Продължавайте да се укрепвате взаимно

„Никаква гнила дума да не излиза от устата ви, но онова, което е добро за назидание [укрепване — NW].“ — ЕФЕСЯНИ 4:29.

1, 2. (а) Защо с основание може да се каже, че речта е чудо? (б) Каква предпазливост е необходима във връзка с начина, по който употребяваме езика си?

 „РЕЧТА е магическата нишка, която свързва приятели, семейства и общества заедно . . . Чрез човешкия ум и координираните съкращения на системата от мускули [на езика] ние произвеждаме звуци, които вдъхват любов, вражда, уважение — да, всяко човешко чувство.“ — „Слух, вкус и мирис“.

² Нашият език е нещо много повече от един орган за преглъщане и вкус; той е част от нашата способност да споделяме онова, което мислим и чувствуваме. „Езикът е малка част от тялото — писал Яков. — С него благославяме Йехова, да, Бащата, и въпреки това с него кълнем човеците, които са създадени „по подобие на Бога“. (Яков 3:5, 9, NW) Да, ние можем да използуваме езика си по добър начин, като например да възхваляваме Йехова. Но поради това, че сме несъвършени, ние лесно можем да използуваме езиците си, за да говорим обидни или негативни неща. Яков писал: „Братя мои, не трябва така да бъде.“ — Яков 3:10.

3. На кои два аспекта от речта си трябва да обърнем внимание?

³ И макар че няма човек, който може съвършено да контролира езика си, несъмнено ние трябва да се стремим към подобрение в тази насока. Апостол Павел ни съветва: „Никаква гнила дума да не излиза от  устата ви, но онова, което е добро за назидание според нуждата, за да принесе благодат на тия, които слушат.“ (Ефесяни 4:29) Забележи, че тази подкана има два аспекта: какво трябва да се стремим да избягваме и какво трябва да се опитваме да правим. Нека разгледаме и двата аспекта.

Да избягваме гнилите думи

4, 5. (а) Каква битка водят християните относно неприличния език? (б) Какъв образ може да онагледи израза „гнила дума“?

⁴ Ефесяни 4:29 ни подканя първо: „Никаква гнила дума да не излиза от устата ви.“ Това може би няма да е лесно. Една от причините се крие във факта, че ругатните са нещо обикновено в света, който ни заобикаля. Много християнски младежи ежедневно слушат ругатни, защото може би съучениците им смятат, че те придават тежест на думите им или ги правят да изглеждат по–мъжествени. Ние може би не сме в състояние да избегнем изцяло чуването на мръсни думи, но можем и трябва да правим съзнателни усилия да не ги приемаме. Те нямат място в ума и устата ни.

⁵ Придаваща сила на предупреждението на Павел е гръцката дума, която се отнася за развалена риба или изгнил плод. Представи си следното: ти наблюдаваш един човек, който става все по–нетърпелив и по–нетърпелив, и после явно започва да се гневи. Накрая той внезапно избухва и ти виждаш от устата му да изпада една вмирисана риба. След това виждаш да се изтърколва един смърдящ, гнил плод, който изпръсква всички околни. Кой е този човек? Колко ужасно ще бъде, ако той е един от нас! Но такава представа би била уместна, ако ние допуснем ‘гнила дума да излезе от устата ни’.

6. Как Ефесяни 4:29 се отнася до критичните, негативни изказвания?

⁶ Друго приложение на Ефесяни 4:29 за нас е да избягваме постоянно да критикуваме. Вярно е, че всички ние имаме мнения и вкусове относно нещата, които не харесваме или не приемаме, но случвало ли ви се е да бъдете край някой, който, изглежда, има отрицателно изказване (или много изказвания) за всеки човек, място или нещо, което бива споменато? (Сравни Римляни 12:9; Евреи 1:9.) Думите на такъв човек очернят, потискат или унищожават. (Псалм 10:7; 64:2–4; Притчи 16:27; Яков 4:11, 12) Той може би не осъзнава колко много наподобява онези критикари, които описва Малахия. (Малахия 3:13–15) Колко шокиран би бил той, ако един страничен наблюдател му каже, че от устата му излиза вмирисана риба или изгнил плод!

7. Какъв самоанализ трябва да направи всеки един от нас?

⁷ Макар че е лесно да разпознаеш, когато някой друг непрекъснато прави отрицателни или критични изказвания, запитай себе си: ‘Дали и аз нямам такава склонност? Наистина, дали не съм склонен към това?’ Ще бъде проява на мъдрост, ако отвреме– навреме анализираме духа на своите думи. Дали те са предимно отрицателни, критични? Дали не говорим като тримата фалшиви утешители на Йов? (Йов 2:11; 13:4, 5; 16:2; 19:2) Защо да не намерим някой положителен аспект за отбелязване? Ако разговорът е предимно критичен, защо да не го насочим към по–градивни въпроси?

