Образованието в библейските времена

„Да учите на тях чадата си.“ — ВТОРОЗАКОНИЕ 11:19.

1. Какво показва, че Йехова е загрижен за образованието на своите служители?

 ЙЕХОВА е Великият просветител. Той никога не е оставял служителите си в състояние на невежество. Той винаги е имал желание да споделя познание с тях. Той ги учи на своята воля и на своите пътища. Безброй хилядолетия неговият единороден Син бил до него, непрекъснато поемащ познание като „майсторски работник“ на Бога. (Притчи 8:30) Когато бил на земята, Исус казал: „Каквото ме е научил Отец, това говоря.“ (Йоан 8:28) Говорейки за Бога като за Несравним просветител, Елиу попитал: „Кой поучава като него?“ (Йов 36:22, „Български превод на Библията“, 1874 г.) Пророкът Исаия говорел за Йехова като за „Великия наставник“ (NW) на своя народ и пророкувал: „Всичките ти чада ще бъдат научени от [Йехова], и голям ще бъде мирът на чадата ти.“ (Исаия 30:20; 54:13) Без съмнение Йехова желае интелигентните му създания да бъдат просветени и добре образовани.

Патриархалното образование

2, 3. (а) Как верните патриарси гледали на обучението на своите деца, и какви напътствия дал Йехова на Авраам? (б) Каква грандиозна цел се криела зад напътствието да се образова потомството на Авраам?

² Един от основните прерогативи на главата на семейството във времето на патриарсите било обучаването на децата и на цялото домочадие. За служителите на Бога обучението на техните деца било религиозен дълг. Йехова казал за своя служител  Авраам: „Защото съм го избрал, за да заповяда на чадата си и на дома си след себе си да пазят пътя [на Йехова], като вършат правда и правосъдие, за да направи [Йехова] да стане с Авраама онова, което е говорил за него.“ — Битие 18:19.

³ Това божествено изказване показва, че Йехова смятал образованието за много важно нещо. Бог изисквал Авраам, Исаак и Яков да образоват своите домочадия в Неговите пътища на праведност и правосъдие, за да могат бъдещите поколения да спазват пътя на Йехова. Така Йехова щял да изпълни обещанията си относно семето на Авраам и благославянето на „всичките народи на земята“. — Битие 18:18; 22:17, 18.

Образователната система в Израел

4, 5. (а) Какво отличавало образователната система на Израел от тези на другите народи? (б) Каква друга важна разлика е подчертана в Encyclopaedia Judaica [„Юдейска енциклопедия“], и какво несъмнено допринесло за тази разлика?

⁴ Encyclopaedia Judaica [„Юдейска енциклопедия“] казва: „Библията е главният източник за разбиране на образователния процес в древния Израел.“ Йехова използувал Моисей като първия човешки учител на Израел. (Второзаконие 1:3, 5; 4:5) Моисей предал думите, дадени му от Йехова. (Изход 24:3) Така че фактически Бог бил главният просветител на Израел. Това само по себе си отличавало образователната система на Израел от тези на другите народи.

⁵ Същата тази енциклопедия казва: „По–висшето образование или изучаването на книгите в Месопотамия и Египет било официално и достъпно само за класата на книжниците, но това не изглежда да е било така в Израел. Разликата несъмнено се дължала на по–простата азбучна система на писменост, използувана от евреите. . . . Значението на азбучната система на писменост за историята на образованието не бива да бъде пренебрегвана. Тя поставила началото на раздяла с традиционните писмени култури на Египет, Месопотамия и Ханаан от второто хилядолетие. Да бъдеш грамотен вече не било отличителна и изключителна характеристика на една класа от професионални книжници и духовници, познаващи трудните за разбиране клинописни и йероглифни писмена.“

6. Какво библейско доказателство съществува за това, че още от самото начало на историята си израелтяните били грамотен народ?

⁶ Библията дава доказателства, че израелтяните били грамотен народ. Преди още да навлязат в Обетованата земя, на тях им било наредено да изпишат законите на Йехова върху стълбовете на вратите си и върху портите си. (Второзаконие 6:1, 9; 11:20; 27:1–3) И докато тази заповед несъмнено била във фигуративен смисъл, тя със сигурност не би значела нищо за средния израелтянин, ако той не умеел да чете и да пише. Библейски текстове, като например Исус Навиев 18:9 и Съдии 8:14, показват, че не само водачи като Моисей и Исус Навиев, но и други знаели да пишат много преди в Израел да бъде установена монархия. — Изход 34:27; Исус Навиев 24:26.

