Уповавай на Йехова!

„Уповавай на Йехова с цялото си сърце.“ — ПРИТЧИ 3:5, NW.

1. Как текстът в Притчи 3:5 впечатлил един млад мъж, и с какъв дълготраен резултат?

 ЕДИН дългогодишен мисионер писал: „‘УПОВАВАЙ НА ГОСПОДАРЯ С ЦЯЛОТО СИ СЪРЦЕ; И НЕ СЕ ОБЛЯГАЙ НА СОБСТВЕНОТО СИ РАЗБИРАНЕ.’ Тези думи от Библията, поставени в рамка и закачени на стената на къщата, която посетих, привлякоха вниманието ми. През останалата част на деня размишлявах върху тях. ‘Дали аз бих могъл — питах себе си, — да уповавам на Бога с цялото си сърце?’“ Тогава този човек бил на 21 години. Днес, 90–годишен и все още служещ вярно като старейшина в Перт, Австралия, той може да погледне назад към един живот, обогатен с плодовете на всеотдайно упование на Йехова, включващ 26 трудни години на пионерска служба в нови мисионерски райони в Цейлон (сега Шри Ланка), Бирма (сега Мианмар), Малая, Тайланд, Индия и Пакистан. a

2. Каква увереност трябва да изгради у нас Притчи 3:5?

² „Уповавай на Йехова с цялото си сърце“ — тези думи на Притчи 3:5, както са предадени от New World Translation [„Превод на новия свят“], трябва да подбуждат всички нас да продължаваме да посвещаваме живота си всеотдайно на Йехова, уверени, че той може да укрепи вярата ни до такава степен, че да превъзмогваме подобни на планини пречки. (Матей 17:20) Нека сега да изследваме контекста на Притчи 3:5.

Бащинско напътствие

3. (а) Какво насърчение може да се намери в първите девет глави на Притчи? (б) Защо трябва да обърнем голямо внимание на Притчи 3:1, 2?

³ Първите девет глави от библейската книга Притчи са изпълнени с бащинско напътствие, мъдри съвети от Йехова за всички, които очакват с нетърпение радостта да бъдат негови синове в небесата, или да се радват на „славната свобода на божиите чеда“ на една райска земя. (Римляни 8:18–21, 23) Тук се съдържат мъдрите напътствия, които могат да бъдат използувани от родителите при отглеждането на синове и дъщери. Забележителен е съветът на Притчи, глава 3, който започва с предупреждението: „Сине мой, не забравяй поуката ми, и сърцето ти нека пази заповедите ми.“ Сега, когато последните дни на Сатановата зла система на нещата наближават своя край, нека внимаваме все повече в напомнянията на Йехова. Пътят може би изглежда дълъг, но обещанието към всички, които издържат е, че „дългоденствие, години от живот и мир ще ти притурят те“ — вечен живот в новата система на Йехова. — Притчи 3:1, 2.

4, 5. (а) Какви щастливи взаимоотношения са описани в Йоан 5:19, 20? (б) Как напътствието от Второзаконие 11:18–21 се отнася за нашето време?

⁴ Едни щастливи взаимоотношения между баща и син могат да бъдат нещо най–скъпоценно. Нашият Създател, Йехова Бог, е уредил нещата да бъдат по този начин. Христос Исус казал за своите близки взаимоотношения с Йехова: „Не може синът да върши от само себе си нищо, освен това, което, вижда да върши Отец; понеже каквото върши Той, подобно и Синът го върши. Защото Отец люби Сина и му показва всичко, що върши сам.“ (Йоан 5:19, 20) Йехова предвидил една такава близка връзка да съществува между него и всички от неговото семейство на земята, както и между бащите и децата от човешкия род.

⁵ В древния Израел били насърчавани основаните на доверие семейни взаимоотношения. Там Йехова напътствувал бащите: „Вложете, прочее, тия мои думи в сърцето си и в душата си, вържете ги за знак на ръката  си, и нека бъдат като надчелия между очите ви. Да учите на тях чедата си, като говорите за тях, когато седиш в къщата си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш. Да ги написваш на стълбовете на вратите на къщата си и на портите си, за да се умножат дните ви и дните на чедата ви на земята, за която [Йехова — NW] се е клел на бащите ви да им я даде, колкото време небето е над земята.“ (Второзаконие 11:18–21) Вдъхновеното Слово на нашия велик Наставник, Йехова Бог, наистина може да служи, за да Го свързва тясно с родителите и с техните деца, както и с всички други от християнския сбор, които му служат. — Исаия 30:20, 21.