8. Каква поука ни дава Малахия 3:16 относно речта, и как можем да покажем, че прилагаме тази поука?

⁸ Малахия представя следния контраст: „Тогава боещите се от [Йехова] говореха един на друг; и [Йехова] внимаваше и слушаше; и написа се възпоменателна книга пред него за ония, които се бояха от [Йехова] и които мислеха за името му.“ (Малахия 3:16) Забелязваш ли как Бог реагира на градивните изказвания? Какъв би могъл да бъде ефектът от такъв разговор върху околните? Ние лично можем да си извадим поука относно нашето всекидневно говорене. Колко по–добре е за нас и за другите, когато нашите привични разговори отразяват нашата „хвалебна жертва на Бога“. — Евреи 13:15.

Работѝ за укрепването на другите

9. Защо християнските събрания са добра възможност да укрепваме другите?

⁹ Събранията на сбора са прекрасна възможност да говорим „онова, което е добро за назидание [укрепване — NW] според нуждата, за да принесе благодат на ония, които слушат“. (Ефесяни 4:29) Ние можем  да правим това, когато изнасяме доклад с библейска информация, когато участвуваме в представяне или даваме отговор в частите, представляващи обсъждания с въпроси и отговори. По този начин доказваме Притчи 20:15: „Устните на знанието са скъпоценно украшение.“ И кой знае колко сърца можем да докоснем или да укрепим?

10. Какви корекции може да се окажат необходими, след като се замислим върху това с кого обикновено разговаряме? (2 Коринтяни 6:12, 13)

¹⁰ Времето преди или след събранията е подходящо за укрепване на другите с разговор, който е благодатен за слушателите. Ще бъде лесно да прекараме това време в приятен разговор с наши близки или с неколцина приятели, с които се чувствуваме добре. (Йоан 13:23; 19:26) Но в съгласие с Ефесяни 4:29, защо да не потърсим други, с които да поприказваме? (Сравни Лука 14:12–14.) Ние бихме могли предварително да решим да излезем от рамките на официалното или транзитно „добър ден“ с определени нови хора, или възрастни, или младежи, като дори можем да седнем до по–младите, за да бъдем по–близо до тяхното равнище. Нашият искрен интерес и времето, прекарано в укрепващ разговор, ще помогнат на другите още повече да бъдат в състояние да изпитат от своя страна чувствата на Давид от Псалм 122:1.

11. (а) Какъв навик са развили някои по отношение на сядането в залата? (б) Защо някои умишлено променят мястото, на което сядат?

¹¹ Друга помощ в градивния разговор е това да сменяме мястото, на което седим по време на събранията. Една майка с малко дете може би ще има нужда да седне близо до тоалетните помещения, или пък някой възрастен или болен ще се нуждае от място на края на реда, но какво да кажем за другите? Чисто по навик може би ние отиваме на едно и също място или стол; и птицата инстинктивно се връща на своя клон. (Исаия 1:3; Матей 8:20) Но откровено казано, след като можем да седим навсякъде, защо да не сменяме мястото си — отдясно, отляво, отпред и т.н. — и така да се запознаем по–добре с различни хора? И макар да няма правило, което да казва, че трябва да правим така, старейшините и другите зрели братя, които променят мястото си, намират, че така е по–лесно да донасят благодат на мнозина, а не само на сравнително малко близки приятели.

Да укрепваме другите по богоугоден начин

12. Каква нежелателна склонност се е проявявала през цялата история?

¹² Желанието на един християнин да укрепва другите, трябва да го подтикне да подражава на Йехова в това отношение, вместо да следва човешката склонност да се създават голям брой правила. a Несъвършените хора отдавна са проявявали склонност да управляват онези, които са край тях, и дори и някои от служителите на Бога са се поддавали на тази тенденция. (Битие 3:16; Еклисиаст 8:9) По времето на Исус юдейските водачи ‘са свързвали тежки и непоносими бремена върху другите, а самите те не искали нито с пръста си да ги помръднат’. (Матей 23:4) Те превърнали безобидни навици в задължителни традиции. Потънали в своята прекалена загриженост за човешките правила, те пропускали неща, за които Бог посочвал, че са от по–голямо значение. Никой не бил укрепван от това тяхно създаване на много небиблейски правила; просто техният път не бил божият път. — Матей 23:23, 24; Марко 7:1–13.

13. Защо не е уместно да се създават многобройни правила за събратята християни?

