Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Служи вярно на Йехова

Служи вярно на Йехова

Служи вярно на Йехова

С верния ти [Йехова — NW] ще постъпваш с вярност.“ — 2 ЦАРЕ 22:26, NW.

1. Как Йехова постъпва с онези, които са му верни?

 НИЕ не можем да се отплатим на Йехова за всичко, което той върши за своите хора. (Псалм 116:12) Колко чудесни са неговите духовни и материални дарове и грижовна милост! Цар Давид от древния Израел знаел, че Бог също постъпва вярно с онези, които са му верни. Той казал това в една песен, която съчинил „в деня, когато [Йехова — NW] го беше избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на [цар] Саула“. — 2 Царе 22:1.

2. Кои са някои от мислите, представени в песента на Давид, записана във 2 Царе, глава 22?

2 Давид започва своята песен (която е паралел на Псалм 18), възхвалявайки Йехова като „Избавител“, който откликва на молитва. (2 Царе 22:2–7) От своя небесен храм Йехова действувал, за да избави своя верен служител от могъщите му неприятели. (Стихове 8–19) Така Давид бил възнаграден за следването на правата посока и за пазенето на пътищата на Йехова. (Стихове 20–27) След това са изброени делата, които той извършил с дадената му от Бога сила. (Стихове 28–43) Накрая Давид споменава избавлението от домашни противници, както и от неприятели извън дома му, и благодари на Йехова като на онзи, ‘който дава избавление на царя си, и показва милосърдие към помазаника си’. (Стихове 44–51) Йехова може да избави и нас, ако следваме правия път и уповаваме на него за сила.

Какво означава да бъдеш верен

3. Какво означава да бъдеш верен от библейска гледна точка?

3 Давидовата песен на избавлението ни дава следното утешително уверение: „С верния ти [Йехова — NW] ще постъпваш с вярност.“ (2 Самуил 22:26NW) Еврейското прилагателно часѝдх изразява „някой верен“, или „човек на любещата милост“. (Псалм 18:25NW, бел. под линия) Съществителното чѐседх съдържа мисълта за милост, която любещо се привързва към даден обект, докато нейната цел във връзка с него бъде осъществена. Йехова проявява този вид милост към своите служители, така както те я проявяват към него. Тази праведна, свята вярност се предава като „любеща милост“ или „вярна любов“. (Битие 20:13, NW; 21:23NW) В Гръцките писания „вярност“ носи мисълта за святост и преклонение, изразена чрез съществителното хосио̀тес и прилагателното хо̀сиос. Тази вярност включва преданост и отдаденост и означава да бъдеш отдаден и грижливо да изпълняваш всички свои задължения към Бога. Да бъдеш верен на Йехова означава да си привързан към него с толкова силна отдаденост, че тя да действува като могъща спойка.

4. Как се проявява верността на Йехова?

4 Верността на Йехова се проявява по много начини. Например, той предприема съдебни действия срещу злите заради вярната си любов към своя народ и заради верността към справедливостта и праведността. (Откровение 15:3, 4; 16:5) Верността към неговия договор с Авраам го подтикнала да бъде дълготърпелив спрямо израелтяните. (4 Царе 13:23) Хората, верни на Бога, могат да разчитат на неговата помощ до края на верния си път и могат да бъдат сигурни, че той ще ги помни. (Псалм 37:27, 28; 97:10) Исус бил укрепен от познанието, че неговата душа няма да бъде оставена в шеол, защото той е първият измежду ‘верните’ на Бога. — Псалм 16:10; Деяния 2:25, 27.

5. Тъй като Йехова е верен, какво изисква той от своите служители, и какъв въпрос ще бъде разгледан?

5 Тъй като Йехова Бог е верен, той изисква вярност от своите служители. (Ефесяни 4:24) Например, човек трябва да бъде верен, за да е подходящ за назначение като старейшина на сбора. (Тит 1:8NW) Кои фактори трябва да подтикват хората на Йехова да му служат вярно?

Признателност за нещата, които сме научили

6. Какво трябва да изпитваме относно библейските неща, които сме научили, и какво трябва да помним относно това познание?

6 Благодарността за библейските неща, които сме научили, трябва да ни подтикне да служим вярно на Йехова. Апостол Павел насърчавал Тимотей: „А ти постоянствувай в това, което си научил и за което си бил убеден, като знаеш от какви лица си се научил, и че от детинство знаеш свещените писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вяра в Христа Исуса.“ (2 Тимотей 3:14, 15) Помни, че това познание е дошло от Бога чрез „верния и разумен слуга“. — Матей 24:45–47.

