Йехова прощава щедро

„Нека порочният човек остави пътя си, и престъпникът замислите си; и нека се върне при Йехова, . . . защото Той ще прощава щедро.“ — ИСАИЯ 55:7, NW.

1. С какво са благословени още сега онези, които са получили прошката на Йехова?

 ЙЕХОВА прощава на разкайващите се нарушители и още сега им дава възможност да се радват на вътрешен мир в един духовен рай. Това е така, защото те отговарят на следните изисквания: „Търсете Йехова, хора, докато може да бъде намерен. Призовавайте го, докато Той се оказва наблизо. Нека порочният човек остави пътя си, и престъпникът замислите си; и нека се върне при Йехова, който ще му окаже милост, и към нашия Бог, защото Той ще прощава щедро.“ — Исаия 55:6, 7, NW.

2. (а) Какво се има предвид с ‘търсенето на Йехова’ и ‘връщането при него’, споменати в Исаия 55:6, 7? (б) Защо юдейските изгнаници във Вавилон трябвало да се върнат към Йехова, и какво се случило с някои от тях?

² За да ‘търси Йехова’ и да го призовава по приемлив начин, порочният човек трябва да изостави грешните си пътища и всяка мисъл за причиняване вреда на другите. Необходимостта да „се върне при Йехова“ показва, че грешникът е оставил Бога, с който преди е имал близки взаимоотношения. Такъв бил случаят с жителите на Юда, чиято невярност към Бога в крайна сметка довела до изгнание във Вавилон. Юдейските изгнаници трябвало да се върнат при Йехова, като се разкаят за лошите си дела, довели до пленничеството им във Вавилон и до предсказаното 70–годишно запустяване на отечеството им. През 537 г. пр.н.е. тази земя била наново населена от боящ се от Бога остатък от юдеите, освободен от Вавилон с правителствен указ. (Ездра 1:1–8; Даниил 9:1–4) Резултатът от това възстановяване бил толкова грандиозен, че земята на Юда била сравнена с едемския рай. — Езекиил 36:33–36.

3. По какъв начин остатъкът от духовния Израел преживял нещо подобно на преживяното от боящите се от Бога изгнаници, които се върнали в Юда?

³ Духовните израелтяни преживели подобно нещо, също като боящите се от Бога юдеи, които се върнали в Юда след изгнанието във Вавилон. (Галатяни 6:16) Непосредствено след Първата световна война остатъкът от духовния Израел направил някои промени в своите пътища и мисли. 1919 година отбелязала края на изгнанието им от пълното благоволение на Бога и в областта на Вавилон Велики, световната империя на фалшивата религия. Тъй като те се разкаяли за греховете си, включващи страх от човеците и пасивност спрямо службата на Йехова, Той ги освободил от Вавилон Велики, върнал ги обратно към надлежното им духовно състояние и започнал отново да ги използува за проповядването на посланието за Царството. Оттогава сред народа на Бога процъфтява един духовен рай за прослава на Неговото свято име. (Исаия 55:8–13) Следователно, както в древния прототип, така и в съвременния случай ние виждаме ясно доказателство, че благословии следват божията прошка, и че Йехова  наистина прощава щедро на разкайващите се.

4. От какво се страхуват някои от служителите на Йехова днес?

⁴ Затова съвременните служители на Йехова могат да разчитат на неговата прошка. Но въпреки това някои от тях са обезсърчени от миналите си грешки и чувството за вина почти ги побеждава. Те не смятат себе си за достойни да пребивават в духовния рай. Всъщност, някои дори се боят, че са извършили непростим грях и никога няма да получат прошката на Йехова. Дали може да бъде така?

Някои грехове са непростими

5. Защо може да се каже, че някои грехове са непростими?

⁵ Някои грехове са непростими. Исус Христос казал: „Всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против духа няма да се прости.“ (Матей 12:31) Следователно, хулата срещу божия свят дух няма да бъде простена. Апостол Павел имал предвид такъв грях, когато писал: „Защото за тия, които веднъж са били просветени, . . . а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си божия син и го опозоряват.“ — Евреи 6:4–6.

6. Какво определя дали един грях е простим или непростим?

