Вдъхновен образец на християнска мисионерска дейност

„Бивайте подражатели на мене, както съм и аз на Христа.“ — 1 КОРИНТЯНИ 11:1.

1. Кои са някои от отношенията, в които Исус дал изключителен пример за подражание на своите последователи? (Филипяни 2:5–9)

 КАКЪВ изключителен пример дал Исус на своите ученици! Той охотно оставил небесната си слава и дошъл долу на земята, за да живее сред грешните човеци. Той бил готов да понесе големи страдания за спасението на човечеството, и което е още по–важно, за освещаването на името на небесния си Баща. (Йоан 3:16; 17:4) Когато бил пред съда и ставало дума за живота или смъртта му, Исус смело заявил: „Аз затова се родих, и затова дойдох на света, да свидетелствувам за истината.“ — Йоан 18:37.

2. Защо възкресеният Исус могъл да заповяда на учениците си да продължат работата, която той започнал?

² Преди смъртта си, Исус осигурил превъзходно обучение на своите апостоли, така че те да могат да продължат работата  по свидетелствуване за истината на Царството. (Матей 10:5–23; Лука 10:1–16) Затова след възкресението си Исус могъл да даде следната заповед: „Идете . . . , научете [хора от] всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и светия дух, като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал.“ — Матей 28:19, 20.

3. Как се разраснала работата по правене на ученици, но главно в кои райони била съсредоточена тя?

³ През следващите три и половина години Исусовите ученици следвали тази заповед, но ограничили правенето на ученици само сред юдеите, юдейските прозелити и обрязаните самаряни. След това, през 36 г. от н.е., Бог наредил добрата новина да бъде проповядвана на един необрязан мъж, Корнилий, и на неговото семейство. През следващото десетилетие други езичници били доведени в сбора. Но изглежда по–голямата част от работата била ограничена в района на източното Средиземноморие. — Деяния 10:24, 44–48; 11:19–21.

4. Какво важно развитие се осъществило около 47–48 г. от н.е.?

⁴ Било необходимо нещо, което да подтикне или да даде възможност на християните да правят ученици от юдеите и езичниците от по–далечните области. Затова през 47–48 г. от н.е. старейшините от сбора в сирийска Антиохия получили следното божествено послание: „Отделете ми Варнава и Савла за работата, на която съм ги призовал.“ (Деяния 13:2) Обърни внимание, че тогава Павел бил познат под първоначалното си име — Савел. Обърни внимание също, че Бог назовал Варнава преди Павел, вероятно защото по онова време Варнава бил смятан за по–старши от тях двамата.

5. Защо описанието за мисионерското пътуване на Павел и Варнава има голяма стойност за християните днес?

⁵ Подробното описание на мисионерското пътуване на Павел и Варнава носи голямо насърчение за Свидетелите на Йехова, особено за мисионерите и пионерите, които са отишли далеч от своите родни места, за да служат на Бога в чуждестранни общества. Освен това, един преглед на Деяния, глави 13 и 14, несъмнено ще подтикне още много други хора да наподобят Павел и Варнава и да увеличат участието си в тази по–важна от всичко друго работа по правенето на ученици.

Остров Кипър

6. Какъв пример дали мисионерите в Кипър?

⁶ Без да се бавят мисионерите отплавали от сирийското пристанище Селевкия към остров Кипър. След като слезли в Саламин, те не позволили вниманието им да бъде отвлечено, но започнали да проповядват „божието Слово в юдейските синагоги“. Следвайки образеца на Христос, те не се задоволили с това да се установят в този град и да чакат островитяните да дойдат при тях. Вместо това те пребродили „целия остров“. Несъмнено това изисквало много ходене и многократно сменяне на местата за нощувка, тъй като Кипър е голям остров и през своето пътуване те трябвало да прекосят по дължина най–голямата част от него. — Деяния 13:5, 6.

7. (а) Какво забележително събитие се случило в Пафос? (б) Каква нагласа ни насърчава да имаме разказът за това събитие?

⁷ В края на пребиваването си там, двамата мъже били възнаградени с едно прекрасно преживяване в град Пафос. Управителят на острова, Сергий Павел изслушал тяхното послание и „повярвал“. (Деяния 13:7, 12) По–късно Павел писал: „Понеже, братя, вижте какви сте вие призваните, че между вас няма мнозина мъдри според човеците, нито мнозина силни [властници — NW], нито мнозина благородни.“ (1 Коринтяни 1:26) Но въпреки това сред властниците, които откликнали, бил Сергий Павел. Тази случка трябва да насърчи всички нас, и особено мисионерите, да имаме положителна нагласа относно свидетелствуването пред държавни служители, както сме насърчени да правим в 1 Тимотей 2:1–4. Понякога хора с власт са оказвали голяма  помощ на божиите служители. — Неемия 2:4–8.