Методи на обучение

7. (а) Според Писанията кой давал на израелтянските деца основното им образование? (б) Каква информация е дадена от един френски библейски изследовател?

⁷ В Израел децата били обучавани от много ранна възраст както от бащата, така и от майката. (Второзаконие 11:18, 19; Притчи 1:8; 31:26) Във френския Dictionnaire de la Bible [„Библейски речник“] библейският учен Е. Манжено пише: „Още щом детето започвало да говори, то научавало няколко откъса от Закона. Майка му повтаряла даден стих; когато детето го знаело вече, тя му давала друг. По–късно текстът на стиховете, които детето вече знаело да казва, му се давал написан в ръцете. Така децата се запознавали с четенето и когато пораствали, можели да продължат религиозното си обучение чрез четене и размисъл върху закона на Господаря.“

8. (а) Какъв основен метод на обучение бил използуван в Израел, но с каква важна характеристика? (б) Какви помагала за запаметяване били използувани?

⁸ Това предполага, че основният метод на обучение бил научаването на неща  наизуст. Научените неща, отнасящи се до законите на Йехова и неговите отношения с народа му, трябвало да проникнат в сърцето. (Второзаконие 6:6, 7) Върху тях трябвало да се размишлява. (Псалм 77:11, 12) В помощ на запаметяването от млади и стари били използувани различни помагала. Към тях спадали азбучните акростихове — последователни стихове, при които всяко изречение започва с различна буква по азбучен ред (като например Притчи 31:10–31); алитерацията (думи, започващи с една и съща буква или звук) и използуването на числа, като тези използувани във втората част на Притчи, глава 30. Интересно е да се отбележи, че Календарът Гезер, един от най–древните екземпляри на староеврейско писмо, се смята от някои учени за ученическо упражнение за трениране на паметта.

Програмата на обучение

9. (а) Каква била една важна част от програмата за обучение на израелтянските деца? (б) Какво казва една библейска енциклопедия относно обучението, провеждано във връзка с годишните празници?

⁹ Образованието в Израел не било ограничено до усвояването на четене и писане. Един от важните предмети на обучение била историята. Научаването за чудесните дела на Йехова в полза на неговия народ било основна част от образованието. Тези исторически факти трябвало да бъдат предавани от поколение на поколение. (Второзаконие 4:9, 10; Псалм 78:1–7) Чествуването на годишните празници предоставяло хубава възможност за главата на семейството да учи децата си. (Изход 13:14; Левит 23:37–43) Във връзка с това The International Standard Bible Encyclopedia [„Международна стандартна библейска енциклопедия“] казва: „Чрез наставленията на бащата в къщи и неговите обяснения за значението на празниците, еврейските деца били учени на това как Бог им се изявявал в миналото, как те трябва да живеят в настоящето и какви били божиите обещания относно бъдещето на Неговия народ.“

10. Какво практическо обучение било давано на момичетата? А на момчетата?

¹⁰ Родителското образование включвало и практическо обучение. Момичетата били учени на домакински умения. Заключителната глава на Притчи показва, че те били много и най–различни; в тях се включвало предене, тъкане, готвене, пазаруване и общи грижи за домакинството. Момчетата обикновено били обучавани на светската професия на баща си, било на земеделие, или на някой занаят. В по–късни времена юдейските равини имали навика да казват: „Който не учи сина си на полезен занаят, го възпитава да бъде крадец.“

11. Къде личи главната цел на образованието в Израел, и какви поуки съдържа това за младежите днес?

¹¹ Духовната дълбочина на учебните методи, използувани в Израел, се вижда ясно навсякъде в книгата Притчи. Тя показва, че целта била да бъдат научени „неопитните“ на такива възвишени неща като мъдрост, дисциплина, разбиране, прозрение, преценка, съобразителност, познание и мисловни способности — всичко това в „страх от Йехова“. (Притчи 1:1–7, NW; 2:1–14, NW) Това подчертава подбудите, които трябва да подтикват божия служител или служителка днес към подобряване на своето образование.

Свещеници, левити и пророци

12. Кой освен родителите участвувал в образованието на народа на Израел, и какво е основното значение на еврейската дума, преведена като „закон“?