¹³ Християните искрено желаят да се придържат към божествените закони. Но и ние бихме могли да станем жертва на склонността да създаваме безброй утежняващи правила. Защо? Първо, вкусовете и предпочитанията се различават, така че някой може да намери за приемливо това, което друг не харесва и смята, че трябва да бъде отхвърлено. Християните се различават също и в своя напредък към духовна зрялост. Но дали създаването на много правила е богоугодният начин да се помогне някому да напредне към зрялост? (Филипяни  3:15; 1 Тимотей 1:19; Евреи 5:14) Дори и когато даден човек следва линия на поведение, изглеждащо крайно или рисковано, дали забранителното правило е най– доброто разрешение? Божият начин е подходящите за това хора да се опитат да възстановят грешащия човек като меко обсъдят с него проблема. — Галатяни 6:1.

14. На какви цели служели законите, които Бог дал на Израел?

¹⁴ Вярно е, че когато използувал Израел като свой народ, Бог постановил стотици закони относно поклонението в храма, жертвоприношенията и дори здравеопазването. Това било уместно за един специален народ; много от законите имали пророческо значение и помогнали юдеите да бъдат доведени до Месията. Павел писал: „Законът стана за нас детеводител, да ни доведе при Христа, за да се оправдаем чрез вяра. Но след идването на вярата не сме вече под детеводител.“ (Галатяни 3:19, 23–25) След като Законът бил отменен на позорния стълб, Бог не дал на християните обширен списък от правила относно повечето аспекти на живота, сякаш това е начинът да бъдат те укрепвани във вярата.

15. Какво ръководство осигурил Бог за християнските поклонници?

¹⁵ Разбира се, ние не сме без закон. Бог ни заповядва да се въздържаме от идолопоклонство, блудство и прелюбодеяние, както и от злоупотреба с кръвта. Той конкретно забранява убийството, лъжата, спиритизма и различни други грехове. (Деяния 15:28, 29; 1 Коринтяни 6:9, 10; Откровение 21:8) И той предлага в своето Слово ясни напътствия по много въпроси. Но в много по–голяма степен от израелтяните, ние сме длъжни да усвоим и да прилагаме библейските принципи. Старейшините могат да укрепват другите, като им помагат да намерят и да обмислят тези принципи, вместо просто да търсят или да създават правила.

Старейшини, които укрепват другите

16, 17. Какъв хубав образец показали апостолите относно създаването на правила за събратята поклонници?

¹⁶ Павел писал: „В степента, в която сме постигнали напредък, нека продължаваме да ходим порядъчно в същата тази рутина.“ (Филипяни 3:16, NW) В хармония с това божествено гледище, апостолът се отнасял към другите по начин, който ги укрепвал. Например, възникнал въпрос дали да се яде месо, което би могло да идва от храма на някой идол. Дали този старейшина, може би в името на последователността или неусложняването на нещата, дал някакво правило за всички в ранния сбор? Не. Той признавал, че това разнообразие в познанието и в напредъка към зрялост може да доведе тези християни до различен избор. Що се отнася до него, той бил твърдо решен да даде добър пример. — Римляни 14:1–4; 1 Коринтяни 8:4–13.

¹⁷ Християнските гръцки писания показват, че апостолите осигурили полезни съвети по някои лични въпроси, като например облекло и външен вид, но те не отивали чак до там да създават някакви всеобщи правила. Това е хубав пример за християнските надзорници днес, които са заинтересувани за изграждането на стадото. И всъщност това представлява един основен подход, който Бог следвал също и при древния Израел.

18. Какви правила дал Йехова на израелтяните относно облеклото?

¹⁸ Бог не дал на израелтяните изпълнени със подробности закони относно облеклото. Явно мъжете и жените носели сходни наметала, или горни дрехи, макар че тези на жените могли да бъдат с бродерия и по–пъстри. Хората и от двата пола също така носели садхѝн, или долна дреха. (Съдии 14:12; Притчи 31:24; Исаия 3:23) Какви закони дал Бог относно облеклото? Както на мъжете, така и на жените било забранено да обличат дрехите на противния пол, което те биха правили явно с хомосексуални намерения. (Второзаконие 22:5) За да покажат своята отделеност от околните народи, израелтяните трябвало да обрамчат с ресни дрехата си, като над ресните минавал син ширит, и освен това вероятно трябвало да поставят пискюли в краищата на горните си дрехи. (Числа 15:38–41) Това общо взето е цялото напътствие, което Законът давал по отношение на стиловете в облеклото.

19, 20. (а) Какво напътствие дава Библията на християните относно облеклото и външния вид? (б) Какъв възглед трябва да имат старейшините относно създаването на правила за външния вид на отделния човек?