8. (а) Каква промяна в отношенията между Павел и Варнава изглежда, че настъпила оттогава? (б) В какво отношение Варнава дал добър пример?

⁸ Под влиянието на духа на Йехова, Павел изиграл основна роля в превръщането на Сергий Павел във вярващ. (Деяния 13:8–12) Освен това от този момент нататък изглежда Павел поел водачеството. (Сравни Деяния 13:7 с Деяния 13:15, 16, 43.) Това било в хармония с божественото назначение, което Павел получил по времето на своето обръщане в правата вяра. (Деяния 9:15) Вероятно това развитие на нещата поставило на изпитание смиреността на Варнава. Но вместо да сметне тази промяна за лично оскърбление, Варнава вероятно потвърдил с поведението си значението на своето име — „син на утеха“ („Български превод на Библията“, 1925 г.) — и предано подкрепял Павел през цялото мисионерско пътуване, а и след това, когато някои християни от юдейски произход възразили срещу тяхната служба при необрязаните езичници. (Деяния 15:1, 2) Какъв хубав пример е това за всички нас, включително и за живеещите в мисионерските домове и в домовете Бетел! Ние трябва винаги да сме готови да приемем теократични корекции и да подкрепим изцяло онези, които биват назначени да поемат ръководството сред нас. — Евреи 13:17.

Платото на Мала Азия

9. Какво научаваме от готовността на Павел и Варнава да отидат до писидийска Антиохия?

⁹ От Кипър Павел и Варнава отплавали на север към бреговете на азиатския континент. По някаква неизвестна причина мисионерите не останали в крайбрежната област, но предприели дълго и опасно пътуване от около 180 км до писидийска Антиохия, разположена на централното плато на Мала Азия. Те трябвало да преминат през един планински проход и да се спуснат в едно плато на около 1100 м над морското равнище. Библейският учен–изследовател Дж. С. Хаусън казва: „Беззаконническите и грабливи нрави на населението от тези планини, които разделят платото . . . от равнините на южния бряг, били широко известни във всички части на древната история.“ Освен това мисионерите били застрашени от природните стихии. „Няма друг район в Мала Азия — добавя Хаусън, — който да се характеризира така уникално със своите ‘наводнения’, както планинската област на Писидия, където реки рукват внезапно от основата на огромни скали, или се спускат бясно надолу през тесни проломи.“ Тези подробности ни помагат да си представим по–нагледно пътуванията, които мисионерите с готовност са предприемали заради разпространяването на добрата новина. (2 Коринтяни 11:26) По подобен начин и днес много от служителите на Йехова се борят смело с всякакви пречки, за да достигнат до хората и да споделят добрата новина с тях.

10, 11. (а) Как Павел поддържал обща основа със своите слушатели? (б) Защо много юдеи вероятно били смаяни от това, което чули за страданията на Месията? (в) Какъв вид спасение показал Павел на своите слушатели?

¹⁰ Тъй като в писидийска Антиохия имало юдейска синагога, най–напред мисионерите отишли там, за да дадат на онези, които били най–много запознати с божието Слово, възможност да приемат добрата новина. След като бил поканен да говори, Павел се изправил и изнесъл една умела публична реч. По време на речта си той поддържал една обща основа с юдеите и прозелитите в залата. (Деяния 13:13–16, 26) След встъплението си Павел направил преглед на знаменитата история на юдеите, припомняйки им как Йехова избрал прадедите им и след това ги избавил от Египет, а също и това как Той им помогнал да победят обитателите на Обетованата земя. После Павел показал отношенията на Йехова с Давид. Тази информация била близка на сърцата на юдеите от първи век, защото те очаквали  Бог да въздигне потомък на Давид като спасител и вечен владетел. Тук Павел смело известил: „От неговото [на Давид] потомство Бог, според обещанието си, въздигна на Израел спасител, Исуса.“ — Деяния 13:17–23.

¹¹ Обаче типът спасител, който много от юдеите очаквали, бил военен герой, който щял да ги освободи от римското господство и да издигне еврейския народ над всички останали. Затова те без съмнение били смаяни, когато чули Павел да казва, че Месията бил предаден за екзекуция от собствените им религиозни водачи. „Но Бог го възкреси от мъртвите“ — смело заявил Павел. Към края на своята реч той показал на слушателите си, че те могат да достигнат едно прекрасно спасение. „Нека ви бъде известно — казал той, — че чрез него се проповядва на вас прощение на греховете; и че всеки, който вярва, се оправдава чрез него от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Моисеевия закон.“ Павел завършил своята реч, като подканил слушателите си да не се нареждат сред онези, за които Бог предсказал, че ще пренебрегнат тази прекрасна мярка за спасение. — Деяния 13:30–41.

