Трябва ли да бъдеш покръстен?

БЛИЗО един милион души бяха покръстени от Свидетелите на Йехова през последните три години. Това прави 824 души средно на ден, или 4–ма покръстени на всеки 7 минути. Дали това е просто имитация на религиозната разпаленост от 15–и и 16–и век?

Не, тези хора не бяха покръстени насила, като част от едно масово обръщане във вярата, или в резултат на изпълнен с емоции призив на някой религиозен оратор. Те бяха покръстени, защото Исус Христос, Учителят и Водачът на християните, заповядал да се прави това. Те следваха стъпките и действията, които очертал Исус и които били приложени на практика от апостолите, избрани и обучени от самия него.

След възкресението на Исус и непосредствено преди неговото възнасяне на небето, на сбогуване той възложил на последователите си следната задача: „Затова идете и правете ученици от хора от всичките народи, покръствайки ги в името на Бащата, и на Сина, и на светия дух, учейки ги да съблюдават всички неща, които съм ви заповядал. И ето — аз съм с вас през всичките дни до завършека на системата на нещата.“ (Матей 28:19, 20, NW) От тогава насам това е единственото покръстване във вода, одобрено от Бога.

Библията ни казва, че съгласно с това, тези ранни последователи на Христос станали „свидетели за [Исус] както в Йерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята“. (Деяния 1:8) Както бил предсказал Исус, тяхната дейност по проповядването и правенето на ученици довела до покръстването на вярващите, които също щели да бъдат последователи на Христос.

 Първият записан пример за това бил в Йерусалим в деня на Петдесетница през 33 г. от н.е. По това време апостол Петър ‘се изправил с единадесетте’ и заговорил на насъбралото се множество за Исус Месията. Повествованието разказва, че хората били „ужилени в сърцата“ от неговата реч и питали какво трябва да направят. „Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете ви“ — казал Петър. В резултат „тия, които приеха поучението му, се покръстиха; и в същия ден се прибавиха около три хиляди души“. (Деяния 2:14–41) Следващите разкази потвърждават, че покръстването на учениците било предшествувано от това, че те чули християнското послание, повярвали в добрата новина и се покаяли. — Деяния 8:12, 13, 34–38; 10:34–48; 16:30–34; 18:5, 8; 19:1–5.

По какъв начин?

Но как тези нови ученици трябвало да бъдат покръстени във вода? Дали чрез асперсия (попръскване), афюзия (поливане на главата) или имерсия (пълно потапяне)? Какво показва библейското повествование? След като Исус ни оставил пример „да последваме по неговите стъпки“, по какъв начин бил покръстен самият той? — 1 Петър 2:21.

Библията показва, че Исус бил покръстен в Йордан — една доста голяма река. След като бил покръстен, той ‘излязъл от водата’. (Марко 1:10; Матей 3:13, 16) Така че Исус всъщност бил потопен в река Йордан. Той бил покръстен от Йоан, който, търсейки подходящо място за извършване на покръствания, избрал една област в долината на Йордан, близо до Салим, „защото там имаше много вода“. (Йоан 3:23) Фактът, че пълното потапяне във вода било стандартът за тогавашната практика на покръстване сред Исусовите последователи, личи и от думите на етиопския евнух. Откликвайки на учението на Филип, той възкликнал: „Ето вода, какво ми пречи да се кръстя?“ След това четем, че „двамата слязоха във водата“ и после „излязоха из водата“. — Деяния 8:36–39.

Дали светската история също потвърждава за християните практиката на покръстване чрез потапяне? Да, потвърждава я. Интересно е да се отбележи, че в редица страни все още съществуват множество големи басейни за покръстване, удобни за цялостно потапяне. „Археологическите доказателства неоспоримо свидетелствуват за потапянето като обичайната форма на покръстване през първите десет–четиринадесет столетия“ — казва списанието Ministry [„Служба“]. То добавя: „Сред останките на ранни християнски постройки, а и в древни църкви, които все още се използуват, може да се проследи историята на християнското покръстване. Рисунки в катакомбите и църквите, мозайки по подове, стени и тавани, скулптурни релефи и картини в древни ръкописи на Новия завет прибавят подробности към тази история. . . . Всичко това е в допълнение на доказателствата, пръснати из писанията на църковните отци, че потапянето е било общоприетият начин на покръстване в ранната църква.“

New Catholic Encyclopedia [„Нова католическа енциклопедия“] признава: „Очевидно е, че Покръстването в ранната Църква ставало чрез потапяне.“ Не е чудно тогава, че срещаме заглавия на статии във вестници от рода на: „Католиците връщат отново покръстването чрез потапяне“ (The Edmonton Journal, Канада, 24 септември 1983 г.); „Покръстването чрез потапяне става популярно сред тукашните католици“ (St. Louis Post-Dispatch, 7 април 1985 г.); „Много католици избират покръстване чрез потапяне“ (The New York Times, 25 март 1989 г.) и „Покръстванията чрез потапяне преживяват възраждане“ (The Houston Chronicle, 24 август 1991 г.).

С каква цел?

Защо Исус изисквал от учениците си да бъдат покръстени? Това било подходящ символ на тяхната безрезервна отдаденост на Бога. „Добрата новина“ трябвало да бъде проповядвана по цялата земя, и трябвало да се правят ученици от „хора от всичките народи“. (Матей 24:14, NW; 28:19, NW) Това означавало, че Бог вече нямал взаимоотношения само с юдейския народ, съставен от хора, които Му били отдадени още от рождение. Корнилий и семейството му били първите езичници, или неюдеи, които приели истината за Исус Христос и били покръстени.

