Благословията на Йехова носи богатство

„Благословията на Йехова — тя носи богатство, и той не прибавя болка към нея.“ — ПРИТЧИ 10:22, NW.

1–3. Какъв факт относно материалното богатство трябва да признаят всички, макар че мнозина са загрижени относно материалните неща?

 ИМА хора, които никога не спират да говорят за пари — или за липсата им. За тяхно нещастие, в последните години те имаха да обсъждат много неща на тази тема. През 1992 г. дори заможният Запад преживя криза, и както висши служители, така и редови работници се оказаха без работа. Мнозина се чудеха дали изобщо някога пак ще видят време на стабилно благоденствие.

² Дали е погрешно да бъдем загрижени за материалното си добруване? Не, до известна степен това е нормално. И в същото време има една основна истина, която трябва да признаем относно богатството — в края на краищата всички материални неща идват от Създателя. Той е „истинският Бог, Йехова, . . . Онзи, който разстила земята и произведенията ѝ, Онзи, който дава дихание на хората върху нея, и дух на онези, които ходят по нея.“ — Исаия 42:5, NW.

³ Макар че Йехова не предопределя кой ще бъде богат, и кой ще бъде беден, всички ние сме отговорни за начина, по който използуваме какъвто и дял да имаме от „земята и произведенията ѝ“. Ако  използуваме богатството си, за да господаруваме над другите, Йехова ще ни потърси сметка за това. И всеки, който робува на парите, вместо на Йехова, ще разбере, че „който уповава на богатството си, ще падне“. (Притчи 11:28; Матей 6:24; 1 Тимотей 6:9) Материално благополучие, което не е придружено от сърце, покорно на Йехова, в крайна сметка няма никаква стойност. — Еклисиаст 2:3–11, 18, 19; Лука 16:9.

Най–важното благополучие

4. Защо духовното благоуспяване е по–добро от материалното изобилие?

⁴ Освен за материално благополучие, Библията говори и за духовно благополучие. Ясно е, че то е по–доброто. (Матей 6:19–21) Духовното благополучие включва удовлетворяващи отношения с Йехова, които могат да траят вечно. (Еклисиаст 7:12) Освен това духовно богатите служители на Йехова не са лишени от добра материална благословия. В новия свят духовното богатство ще бъде свързано с материалното благополучие. Верните хора ще се радват на материална сигурност, която няма да е придобита чрез горчива конкуренция, или чрез жертвуването на здраве и щастие, както толкова често се случва днес. (Псалм 72:16; Притчи 10:28; Исаия 25:6–8) Те ще установят, че във всяко отношение „благословията на Йехова . . . носи богатство, и той не прибавя болка към нея“. — Притчи 10:22, NW.

5. Какво обещание дал Исус относно материалните неща?

⁵ Дори и днес тези, които ценят духовните неща, усещат определено спокойствие по отношение на материалните неща. Вярно е, че те работят, за да покриват разходите си и да изхранват семействата си. Вярно е и че някои от тях могат да загубят работата си по време на криза. Но те не оставят прекалената загриженост за тези неща да надделее. Вместо това те вярват на обещанието на Исус, когато той казва: „Не се безпокойте и не думайте: ‘Какво ще ядем?’ или ‘Какво ще пием?’ или ‘Какво ще облечем?’ . . . Понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това. Но първо търсете неговото царство и неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.“ — Матей 6:31–33.

Духовно богатство днес

6, 7. (а) Опиши някои от аспектите на духовното благополучие на божия народ. (б) Какво пророчество бива изпълнявано днес, и какви въпроси повдига това?

⁶ Така че хората на Йехова избират да поставят Царството на първо място в своя живот, но само колко благословени са те за това! Те се радват на богат успех в своята работа по правенето на ученици. (Исаия 60:22) Те биват учени от Йехова, радвайки се на несекващ поток от духовни блага, осигурени чрез „верния и разумен слуга“. (Матей 24:45–47; Исаия 54:13) Освен това духът на Йехова е върху тях, оформяйки ги в едно прекрасно международно братство. — Псалм 133:1; Марко 10:29, 30.

