Йехова дава мир и истина в изобилие

„Ще ги излекувам и ще им разкрия изобилие от мир и от истина.“ — ЙЕРЕМИЯ 33:6, NW.

1, 2. (а) Каква е историята на народите по отношение на мира? (б) Какъв урок дал Йехова на израилтяните относно мира през 607 г. пр.н.е.?

 МИР! Колко е желателен той, но колко рядко се среща в човешката история! Особено за 20–и век не може да се каже, че е век на мира. Вместо това той видя двете най–унищожителни войни в човешката история. След Първата световна война беше създадено Обществото на народите, за да поддържа световния мир. Тази организация се провали. След Втората световна война със същата цел беше основана Организацията на обединените нации. Трябва само да прочетем ежедневниците, за да видим колко явно се проваля и тя.

² Трябва ли да се учудваме, че човешките организации не могат да донесат мир? Съвсем не. Преди повече от 2500 години божият избран народ Израил получил урок в това отношение. През седми век пр.н.е. мирът на Израил бил заплашен от доминиращата световна сила Вавилон.  Израил потърсил мир от Египет. Египет се провалил. (Йеремия 37:5–8; Езекиил 17:11–15) През 607 г. пр.н.е. вавилонските войски срутили стените на Йерусалим и опожарили храма на Йехова. Така Израил научил на собствен гръб колко е безполезно да се разчита на човешки организации. Вместо да се радва на мир, народът бил отведен в изгнание във Вавилон. — 2 Летописи 36:17–21.

3. Кои исторически събития дали втори много важен урок на израилтяните относно мира, изпълнявайки думите на Йехова чрез Йеремия?

³ Но преди падането на Йерусалим Йехова бил разкрил, че той, а не Египет, ще донесе истински мир за Израил. Чрез Йеремия той обещал: „Ще ги излекувам и ще им разкрия изобилие от мир и от истина. Ще доведа обратно пленниците на Юда и пленниците на Израил и ще ги изградя, както бяха в началото.“ (Йеремия 33:6, 7, NW) Обещанието на Йехова започнало да се изпълнява през 539 г. пр.н.е., когато Вавилон бил покорен и на израилските пленници била предложена свобода. (2 Летописи 36:22, 23) В края на 537 г. пр.н.е., за пръв път от седемдесет години една група израилтяни празнувала празника на колибите в земята на Израил! След празника те започнали да възстановяват храма на Йехова. Какви чувства изпитвали във връзка с това? Повествованието казва: „[Те] нададоха голямо възклицание и хвалеха Господа, понеже основите на Господния дом бидоха положени.“ — Ездра 3:11.

4. Как Йехова подбудил израилтяните да извършат работата по изграждането на храма, и какво обещал той относно мира?

⁴ Но след това щастливо начало израилтяните били обезсърчени от противници и преустановили работата по строежа на храма. Няколко години по–късно Йехова въздигнал пророците Агей и Захария, за да подбудят израилтяните да довършат работата по възстановяването. Колко вълнуващо трябва да е било за тях да чуят Агей да каже относно храма, който трябвало да бъде изграден: „Славата на този по–късен дом ще бъде по–голяма от славата на предишния — казва Йехова на войнствата — и на това място ще дам мир.“ — Агей 2:9, NW.

Йехова изпълнява обещанието си

5. Какво е забележително в глава осма на Захария?

⁵ В библейската книга Захария четем за редица вдъхновени видения и пророчества, които укрепили божиите хора през шести век пр.н.е. Същите тези пророчества продължават да ни уверяват в подкрепата на Йехова. Те ни дават пълно основание да вярваме, че Йехова ще даде мир на своите хора и в наше време. Например в осмата глава на книгата, която носи неговото име, пророк Захария десет пъти изрича думите: „Това казва Йехова“ (NW). Всеки път изразът въвежда едно божествено изказване, което е свързано с мира на божия народ. Някои от тези обещания били изпълнени през времето на Захария. Всички се изпълняват или са в процес на изпълнение днес.

 „Ще ревнувам за Сион с голяма ревност“

6, 7. Как Йехова ‘ревнувал за Сион с голяма ярост’?

⁶ Този израз се среща за пръв път в Захария 8:2 (NW), където четем: „Това казва Йехова на войнствата: ‘Ще ревнувам за Сион с голяма ревност, и с голяма ярост ще ревнувам за нея.’“ Обещанието на Йехова да бъде ревностен, да ревнува с голям плам за своите хора, означава, че той ще бди, за да възстанови техния мир. Възстановяването на Израил в земята му и изграждането на храма били доказателство за този плам.

