Вината не е на Йехова

„Както баща жали чедата си, така [Йехова — NW] жали ония, които му се боят. Защото той познава нашия състав, помни, че ние сме пръст.“ — ПСАЛМ 103:13, 14.

1, 2. Кой бил Авраам, и как неговият племенник Лот заживял в порочния град Содом?

 ЙЕХОВА не е отговорен за затрудненията, които ние може би понасяме поради своите грешки. По повод на това нека разгледаме нещо, което се случило преди около 3900 години. Божият приятел Авраам (Аврам) и неговият племенник Лот започнали да се радват на голямо благополучие. (Яков 2:23) Всъщност техният имот и добитък били толкова много, че ‘земята не ги побирала да живеят заедно’. Освен това между говедарите на двамата мъже се появило спречкване. (Битие 13:5–7) Какво можело да се направи?

² За да сложи край на спречкването, Авраам предложил да се разделят и оставил Лот пръв да избере къде да отиде. Макар че Авраам бил по–възрастният мъж и би било редно неговият племенник да му даде възможност да вземе най–добрия район, Лот избрал най–добрата част — цялата добре напоявана област на Долен Йордан. Външният вид бил измамлив, защото наблизо били морално деградиралите градове Содом и Гомор. Лот и семейството му в крайна сметка се преместили в Содом, и това ги застрашило в духовно отношение. Освен това те били взети като пленници, когато цар Ходологомор и неговите съюзници победили владетеля  на Содом. Авраам и мъжете му ги избавили, но Лот и семейството му се върнали в Содом. — Битие 13:8–13; 14:4–16.

3, 4. Какво се случило с Лот и членовете на семейството му, когато Бог унищожил Содом и Гомор?

³ Поради сексуалната извратеност и моралния упадък на Содом и Гомор, Йехова решил да унищожи тези градове. Той милостиво изпратил двама ангели, които извели Лот, съпругата му и двете им дъщери от Содом. Те не трябвало да поглеждат назад, но жената на Лот направила това, вероятно защото ѝ било мъчно за материалните неща, които те изоставили. В този миг тя се превърнала в стълб от сол. — Битие 19:1–26.

⁴ Какви загуби претърпели Лот и дъщерите му! Момичетата трябвало да оставят мъжете, за които се канели да се омъжат. Лот останал без жена си и без богатството си. Всъщност той стигнал до там, че трябвало да живее заедно с дъщерите си в една пещера. (Битие 19:30–38) Онова, което му се струвало добро, се оказало точно обратното. Макар че той явно направил няколко сериозни грешки, по–късно бил наречен „праведният Лот“. (2 Петър 2:7, 8) И без съмнение, Йехова Бог не бил виновен за грешките на Лот.

„Кой съзнава своите прегрешения?“

5. Как се чувствувал Давид спрямо грешките и горделивостта?

⁵ Тъй като сме несъвършени и грешни, всеки един от нас прави грешки. (Римляни 5:12; Яков 3:2) Като Лот, и ние можем да бъдем излъгани от външния вид и да сгрешим в преценката. Затова псалмистът Давид се молел: „Кой съзнава своите прегрешения? Очисти ме от тайните прегрешения. Още и от гордост предпази слугата си: да ме не завладее; тогава ще бъда непорочен [ненакърнен — NW], и ще бъда чист от много престъпления.“ (Псалм 19:12, 13) Давид знаел, че може да извърши грехове, които дори да не съзнава. Затова той се молел да му бъдат простени греховете, които може би са били скрити дори от него. Когато извършел сериозна грешка, понеже несъвършената му плът го подтиквала да поеме по погрешен път, той силно желаел помощта на Йехова. Той искал Бог да го възпре от горделиви дела. Давид не искал горделивостта да се превърне в негова преобладаваща нагласа. Вместо това той искал да бъде ненакърнен в своята преданост към Йехова.

6. Каква утеха можем да намерим в Псалм 103:10–14?