¹² Докато основното образование било осигурявано от родителите, Йехова по–нататък образовал своя народ посредством свещениците, несвещеническите левити и пророците. В своята последна благословия над племето на Левий, Моисей казал: „Ще учат Якова на съдбите ти и Израел на закона ти.“ (Второзаконие 33:8, 10) Показателен е фактът, че на еврейски думата „закон“ (тора̀) е производна от корен, който в глаголната си форма означава „да показвам“, „да уча“, „да наставлявам“. Encyclopaedia Judaica [„Юдейска енциклопедия“]  казва: „Следователно значението на думата [тора] е ‘учение’, ‘доктрина’ или ‘наставление’.“

13. Защо Законът на Израел бил различен от правните системи на другите държави?

¹³ Това също отличавало Израел от всички други народи, дори и от съвременните народи. Днес политическите държави имат свод от закони, от които обикновеното население познава само една част. Когато хората влязат в конфликт със закона, те трябва да плащат скъпи хонорари на адвокати, за да ги защищават. Правните училища са само за специалисти. Но в Израел Законът бил средството, чрез което Бог казвал на хората как иска те да му се покланят и да живеят в съгласие с неговата воля. За разлика от всички други правни кодекси, този включвал любов към Бога и ближния. (Левит 19:18; Второзаконие 6:5) Законът съвсем не бил някаква безлична книга с принципи. Той осигурявал доктрини, учения и напътствия по отношение на един начин на живот, който трябвало да бъде научен.

14. Коя била една от причините, поради които Йехова отхвърлил левитското свещеничество? (Малахия 2:7, 8)

¹⁴ Когато били верни, свещениците и левитите изпълнявали своето задължение да учат народа. Но в повечето случаи свещениците пренебрегвали дълга си да образоват хората. Тази липса на образованост относно божия Закон щяла да има сурови последствия както за свещениците, така и за народа. В осми век пр.н.е. Йехова пророкувал: „Людете ми загинаха от нямане [на] знание; понеже ти отхвърли знанието, то и аз отхвърлих тебе да ми не свещенодействуваш; понеже ти забрави закона на твоя Бог, то и аз ще забравя твоите чеда.“ — Осия 4:6.

15. (а) Освен свещениците, кои други хора издигал Йехова като учители в Израел, и какво писал един библейски учен относно ролята им като просветители? (б) Какво се случило в крайна сметка с Израел и Юда, защото те отхвърлили познанието на Йехова и неговите пътища?

¹⁵ Освен свещениците Йехова издигал и пророци за просветители. Ние четем: „Но пак чрез всичките пророци и всичките гледачи [Йехова] беше предупреждавал Израел и Юда, казвайки: ‘Върнете се от злите си пътища и пазете моите заповеди и моите повеления, съвършено според закона, който дадох на бащите ви, и който ви пратих чрез слугите си пророците.’“ (4 Царе 17:13) Относно ролята на пророците като просветители, френският учен Ролан де Во писал: „Пророците също имали мисията да наставляват народа; това било толкова важна част от тяхната задача, колкото и предсказването на бъдещето. И пророческото вдъхновение придавало на проповядването им авторитета на божие слово. Несъмнено при монархията пророците били религиозните и морални учители на народа; и — можем да добавим, — най–добрите негови учители, макар и не най–слушаните.“ Поради липсата на правилно образование от страна на свещениците и левитите, както и поради непослушание спрямо пророците на Йехова, израелтяните изоставили пътищата на Йехова. Самария паднала под асирийците през 740 г. пр.н.е., а Йерусалим и храмът му били разрушени от вавилонците през 607 г. пр.н.е.

Образованието по време на плена и след него

16, 17. (а) Каква образователна програма била наложена насила на Даниил и тримата му другари? (б) Какво им дало възможност да преминат това вавилонско образование и въпреки това да останат верни на Йехова?

¹⁶ Около десет години преди унищожението на Йерусалим, цар Йоахим и една група първенци и благородници били отвлечени във Вавилон от цар Навуходоносор. (4 Царе 24:15) Сред тях били Даниил и трима други млади благородници. (Даниил 1:3, 6) Навуходоносор наредил четиримата да преминат през специално тригодишно обучение в „учението и езика на халдейците“. Освен това на тях им се давал „всеки ден дял от царските изрядни ястия и от виното, което той пиеше“. (Даниил 1:4, 5) Това представлявало потенциална опасност по няколко причини. Вероятно програмата на обучението не била  просто тригодишен езиков курс. Някои смятат, че в този откъс терминът „халдейците“ означава „не вавилонците като народ, а образованата класа“. (The Soncino Books of the Bible [„Книгите на Библията, издание на Сонсино“]) В своя коментар върху Даниил, К. Ф. Кайл казва: „Даниил и неговите другари трябвало да бъдат образовани в мъдростта на халдейските свещеници и учени мъже, която била преподавана в училищата на Вавилон.“ Дневната дажба от царски храни също ги предразполагала към нарушение на забраните относно храненето, наложени от Моисеевия закон. Как се справили те?