12. Какъв бил резултатът от речта на Павел, и как това трябва да ни насърчи?

¹² Колко добре изнесена, основана на Библията реч! И как откликнали слушателите? „Мнозина от юдеите и от благочестивите прозелити тръгнаха след Павла и Варнава.“ (Деяния 13:43) Колко насърчаващо е това за нас днес! Нека и ние по същия начин да дадем най–доброто от себе си при представянето на истината резултатно, било в нашата публична служба, или в нашите отговори и доклади по време на събранията на сбора ни. — 1 Тимотей 4:13–16.

13. Защо мисионерите трябвало да напуснат писидийска Антиохия, и какви въпроси възникват относно новите ученици?

¹³ Новозаинтересуваните хора в писидийска Антиохия не могли да задържат тази добра новина само за себе си. В резултат на това „на следващата събота [сабат — NW] се събра почти целият град да чуят божието слово“. И скоро посланието се разпространило извън града. Всъщност ‘учението [на Йехова] се разпространявало по цялата тази страна’. (Деяния 13:44, 49) Вместо да се зарадват на този факт, завистливите юдеи успели да направят така, че мисионерите да бъдат изгонени от града. (Деяния 13:45, 50) Как повлияло това на новите ученици? Дали те се обезсърчили и се отказали?

14. Защо противниците не могли да унищожат делото, което мисионерите започнали, и какво научаваме от това?

¹⁴ Не, защото това било божие дело. Освен това мисионерите били положили здрава основа на вярата във възкресения Исус Христос. Явно е тогава, че новите ученици смятали Христос — а не мисионерите — за свой водач. Затова, както четем по–нататък, те продължавали да се изпълват „с радост и със светия дух“. (Деяния 13:52) Колко насърчаващо е това за мисионерите и другите хора, които правят ученици днес! Ако ние смирено и пламенно вършим своя дял, Йехова Бог и Исус Христос ще благословят нашата служба. — 1 Коринтяни 3:9.

Икония, Листра и Дервия

15. По какъв начин постъпили мисионерите в Икония, и какви били резултатите?

¹⁵ След това Павел и Варнава пропътували около 140 км на югоизток до следващия град, Икония. Никакъв страх от преследване не им попречил да постъпят по същия начин като в Антиохия. И Библията казва, че в резултат на това „повярваха голямо множество юдеи и гърци“. (Деяния 14:1) Отново юдеите, които не приели добрата новина, възбудили противодействие. Но мисионерите издържали и останали доста време в Икония, помагайки на новите ученици. После, след като научили, че юдейските им противници се канят да ги убият с камъни, Павел и Варнава мъдро избягали в следващия район — „Листра и Дервия, и в околните им места“. — Деяния 14:2–6.

16, 17. (а) Какво се случило с Павел в Листра? (б) Как отношенията на Бога с апостола оказали влияние на един млад мъж от Листра?

 ¹⁶ Смело те ‘проповядвали благовестието’ в този нов, необработван досега район. (Деяния 14:7) Когато юдеите в писидийска Антиохия и Икония чули за това, те дошли чак до Листра и убедили тълпите да убият Павел с камъни. Нямайки време да избяга, Павел бил пребит с камъни и неговите противници били сигурни, че той е мъртъв. Те го извлекли извън града. — Деяния 14:19.

¹⁷ Можете ли да си представите мъката, която причинило това на новите ученици? Но — о, чудо на чудесата! — когато те наобиколили Павел, той се изправил! Библията не казва дали един млад мъж на име Тимотей бил един от тези нови ученици. Но несъмнено по някое време той научил за отношенията на Бога с Павел и това направило силно впечатление на младия му ум. Павел писал във второто си писмо към Тимотей: „А ти си последвал моето учение, поведение, . . . какви неща ме сполетяха в Антиохия, в Икония, в Листра, какви гонения издържах; и от всички тях ме избави [Господарят].“ (2 Тимотей 3:10, 11) Около една или две години след пребиването на Павел с камъни, той се върнал в Листра и видял, че младият Тимотей бил образцов християнин, „одобрен от братята в Листра и Икония“. (Деяния 16:1, 2) Затова Павел го избрал като другар в пътуванията си. Това помогнало на Тимотей да израсне в духовно отношение и след време той бил достатъчно квалифициран, за да бъде изпратен от Павел да посещава различните сборове. (Филипяни 2:19, 20; 1 Тимотей 1:3) Също така и днес пламенните служители на Бога оказват чудесно влияние върху младите, много от които израстват като ценни служители на Бога, подобно на Тимотей.

