Месията — дали това е истинска надежда?

Той нарекъл себе си Моисей. Истинското му име обаче е загубено за историята. През пети век от н.е. той пропътувал остров Крит, убеждавайки юдеите там, че той е месията, който те очаквали. Той им казал, че скоро робството, изгнанието и пленничеството им ще свършат. Те повярвали. Когато дошъл денят на освобождението им, юдеите последвали „Моисей“ до един висок нос, надвиснал над Средиземно море. Той им казал, че те трябва само да се хвърлят в морето, и то ще се разтвори пред тях. Мнозина го послушали, скачайки в едно море, което не било склонно да се разтваря. Голяма част от тях се удавили; неколцина били спасени от моряци и рибари. Но Моисей не могли да намерят никъде. Месията бил изчезнал.

КАКВО е месия? Може би ти хрумват думи като „спасител“, „изкупител“, „водач“. Много хора смятат, че месията е личност, която вдъхновява надежда и преданост у своите последователи, обещавайки им да ги изведе от робство към свобода. И понеже човешката история е главно история на робство, не е чудно, че доста такива месии са се появявали през вековете. (Сравни Еклисиаст 8:9.) Но подобно на самозвания Моисей от Крит, тези месии по–често са довеждали своите последователи до разочарование и катастрофа, отколкото до освобождение.

„Това е Царят Месия!“ С тези думи уважаваният равин Акива бен Йозеф поздравил Симеон Бар Кохба през 132 г. от н.е. Бар Кохба бил могъщ човек, командуващ силна войска. Много юдеи мислели, че това е най–после човекът, който ще сложи край на дългото им робство под властта на римската световна сила. Бар Кохба не успял; стотици хиляди негови сънародници платили за неговия провал с живота си.

През 12–и век се появил друг юдейски месия, този път в Йемен. Когато халифът, тоест владетелят, поискал от него знак за неговото месианство, месията предложил халифът да го обезглави, тогава моменталното му възкресение щяло да послужи като такъв знак. Халифът се съгласил с предложението — и това бил краят на йеменския месия. През същия век един мъж на име Давид Алрой, казал на юдеите в Средния Изток да се приготвят да го последват на крилете на ангели, за да се завърнат в Светата земя. Мнозина повярвали, че той е месията. Юдеите от Багдад търпеливо чакали върху покривите на къщите си, като в радостното си очакване не забелязвали крадците, които отмъквали имота им.

Сабатай Цеби се появил през 17–и век от Смирна. Той заявил месианството си пред юдеите от цяла Европа. Християните също го слушали. Цеби предложил на последователите си освобождение — явно като им позволявал да вършат грях без никакъв контрол. Най–близките му последователи правели оргии, практикували нудизъм, блудство и кръвосмешение, след което се самонаказвали, биели се с камшици, търкаляли се полуголи в снега и се закопавали до врата в студената земя. Когато отишъл в Турция, Цеби бил заловен и му било казано, че или трябва да приеме исляма, или ще умре. Той приел исляма. Много от преданите му последователи били съкрушени. И въпреки това през следващите два века в определени области Цеби продължавал да бъде наричан месия.

 Псевдохристиянството също дало своя дял във фабрикуването на месии. През 12–и век един мъж на име Танхелм събрал войска от привърженици и започнал да властвува над град Антверпен. Този месия наричал себе си бог; той дори продавал на последователите си водата, в която се къпел, за да я пият като свето причастие! Друг „християнски“ месия бил Томас Мюнтцер от Германия, през 16–и век. Той застанал начело на един бунт срещу местната гражданска власт, казвайки на своите последователи, че това е битката на Армагедон. Той обещал, че ще улавя гюллетата от оръдията на врага в ръкавите си. Вместо това, хората му били избити, а самият Мюнтцер обезглавен. Много други такива месии се появявали през вековете в псевдохристиянството.

Другите религии също имали своите месиански личности. Ислямът сочи към Махди — или „онзи, който е ръководен по правилен начин“, — който ще въведе хората в ерата на справедливостта. В индуската религия някои хора са твърдели, че са аватарс, или въплъщения на различни богове. И както посочва The New Encyclopædia Britannica [„Нова Енциклопедия Британика“], „дори една толкова немесианска религия като будизма е създала сред групите Махайана вярването в един бъдещ Буда Майтрейа, който щял да слезе от небесното си обиталище и да заведе вярващите в рая“.