6. Как можем ние да спечелим благоволението на Бога и на хората?

⁶ Мъдрият бащински съвет за божиите хора, за млади и стари, продължава в стихове 3 и 4 от глава 3 на Притчи: „Благост и вярност нека не те оставят; вържи ги около шията си, начертай ги на плочата на сърцето си. Така ще намериш благоволение и добро име пред Бога и човеците.“ Самият Йехова Бог е ненадминат в проявяването на любеща милост и истинност. Както казва Псалм 25:10 (NW), „всичките пътеки на Йехова са любеща милост и истинност“. Подражавайки на Йехова, ние трябва да ценим тези качества и тяхната защитна сила, както бихме ценили една скъпоценна огърлица, и трябва да ги издълбаем неизтриваемо върху сърцата си. Тогава ние можем горещо да се молим: „[Йехова — NW], не задържай благите си милости от мене; твоето милосърдие и твоята истина нека ме пазят винаги.“ — Псалм 40:11.

Трайно упование

7. По какви начини Йехова е показал своята надеждност?

⁷ Упованието се определя от Webster’s Ninth New Collegiate Dictionary [„Девети нов академичен речник на Уебстър“] като „гарантирно доверие в характера, способностите, силата или истината на някого или нещо“. Характерът на Йехова е здраво закотвен в Неговата любеща милост. И ние можем да имаме пълно доверие в способността Му да направи каквото е обещал, защото самото Му име — Йехова — го идентифицира като велик Извор на цели. (Изход 3:14; 6:2–8) Като Създател, той е Извор на сила и динамична енергия. (Исаия 40:26, 29, NW] Той е въплъщение на истината, защото „не е възможно за Бога да лъже“. (Евреи 6:18) Затова ние сме насърчени да положим пълното си доверие на Йехова, нашия Бог, великия Източник на всяка истина, който притежава всемогъщата сила да защити онези, които уповават в него, и да доведе всичките си грандиозни цели до славен успех. — Псалм 91:1, 2; Исаия 55:8–11.

8, 9. Защо доверието, за съжаление, липсва в света, и как хората на Йехова се различават от това положение?

⁸ В деградиралия свят, който ни заобикаля, доверието е нещо, което за съжаление липсва. Вместо него ние навсякъде срещаме алчност и корупция. Заглавната страница на броя на списанието World Press Review [„Преглед на световната преса“] от май 1993 г. беше изписана със следното послание: „РАЗЦВЕТ НА КОРУПЦИЯТА — мръсни пари в новия световен ред“. Фабрикуването на корупция се простира от Бразилия до Германия, от Съединените щати до Аржентина, от Испания до Перу, от Италия до Месико, от Ватикана до Русия. Тъй като е основан на омраза, алчност и недоверие, човешкият т.нар. нов световен ред не жъне нищо друго освен растящи страдания за човечеството.

⁹ За разлика от политическите нации, Свидетелите на Йехова са щастливи да бъдат „оня народ, на когото Бог е [Йехова — NW]“. Единствено те могат да кажат основателно: „На Бога уповаваме.“ Всеки един от тях може да възликува: „Чрез Бога ще хваля думите Му. . . . На Бога уповавам; няма да се боя.“ — Псалм 33:12; 56:4, 11.

10. Как много млади християни са били укрепени, за да запазят лоялността си?

¹⁰ В една азиатска страна, където хиляди млади свидетели понесли жестоки побои и арести, упованието на Йехова дало възможност на огромното мнозинство от тях да издържат. Една нощ, в затвора, един млад  свидетел, който понесъл ужасни мъчения, почувствувал, че не може повече. Но друг младеж се прокраднал при него в тъмното. Той му прошепнал: „Не се предавай. Аз направих компромис и оттогава нямам мир в сърцето си.“ Първият младеж възобновил решимостта си да устои. Ние можем да имаме пълно доверие в Йехова, че той ще ни помогне да преодолеем всяко усилие на Сатан да подкопае лоялността ни. — Йеремия 7:3–7; 17:1–8; 38:6–13, 15–17.

11. Как уповаването на Йехова трябва да ни стимулира?