18. (а) Какво се случило с мисионерите в Дервия? (б) Каква възможност била открита пред тях тогава, но какво избрали те?

¹⁸ На другата сутрин след като избегнал смъртта в Листра, Павел поел с Варнава към Дервия. Този път нямало противници, които да ги преследват, и Библията казва, че те ‘придобили много ученици’. (Деяния 14:20, 21) След като основали сбор в Дервия, Павел и Варнава трябвало да вземат решение. Един оживен римски път продължавал от Дервия до Тарс. Оттам обратното пътуване до сирийска Антиохия било съвсем кратко. Вероятно това бил най–удобният път за връщане и тези мисионери биха могли да сметнат, че вече заслужават почивка. Но подражавайки на своя Учител, Павел и Варнава разбрали къде нуждата е по–голяма. — Марко 6:31–34.

Извършвайки най–пълно божието дело

19, 20. (а) Как Йехова благословил мисионерите за това, че се върнали в Листра, Икония и Антиохия? (б) Каква поука осигурява това за народа на Йехова днес?

¹⁹ Вместо да поемат по краткия път за в къщи, мисионерите смело поели обратно и посетили повторно същите градове, в които животът им бил в опасност. Дали Йехова благословил тяхната себеотрицателна грижа за новите овце? Да, наистина, защото повествованието казва, че те успели в ‘утвърдяването на душите на учениците, като ги увещавали да постоянствуват във вярата“. Уместно било те да кажат на тези нови ученици: „През  много скърби трябва да влезем в божието Царство“. (Деяния 14:21, 22) Павел и Варнава също им напомнили за тяхното призоваване като сънаследници в идващото Царство на Бога. Днес ние трябва да насърчаваме по подобен начин новите ученици. Ние можем да ги укрепим да издъ̀ржат на изпитания, като държим ярка пред тях перспективата за вечния живот на земята под управлението на същото това божие Царство, за което проповядвали Павел и Варнава.

²⁰ Преди да напуснат всеки един от тези градове, Павел и Варнава помагали на местния сбор да се организира по–добре. Явно те подготвяли подходящи мъже и ги назначавали да поемат ръководството. (Деяния 14:23) Без съмнение това допринасяло за бъдещото увеличение. Също така днес и мисионери, и други братя, след като помогнат на неопитните да напреднат, докато сами могат да поемат отговорност, понякога се преместват на друго място и продължават своето добро дело там, където нуждата е по–голяма.

21, 22. (а) Какво станало след като Павел и Варнава завършили мисионерското си пътуване? (б) Какви въпроси повдига това?

²¹ Когато накрая мисионерите се върнали в сирийска Антиохия, те могли да почувствуват дълбоко удовлетворение. Да, библейското повествование казва, че те „извършили“ най–пълно работата, която Бог им поверил. (Деяния 14:26) Разбираемо е тогава, че разказите за техните преживявания доставили „голяма радост на всичките братя“. (Деяния 15:3) Но какво щяло да стане в бъдеще? Дали сега те щели да седнат и да си почиват на лаврите, както се казва? Съвсем не. След като посетили ръководното тяло в Йерусалим, за да получат решение по въпроса за обрязването, двамата се отправили отново на мисионерски пътувания. Този път те поели в различни посоки. Варнава взел със себе си Йоан–Марко и отишъл в Кипър, а Павел намерил нов партньор — Сила, и пътувал през Сирия и Киликия. (Деяния 15:39–41) По време на това пътуване той избрал младия Тимотей и го взел със себе си.

²² Библията не съобщава резултатите от второто пътуване на Варнава. Що се отнася до Павел, той продължил за нов район и основал сборове в поне пет града — Филипи, Берия, Солун, Коринт и Ефес. Какъв бил ключът на Павловия забележителен успех? Дали същите принципи важат и за християните, които правят ученици днес?

Спомняш ли си?

◻ Защо Исус е изключителен пример за подражание?

◻ В какво отношение Варнава дал пример?

◻ Какво научаваме от речта на Павел в писидийска Антиохия?

◻ Как Павел и Варнава извършили най–пълно своята задача?

[Въпроси]

[Снимка на страница 25]

Издръжливостта на апостол Павел на преследване направила трайно впечатление на младежа Тимотей