⁶ Само Бог знае дали даден човек е извършил непростим грях. Но Павел хвърлил светлина върху този въпрос, като написал: „Защото ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове, но едно страшно очакване на съд.“ (Евреи 10:26, 27) Един самоволен човек действува преднамерено, или е „упорито и често извратено своеволен“. (Webster’s New Collegiate Dictionary [„Нов академичен речник на Уебстър“] Всеки, който своеволно и твърдоглаво продължава да практикува грях, след като е научил истината, няма да получи прошка. Така че не толкова самият грях, колкото нагласата на сърцето, степента на своеволност е това, което определя дали грехът е простим или непростим. И от друга страна, какъв е най–вероятно случаят, когато един съгрешил християнин е дълбоко обезпокоен от своето нарушение? Дълбоката му разтревоженост вероятно показва, че всъщност той не е извършил непростим грях.

Техните грехове били непростими

7. Защо можем да кажем, че някои от религиозните противници на Исус извършили непростим грях?

⁷ Някои юдейски водачи, които се противопоставили на Исус, извършили своеволен, и следователно непростим грях. Макар че видели божият свят дух да действува чрез Исус, когато той вършел добри дела и правел чудеса, тези духовници приписали силата му на Веелзевул, или Сатан Дявола. Те съгрешили, ясно виждайки пред себе си неоспоримото действие на божия свят дух. Следователно, те извършили непростим грях, защото Исус казал: „Ако някой каже дума против светия дух, няма да му се прости, нито в тоя свят, нито в бъдещия.“ — Матей 12:22–32.

8. Защо грехът на Юда Искариотски бил непростим?

⁸ Грехът на Юда Искариотски също бил непростим. Неговото предателство на Исус било своеволна, преднамерена кулминация на едно лицемерно и нечестно поведение. Например, когато Юда видял Мария да помазва Исус със скъпо благоуханно масло, той попитал: „Защо не се продаде това миро за триста динария, за да се раздадат на сиромасите?“ Апостол Йоан добавя: „А това [Юда] рече не защото го беше грижа за сиромасите, а защото беше крадец и като държеше касата, вземаше от това, което пускаха в нея.“ Скоро след това Юда предал Исус за 30 сребърника. (Йоан 12:1–6; Матей 26:6–16) Вярно е, че Юда се разкаял и се самоубил. (Матей 27:1–5) Но той не получил прошка,  тъй като неговата своеволна, последователно егоистична линия на поведение, както и предателската му постъпка отразили неговия грях срещу светия дух. Колко уместно Исус нарекъл Юда „син на погибелта“! — Йоан 17:12; Марко 3:29; 14:21.

Техните грехове били простени

9. Защо Бог простил греховете на Давид, свързани с Витсавее?

⁹ Преднамерените грехове са в рязък контраст с грешките на онези, които са получили божията прошка. Да вземем за пример цар Давид от Израел. Той извършил прелюбодейство с Витсавее, съпругата на Урия, и след това накарал Йоав да нагласи нещата така, че Урия да загине в битка. (2 Царе 11:1–27) Защо Бог проявил милост към Давид? Най–вече заради Договора за Царството, но също така и заради милосърдието на самия Давид и неговото искрено разкаяние. — 1 Царе 24:4–7; 2 Царе 7:12; 12:13.

10. Макар че Петър съгрешил сериозно, защо Бог му простил?

¹⁰ Помисли също и за апостол Петър. Той съгрешил сериозно, като неколкократно се отрекъл от Исус. Защо Бог простил на Петър? За разлика от Юда Искариотски, Петър бил честен в службата на Бога и на Христос. Грехът на този апостол бил вследствие на слабата плът, и той се разкаял искрено и ‘плакал горко’. — Матей 26:69–75.

11. Как би определил ти понятието „разкаяние“, и какво трябва да направи човек, ако се разкайва истински?

¹¹ Горните примери показват, че дори и човек, който е сгрешил сериозно, може да получи прошката на Йехова. Но каква нагласа е необходима, за да се получи прошка? Истинското разкаяние е жизнено важно, за да може един съгрешил християнин да получи прошка от Бога. Да се разкаеш означава „да се отвърнеш от греха поради разкаяние относно извършените нарушения“, или „да изпитваш съжаление или разкаяние за онова, което си направил или си пропуснал да направиш“. (Webster’s Third New International Dictionary [„Трети нов международен речник на Уебстър“]) Истински разкайващият се човек ще проявява разкаяние спрямо всеки позор, мъка или проблеми, които неговият грях е донесъл върху името и организацията на Йехова. Разкайващият се грешник също така ще даде съответствуващи плодове, извършвайки дела, подходящи за разкаянието. (Матей 3:8; Деяния 26:20) Например, ако е измамил някого, той би предприел разумни мерки, за да компенсира загубите му. (Лука 19:8) Такъв разкайващ се християнин има солидни библейски основания да бъде уверен, че Йехова ще му прости щедро. Какви са те?