7. Какво трябва да изпитват старейшините относно духовната храна, осигурена от Бога чрез верния роб?

7 Особено назначените старейшини трябва да са признателни за питателната духовна храна, осигурена от Бога чрез верния и разумен роб. Преди години на неколцина старейшини им липсваше такава признателност. Една наблюдателка отбеляза, че „тези мъже бяха критични спрямо статиите в „Стражева кула“, като не искаха да я признаят като . . . канала на Бога за предаване на истината, винаги се опитваха да повлияят на другите по посока на своя начин на мислене.“ Но верните старейшини никога не се опитват да повлияят на другите да отхвърлят духовна храна, осигурена от Бога чрез верния роб.

8. Какво да направим, ако не разбираме някоя библейска мисъл, представена от верния и разумен роб?

8 Като отдадени на Бога Свидетели на Йехова, всички ние трябва да бъдем верни към него и неговата организация. Ние никога не бива дори да помислим да се отвърнем от чудесната светлина на Бога, поемайки по отстъпнически път, който може да доведе до духовна смърт сега и в крайна сметка до унищожение. (Йеремия 17:13) А ако за нас е трудно да приемем или да разберем докрай някоя библейска мисъл, представена от верния и разумен роб? Тогава нека смирено признаем откъде сме научили истината и да се молим за мъдрост да се справим с това изпитание, докато то приключи с помощта на някое публикувано обяснение по въпроса. — Яков 1:5–8.

Бъди признателен за християнското братство

9. Как 1 Йоан 1:3–6 показва, че християните трябва да имат дух на другарство?

9 Сърдечната признателност за духа на другарство, съществуващ в нашето християнско братство, предоставя друг стимул за това да служим вярно на Йехова. Всъщност нашите взаимоотношения с Бога и Христос не могат да бъдат пълни в духовно отношение без този дух. Апостол Йоан казал на помазаните християни: „Това, което сме видели и чули, него възвестяваме и на вас, за да имате и вие общение [„другарство“ — Diaglott („Диаглот“)] с нас; а пък нашето общение е с Отца и с неговия Син Исус Христос. . . . Ако речем, че имаме общение с него, а ходим в тъмнината, лъжем и не действуваме според истината.“ (1 Йоан 1:3–6) Този принцип важи за всички християни, независимо от това дали тяхната надежда е небесна или земна.

10. Как Павел гледал на Еводия и Синтихия, макар че на тези жени явно не било лесно да решат някакъв личен проблем?

10 За да се запази духът на другарство, е нужно усилие. Например, на християнките Еводия и Синтихия явно им било трудно да разрешат някакъв проблем помежду си. Затова Павел ги подканил „да бъдат единомислени в [Господаря]“. Той добавил: „И тебе умолявам, искрени ми сътруднико, помагай на тия жени, защото се трудеха в делото на благовестието заедно с мене, и с Климента, и с другите ми съработници, чиито имена са в книгата на живота.“ (Филипяни 4:2, 3) Тези богоугодни жени се борели рамо до рамо с Павел и другите „в делото на благовестието“, и той бил сигурен, че те са сред онези, ‘чиито имена били в книгата на живота’.

11. Какво ще е уместно да помним, ако един верен християнин има духовен проблем?

11 Християните не носят почетни значки, за да показват какво са имали привилегията да направят в организацията на Йехова и по какъв начин са му служили вярно. Ако те имат духовен проблем, колко нелюбещо би било да бъдат пренебрегнати годините на тяхната вярна служба към Йехова! Вероятно онзи, който е наречен „искрени сътруднико“, е бил брат, готов да помогне на другите. Ако ти си старейшина, дали си „искрен сътрудник“, готов да помогне по състрадателен начин? Нека всички ние имаме предвид доброто, извършено от събратята ни по вяра, както го има предвид и Бог, и любещо да им помогнем да носят своя товар. — Галатяни 6:2; Евреи 6:10.

Няма друго място, където да отидем

12. Каква позиция заел Петър, когато Исусовите думи накарали ‘мнозина от учениците му да отстъпят’?

12 Ние ще бъдем подтикнати да служим вярно на Йехова с неговата организация, ако помним, че няма друго място, където да отидем за вечен живот. Когато Исусовите думи накарали ‘мнозина от учениците му да отстъпят’, той попитал апостолите: „Да не искате и вие да си отидете?“ Петър му отговорил: „[Господарю], при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот, и ние вярваме и знаем, че ти си . . . Светият божий.“ — Йоан 6:66–69.

13, 14. (а) Защо юдаизмът от първи век нямал божието благоволение? (б) Какво казал един дългогодишен свидетел за божията видима организация?