⁷ Какво обаче става с онези, които се противопоставят на народа на Йехова? Пламенността му за неговия народ се равнявала на неговата „голяма ярост“ върху тези врагове. Когато верните юдеи принасяли поклонение в храма, те можели да размишляват върху участта на могъщия Вавилон, който бил паднал. Можели също така да мислят за явния провал на враговете, които се опитали да им попречат да възстановят храма. (Ездра 4:1–6; 6:3) И можели да благодарят на Йехова, че е изпълнил обещанието си. Неговият плам им донесъл победа!

„Градът на истинността“

8. Как Йерусалим станал град на истинността в дните на Захария, за разлика от по–ранни времена?

⁸ Втори път Захария пише: „Това казва Йехова.“ Какво гласят думите на Йехова в този случай? „Ще се върна към Сион и ще обитавам всред Йерусалим; и Йерусалим непременно ще бъде наречен градът на истинността, а планината на Йехова на войнствата — святата планина.“ (Захария 8:3, NW) Преди 607 г. пр.н.е. Йерусалим в нито едно отношение не бил град на истинността. Неговите свещеници и пророци били покварени и неговият народ — неверен. (Йеремия 6:13; 7:29–34; 13:23–27) Когато божиите хора възстановявали храма, проявявайки своята преданост към истинското поклонение, Йехова духовно отново обитавал в Йерусалим. Истините на чистото поклонение отново се говорели в него, така че Йерусалим можел да бъде наречен „градът на истинността“. Неговото извисено място можело да бъде наречено „планината на Йехова“.

9. Каква забележителна промяна на състоянието преживя ‘Божият Израил’ през 1919 г.?

⁹ Макар че тези две изказвания носели значение за древния Израил, те имат голямо значение и за нас, когато 20–и век наближава края си. Преди почти 80 години, по време на Първата световна война, няколкото хиляди помазани християни, които тогава представяха „Божия Израил“, бяха отведени в духовен плен, точно както древният Израил бил отведен в плен във Вавилон. (Галатяни 6:16) Пророчески те били описани като трупове, лежащи на улицата. Но въпреки всичко те имаха искреното желание да се покланят на Йехова „с дух и истина“. (Йоан 4:24) Затова, през 1919 г. Йехова прекрати пленничеството им, като ги възкреси от мъртвото им в духовно отношение състояние. (Откровение 11:7–13) По този начин Йехова отговори с гръмотевично „да“ на пророческия въпрос на Исаия: „Родила ли би се една земя в един ден? Или родил ли би се един народ отведнъж?“. (Исаия 66:8) През 1919 г. хората на Йехова отново съществуваха като духовен народ в своя собствена „земя“, или духовен имот на земята.

10. На какви благословии се радваха помазаните християни в своята „земя“ от 1919 г. нататък?

¹⁰ В безопасност в тази земя, помазаните християни служеха в грандиозния духовен храм на Йехова. Те бяха определени като ‘верния и разумен слуга’, приемайки отговорността да се грижат за земния имот на Исус — привилегия, на която те все още се радват към края на този 20–и век. (Матей 24:45–47) Те са научили добре урока, че Йехова е ‘самият Бог на мира’. — 1 Солунци 5:23.

11. Как религиозните водачи на псевдохристиянството показаха, че са врагове на божия народ?

¹¹ Но какво става с враговете на божия Израил? Пламенността на Йехова за неговите  хора се равнява на яростта му към противниците. По време на Първата световна война религиозните водачи на псевдохристиянството оказаха огромен натиск, като се опитаха — и се провалиха — да унищожат тази малка група говорещи истината християни. По време на Втората световна война служителите на псевдохристиянството бяха обединени само в едно: от двете страни на фронта те настояваха пред правителствата да потискат Свидетелите на Йехова. Дори и днес в много страни религиозните водачи подтикват правителствата да ограничават или да забраняват християнското проповедно дело на Свидетелите на Йехова.

12, 13. Как е изразена яростта на Йехова срещу псевдохристиянството?

¹² Това не отминава незабелязано от Йехова. След Първата световна война псевдохристиянството, заедно с останалата част на Вавилон Велики, изпита едно падение. (Откровение 14:8) Реалността на падението на псевдохристиянството стана публично достояние, когато, започвайки от 1922 г., една поредица от символични бедствия се изля, като публично изобличи мъртвото ѝ в духовно отношение състояние и предупреди за наближаващото ѝ унищожение. (Откровение 8:7–9:21) Като доказателство за това, че изливането на тези бедствия продължава, на 23 април 1995 г. по целия свят беше изнесен докладът „Краят на фалшивата религия е близо“, и това беше последвано от разпространението на стотици милиони екземпляри от едно специално издание на „Новини на Царството“.

¹³ Днес псевдохристиянството е в жалко състояние. През 20–и век членовете му се избиваха помежду си в зловещи войни, благословени от неговите свещеници и служители. В някои страни неговото влияние е равно почти на нула. То е определено да бъде унищожено заедно с останалата част на Вавилон Велики. — Откровение 18:21.