 ¹⁹ И макар че християните не са под Закона, дали ние имаме някакви други подробни правила относно облеклото или украшенията, които да са ни дадени в Библията? Не. Бог е осигурил уравновесени принципи, които ние можем да прилагаме. Павел писал: „Така и жените да украсяват себе си със скромна премяна, със срамежливост и целомъдрие, не с плетена коса и злато или бисери или скъпи дрехи.“ (1 Тимотей 2:9) Петър подканял християнските жени вместо да се съсредоточават върху физическата украса, да се съсредоточат върху „скришният в сърцето човек, с нетленното украшение на кротък и тих дух“. (1 Петър 3:3, 4) Записването на подобен съвет в Библията говори за това, че някои християни от първи век вероятно са имали нужда да бъдат по–скромни и въздържани относно облеклото и външния си вид. Но вместо да изискват — или да забраняват, — определени стилове на обличане, апостолите просто осигурявали градивни съвети.

²⁰ Свидетелите на Йехова трябва да бъдат, и като цяло са уважавани заради своя скромен външен вид. И все пак стиловете в облеклото са различни в различните държави и дори в рамките на една област или на един сбор. Разбира се, един старейшина, който има твърдо мнение или определен вкус относно облеклото и външния вид, може да взема решения съобразно на това за себе си и за своето семейство. Но що се отнася до стадото, той трябва да помни мисълта на Павел: „Защото не господаруваме над вярата ви, но сме помощници на радостта ви; понеже [чрез] вярата вие стоите твърди.“ (2 Коринтяни 1:24) Да, противопоставяйки се на всеки подтик да опредѐлят правила за сбора, старейшините работят, за да укрепват вярата на другите.

21. Как старейшините могат да осигурят градивна помощ, ако някой изпадне в крайност по отношение на облеклото?

²¹ Също както през първи век, понякога новодошли или духовно слаби хора могат да следват спорна или неразумна линия на поведение относно облеклото или употребата на грим и бижута. Тогава как трябва да се постъпи? Отново Галатяни 6:1 предлага ръководство за християнските старейшини, които искрено искат да помогнат. Преди един старейшина да реши да предложи съвет, той може мъдро да се консултира със свой събрат, също старейшина, като е за предпочитане да не отива при старейшина, за когото знае, че споделя неговите собствени вкусове или мислене. Ако е явно, че някаква светска тенденция в облеклото или външния вид засяга мнозина в сбора, старейшинското тяло би могло да обсъди как най–добре да осигури помощ, като например чрез сърдечна, укрепваща част от програмата на някое събрание, или чрез предлагане на индивидуална помощ. (Притчи 24:6; 27:17) Тяхната цел ще бъде да насърчат възгледа, отразен във 2 Коринтяни 6:3: „Ние в нищо не даваме никаква причина за съблазън, да не би да се злослови нашето служение.“

22. (а) Защо не трябва да бъдат обезпокояващи дребните различия във възгледите, които биха могли да съществуват? (б) Какъв хубав пример дал Павел?

²² Християнските старейшини, които ‘пазят стадото на Бога, което им е поверено’, искат да правят това, което Петър посочил, тоест, ‘да не господаруват над онези, които са божие наследство’. (1 Петър  5:2, 3, NW) В течение на любещата им работа могат да възникнат въпроси относно неща, при които може да има различаващи се предпочитания. Може би е местна традиция братът, който чете абзаците по време на изучаването на „Стражева кула“, да става, когато прави това. Груповите уговорки за проповедна служба и много други подробности относно самата служба могат да бъдат уреждани според местните навици. Но дали последиците ще бъдат катастрофални, ако някой постъпва по малко по–различен начин? Любещите надзорници искат „всичко да става с приличие и ред“ — израз, който Павел употребил относно чудодейните дарове. Но контекстът показва, че Павел се интересувал главно за „укрепването на сбора“. (1 Коринтяни 14:12 [NW], 40) Той не проявявал склонност да определя безброй правила, сякаш абсолютната уеднаквеност или пълната ефикасност били негова главна цел. Той писал: „Господарят ни даде [пълномощие] да ви градим, а не да ви рушим.“ — 2 Коринтяни 10:8, NW.

23. Кои са някои от начините, по които можем да подражаваме на примера, който Павел дал относно укрепването на другите?

²³ Без съмнение Павел работел, за да укрепва другите с положителни и насърчаващи думи. Вместо да дружи само с тесен кръг от приятели, той полагал особени усилия да посещава много братя и сестри, както духовно силни, така и онези, които специално се нуждаели от укрепване. И той поставял ударение на любовта — а не на правилата, — защото „любовта назидава [укрепва — NW].“ — 1 Коринтяни 8:1.

[Бележки под линия]

Пунктове за преговор

◻ Защо е уместна промяна, ако ние сме склонни да говорим по негативен или критичен начин?

◻ Какво можем да направим, за да бъдем по–укрепващи за сбора?

◻ Какъв е богоугодният образец относно създаването на много правила за другите?

◻ Какво ще помогне на старейшините да избегнат създаването на произлизащи от човека правила за стадото?

[Въпроси]