Покръствай! Покръствай! Покръствай! Но защо?

„В РАЗСТОЯНИЕ на няколко месеца аз покръстих повече от десет хиляди мъже, жени и деца.“ Йезуитският мисионер Франсис Ксавиер написал тези думи за своята работа в кралство Траванкор, Индия. „Аз минавах от село на село и ги правех християни. И навсякъде, където отивах, оставях след себе си екземпляр с нашите молитви и заповеди на местния език.“

Силно впечатлен от писмата на Франсис Ксавиер, кралят на Португалия — Хуан, наредил те да бъдат прочетени от всеки амвон в неговото кралство. Писмото от януари 1545 г., което беше цитирано преди малко, било одобрено дори за отпечатване. Какъв бил резултатът? „Не след дълго половината от студентите в Европа, ‘падайки на колене и проливайки горещи сълзи’, настоявали да заминат за Индия и да обърнат езичниците към правата вяра“ — пише Манфред Бартъл в своята книга The Jesuits—History & Legend of the Society of Jesus [„Йезуитите — История и легенда за обществото на Исус“]. Той добавя: „Изглежда мисълта, че може би е необходимо нещо повече от няколко души, които да пръскат със светена вода и торба с трактати, за да се обърне в правата вяра едно цяло кралство, едва ли е хрумвала на мнозина по онова време.“

Всъщност какво било постигнато с такива масови обръщания във вярата? Йезуитът Николас Ланчило̀то изпратил следното реалистично сведение в Рим: „Повечето от покръстените имат някакви скрити подбуди. Робите на арабите и индусите се надяват да спечелят свободата си чрез покръстването или да получат защита от своя владетел–потисник, или пък просто да получат нова дреха или тюрбан. Мнозина правят това, за да избегнат някакво наказание. . . . Онези, които биват подтиквани от собствените си убеждения да търсят спасение в нашите учения, биват смятани за луди. Скоро след покръстването си мнозина стават отстъпници и се връщат към предишните си практики.“

Желанието езичниците да бъдат обърнати във вярата и покръстени било споделяно и от европейските откриватели от онова време. Казват, че Христофор Колумб покръстил първите „индийци“, с които се срещнал в Карибско море. „Официалната политика на испанската корона постави на първо място обръщането на местното население в правата вяра“ — казва The Oxford Illustrated History of Christianity [„Оксфордска илюстрована история на християнството“]. „До края на шестнадесети век 7 000 000 индианци в испанската империя били, поне по име, християни. При случаите, за които имаме цифрови данни за покръстванията (Педро де Ганте, роднина на император Карл V, който се бил присъединил към мисионерите, съобщил за покръстването на 14 000 души с помощта на един–единствен съобщник, за един ден), е явно, че никакви сериозни предварителни поучения не били възможни.“ Такива привидни обръщания  във вярата често били съпровождани от грубо, брутално, потисническо отношение към местните хора.

Значението, което се придавало на покръстването, стимулирало още повече тези откриватели и мисионери. През 1439 г. папа Еугениус IV издал указ на Флорентинския събор, който гласял: „Светото кръщение заема първото място сред свещените обреди, защото то е вратата към духовния живот; защото чрез него ние ставаме членове на Христос и се сливаме с Църквата. И тъй като чрез първия човек смъртта навлезе у всички, ако не бъдем родени отново от водата и Светия дух, ние не можем да влезем в царството на Небесата.“

Възникнали спорове обаче относно това чие покръстване е валидно. „Тъй като покръстването било също така и основен ритуал за приемане в църковната общност, няколко конкуриращи се църкви бързо го обявили за свой прерогатив, като всяка от тях твърдяла, че представя правата вяра и обвинявала другите в еретизъм и разкол. В различните секти модификациите на ритуала по покръстването били неизбежни.“ — отбелязва The Encyclopedia of Religion [„Енциклопедия на религиите“].

Но практиката на покръстването датира отпреди християнската вяра. Тя се използувала във Вавилон и в древния Египет, където за студените води на река Нил се смятало, че увеличават силата и даряват безсмъртие. Гърците също вярвали, че покръстването може да донесе възстановяване или безсмъртие за онзи, който бил подлаган на него. Юдейската секта от Кумран практикувала покръстване като ритуално приемане в своята общност. Изискването било езичниците, които се обръщали към юдаизма, да бъдат обрязвани и седем дни след това да бъдат покръстени чрез потапяне във вода пред свидетели.

Явно е, че през вековете се е придавало голямо значение на покръстването. А какво е положението днес? Дали то е необходимо в съвремието? И ако е така, защо? Наистина, дали ти трябва да бъдеш покръстен?