13 „Думите на вечен живот“ не се намирали в юдаизма от първи век от н.е. Неговият основен грях бил отричането на Исус като Месията. В нито една от своите разновидности юдаизмът не се основавал единствено на Еврейските писания. Садукеите отричали съществуването на ангелите и не вярвали във възкресението. Макар че фарисеите не били съгласни с тях в тези отношения, те вършели грях, като осуетявали божието Слово поради своите небиблейски традиции. (Матей 15:1–11; Деяния 23:6–9) Тези традиции поробвали юдеите и правели трудно за много от тях да приемат Исус Христос. (Колосяни 2:8) Ревността за традициите на бащите му накарала Савел (Павел) в своето невежество да бъде зъл преследвач на последователите на Христос. — Галатяни 1:13, 14, 23.

14 Юдаизмът нямал благоволението на Бога, но Йехова благословил организацията, образувана от последователите на своя Син — ‘люде, ревностни за добри дела’. (Тит 2:14) Тази организация продължава да съществува и един дългогодишен свидетел на Йехова казал за нея: „Ако само едно нещо е било най–важното за мен, то това е било да се държа близо до видимата организация на Йехова. Ранният ми опит ме научи колко неразумно е да се разчита на човешкото мислене. След като вътрешно вече се бях убедил по този въпрос, аз твърдо реших, че трябва да остана при вярната организация. Как иначе може човек да получи благоволението и благословията на Йехова?“ Няма друго място, където да отидем за божието благоволение и вечния живот.

15. Защо да сътрудничим на видимата организация на Йехова и на онези, които носят отговорностите в нея?

15 Нашите сърца трябва да ни подтикнат да сътрудничим на организацията на Йехова, защото знаем, че единствено тя е ръководена от неговия дух и единствено тя известява Неговото име и цели. Разбира се, онези, които носят отговорностите в нея, са несъвършени. (Римляни 5:12) Но ‘гневът на Йехова пламнал’ против Аарон и Мариам, когато те започнали да обвиняват Моисей и забравили, че на него, а не на тях, е възложена отговорност от Бога. (Числа 12:7–9) Днес верните християни сътрудничат с ‘ония, които са им наставници’, защото това е изискването на Йехова. (Евреи 13:7, 17) Доказателствата за нашата вярност включват редовното посещаване на християнските събрания и даването на отговори, които ‘поощряват другите към любов и добри дела’. — Евреи 10:24, 25.

Бъди укрепващ

16. Какво трябва да желаем да правим за другите, за да сме подтикнати да служим вярно на Йехова?

16 Желанието да бъдем укрепващи за другите също трябва да ни подтиква да служим вярно на Йехова. Павел писал: „Знанието възгордява, а любовта назидава [укрепва — NW]“. (1 Коринтяни 8:1) Щом като даден вид знание кара притежаващите го да се възгордяват, Павел сигурно е имал предвид, че любовта пък укрепва онези, които проявяват това качество. Една книга от професорите Уайс и Инглиш казва: „Човекът, който е способен да обича, обикновено бива обичан в замяна. Способността да проявяваш добра воля и загриженост във всеки един аспект на живота . . . има забележително съзидателно въздействие върху личността, която проявява тези чувства, както и върху личността, която ги приема, и по този начин донася радост и на двамата.“ Проявявайки любов, ние укрепваме другите и себе си, както личи от Исусовите думи: „По–блажено е да дава човек, отколкото да приема.“ — Деяния 20:35.

17. Как любовта укрепва, и какво ще ни възпре да правим тя?

17 В 1 Коринтяни 8:1 Павел използувал гръцката дума ага̀пе, означаваща принципна любов. Тя укрепва, защото е дълготърпелива и милостива, понася и издържа всички неща и никога не отпада. Тази любов премахва унищожителните емоции, като гордост и ревност. (1 Коринтяни 13:4–8) Такава любов ще ни възпре от това да се оплакваме от братята си, които са несъвършени както самите нас. Тя ще ни предпази от това да станем като „нечестивците“, които се били „вмъкнали“ сред истинските християни от първи век. Тези мъже ‘презирали властта и хулели славните’, като явно злословели за личности като помазаните християнски надзорници, които били удостоени с определена слава. (Юда 3, 4, 8) В своята вярност към Йехова, нека никога не се поддаваме на изкушението да вършим нещо подобно.

Противопостави се на Дявола!

18. Какво би искал Сатан да направи на хората на Йехова, но защо той не може да успее?