Месиите на 20–и век

През нашия век необходимостта от един истински месия е станала по–неотложна от когато и да било; затова не е чудно, че мнозина са претендирали за тази титла. В африканско Конго през 20–те, 30–те и 40–те години, Симон Кимбангу и неговият приемник Андре „Исус“ Матсва били почитани като месии. Те умрели, но последователите им все още ги очакват да се върнат и да ги въведат в едно африканско хилядолетие.

Този век стана свидетел и на появата на „карго култовете“ в Нова Гвинея и Меланезия. Членовете им очакват да пристигне кораб или самолет с екипаж, съставен от подобни на месии бели мъже, които да ги направят богати и да ги въведат в една епоха на щастие, в която дори мъртвите ще възкръснат.

Развитите страни също имат своите месии. Някои от тях са религиозни водачи, като например Сун Мюнг Муун, самозван приемник на Исус Христос, който целѝ да пречисти света посредством обединеното семейство на своите почитатели. Политическите водачи също са се опитвали да придобият месиански статус, като Адолф Хитлер е най–ужасяващият пример за това с помпозните си изказвания за Хилядолетния Райх.

Различни политически философии и организации също са постигали месиански статус. Например, The Encyclopedia Americana [„Енциклопедия Американа“] посочва, че марксистко–ленинската политическа теория съдържа в себе си месиански  нотки. А също и Организацията на Обединените нации, прославяна надлъж и шир като единствената надежда за световния мир, изглежда е станала нещо като месиански заместител в умовете на мнозина.

Има ли истинска надежда?

Този кратък преглед показва твърде ясно, че историята на месианските движения е най– вече история на измами, на съкрушени надежди и нереални блянове. Тогава изобщо не е чудно, че много хора днес се отнасят цинично към надеждата за месия.

Но преди да отхвърлим категорично месианската надежда, ние трябва да научим откъде идва тя. Всъщност, „месия“ е библейска дума. Еврейската дума е машѝах, или „помазаник“. В библейски времена царе и свещеници понякога били назначавани на постовете си чрез ритуал на помазване и тогава върху главите им било изливано благоуханно масло. Следователно терминът машѝах с основание се отнасял за тях. Освен това имало мъже, които бивали помазвани, или назначавани на специални длъжности без какъвто и да било ритуал на помазване. Моисей е наречен „Христос“ — „помазаник“ — в Евреи 11:24–26 (NW), защото той бил избран за пророк и представител на Бога.

Това определение на месията като „помазаник“ рязко различава библейските месии и фалшивите месии, които ние досега обсъждахме. Библейските месии не били самозвани; нито пък били избирани от тълпи от обожаващи ги последователи. Не, тяхното назначаване идвало отгоре, от самия Йехова Бог.

И макар че Библията говори за много месии, тя издига един от тях високо над останалите. (Псалм 45:7) Този Месия е централната фигура в библейските пророчества, ключът към осъществяването на най–вдъхновяващите обещания на Библията. И този Месия наистина е в състояние да се справи с проблемите, с които се сблъскваме днес.

 Спасителят на човечеството

Библейският Месия се справя с проблемите на човечеството, като стига до корените им. Когато нашите прародители Адам и Ева се разбунтували срещу Създателя, подбудени от бунтовното духовно създание Сатан, те всъщност дръзко предявили претенции за най–висшето право на управление. Те искали да бъдат онези, които решават какво е добро и какво е зло. По този начин те излезли изпод любещото, закрилящо управление на Йехова и въвлекли човешкия род в хаоса и нещастието на самоуправлението, несъвършенството и смъртта. — Римляни 5:12.

Колко любещо постъпил в такъв случай Йехова, като решил в този мрачен момент от човешката история да даде на човечеството проблясък на надежда. Произнасяйки присъдата над човешките бунтовници, Бог предсказал, че техните потомци ще имат избавител. Наричан „семето“, този Спасител щял да дойде да премахне ужасното дело, което Сатан извършил там, в Еден; Семето щяло да смаже главата на „змията“, Сатан, като го унищожи напълно. — Битие 3:14, 15, „Български превод на Библията“, 1925 г.