⁶ Ние, като съвременни отдадени служители на Йехова, също сме несъвършени и следователно правим грешки. Подобно на Лот, например, ние също можем да направим погрешен избор относно своето място на живеене. Може би сме пропуснали някоя възможност да увеличим своята свята служба към Бога. Макар че Йехова вижда тези грешки, той познава онези, чиито сърца са насочени към праведността. Дори и да сме сгрешили сериозно, но се разкайваме, Йехова дава прошка и помощ, и продължава да ни смята за богоугодни личности. „Не е постъпил с нас според греховете ни, нито е въздал нам според беззаконието ни — заявил Давид, — защото колкото е високо небето от земята, толкова голяма е милостта му към ония, които му се боят. Колкото отстои изток от запад, толкова е отдалечил от нас престъпленията ни. Както баща жали чедата си, така [Йехова — NW] жали ония, които му се боят. Защото той познава нашия състав, помни, че ние сме пръст.“ (Псалм 103:10–14) Нашият милостив небесен Баща може също така да ни помогне да поправим грешките си, или да ни даде друга възможност да увеличим своята свята служба, за своя възхвала.

Грешката да се обвинява Бог

7. Защо ние понасяме беди?

⁷ Когато нещата тръгнат не както трябва, човешка склонност е да се обвинява  някой или нещо за случилото се. Някои дори обвиняват Бога. Но Йехова не причинява тези затруднения на хората. Той върши добри, а не навреждащи неща. Да, „той прави слънцето си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните“! (Матей 5:45) Една основна причина, поради която понасяме беди, е, че живеем в свят, който действува на базата на егоистични принципи и който се намира във властта на Сатан Дявола. — 1 Йоан 5:19.

8. Какво направил Адам, когато нещата му не вървели както трябва?

⁸ Да обвиняваме Йехова Бог за трудностите, които нашите грешки донасят върху нас, е неразумно и опасно. Това може дори да ни струва живота. Първият човек, Адам, би трябвало да отдаде заслуженото на Бога за всичките добри неща, които получил. Да, Адам трябвало да бъде дълбоко благодарен на Йехова за самия си живот и за благословиите, на които се наслаждавал в своя подобен на парк дом — градината Едем. (Битие 2:7–9) Какво направил Адам, когато нещата не били както трябва, защото той не се подчинил на Йехова и ял от забранения плод? Адам се оплакал на Бога: „Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото, та ядох.“ (Битие 2:15–17; 3:1–12) Безспорно ние не трябва да обвиняваме Йехова, както направил Адам.

9. (а) Ако се сблъскаме с трудности поради нашето неразумно поведение, как можем да намерим утеха? (б) Какво правят някои хора според Притчи 19:3, когато те сами си причинят затруднения?

⁹ Ако се сблъскаме със затруднения, защото действията ни са неразумни, ние можем да намерим утеха в познанието, че Йехова разбира слабостите ни по–добре от самите нас и ще ни избави от бедата, ако сме му изключително предани. Ние трябва да сме признателни за божествената помощ, която получаваме, като никога не обвиняваме Бога за трудностите и проблемите, които сами си докарваме. Относно това една мъдра притча казва: „Безумието на човека изкривява пътя му, и сърцето му негодува против [Йехова — NW].“ (Притчи 19:3) Друг превод на това казва: „Някои хора се съсипват от собствените си глупави действия, и след това обвиняват ГОСПОДАРЯ.“ (Today’s English Version [„Версия на днешен английски“]) Трети превод казва: „Невежеството на човека обърква работите му и той се нахвърля срещу Йехова.“ — Byington [„Библия на жив английски“, превод на Баингтън].

10. Как неразумността на Адам ‘изкривила пътя му’?

 ¹⁰ В потвърждение на принципа в тази притча, Адам постъпил егоистично и неразумното му мислене ‘изкривило пътя му’. Неговото сърце се отвърнало от Йехова Бог и той поел по собствен егоистичен, независим път. Да, Адам станал такъв неблагодарник, че започнал да обвинява Създателя си, и по този начин направил от себе си враг на Всевишния! Грехът на Адам довел неговия път и пътя на семейството му до унищожение. Какво предупреждение се крие тук! Онези, които са склонни да обвиняват Йехова за нежелателните условия, могат да се запитат: Дали аз отдавам заслуженото на Бога за хубавите неща, на които се радвам? Благодарен ли съм, че имам живот като едно от неговите създания? Дали не е възможно собствените ми грешки да са довели до трудностите, които изпитвам? Заслужавам ли благоволението или помощта на Йехова, защото следвам неговото ръководсвто, както е изявено в Словото му — Библията?