⁷ Това наистина е духовно благополучие, нещо, което не може да се купи с пари. То е смайващо изпълнение на обещанието на Йехова: „Донесете всичките десятъци във влагалището, за да има храна в дома ми, и опитайте ме сега за това — казва [Йехова — NW] на силите, — дали не ще ви разкрия небесните отвори, да излея благословение върху вас, тъй щото да не стига място за него.“ (Малахия 3:10) Ние днес виждаме изпълнението на това обещание. Но защо тогава Йехова, Източникът на цялото богатство, иска служителите му да донесат една десета част, или десятък? Кой има полза от десятъка? За да отговорим на тези въпроси, нека разгледаме защо Йехова казал тези думи чрез Малахия в пети век пр.н.е.

Десятъци и приноси

8. От какво щяло да зависи материалното благополучие на Израел според Договора на Закона?

⁸ По времето на Малахия хората на Бога не се радвали на благополучие. Защо?  Отчасти това било свързано с десятъците и приносите. По онова време Израел бил под Договора на Моисеевия закон. Когато Йехова сключил този договор, той обещал, че ако Израел спазва своите задължения като страна в него, Той ще ги благослови духовно и материално. Всъщност, благоуспяването на Израел зависело от неговата вярност. — Второзаконие 28:1–19.

9. Защо Йехова изисквал израелтяните да плащат десятъци и да донасят приноси по времето на древния Израел?

⁹ Част от задълженията на Израел според Закона било хората да донасят приноси в храма и да плащат десятък. Някои от приносите били изгаряни изцяло на олтара на Йехова, докато други били разделяни между свещениците и онези, които донасяли жертвата, като специални части били принасяни на Йехова. (Левит 1:3–9; 7:1–15) Относно десятъците Моисей казал на израелтяните: „Всеки десятък от земята, било от посевите на земята, или от плода на дърветата, е [на Йехова — NW]; свят е на [Йехова — NW].“ (Левит 27:30) Десятъкът бил даван на левитите работници в скинията, а по–късно и в храма. На свой ред несвещеническите левити давали една десета част от онова, което получавали, на ааронските свещеници. (Числа 18:21–29) Защо Йехова изисквал Израел да плаща десятъци? Първо, за да могат те по осезаем начин да покажат своята признателност за добротата на Йехова. И второ, за да могат да допринесат за издръжката на левитите, които тогава биха могли да се съсредоточат върху своите задължения, включително и преподаването на Закона. (2 Летописи 17:7–9) По този начин било подкрепяно и чистото поклонение, и всички имали полза.

10. Какво ставало, когато народът на Израел пропускал да донася десятъци и приноси?

¹⁰ Макар че впоследствие десятъците и приносите били използувани от левитите, по същество те били дарове за Йехова и затова трябвало да са доброкачествени, да бъдат достойни за него. (Левит 22:21–25) Какво ставало, когато израелтяните пропускали да донесат десятъците си, или когато принасяли лошокачествен принос? В Закона нямало наказание, предвидено за такъв случай, но последствия от него имало. Йехова отдръпвал благословията си, и левитите, лишени от материална подкрепа, изоставяли храмовите си задължения, за да намерят прехрана. Така страдал целият Израел.

„Помислете върху постъпките си“

11, 12. (а) Какъв бил резултатът, когато Израел пренебрегвал спазването на Закона? (б) Каква задача възложил Йехова на Израел, когато извел народа от Вавилон?

¹¹ През цялата история на Израел имало хора, които били образцови в опитите си да спазват Закона, включително и по отношение на даването на десятъците. (2 Летописи 31:2–16) Като цяло обаче народът бил небрежен към това. Многократно израелтяните погазвали договора с Йехова, докато накрая Той позволил те да бъдат победени и през 607 г. пр.н.е. да бъдат отведени във Вавилон. — 2 Летописи 36:15–21.

¹² Това била тежка възпитателна мярка, но след 70 години Йехова върнал народа си в земята му. Много от райските пророчества на Исаия трябвало да получат своето първоначално изпълнение след това завръщане. (Исаия 35:1, 2; 52:1–9; 65:17–19) И все пак основната причина, поради която Йехова довел обратно хората си, не била да бъде изграден един земен рай, а да бъде съграден отново храмът и да бъде възстановено истинското поклонение. (Ездра 1:2, 3) Ако Израел бил послушал Йехова, щели да последват материални блага, и благословията на Йехова щяла да ги направи богати и духовно, и материално. В съответствие с това, веднага щом пристигнали в родината си през 537 г. пр.н.е. юдеите изградили олтар в Йерусалим и започнали да работят на храма. Те обаче се сблъскали със силно противопоставяне и прекратили  работата. (Ездра 4:1–4, 23) В резултат на това Израел не се радвал на благословията на Йехова.