¹¹ Част от първата заповед гласи: „Да възлюбиш [Йехова — NW], твоя Бог, с цялото си сърце.“ (Марко 12:30) Като размишляваме върху божието Слово, великите истини, които научаваме, навлизат дълбоко в сърцата ни, така че ние биваме подбудени да изразходваме всичко, което имаме, в служба на нашия чудесен Бог — Върховния господар Йехова. И със сърца, препълнени с признателност към него — заради всичко, на което той ни е научил, което е направил за нас и което ще направи в бъдеще, — ние сме подтикнати да уповаваме безрезервно на неговото спасение. — Исаия 12:2.

12. Как в течение на годините много християни са били подпомогнати да култивират упование в Йехова?

¹² Това упование може да бъде култивирано с течение на годините. Един смирен свидетел на Йехова, който служил вярно над 50 години в централата на Дружество „Стражева кула“ в Бруклин, постъпвайки там през април 1927 г., писал: „В края на този месец получих редовната сума от 5 долара, сложени в плик заедно с прекрасна картичка, съдържаща библейския текст от Притчи 3:5, 6 . . . Аз имах пълно основание да уповавам на Йехова, защото в централата скоро започнах да разбирам, че Йехова има „верен и разумен слуга“, който вярно и предано се грижи за всички интереси на Царството тук на земята. — Матей 24:45–47.“ b Сърцето на този християнин било настроено не спрямо любовта към парите, но спрямо това той да спечели „неизчерпаемо съкровище на небесата“. Подобно на това и днес хилядите хора, които служат в домовете Бетел на Дружество „Стражева кула“ по цялата земя, правят това според образеца на един обет за бедност. Те уповават на Йехова да задоволи всекидневните им нужди. — Лука 12:29–31, 33, 34.

Облягай се на Йехова

13, 14. (а) Единствено къде може да се намери зрял съвет? (б) Какво трябва да бъде избягвано, за да можем да преживеем преследвания?

¹³ Нашият небесен Баща ни съветва: „Не се облягай на своя разум.“ (Притчи 3:5) Светските консултанти и психолози никога не могат да се надяват да достигнат мъдростта и разбирането, които проявява Йехова. „Разумът му е безпределен.“ (Псалм 147:5) Вместо да се облягаме на мъдростта на знатните мъже от света, или на своите собствени, несведущи емоции, нека очакваме зрял съвет от Йехова, от неговото Слово и от старейшините в християнския сбор. — Псалм 55:22; 1 Коринтяни 2:5.

¹⁴ Човешката мъдрост или гордостта, породена от високия пост, няма да ни доведат до никъде в наближаващия ден на сериозно изпитание. (Исаия 29:14; 1 Коринтяни 2:14) В Япония по време на Втората световна война, един способен, но горд пастир на божия народ избрал да се обляга на собственото си разбиране. Под натиск той се превърнал в отстъпник, и по–голямата част от стадото също прекратили дейността си при настъпилото преследване. Една вярна японска сестра, която смело преживяла ужасни неща в мръсните затворнически килии, казала: „Онези, които останаха предани, нямаха специални способности и не бяха забележителни. Безспорно всички ние трябва винаги да уповаваме на Йехова с цялото си сърце.“ c

15. Какво богоугодно качество е необходимо, за да се харесаме на Йехова?

 ¹⁵ За да уповаваме на Йехова, вместо на собствения си разум, трябва да имаме смиреност. Колко важно е това качество за всички, които искат да угодят на Йехова! Да, дори и нашият Бог, макар че е Върховен владетел на цялата вселена, проявява смиреност в отношенията си със своите интелигентни творения. Можем да бъдем благодарни за това. „[Той] снизхожда да преглежда небето и земята, въздига сиромаха от пръстта.“ (Псалм 113:6, 7) Поради своята голяма милост той ни прощава грешките на основата на своя най–голям дар за човечеството — скъпоценната жертва на своя любим Син, Христос Исус. Колко благодарни трябва да сме за тази незаслужена милост!

16. Как могат братята да се стремят към привилегии в сбора?

¹⁶ Самият Исус ни напомня: „Но който възвишава себе си, ще се смири; и който смири себе си, ще се възвиши.“ (Матей 23:12) Покръстените братя трябва смирено да се стремят към отговорности в християнския сбор. Но надзорниците трябва да гледат на своето назначение не като на символ на престижна длъжност, а като на възможност да се върши работа, смирено, с признателност, с усърдие, както я вършел Исус, който казал: „Отец ми работи досега, и аз работя.“ — Йоан 5:17; 1 Петър 5:2, 3.

17. За какво трябва да сме признателни всички ние, и към каква дейност подтиква това?

