Подчинение на Бога — защо и от кого?
Подчинение на Бога — защо и от кого?
„[Йехова — NW], познавам, че пътят на човека не зависи от него; не е дадено на човека, който ходи, да оправя стъпките си.“ — ЙЕРЕМИЯ 10:23.
1. Какви форми на независимост биват високо ценени?
ЕДИН от най–забележителните човешки документи е Декларацията на независимостта, с която през 18–и век 13 британски колонии в Северна Америка обявили независимост от своята държава–майка, Великобритания. Те искали свобода, а независимостта от чуждия контрол и свободата вървели ръка за ръка. Политическата и икономическа независимост могат да донесат голяма полза. В последно време някои източноевропейски страни се насочиха към политическа независимост. Трябва обаче да се признае, че в тези страни независимостта донесе със себе си много сериозни проблеми.
2, 3. (а) Каква форма на независимост не е желателна? (б) Как този факт бил пояснен още в началото?
2 Колкото и желани да са различните форми на независимост, има една форма на независимост, която не е желателна. Коя е тя? Независимостта от Създателя на човека, Йехова Бог. Тя не е благословия, а проклятие. Защо? Защото от самото начало човекът не е бил замислен да действува независимо от своя Създател, както уместно показват и цитираните по– горе думи на пророк Йеремия. С други думи, човекът бил замислен да бъде в подчинение на своя Създател. Да бъдем в подчинение на своя Създател означава да му бъдем послушни.
3 Този факт бил пояснен извън каквото и да било съмнение пред първата човешка двойка посредством заповедта на Йехова към тях, записана в Битие 2:16, 17: „От всяко дърво в градината свободно да ядеш; но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.“ Отказът да се подчини на своя Създател донесъл на Адам и на цялото му потомство грях, страдания и смърт. — Битие 3:19; Римляни 5:12.
4, 5. (а) Какъв бил резултатът от отказа на хората да бъдат в подчинение на Бога? (б) От кой морален закон не може да се избяга?
4 Отказът на хората да се подчинят на Бога е както неразумен, така и морално погрешен. В света това причинява широко разпространено беззаконие, престъпност, насилие и сексуална неморалност, с нейните плодове от венерически заболявания. Освен това, нима днешното бедствие на младежката престъпност не е причинено до голяма степен от отказа на младежите да се подчинят както на Йехова, така и на своите родители и на законите на страната? Този дух на независимост се вижда в чудатия и разпуснат начин, по който се обличат много хора, както и в скверния език, който те употребяват.
5 Обаче никой не може да избяга от неумолимия морален закон на Създателя: „Недейте се лъга; Бог не е за подиграване: понеже каквото посее човек, това ще и да пожъне. Защото който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне тление.“ — Галатяни 6:7, 8.
6, 7. Каква е основната причина за отказа от подчинение, и от кои примери се вижда това?
6 Каква е първоначалната причина за целия този отказ на подчинение? Просто казано, това са егоизмът и гордостта. Затова Ева, първата жена, се оставила да бъде измамена от змията и взела от забранения плод. Ако тя била скромна и смирена, изкушението да бъде като Бога — да решава сама за себе си какво е добро и какво зло — не би било привлекателно за нея. И ако не била егоистична, тя нямало да иска нещо, което категорично било забранено от нейния Създател, Йехова Бог. — Битие 2:16, 17.
7 Скоро след падението на Адам и Ева, гордостта и егоизмът накарали Каин да убие брат си Авел. Също така егоизмът накарал някои ангели да действуват независимо, като изоставили своята позиция и се материализирали, за да могат да се наслаждават на чувствени удоволствия. Гордостта и егоизмът подбуждали Нимрод и характеризирали повечето от светските ръководители от негово време до наши дни. — Битие 3:6, 7; 4:6–8; 1 Йоан 3:12; Юда 6.
Защо дължим подчинение на Йехова Бог
8–11. Кои четири солидни причини съществуват за това да проявяваме подчинение на Бога?
8 Защо дължим подчинение на нашия Създател, Йехова Бог? Преди всичко, защото той е Всемирният владетел. Цялата власт по право се намира в него. Той е нашият Съдия, Законодател и Цар. (Исаия 33:22) Добре е написано за него: „Всичко е голо и разкрито пред очите на този, на когото има да отговаряме.“ — Евреи 4:13.
9 Нещо повече — тъй като нашият Създател е всемогъщ, никой не може успешно да Му се противопоставя; никой не може да пренебрегне задължението си да Му се подчинява. Рано или късно онези, които отказват това, ще изпаднат в беда, както станало с египетския фараон в древността, и както ще стане със Сатан Дявола в определеното от Бога време. — Псалм 136:1, 11–15; Откровение 11:17; 20:10, 14.
10 Подчинението е задължение на всички интелигентни създания, защото те съществуват с цел да служат на своя Създател. Откровение 4:11 заявява: „Достоен си, [Йехова] наш и Боже наш, да приемеш слава, почит и сила; защото ти си създал всичко и поради твоята воля всичко е съществувало и е било създадено.“ Той е Великият грънчар, и той прави човешки съдове, за да служат на неговата цел. — Исаия 29:16; 64:8.