От древни времена юдеите смятали това пророчество за месианско. Няколко Таргума, юдейски преразкази на Свещените писания, които били широко разпространени през първи век, обяснявали, че това пророчество ще бъде изпълнено „в дните на Царя Месия“.

Не е чудно тогава, че още от самото начало мъжете на вярата били развълнувани от това обещание за идващото Семе, или Спасителя. Представи си само какво изпитал Авраам, когато Йехова му казал, че Семето ще дойде чрез неговата родословна линия, и че „всичките народи“ — а не само неговите потомци, — „ще се благословят“ чрез това Семе. — Битие 22:17, 18.

Месията и правителството

По–късни пророчества свързали тази надежда с перспективата за добро правителство. В Битие 49:10 на Авраамовия праправнук Юда било казано: „Не ще липсва скиптър от Юда, нито управителев жезъл отсред нозете му, докле дойде Сило; и нему ще се покоряват племената.“ Ясно е, че този „Сило“ щял да управлява — и той щял да управлява не само юдеите, но и „племената“. (Сравни Даниил 7:13, 14.) Сило бил идентифициран с Месията от древните юдеи; всъщност, някои от юдейските Таргуми просто сменили думата „Сило“ с думата „Месия“, или с „Царя Месия“.

С по–силното засияване на светлината на истината били разкрити повече неща за управлението на този Месия. (Притчи 4:18) Във 2 Царе 7:12–16, на цар Давид, потомък на Юда, било казано, че Семето ще дойде от неговия род. Нещо повече, това Семе щяло да бъде необикновен Цар. Неговият престол, или управление, щял да бъде вечен! Исаия 9:6, 7 подкрепя тази мисъл: „Защото ни се роди дете, син ни се даде; и управлението [„правителството“ — King James Version („Версия на крал Яков“)] ще бъде на рамото му. . . . Управлението му и мирът непрестанно ще се увеличават на Давидовия престол и на неговото царство, за да го утвърди и поддържа чрез правосъдие и чрез правда от сега и до века. Ревността на [Йехова] на силите ще извърши това.“

Можеш ли да си представиш такова правителство? Справедлив, праведен владетел, който ще установи мир и ще управлява вечно. Колко различно е това от патетичното парадиране на фалшивите месии от историята! Без да бъде заблуден, самозван водач, библейският Месия е световен владетел, притежаващ цялата мощ и власт, необходими за промяна на условията в света.

Тази перспектива има дълбоко значение в нашите смутни времена. Човечеството никога не е имало толкова отчаяна нужда от надежда. Но понеже е много лесно човек да се оплете във фалшиви надежди, изключително важно е всеки един от нас да направи внимателно изследване на следния въпрос: Дали Исус от Назарет е бил предсказаният Месия, както вярват толкова много хора? Следващата статия ще разгледа този въпрос.

[Блок на страница 6]

Месия в Бруклин?

Плакати, афиши и неонови реклами в Израел неотдавна заявиха „Приготви се за идването на Месията“. Тази рекламна кампания, струваща 400 000 долара, беше предприета от любавичерите, една крайно ортодоксална секта на хазидическите юдеи. Сред 250 000–те членове на тази група е широко разпространено вярването, че техният велик равин Менахем Мендел Шнерсон от Бруклин, Ню Йорк, е Месията. Защо? Защото Шнерсон проповядва, че Месията ще дойде в това поколение. И според списанието „Нюзуик“ ръководителите на любавичерите настояват, че 90–годишният им равин няма да умре преди пристигането на Месията. Векове наред сектата проповядва, че всяко поколение създава поне един човек, който е годен да бъде Месията. За последователите си Шнерсон изглежда такъв човек, и той не е назначил свой приемник. Но въпреки това повечето юдеи не го приемат за Месията, казва „Нюзуик“. Според вестник Newsday [„Нюздей“] 96–годишният равин–съперник, Елиезер Шах, го нарекъл „фалшив месия“.

[Снимка на страница 7]

Вярването, че Моисей от Крит бил месията, струвало живота на много хора