 Основания за увереност в прошката на Бога

12. Както посочва Псалм 25:11, въз основа на какво един разкайващ се човек може да се моли за прошка?

¹² Един разкайващ се грешник може с увереност да се моли за прошка въз основа на името на Йехова. Давид молел: „Заради името си, [Йехова], прости моето беззаконие, защото е голямо. (Псалм 25:11) Подобна молитва, съчетана с разкаяние за всеки позор, който грешникът е нанесъл върху божието име, би трябвало също така да действува и като спирачка по отношение на какъвто и да е сериозен грях за в бъдеще.

13. Каква роля играе молитвата по отношение на божията прошка?

¹³ Йехова Бог отговаря на идващите от сърцето молитви на своите съгрешили, но разкайващи се служители. Например, Йехова не пренебрегнал Давид, който се молел от сърце, след като осъзнал колко големи са греховете му във връзка с Витсавее. Всъщност, думите на Давид в Псалм 51 изразяват чувствата на много смирени молители. Той молел: „Смили се за мене, Боже, според милосърдието си; според множеството на благите си милости изличи беззаконията ми. Измий ме съвършено от беззаконието ми, и очисти ме от греха ми. Жертви на Бога са дух съкрушен; сърце съкрушено и разкаяно, Боже, ти няма да презреш.“ — Псалм 51:1, 2, 17.

14. Как Писанията дават уверение, че Бог прощава на онези, които проявяват вяра в Исусовата изкупителна жертва?

¹⁴ Бог прощава на онези, които проявяват вяра в Исусовата изкупителна жертва. Павел писал: „Чрез него ние имаме освобождението посредством откупа с неговата кръв, да, прощаването на прегрешенията ни.“ (Ефесяни 1:7, NW) Апостол Йоан писал нещо с подобно значение: „Дечица мои, това ви пиша, за да не съгрешите; но ако съгреши някой, имаме ходатай при Отца, Исуса Христа, праведния. Той е умилостивение за нашите грехове, и не само за нашите, но и за греховете на целия свят.“ — 1 Йоан 2:1, 2.

15. Какво трябва да направи един разкайващ се грешник, за да продължи да се радва на божията милост?

¹⁵ Милостта на Йехова дава на разкайващия се грешник основание за увереност, че той може да получи прошка. Неемия казал: „[Ти] си Бог, който обича да прощава, милостив и жалостив, дълготърпелив и многомилостив.“ (Неемия 9:17; сравни Изход 34:6, 7.) Разбира се, за да продължи да се радва на божията милост, грешникът трябва да полага усилия да спазва божия закон. Както казал псалмистът: „Нека дойдат върху мене твоите благи милости, за да живея; защото твоят закон е моя наслада. Много са твоите благи милости, [Йехова]. Съживи ме според съдбите си [запази ме жив, според своите съдебни решения — NW].“ — Псалм 119:77, 156.

16. Каква утеха има във факта, че Йехова има предвид нашето грешно състояние?

¹⁶ Фактът, че Йехова има предвид нашето грешно състояние, също носи утеха на разкайващия се грешник и му дава основание да се моли с увереност, че Бог ще му прости. (Псалм 51:5; Римляни 5:12) Псалмистът Давид изразил утешително уверение, като заявил: „[Йехова Бог] не е постъпил с нас според греховете ни, нито е въздал нам според беззаконието ни. Защото колкото е високо небето от земята, толкова е голяма милостта му към ония, които му се боят. Колкото отстои изток от запад, толкова е отдалечил от нас престъпленията ни. Както баща жали чедата си, така [Йехова] жали ония, които му се боят. Защото той познава нашия състав, помни, че ние сме пръст.“ (Псалм 103:10–14) Да, нашият небесен Баща е дори по–милостив и съчувствуващ от един човешки родител.

17. Как миналите дела на вярна служба на Бога оказват влияние върху получаването на прошка?