13, 14. (а) Какво последвало, когато Израел не довършил изграждането на храма? (б) Как накрая храмът бил съграден наново, но за какви по–нататъшни пропуски от страна на Израел се съобщава?

¹³ През 520 г. пр.н.е. Йехова издигнал пророците Агей и Захария, за да подканят Израел да се върне към работата по изграждането на храма. Агей посочил, че народът понася материални затруднения, и свързал това с липсата на пламенност за дома на Йехова от тяхна страна. Той казал: „Сега прочее така казва [Йехова — NW] на силите: ‘Помислете за постъпките си. Посяхте много, но малко събрахте; ядете, но не се насищате; пиете, но не се напивате; обличате се, но никому не е топло; и надничарят приема заплатата, за да я тури в скъсан мешец.’ Така казва [Йехова — NW] на силите: ‘Помислете за постъпките си. Качете се в гората, та докарайте дърва и постройте дома; и аз ще благоволя в него и ще се прославя.’“ — Агей 1:5–8.

¹⁴ Насърчени от Агей и Захария, израелтяните помислили за постъпките си и храмът бил изграден. Но след около 60 години Неемия посетил Йерусалим и установил, че Израел отново започнал да пренебрегва Закона на Йехова. Той поправил това. Но по време на едно второ посещение той установил, че нещата пак са западнали. Той съобщава: „После забелязах, че дяловете на левитите не били им давани; така щото левитите и певците, които вършеха работата на служенето, бяха побягнали всеки в селото си.“ (Неемия 13:10) Този проблем бил поправен и „целият Юда донесе във влагалищата десятъка от житото, от виното и от дървеното масло“. — Неемия 13:12.

Крадейки от Йехова

15, 16. За какви недостатъци Йехова порицава Израел чрез Малахия?

¹⁵ Вероятно пророкуването на Малахия било общо взето в същия период от време, и пророкът ни казва повече за неверността на Израел. Той записва думите на Йехова към Израел: „‘Ако прочее съм аз баща, где е почитта към мене? И ако съм господар, где е страхът от мене?’ — казва [Йехова — NW] на силите на вас, свещеници, които презирате името ми.“ Какво било станало? Йехова обяснява: „И когато принесете сляпо животно за жертва, [казвате, че] не било лошо, и когато принесете куцо или болно, [казвате, че] не било лошо.“ — Малахия 1:6–8.

¹⁶ По този изразителен начин Малахия показва, че макар и израелтяните да принасяли приноси, лошото им качество издавало сериозна липса на уважение. Малахия  писал също: „‘От дните на бащите си вие се отклонихте от наредбите ми и не ги опазихте. Върнете се при мене и аз ще се върна при вас’ — казва [Йехова — NW] на силите.“ Израелтяните се чудели какво точно трябва да направят, затова попитали: „В какво да се върнем?“ Йехова отговорил: „Ще краде ли човек Бога? Вие обаче ме крадете.“ Как Израел можел да краде от Йехова, Източника на цялото богатство? Йехова отговорил: „В десятъците и в приносите.“ (Малахия 3:7, 8) Да, като не принасял своите десятъци и приноси, народът на Израел крадял от Йехова!

17. Каква била целта на десятъците и приносите в Израел, и какво обещание дава Йехова относно десятъците?

¹⁷ Този исторически преглед показва важността на десятъците и приносите в Израел. Те били проява на признателност от страна на даващия. И помагали да се поддържа истинското поклонение в материално отношение. Затова Йехова продължил с насърчение към Израел: „Донесете всичките десятъци във влагалището.“ Показвайки какво ще последва, ако сторели това, Йехова обещал: „[Аз ще] . . . излея благословение върху вас, тъй щото да не стига място за него.“ (Малахия 3:10) Благословията на Йехова щяла да ги направи богати.

Съдени от „истинския Господар“

18. (а) За чие идване предупредил Йехова? (б) Кога имало такова идване в храма, кой участвувал в него и какъв бил резултатът за Израел?