Опасност дори и за служителите на Бога

11. В какво били виновни юдейските религиозни водачи от първи век по отношение на Бога?

¹¹ Юдейските религиозни водачи от първи век от н.е. твърдели, че служат на Бога, но пренебрегвали неговото слово на истината и разчитали на собственото си разбиране. (Матей 15:8, 9) И понеже Исус Христос изобличил погрешното им мислене, те го убили. По–късно те проявили голяма ярост срещу учениците му. (Деяния 7:54–60) Толкова изкривен бил пътят на тези мъже, че те всъщност възнегодували срещу самия Йехова. — Сравни Деяния 5:34, 38, 39.

12. Какъв пример показва, че дори и някои личности, свързани с християнския сбор, се опитват да обвиняват Йехова за своите трудности?

¹² Някои личности в християнския сбор развиват опасно мислене, опитвайки се да държат Бога отговорен за трудностите, с които те се сблъскват. Например, назначените старейшини в един сбор решили, че е необходимо да дадат на една млада омъжена жена любезен, но твърд съвет против приятелството ѝ с един светски мъж. По време на едно от събеседванията тя обвинила Бога за това, че не ѝ е помогнал да издържи изкушението, което ѝ донесло това продължително приятелство с мъжа. Всъщност тя казала, че е ядосана на Бога! Разискванията върху Библията и неколкократните усилия не могли да помогнат, и неморалното поведение довело по–късно до нейното изключване от християнския сбор.

13. Защо да избягваме недоволната нагласа?

¹³ Един недоволен дух може да доведе човека до това да обвинява Йехова. „Нечестивците“, които се вмъкнали в сбора от първи век, притежавали такъв лош дух, и той бил придружен от други видове покварено в духовно отношение мислене. Както казал ученикът Юда, тези мъже били ‘превърнали незаслужената милост на нашия Бог в извинение за разпуснато поведение и се оказали неверни на единствения ни Владетел и Господар, Исус Христос’. Юда казал още: „Тези мъже са недоволници, хора, оплакващи се от своята участ в живота.“ (Юда 3, 4, 16, NW) Верните служители на Йехова ще се молят мъдро да притежават дух на признателност, а не недоволна нагласа, която би могла в крайна сметка да ги накара толкова да се огорчат, че да загубят вяра в Бога и да застрашат своите взаимоотношения с него.

14. Как може да реагира някой, ако бъде обиден от някой съхристиянин, но защо това не би било правилният път?

¹⁴ Ти може би смяташ, че това няма да се случи с теб. Но нещата, които не стават както трябва поради наши грешки или грешки на другите, могат накрая да ни накарат да обвиняваме Бога. Например, даден човек може да бъде обиден от онова, което прави или казва негов събрат по вяра. Обиденият човек — може би  дори някой, който вярно е служил на Йехова дълги години, — може да каже: ‘Ако тази личност продължава да бъде в сбора, аз няма да посещавам събранията.’ Човек може да бъде толкова огорчен, че да каже в сърцето си: ‘Ако неща като това продължават да стават, аз не искам да бъда част от сбора.’ Но дали един християнин трябва да има такава нагласа? Ако е обиден от друг несъвършен човек, защо той трябва да си го изкарва на цял един сбор от хора, които са приемливи за Бога и му служат вярно? Защо трябва някой, който се е отдал на Йехова, да престане да върши божията воля и по този начин да изкара яда си на Бога? Дали е разумно да оставим някой човек или дадено стечение на обстоятелствата да унищожат нашите добри взаимоотношения с Йехова? Несъмнено, ще бъде глупаво и грешно да престанем да се покланяме на Йехова поради каквато и да било причина. — Яков 4:17.

15, 16. В какво бил виновен Диотреф, но как се държал Гаий?

¹⁵ Представи си, че си в същия сбор, в който е бил любещият християнин Гаий. Той вършел „вярна работа“, като посрещал гостоприемно гостуващите събратя по вяра — които при това били чужденци! Но явно в същия сбор бил горделивият мъж Диотреф. Той не приемал с уважение нищо от Йоан, един от апостолите на Исус Христос. Всъщност Диотреф дори бръщолевел против Йоан с лоши думи. Апостолът казал: „И като не се задоволява с това, [Диотреф] не просто че сам не приема братята, но възпира и тия, които искат да ги приемат, и ги пъди от църквата [сбора — NW].“ — 3 Йоан 1, 5–10.