¹⁷ Нека ние винаги смирено и молитвено да осъзнаваме, че не сме нищо повече от пръст в очите на Йехова. Колко щастливи можем да бъдем тогава, че „милостта на [Йехова — NW] е от века до века върху ония, които му се боят, и правдата му върху внуците“! (Псалм 103:14, 17) Затова всички ние трябва да бъдем усърдни изследователи на божието Слово. Времето, прекарано в лично и семейно изучаване, както и на събранията на сбора, трябва да бъде от нашето най–ценно време през седмицата. По този начин ние събираме ‘познание за Светия’. Това „е разум“. — Притчи 9:10.

„Във всичките си пътища . . .“

18, 19. Как можем да прилагаме Притчи 3:6 в своя живот, и с какъв резултат?

¹⁸ Насочвайки ни към Йехова — божествения Източник на разум, след това Притчи 3:6 казва: „Във всичките си пътища признавай него, и той ще оправя пътеките ти.“ Да признаваш Йехова включва това да се държиш близо до него в молитва. Където и да сме и каквато и ситуация да възникне, ние имаме непосредствен достъп до него в молитва. Когато вършим ежедневната си работа, когато се подготвяме за проповедна служба, когато сме в службата от къща на къща, провъзгласявайки неговото Царство, наша постоянна молитва може да бъде той да благослови нашата дейност. Така ние имаме неоценимата привилегия и радост ‘да ходим с Бога’, уверени, че той ‘ще оправя пътеките ни’, както правел за боящите се от Бога Енох, Ной и верните израелтяни, като Исус Навиев и Даниил. — Битие 5:22; 6:9; Второзаконие 8:6; Исус Навиев 22:5; Даниил 6:23; виж също Яков 4:8, 10.

¹⁹ Когато довеждаме до знанието на Йехова своите молби, ние можем да бъдем уверени, че ‘божият мир, който надвишава всяка мисъл, ще пази сърцата ни и мисловните ни способности чрез Христос Исус’. (Филипяни 4:7, NW) Този мир от Бога, отразен в радостния израз на лицето ни, може да препоръча нашето послание на домакините, които срещаме по време на своята проповедна дейност. (Колосяни 4:5, 6) Той може също така да насърчи онези, които може би понасят стрес или несправедливости, толкова често срещани в днешния свят, както се вижда от следващия разказ. d

20, 21. (а) Как Свидетелите на Йехова насърчавали другите по времето на нацисткия терор? (б) Каква решимост трябва да събуди у нас гласът на Йехова?

²⁰ Макс Либстер, евреин по рождение, който като по чудо преживял нацисткия  погром над евреите, разказва за своето пътуване към един нацистки концентрационен лагер така: „Бяхме затворени във вагони, които бяха преградени като миниатюрни килии за по двама души. Изритан в една от тях, аз се изправих срещу един затворник, чиито очи излъчваха покой. Той беше тук поради уважението си към законите на Бога, избирайки затвора и вероятната смърт пред това да пролива кръвта на други хора. Той беше един от Свидетелите на Йехова. Бяха му отнели децата, бяха екзекутирали жена му. Той очакваше да сподели нейната участ. Четиринайсетдневното пътуване донесе отговор на моите молитви, защото именно по време на това пътуване към смъртта аз намерих надеждата за вечен живот.“

²¹ След освобождаването си от Освиенцим, „леговището на лъвовете“, както той го нарекъл, и след своето покръстване, този брат се оженил за една от Свидетелките на Йехова, която също била затворена и чийто баща понесъл страданията на концентрационния лагер в Дахау. Докато баща ѝ бил там, той чул, че неговата съпруга и младата му дъщеря също били арестувани. Той описва своята реакция: „Бях дълбоко разтревожен. Тогава, един ден докато стоях на опашка за душа, чух един глас, който цитираше Притчи 3:5, 6 . . . Той отекна като глас, идващ от небето. Точно това ми трябваше, за да си възвърна равновесието.“ Всъщност, гласът принадлежал на един затворник, който цитирал този текст, но случката подчертава с каква сила може да ни въздействува божието Слово. (Евреи 4:12) Нека гласът на Йехова ни говори мощно днес чрез думите на нашия годишен текст за 1994 година: „Уповавай на Йехова с цялото си сърце!“

[Бележки под линия]

В обобщение

◻ Какви съвети са представени в Притчите?

◻ Как упованието на Йехова ни донася полза?

◻ Какво означава да се облягаме на Йехова?

◻ Защо трябва да признаваме Йехова във всичките си пътища?

◻ Как Йехова изправя пътеките ни?

[Въпроси]