¹⁷ Разкайващият се грешник може да се моли за прошка с увереност, че Йехова няма да пренебрегне миналите му дела на вярна служба. Макар че Неемия  не умолявал за прошка на свой грях, но той казал: „Помни ме, Боже мой, за добро.“ (Неемия 13:31) Един разкайващ се християнин може да намери утеха в думите: „Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте, и любовта, която показахте към неговото име.“ — Евреи 6:10.

Помощ от старейшините

18. Какво трябва да се направи, ако грехът на даден християнин го е разболял духовно?

¹⁸ Ами ако някой християнин се смята за неподходящ да остане в духовния рай, или не е в състояние да се моли, защото грехът му го е разболял духовно? „Нека повика старейшините на сбора и нека те се помолят над него, помазвайки го с масло в името на Йехова“ — писал ученикът Яков. „И молитвата на вярата ще оправи неразположения, и Йехова ще го привдигне. Също така, ако той е извършил грехове, това ще му бъде простено.“ Да, старейшините на сбора могат резултатно да се молят заедно със и за разкайващ се събрат по вяра, с надеждата, че доброто му духовно здраве ще бъде възстановено. — Яков 5:14–16.

19. Какво трябва да направи човек, който е бил изключен, за да му бъде простено и да бъде възстановен в сбора?

¹⁹ Дори и ако даден съдебен комитет изключи някой неразкайващ се грешник, това още не означава, че той е извършил непростим грях. Обаче за да получи прошка и бъде възстановен, той трябва смирено да се подчинява на божиите закони, да дава плодове, отговарящи на разкаянието му, и да се обърне към старейшините за възстановяване в сбора. След като един прелюбодеец бил изключен от сбора в древен Коринт, Павел писал: „За такъв един доста е наказанието, което му е било наложено от повечето от вас; така че сега вече вие трябва по–добре да му простите и да го утешите, да не би такъв да бъде погълнат от чрезмерна скръб. Затова ви моля да го уверите в любовта си към него.“ — 2 Коринтяни 2:6–8; 1 Коринтяни 5:1–13.

Бог дава сила

20, 21. Какво може да помогне на човек, който се тревожи, че може би е извършил непростим грях?

²⁰ Ако такива фактори като лошо здраве или стрес са причината за притеснения, че е извършен непростим грях, то могат да помогнат адекватна почивка и сън. Но особено трябва да помниш думите на Петър: „Всяка ваша грижа възложете на [Бога], защото той се грижи за вас.“ И никога не оставяй Сатан да те обезсърчи, защото Петър добавил: „Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, Дяволът, като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне. Съпротивете се нему, стоейки твърди във вярата, като знаете, че същите страдания се понасят и от братята ви в света. А Богът на всяка благодат . . . ще ви усъвършенствува, утвърди, укрепи и направи непоколебими, след като пострадате малко.“ — 1 Петър 5:6–10.

²¹  Затова, ако ти се разкайваш, но и се страхуваш, че си виновен в непростим грях, помни, че пътищата на Бога са мъдри, справедливи и любещи. Затова, моли му се във вяра. Продължавай да приемаш духовната храна, която той осигурява чрез „верния и разумен слуга“. (Матей 24:45–47) Събирай се със събратя по вяра и участвувай редовно в християнската служба. Това ще укрепи вярата ти и ще те освободи от всякакъв страх, че Бог може би не е простил греха ти.

22. Какво ще разгледаме следващия път?

²² Обитателите на духовния рай могат да почерпят утеха от познанието, че Йехова прощава щедро. Но въпреки това животът им днес не е без изпитания. Може би те са потиснати от смъртта на близък човек, или от тежката болест на скъп приятел. Както ще видим, в тези и в други обстоятелства Йехова помага и води своя народ посредством светия си дух.

Какви са твоите отговори?

◻ Какви доказателства има, че Йехова ‘прощава щедро’?

◻ За какъв грях няма прошка?

◻ При какви обстоятелства биват простени греховете на даден човек?

◻ Защо разкайващите се грешници могат да разчитат на божията прошка?

◻ Каква помощ е на разположение на разкайващите се грешници?

[Въпроси]

[Снимка на страница 10]

Знаеш ли защо на Давид и Петър било простено, а на Юда Искариотски не?

[Снимка на страница 12]

Старейшините от сбора могат да направят много, за да помогнат духовно на един християнин