¹⁷ Като говорител от името на четиримата млади благородници, Даниил обяснил още в началото, че те няма да ядат и да пият неща, противоречащи на съвестта им. (Даниил 1:8, 11–13) Йехова благословил твърдата им позиция и смекчил сърцето на вавилонския отговорен служител. (Даниил 1:9, 14–16) Що се отнася до тяхното учение, по–нататъшните събития в живота на четиримата млади евреи показват вън от всякакво съмнение, че тригодишното принудително обучение на вавилонска култура не ги накарало да се отклонят от дълбоката си привързаност към Йехова и неговото чисто поклонение. (Даниил, глави 3 и 6) Йехова им дал възможност да излязат невредими от това насилствено тригодишно потапяне във вавилонското висше образование. „А на тия четири юноши Бог даде знание и разум във всяко учение и мъдост; и Даниил можеше да проумява всички видения и сънувания. И във всяко дело, което изискваше мъдрост и проумяване, за което царят ги попита, намери ги десет пъти по–добри от всичките врачове и вражари, които бяха в цялото му царство.“ — Даниил 1:17, 20.

18. Каква образователна програма била проведена в Юда след вавилонския плен?

¹⁸ След вавилонския плен, една голяма образователна дейност била извършена от Ездра, един свещеник, който „бе утвърдил сърцето си да изучава закона [на Йехова] и да го изпълнява, и да учи в Израел повеления и съдби.“ (Ездра 7:10) В това той бил подпомогнат от верните левити, които „тълкуваха закона на людете“. (Неемия 8:7) Ездра бил библейски учен и „книжник вещ“. (Ездра 7:6) По негово време книжниците добили известност като класа.

Равински училища

19. Каква класа на просветители се появила в Израел по времето, когато Исус дошъл на земята, и поради какви важни причини той и неговите ученици не следвали юдейското висше образование?

¹⁹ По времето, когато Исус се появил на земята, книжниците били станали вече една елитна класа от учители, повече привързани към традициите, отколкото към истинските учения на божието Слово. На тях им харесвало да бъдат наричани „рави“, което се превърнало в почетна титла, означаваща „Велики (превъзходни) мой“. (Матей 23:6, 7, NW, бел. под линия) В Християнските гръцки писания книжниците често биват свързвани с фарисеите, някои от които също били учители на Закона. (Деяния 5:34) Исус обвинил и двете  групи в това, че осуетяват словото на Бога поради своите традиции и поради това, че „преподават за поучения човешки заповеди“. (Матей 15:1, 6, 9) Нищо чудно тогава, че нито Исус, нито повечето от неговите апостоли били образовани в равинските училища. — Йоан 7:14, 15; Деяния 4:13; 22:3.

20. Какво ни показа този преглед на образованието в библейско време, и какво показва, че служителите на Йехова имат нужда от образование?

²⁰ Този преглед на образованието в библейските времена показа, че Йехова е Великият наставник на своя народ. Чрез Моисей, Бог организирал една ефикасна образователна система в Израел. Но след дълго време се развила система на юдейско висше образование, която поучавала неща, противоположни на Словото на Бога. Исус не бил посещавал такива юдейски училища, но въпреки това той бил несравним Учител. (Матей 7:28, 29; 23:8; Йоан 13:13) Той също така възложил на своите ученици да поучават чак до завършека на системата на нещата. (Матей 28:19, 20) За да изпълнят това, те трябвало да бъдат добри учители, следователно им било необходимо образование. Тогава как истинските християни трябва да гледат на образованието днес? Този въпрос ще бъде изследван в следващата статия.

Проверка на паметта

◻ Защо можем да бъдем сигурни, че Йехова е загрижен за образованието на служителите си?

◻ В какви отношения образователната система на Израел била различна от тази на другите народи?

◻ Какво образование получавали израелтянските деца?

◻ Какви методи на обучение били използувани в Израел?

◻ Защо Исус и неговите ученици не посещавали юдейските висши училища?

[Въпроси]

[Снимка на страница 24]

Принудителното образование във Вавилон не отвърнало Даниил и неговите другари от Йехова