18 Знанието за това, че Сатан иска да унищожи нашето единство като народ на Бога, трябва да засили решимостта ни да служим вярно на Йехова. Сатан дори би искал да премахне всички хора от божия народ, и понякога земните служители на Дявола убиват истинските поклонници. Но Бог няма да позволи на Сатан да унищожи всички. Исус умрял, за да „унищожи чрез смъртта тогова, който има властта на смъртта, сиреч Дявола.“ (Евреи 2:14, „Български превод на Библията“, 1924 г.) Областта, в която Сатан може да упражнява власт, беше ограничена особено много след неговото изхвърляне от небето — след като Христос стана Цар през 1914 г. И в определеното от Йехова време Исус ще унищожи Сатан и неговата организация.

19. (а) Какво предупреждение относно усилията на Сатан изразило това списание преди години? (б) За какво трябва да внимаваме в отношенията си със своите събратя по вяра, за да избегнем клопките на Сатан?

19 Това списание веднъж предупреди: „Ако Сатан, дяволът, може да причини безредие сред хората на Бога, ако може да ги накара да се карат и борят помежду си, или да проявяват и развиват егоистична нагласа, която би довела до унищожаването на любовта към братята, то по този начин той би успял да ги погълне.“ („Стражева кула“, 1 май 1921 г., стр 134) Нека не позволяваме на Дявола да унищожи единството ни, може би като се опита да ни накара да се клеветим един другиго, или да се борим един с друг. (Левит 19:16) Нека Сатан никога не успее да надделее над нас по такъв начин, че ние лично да навредим на онези, които вярно служат на Йехова, или да направим живота им по–труден. (Сравни 2 Коринтяни 2:10, 11.) Вместо това нека прилагаме думите на Петър: „Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне. Съпротивете се нему, стоейки твърди във вярата.“ (1 Петър 5:8, 9) Заемайки твърда позиция против Дявола, ние можем да запазим нашето благословено единство като народ на Йехова. — Псалм 133:1–3.

Уповавай молитвено на Бога

20, 21. Как молитвеното упование на Йехова е свързано с това да му служим вярно?

20 Молитвеното упование на Бога ще ни помогне да продължаваме да служим вярно на Йехова. Когато разбираме, че той отговаря на нашите молитви, ние се приближаваме още повече до него. Апостол Павел подканял към молитвено упование на Йехова Бог, когато писал: „Искам мъжете да се молят на всяко място, като издигат ръце свети [верни — NW], а не гневни и препирливи.“ (1 Тимотей 2:8) Колко важно е, например, старейшините молитвено да уповават на Бога! Такава проява на вярност към Йехова, когато се събират да обсъждат въпроси, свързани със сбора, ще помогне да се предотвратят безкрайни препирни и евентуални изблици на гняв.

21 Молитвеното упование на Йехова Бог ни помага да се грижим за привилегиите в неговата служба. Един мъж, който десетилетия служил вярно на Йехова, могъл да каже: „Нашата готовност да приемем всяка задача, която ни е дадена в световната божия организация, и непоклатимото ни оставане на поста на нашето задължение, извикват божията усмивка на одобрение върху нашите искрени усилия. Дори и задачата, която ни е възложена, да изглежда нисша и маловажна, често пъти се оказва, че без нейното вярно изпълнение много други важни дейности не могат да бъдат изпълнени. Затова ако сме смирени и сме пряко заинтересувани от възвеличаването на името на Йехова, а не от нашето собствено име, тогава можем да бъдем сигурни, че винаги ще бъдем ‘твърди, непоколебими и ще преизобилваме в делото [на Господаря]’.“ — 1 Коринтяни 15:58.

22. Как многото благословии на Йехова трябва да въздействуват на нашата вярност?

22 Независимо от това какво вършим в службата на Йехова, ние не можем да му се отплатим за онова, което той прави за нас. Колко сигурни се чувствуваме в божията организация, заобиколени от онези, които са негови приятели! (Яков 2:23) Йехова ни е благословил с единство, произтичащо от братска любов, която е с толкова дълбоки корени, че дори самият Сатан не може да я изкорени. Затова нека се държим за нашия верен небесен Баща и да работим заедно като негов народ. Сега и за цялата вечност, нека служим вярно на Йехова.

Как би отговорил?

◻ Какво означава да бъдеш верен?

◻ Кои са някои фактори, които трябва да ни подтикват да служим вярно на Йехова?

◻ Защо трябва да се противопоставяме на Дявола?

◻ Как може молитвата да ни помогне да бъдем верни служители на Йехова?

[Въпроси]

[Снимка на страница 32]

Верните служители на Йехова не позволяват на своя подобен на лъв Противник, Дявола, да наруши единството им