11 Ние не бива да пропускаме факта, че нашият Създател е всемъдър, така че той знае какво е най–доброто за нас. (Римляни 11:33) Неговите закони са ‘за наше добро’. (Второзаконие 10:12, 13) Над всичко останало „Бог е любов“, затова той иска само онова, което е най–доброто за нас. Колко много подбуждащи причини имаме да бъдем в подчинение на нашия Създател, Йехова Бог! — 1 Йоан 4:8.
Исус Христос, съвършеният пример за подчинение на Бога
12, 13. (а) Как Исус Христос проявил подчинение на Бога? (б) Кои думи на Исус показват неговата нагласа, готова за подчинение?
12 Без ни най–малка сянка на съмнение, единородният Син на Йехова — Исус Христос, ни дава съвършеният пример за подчинение на Бога. Апостол Павел посочва това във Филипяни 2:6–8: „[Исус], като беше в божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенство с Бога, но се отказа от всичко, като взе на себе си образ на слуга и стана подобен на човеците; и като се намери в човешки образ, смири [още повече] себе си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст [позорен стълб — NW].“ Когато бил на земята, Исус многократно заявил, че не е предприел нищо по своя собствена инициатива; той не действувал независимо, но винаги бил в подчинение на своя небесен Баща.
13 В Йоан 5:19, 30 четем: „Исус им рече: ‘Истина, истина ви казвам, не може Синът да върши от само себе си нищо, освен това, което вижда да върши Отец; понеже каквото върши Той, подобно и Синът го върши. Аз не мога да върша нищо от себе си; съдя както чуя; и съдбата ми е справедлива, защото не искам моята воля, но волята на онзи, който ме е пратил.’“ Подобно на това той многократно се молел в нощта на предателството: „Не обаче както аз искам, но както ти искаш.“ — Матей 26:39, 42, 44; виж също и Йоан 7:28; 8:28, 42.
Древни примери за подчинение на Бога
14. По какви начини Ной показал подчинение на Бога?
14 Един от ранните примери на човешко подчинение на Бога бил Ной. Той показал своето подчинение по три начина. Първо, като бил праведен човек, непорочен между съвременниците си, той ходел с истинския Бог. (Битие 6:9) Второ, като построил ковчега. Той ‘извършил всичко според както му заповядал Бог; така сторил’. (Битие 6:22) Трето, като известил предупреждението за идващия Потоп, бидейки „проповедник на правдата“. — 2 Петър 2:5.
15, 16. (а) Какъв чудесен пример на подчинение на Бога дал Авраам? (б) Как Сара показала подчинение?
15 Авраам бил друг изключителен пример на подчинение на Бога. Той показал подчинение, като се подчинил на божията заповед: „Излез от отечеството си.“ (Битие 12:1) Това означавало да остави удобната обстановка в Ур (не маловажен град, както личи от археологическите открития), за да скита сто години като номад в чужда земя. Особено силно Авраам проявил подчинението си на Бога, като издържал голямото изпитание и проявил готовност да принесе в жертва своя син Исаак. — Битие 22:1–12.
16 Съпругата на Авраам, Сара, ни дава още един чудесен пример на подчинение на Бога. Скитането из чуждата земя несъмнено донесло със себе си много неудобства, но ние никъде не четем, че тя се оплаквала. Тя дала добър пример за подчинение на Бога и в двата случая, когато Авраам я представил като своя сестра пред езическите владетели. И двата пъти тя съдействувала, макар че това едва не я направило част от техните хареми. Свидетелство за нейното подчинение на Бога е начинът ѝ да нарича вътре в себе си своя съпруг Авраам „господар“, показвайки, че това била нейната искрена нагласа на сърцето. — Битие 12:11–20; 18:12; 20:2–18; 1 Петър 3:6.
17. Защо може да се каже, че Исаак показал подчинение на Бога?
17 Нека не пропускаме примера на подчинение на Бога, даден ни от сина на Авраам, Исаак. Юдейското предание посочва, че Исаак бил около 25–годишен, когато Йехова наредил на баща му, Авраам, да го принесе като жертва. Ако Исаак искал, той лесно можел да окаже съпротивление на баща си, който бил със сто години по–възрастен от него, но не го направил. Макар и да се учудил, че липсва животно за жертвата, Исаак смирено се подчинил на баща си, когато той го положил на олтара и след това вързал ръцете и краката му, за да предотврати или овладее всяка неволна реакция, която би могла да настъпи, ако жертвеният нож бил използуван. — Битие 22:7–9.
18. Как Моисей показал образцово подчинение на Бога?
18 Години след това Моисей ни дал добър пример относно подчинението на Бога. Това безспорно личи от описанието му като „човек много кротък, повече от всичките човеци, които бяха на земята“. (Числа 12:3) Това, че той послушно изпълнявал заповедите на Йехова 40 години в пустинята, макар че надзиравал един непокорен народ, наброяващ два или три милиона души, свидетелствува допълнително за неговото подчинение на Бога. Затова повествованието казва, че „Моисей направи всичко, според както [Йехова — NW] му заповяда; така направи.“ — Изход 40:16.
