарушават божиите закони, извършвайки масови убийства, може ли някой с право да обвинява Бога, ако последват страдания? Ако един родител каже на децата си да не се бият и те пренебрегнат доброто му напътствие, дали той носи отговорност, ако те пострадат? В този случай родителят не носи отговорност, както и Бог не носи отговорност за човешките страдания, причинени от пренебрегването на божиите закони.

Макар че пренебрегването на законите на Йехова може да има като следствие страдания, Библията не казва, че бедствията като цяло са дела на Бога, целящи да накажат злите. Когато първата човешка двойка съгрешила, членовете ѝ загубили специалната благословия и защита на Бога. С изключение на случаите на божествена намеса, насочена към постигане на целите на Йехова, онова, което се случва на хората в ежедневния им живот, бива ръководено от библейския принцип: „Надтичването не е на леките, нито боят на силните, нито хлябът на мъдрите, нито богатството на разумните, нито благоволението на изкусните; но на всички се случва според времето и случая.“ — Еклисиаст 9:11.

Страдат и добрите, и лошите

Всъщност, и добрите, и лошите страдат поради наследения грях и несъвършенство. (Римляни 5:12) Например, както праведните, така и порочните хора преживяват мъчителни болести. Верният християнин Тимотей страдал от „чести боледувания“. (1 Тимотей 5:23) Когато апостол Павел споменал своя собствен „трън в плътта“, вероятно намеквал за някакво физическо страдание. (2 Коринтяни 12:7–9) Днес също Бог не премахва наследените слабости или податливостта на болести дори и за своите верни служители.

Богоугодните хора могат да страдат и поради това, че понякога не проявяват добра преценка или не прилагат библейския съвет. Например, човек, който не слуша Бога и сключва брак с невярваща личност, може да пострада от семейни проблеми, които биха могли да бъдат избегнати. (Второзаконие 7:3, 4; 1 Коринтяни 7:39) Ако един християнин не се храни добре и не почива достатъчно, той може да страда поради това, че си съсипва здравето.

Ако се поддадем на някоя слабост и постъпим неправилно, това може да причини емоционални страдания. Прелюбодейството на цар Давид с Витсавее му донесло много страдания. (Псалм 51) Докато се опитвал да скрие греха си, той изпитвал големи мъки. „Когато мълчах — казал той, — овехтяха костите ми от охкането ми всеки ден . . . Влагата ми се обърна на лятна суша.“ (Псалм 32:3, 4) Терзанията заради вината му, стопили силата на Давид, както едно дърво може да загуби живодарната си влага в сухата лятна жега. Очевидно той страдал както физически, така и психически. Но Псалм 32 показва, че такива страдания могат да бъдат облекчени, като човек разкайващо изповяда греха си и получи прошка от Бога. — Притчи 28:13.

Лошите хора често страдат не поради някакво божествено наказание, а заради своето безнравствено поведение. Ирод Велики бил връхлетян от болести поради своите порочни навици. През последните си дни Ирод „страдал в страшни мъки“, пише юдейският историк Йосиф Флавий. „Той изпитвал ужасен подтик да дере сам  себе си с нокти, вътрешностите му били в язви, а интимните му части — гангренясали и червясали. Той напразно се опитвал да облекчи своите пъшкания и гърчове в топлите извори на Калирое. . . . Сега Ирод страдал в такава ужасна агония, че се опитал да се прободе с меча си, но бил спрян от своя братовчед.“ — Josephus: The Essential Writings [„Йосиф Флавий: Избрани съчинения“], преведени и издадени от Пол Л. Майер.

Придържането към божиите закони осигурява известна защита срещу такива неща, като например срещу венерически заболявания. И все пак, защо добрите хора, които се стремят да спечелят благоволението на Бога, изглежда страдат повече от обикновеното?

Защо страдат богоугодните хора

Една от основните причини, поради които богоугодните хора страдат, е това, че те са праведни. Това личи от случая на Йосиф, сина на патриарха Яков. Макар че съпругата на Петефрий непрестанно подканяла Йосиф да има сексуални отношения с нея, той задал въпроса: „Как, прочее, да сторя аз това голямо зло и да съгреша пред Бога?“ (Битие 39:9) Това довело до несправедливо затваряне в тъмница, и Йосиф страдал, защото бил праведен.

Но защо Бог позволява верните му служители да страдат? Отговорът се крие в един спорен въпрос, повдигнат от бунтовния ангел Сатан Дявола. Този спорен въпрос засяга лоялността спрямо Бога. Откъде знаем това? Защото това проличало от случая с праведния човек Йов, за когото споменахме в началото.