¹⁶ И ако Йоан дойдел в сбора, той имал намерение да припомни онова, което Диотреф вършел. Но междувременно как реагирали Гаий и другите гостоприемни християни в този сбор? Няма данни в Писанията, че някой от тях е казал: ‘Докато Диотреф е в сбора, аз не искам да бъда част от него. Няма да ме видите повече на събранията.’ Без съмнение Гаий и другите като него останали твърди. Те не допуснали нищо да ги накара да престанат да вършат божията воля, и е сигурно, че не се разгневили срещу Йехова. Да, те не се поддали на коварните хитрости на Сатан Дявола, който би се радвал, ако те бяха станали неверни на Йехова и бяха обвинили Бога. — Ефесяни 6:10–18.

Никога не се разгневявай срещу Йехова!

17. Как трябва да действуваме, ако някой човек или дадена ситуация ни обижда, или не ни харесва?

¹⁷ Дори ако дадена личност или ситуация в сбора не се харесват или обиждат даден служител на Бога, обиденият в действителност би изкривил пътя си, ако престане да се събира с народа на Йехова. Такъв човек не би използувал по правилен начин различителните си способности. (Евреи 5:14) Затова бъди решен да посрещнеш всички беди като човек, който пази лоялността си ненакърнена. Остани верен на Йехова Бог, на Исус Христос и на християнския сбор. (Евреи 10:24, 25) Истината, която води към вечен живот, не може да бъде намерена никъде другаде.

18. Макар че не винаги разбираме божиите действия, в какво можем да бъдем сигурни по отношение на Йехова Бог?

¹⁸ Помни също, че Йехова никога не изпитва никого със зли неща. (Яков 1:13) Бог, който е самото въплъщение на любовта, прави добро, особено на онези, които го обичат. (1 Йоан 4:8) Макар че не винаги разбираме божиите действия, ние можем да бъдем уверени, че Йехова Бог никога няма да пропусне да направи онова, което е най–доброто за неговите служители. Както казал Петър: „И тъй, смирете се под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси своевременно; и всяка ваша грижа възложете на него, защото той се грижи за вас.“ (1 Петър 5:6, 7) Да, Йехова  наистина се грижи за своите хора. — Псалм 94:14.

19, 20. Как трябва да действуваме, дори и ако понякога нашите изпитания ни потискат?

¹⁹ Затова не допускай нещо или някой да те препъне. Както е казал много добре псалмистът: „Много мир имат ония, които обичат [на Йехова Бог] закона, и за тях няма спънки да се препъват.“ (Псалм 119:165) Всички ние имаме изпитания и те могат да ни накарат понякога да бъдем потиснати и обезсърчени. Но никога не допускай огорчение да се развие в сърцето ти, и особено огорчение срещу Йехова. (Притчи 4:23) С Негова помощ и на библейска основа се справяй с проблемите, които можеш да разрешиш, и издържай на онези, които са продължителни. — Матей 18:15–17; Ефесяни 4:26, 27.

²⁰ Никога не оставяй емоциите си да те накарат да реагираш неразумно и така да изкривят пътя ти. Говори и постъпвай по начин, който ще зарадва сърцето на Бога. (Притчи 27:11) Призовавай Йехова в гореща молитва, знаейки, че той наистина се грижи за теб като за един от своите служители и ще ти даде разбирането, от което имаш нужда, за да останеш на пътеката към живота с неговия народ. (Притчи 3:5, 6) И най–вече, не се разгневявай срещу Бога. Когато нещата не вървят както трябва, помни, че вината не е на Йехова.

Как би отговорил?

◻ Каква грешка направил Лот, но как Бог гледал на него?

◻ Как се чувствувал Давид по отношение на грешките и горделивостта?

◻ Защо не бива да обвиняваме Бога, когато нещата не вървят както трябва?

◻ Какво ще ни помогне да избегнем това да се гневим срещу Йехова?

[Въпроси]

[Снимка на страница 24]

Когато се отделил от Авраам, Лот направил лош избор относно своето местоживеене