 Потапянето под водата показвало, че покръстваните умират спрямо един начин на живот, който се фокусирал върху тях самите. Излизането им от водата символизирало това, че те оживяват, за да вършат божията воля и че я поставят на първо място в живота си, както направил Исус. (Матей 16:24) Покръстването „в името на Бащата, на Сина и на светия дух“ означавало, че те са научили и приели истината за всеки от тях и ги признават за такива, каквито са. (Матей 28:19; сравни Деяния 13:48.) Покръстването било просто начална стъпка на послушание на Бога и подчинение на Неговата воля.

Писанията не подкрепят широко разпространеното религиозно схващане, че покръстването е тайнство — тоест, религиозна церемония, която удостоява с достойнства — благодат, святост или духовна облага — онзи, който бива покръстен. Например, папската була на папа Еугениус IV, цитирана в предишната статия, казва следното относно покръстването: „Ефектът от това тайнство е опрощение на всеки грях — както първоначален, така и конкретен; както и на всяко наказание, произтичащо от греха. В следствие на това, никаква компенсация за минали грехове не се налага върху онези, които биват покръстени; и ако умрат, преди да извършат някакъв грях, те незабавно стигат до царството на небесата и виждат Бога.“

Но Исус бил покръстен, макар че ‘грях не бил сторил’. (1 Петър 2:22) Нещо повече — според Писанията опрощаването на греховете е възможно единствено чрез изкупителната жертва на Исус Христос. Анания подканил Савел от Тарс: „Стани, кръсти се и умий греховете си, като призовеш името на [Господаря] Исуса“. (Деяния 22:12–16, „Синодален превод на Библията“, 1991 г.) Да, спасение е възможно само посредством пролятата кръв на Исус и „като призовеш името“ му с вяра. — Евреи 9:22; 1 Йоан 1:7.

Какво може да се каже тогава за думите на Петър в 1 Петър 3:21? Там той казва: „[Вода], която в образа на кръщението и сега ви спасява (не измиването на плътската нечистота, но позива към Бога [за] чиста съвест), чрез възкресението на Исуса Христа.“ Петър сравнил покръстването с преживяването на Ной, който преминал през водите на Потопа. (Стих 20) Проявявайки пълна вяра в Бога, Ной построил ковчега за запазването на своето семейство. (Евреи 11:7) Подобно на това, като проявяват вяра в Йехова Бог и неговите мерки за спасение чрез Исус Христос, хората днес могат да бъдат спасени от настоящия зъл свят. Те трябва също така и да проявяват тази вяра чрез действие. Чрез разкаяние за греховете, отвръщане от грешния път и безрезервно отдаване на Йехова Бог в молитва, се отправя молба към Бога за чиста съвест. Но само въз основа на Исусовата жертва и неговото възкресение, чрез което той представил стойността на тази жертва пред Бога в небесата, греховете биват простени и спасението — възможно. — 1 Петър 3:22.

Какво ще правиш ти?

Дали ти си човек, който от известно време се събира със Свидетелите на Йехова? Може би ти вече си направил необходимите промени в своя живот в съгласие с библейските принципи, но не си предприел стъпките на отдаването и пок ръстването. Може би искаш да вършиш божията воля, но се страхуваш, че покръстването ще те задължи прекалено много. В резултат на това ти може би предпочиташ за известно време да избегнеш тези задължения и отговорност. Почти 11,5 милиона души посетиха чествуването на Вечерята на Господаря през миналата година. Но най–високият брой на хората, участвуващи в работата по проповядване на добрата новина през годината беше по–малък от 4,5 милиона. Това означава, че около седем милиона души проявяват известна признателност спрямо божията истина, но не са покръстени свидетели на Йехова. Разбира се, сред тях има и малки деца, и новозаинтересувани хора. Но някои от хората, участвуващи в проповедната дейност, също все още не са покръстени. Има много хора, които са приели точно познание от Библията, но все още не са се възползували напълно от мярката, която Бог осигурява за спасение, като се покръстят.

Важно нещо, което трябва да се запомни, е това, че познанието за нещата, които Бог  изисква от теб, е това, което донася отговорността. „Ако някой знае да прави добро и го не прави, грях е нему“ — казва Яков 4:17. Езекиил 33:7–9 показва, че щом на даден човек са казани божиите заповеди и напътствия, той вече е длъжен да ги изпълнява. Затова въпросът е дали човек притежава искрена любов към Бога и истинско желание да му угоди. Човек, който наистина притежава такава любов и желае специални взаимоотношения с Йехова Бог, не би се въздържал от това безрезервно да Му отдаде живота си. Покръстването не е нищо друго освен външен символ на това отдаване. То е необходима стъпка към спасението. Истински вярващите хора се покръстват. — Деяния 8:12.

Грандиозните перспективи, които Бог предлага на верните, отдадени хора в идващия нов свят, многократно надвишават всички временни изгоди, които изглежда че предлага тази зла стара система на нещата. Страхът от другите хора се стопява, като си помислим за мощната десница на Бога. (1 Коринтяни 10:22; 1 Петър 5:6, 7) Наистина, сега е времето да си зададеш въпроса, който етиопският евнух задал на Филип: „Какво ми пречи да се кръстя?“