19. С какви изрази Йов показал своето подчинение на Йехова?
19 Йов е друг забележителен персонаж, който ни е дал великолепен пример по отношение подчинението на Бога. След като Йехова позволил на Сатан да унищожи всички притежания на Йов, да убие децата му и след това да го порази с „лоши цирки от стъпалата на нозете му до темето му“, съпругата на Йов му казала: „Още ли държиш правдивостта [лоялността — NW] си? Похули Бога и умри.“ Но въпреки всичко Йов показал своето подчинение на Бога, като ѝ отговорил: „Ти говориш, както говори една от безумните жени. Що! Доброто ли ще приемаме от Бога, и да не приемаме и злото?“ (Йов 2:7–10) Показвайки същата умствена нагласа са и думите, записани в Йов 13:15: „Ако и да ме убие той, аз ще го чакам.“ Макар че Йов наистина бил много загрижен за своето собствено оправдание, не бива да пренебрегваме това, че накрая Йехова казал на един от неговите привидни утешители: „Гневът ми пламна против тебе и против двамата ти приятели, защото не сте говорили за мене това, което е право, както слугата ми Йов.“ Несъмнено Йов ни дава чудесен пример за покоряване на Бога. — Йов 42:7.
20. Как Давид проявил подчинение на Бога?
20 Нека споменем още един пример от Еврейските писания — Давид. Когато цар Саул преследвал Давид като че ли е някакво животно, Давид на два пъти имал възможност да сложи край на трудностите си, като убие Саул. Но Давидовото подчинение на Бога го възпряло. Неговите думи са записани в 1 Царе 24:6: „Да ми не даде [Йехова — NW] да сторя това на господаря си, помазаника [на Йехова — NW], да дигна ръка против него, защото е помазаникът [на Йехова — NW].“ (Виж също 1 Царе 26:9–11.) Също така той показал своето подчинение на Бога, приемайки порицание, когато правел грешки или допускал грях. — 2 Царе 12:13; 24:17; 1 Летописи 15:13.
Павловият пример на подчинение на Бога
21–23. При кои различни случаи апостол Павел проявил подчинение на Бога?
21 В Християнските гръцки писания ние имаме забележителен пример на подчинение на Бога в лицето на апостол Павел. Той подражавал на своя Учител, Исус Христос, в това отношение, както правел и в други аспекти на апостолската си служба. (1 Коринтяни 11:1) Макар че Йехова го използувал по по–специален начин, отколкото другите апостоли, Павел никога не действувал независимо. Лука ни казва, че когато възникнал въпросът дали езичниците, обърнати в правата вяра, трябва да бъдат обрязвани, „братята [от Антиохия] наредиха Павел и Варнава и някои други от тях да възлязат за тоя въпрос в Йерусалим до апостолите и презвитерите“. — Деяния 15:2.
22 Що се отнася до мисионерската дейност на Павел, в Галатяни 2:9 ни се казва: „И когато познаха дадената на мене благодат, то Яков, Кифа и Йоан, които се считаха за стълбове, дадоха десници на общение на мене и на Варнава, за да идем ние между езичниците, а те между обрязаните.“ Вместо да действува независимо, Павел търсел напътствия.
23 Подобно на това, последният път, когато Павел бил в Йерусалим, той приел съвета, даден от старейшините там във връзка с отиването в храма и изпълняването на процедурата, определена от Закона, за да могат всички да видят, че той не е отстъпник по отношение на Закона на Моисей. И макар че това, че последвал съвета им, явно завършило катастрофално и цяла тълпа се настроила против него, дали подчинението му на тези старейшини било грешка? Съвсем не, както личи от онова, което четем в Деяния 23:11: „И през следващата нощ [Господарят] застана до него и рече: ‘Дерзай, защото както си свидетелствувал за мене в Йерусалим, така трябва да свидетелствуваш и в Рим.’“
24. Какви други аспекти на подчинение ще бъдат разгледани в следващата статия?
24 Наистина, Писанията ни дават солидни основания за това да бъдем в подчинение, а също и впечатляващи примери на хора, проявили такова подчинение. В следващата статия ще разгледаме различните области, в които можем да бъдем в подчинение на Йехова Бог, помощта, която имаме на разположение, за да направим това, както и възнагражденията, които са резултат от това подчиниение.
Как би отговорил?
◻ Каква форма на независимост не е желателна?
◻ Каква е основната причина за отказа от подчинение?
◻ Поради какви основания ние дължим подчинение на Йехова?
◻ Какви чудесни примери на подчинение на Бога ни дават Писанията?
[Въпроси]
[Снимка на страница 7]
Нимрод бил първият владетел след Потопа, който се разбунтувал срещу подчинението на Бога
[Снимка на страница 10]
Ной, безупречен пример на подчинение на Бога. — Битие 6:14, 22