¹⁸ Чрез Малахия Йехова също така предупредил, че ще дойде да съди народа си. „Ето, аз изпращам вестителя си, който ще устрои пътя пред мене; и [Господарят], когото търсите, неочаквано ще дойде в храма си, да, ангелът на завета [договора — NW], когото вие желаете. Ето, иде.“ (Малахия 3:1) Кога станало това обещано идване в храма? В Матей 11:10 Исус цитирал пророчеството на Малахия за вестителя, който ще приготви пътя, и го приложил към Йоан Кръстител. (Малахия 4:5; Матей 11:14) И през 29 г. от н.е. времето за съд дошло! Кой бил вторият вестител, ангелът на договора, който щял да придружи Йехова, „истинския Господар“ (NW) в храма? Самият Исус, и два пъти той дошъл в храма в Йерусалим и по драматичен начин го изчистил, изхвърляйки навън нечестните среброменители. (Марко 11:15–17; Йоан 2:14–17) Относно това време на съд през първи век Йехова пита пророчески: „Но кой може да издържи деня на пришествието му, и кой ще устои, когато той се яви?“ (Малахия 3:2) Всъщност Израел не устоял. Народът му бил проверен, не отговорил на изискванията и през 33 г. от н.е. бил отхвърлен като избран народ на Йехова. — Матей 23:37–39.

19. Как един остатък се върнал при Йехова през първи век, и каква благословия получили членовете му?

¹⁹ Но Малахия също писал: „[Йехова] ще седне като един, който топи и пречиства сребро, та ще очисти левийците, и ще ги претопи като златото и среброто; и те ще принасят [на Йехова — NW] приноси с правда.“ (Малахия 3:3) В съгласие с това, докато повечето от тези, които твърдели, че служат на Йехова през първи век, били отхвърлени, някои били пречистени  и дошли при Йехова, принасяйки приемливи жертви. Кои били те? Онези, които откликнали на Исус, вестителя на договора. На Петдесетница 33 г. от н.е., 120 от хората, които откликнали, били събрани заедно в една горна стая в Йерусалим. Укрепени от светия дух, те започнали да принасят дарове в праведност и бързо започнали да увеличават броя си. Скоро те се разпространили из цялата римска империя. (Деяния 2:41; 4:4; 5:14) Така един остатък се върнал към Йехова. — Малахия 3:7.

20. Какво станало с новия Израел на Бога, когато Йерусалим и храмът били разрушени?

²⁰ Този остатък от Израел, който по–късно включил и езичници, които били, така да се каже, присадени върху ствола на израелския народ, бил новият „божи Израел“, народ, съставен от помазани с дух християни. (Галатяни 6:16; Римляни 11:17) През 70 г. от н.е. един „ден, който гори като пещ“ връхлетял физическия Израел, когато Йерусалим и храмът били разрушени от римските войски. (Малахия 4:1; Лука 19:41–44) Какво станало с духовния Израел на Бога? Йехова бил „благосклонен към тях, както е благосклонен човек към сина си, който му работи“. (Малахия 3:17) Помазаният християнски сбор послушал пророческото предупреждение на Исус. (Матей 24:15, 16) Членовете му оцелели и благословията на Йехова продължавала да ги прави духовно богати.

21. Какви въпроси остават относно Малахия 3:1 и 10?

²¹ Каква реабилитация на Йехова! Как обаче Малахия 3:1 бива изпълняван днес? И как трябва един християнин да откликва на насърчението в Малахия 3:10 — да донася всичките десятъци във влагалището? Това ще бъде обсъдено в следващата статия.

Можеш ли да обясниш?

◻ Кой в края на краищата е Източникът на всичкото богатство?

◻ Защо духовното благоуспяване е по–добро от материалното благополучие?

◻ Каква цел изпълнявали десятъците и приносите в Израел?

◻ Кога Йехова, „истинският Господар“, дошъл в храма да съди Израел, и с какъв резултат?

◻ Кой се върнал при Йехова, след като той посетил храма си през първи век от н.е.?

[Въпроси]

[Снимка на страница 8]

Вестителят на договора, Исус, представящ Йехова, дошъл, за да съди в храма през първи век от н.е.