При една среща на ангелските божии синове в небето Йехова попитал Сатан: „Обърнал ли си внимание на слугата ми Йов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото?“ Отговорът на Сатан показва, че съществувал спор относно това дали хората могат да останат лоялни спрямо Йехова, когато са подложени на изпитание. Сатан твърдял, че Йов служи на Бога заради материалните благословии, на които се радвал, а не от любов. После Сатан казал: „Но сега простри ръка и допри се до всичко, що има [Йов], и той ще те похули в лице.“ Йехова отговорил: „Ето, в твоята ръка е всичко, що има той; само на него да не туриш ръка.“ — Йов 1:6–12.

Въпреки всичко, което Сатан направил, Йов запазил праведна линия на поведение и доказал, че служи на Бога от любов. Да, Йов казал на обвинителите си: „Да не даде Бог да ви оправдая! Докато издъхна, няма да отхвърля непорочността [лоялността — NW] си от мене!“ (Йов 27:5) Да, такива лоялни хора винаги са били готови да страдат заради праведността. (1 Петър 4:14–16) Библията разказва за много хора, които са изпитвали вярна любов към Бога и са живели праведно, за да го почитат и да докажат, че е фалшиво твърдението на Сатан, че той може да отвърне всички хора от Йехова. Всеки човек, който страда, защото остава лоялен на Бога, може да бъде щастлив, че доказва, че Сатан е лъжец и че радва сърцето на Йехова. — Притчи 27:11.

Бог не е безучастен спрямо страданията на своите верни служители. Псалмистът Давид казал: „[Йехова] подкрепя всичките падащи, и изправя всичките сгърбени.“ (Псалм 145:14) Отдадените на Йехова хора може да нямат достатъчно собствени сили, за да понесат страданията на живота и преследването, което те понасят като Негов народ. Но Бог ги подкрепя и поддържа, и им дава мъдростта, необходима да издържат всичките си изпитания. (Псалм 121:1–3; Яков 1:5, 6) Дори ако преследвачите убият някои от верните служители на Йехова, те имат дадената им от Бога надежда за възкресение. (Йоан 5:28, 29; Деяния 24:15) Да, дори до такава степен Бог може да преобърне следствията от страданията, изпитвани  от онези, които го обичат. Той прекратил страданията на Йов и изобилно благословил този праведен мъж. И ние можем да бъдем уверени, че Йехова няма да изостави своите хора днес. — Йов 42:12–16; Псалм 94:14.

Скоро няма да има вече страдания!

Следователно, всеки понася страдания поради наследеното несъвършенство и живота сред тази зла система на нещата. Освен това богоугодните хора могат да очакват страдания и заради запазването на своята лоялност спрямо Йехова. (2 Тимотей 3:12) Но те могат да бъдат радостни, защото скоро Бог ще сложи край на сълзите, смъртта, жалеенето, плача и болката. Апостол Йоан писал за това:

„И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя преминаха; и море нямаше вече. Видях и светия град, новия Йерусалим, да слиза из небето от Бога, приготвен като невяста, украсена за мъжа си. И чух силен глас от престола, който казваше: ‘Ето, скинията на Бога е с човеците; той ще обитава с тях; те ще бъдат негови люде; и сам Бог, техен Бог, ще бъде с тях. Той ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина.’ И седящият на престола рече: ‘Ето, подновявам всичко.’ И каза: ‘Напиши, защото тия думи са верни и истинни.’“ — Откровение 21:1–5.

По подобен начин и апостол Петър казал: „А според обещанието му [на Йехова Бог] очакваме ново небе и нова земя, в които да живее правда.“ (2 Петър 3:13) Какви грандиозни перспективи ще се осъществят съвсем скоро! Животът на една райска земя може да бъде твоя радостна привилегия. (Лука 23:43) Затова не позволявай на сегашните страдания да те озлобяват. Вместо това гледай в бъдещето с оптимизъм. Положи надеждата и доверието си в божия нов свят, който е толкова близо сега. Следвай линия на поведение, която е приемлива за Йехова Бог, и ще можеш да живееш завинаги в един свободен от страдания свят.

[Снимка на страница 4]

Макар че Йов страдал, той следвал линия на поведение, която била приемлива за Бога

[Снимка на страница 7]

Ти можеш да живееш в един свят, свободен от всякакво страдание

[Информация за източника на снимката на страница 3]

Collier’s Photographic History of the European War