Мир за хората на Йехова

14. Каква пророческа словесна картина е дадена на един народ, живеещ в мир?

¹⁴ От друга страна през тази година — 1996 — хората на Йехова се радват на изобилен мир в своята възстановена страна, както се описва в третото изказване на Йехова: „Така казва Господ на Силите: Още ще стоят старци и баби в йерусалимските улици, всеки с тояга в ръката си поради дълбоката си старост. И улиците на града ще бъдат пълни с момчета и момичета, играещи по пътищата му.“ — Захария 8:4, 5.

15. На какъв мир се радват служителите на Йехова въпреки войните на народите?

¹⁵ Тази приятна словесна картина изобразява нещо забележително в този разкъсван от войни свят — хора в мир. От 1919 г. се изпълняват пророческите думи на Исаия: „Траен мир ще има за онзи, който е далеч, и за онзи, който е близо, . . . и ще го излекувам. Но . . . няма мир — казва моят Бог — за нечестивите.“ (Исаия 57:19–21, NW) Разбира се, макар че не са част от света, хората на Йехова не могат да не бъдат засегнати от смута на народите. (Йоан 17:15, 16) В някои страни те издържат жестоки трудности, а някои дори са убити. Но истинските християни имат мир в две основни отношения. Първо, те имат „мир с Бога, чрез [техния] Господ Исус Христос“. (Римляни 5:1) Второ, те имат мир помежду си. Те култивират ‘мъдростта от горе’, която е „преди всичко чиста, после миролюбива“. (Яков 3:17; Галатяни 5:22–24) Освен това те очакват да се радват на мира в най–пълния смисъл, когато „кротките ще наследят земята, и ще се наслаждават с изобилен мир“. — Псалм 37:11.

16, 17. (а) Как ‘старците и бабите’, а също и ‘момчетата и момичетата’ са укрепили организацията на Йехова? (б) Какво показва мирът на народа на Йехова?

¹⁶ Все още има „старци и баби“ сред хората на Йехова — помазаните, които си спомнят ранните победи на организацията на Йехова. Тяхната вярност  и издръжливост са високо ценени. По–младите помазани християни бяха начело през огнените десетилетия на 30–те години на века и Втората световна война, както и през вълнуващите години на растеж, които последваха. По–нататък, особено от 1935 г. насам, се прояви ‘голямото множество’ от „други овце“. (Откровение 7:9; Йоан 10:16) Тъй като помазаните християни остаряха и броят им намалява, ‘другите овце’ поеха проповедната работа и я разпространиха по цялата земя. През последните години ‘другите овце’ се стичат в земята на божия народ. Да, само през последната година бяха покръстени 338 491 от тях, символизирайки по този начин своето отдаване на Йехова! Тези новодошли са наистина много млади в духовно отношение. Тяхната свежест и ентусиазъм са ценени, като те увеличават редиците на онези, които пеят благодарни възхвали „на нашия Бог, Който седи на престола, и на Агнето“. — Откровение 7:10.

¹⁷ Днес ‘улиците са пълни с момчета и момичета’, Свидетели с младежка сила и ентусиазъм. През 1995 служебна година бяха получени сведения от 232 страни и океански острови. Но там няма международно съперничество, нито междуплеменна омраза, нито неуместна ревност между помазаните и ‘другите овце’. Всички израстват заедно в духовно отношение, обединени в любовта. Целосветското братство на Свидетелите на Йехова е наистина уникално на световната сцена. — Колосяни 3:14; 1 Петър 2:17.

Прекалено трудно за Йехова?

18, 19. Как в годините от 1919 г. насам Йехова постигна онова, което изглежда прекалено трудно от човешка гледна точка?

¹⁸ През 1918 г., когато помазаният остатък се състоеше едва от няколко хиляди обезсърчени душѝ, намиращи се в духовен плен, никой не можеше да предвиди линията как щяха да се развият събитията. Но въпреки това Йехова знаеше — както личи от неговото четвърто пророческо изказване: „Така казва Йехова на войнствата: ‘Дори и да изглежда прекалено трудно в очите на останалите от този народ в онези дни, дали трябва да бъде прекалено трудно и в моите очи?’ — казва Йехова на войнствата.“ — Захария 8:6, NW.

¹⁹ През 1919 г. духът на Йехова съживи неговия народ за предстоящата работа. Но въпреки това беше необходима вяра, за да се придържат те към малката организация на поклонниците на Йехова. Те бяха толкова малко, а много неща не бяха ясни. Но малко по малко Йехова ги укрепи в организационно отношение и ги подготви да извършват християнското дело на проповядване на добрата новина и правене на ученици. (Исаия 60:17, 19; Матей 24:14; 28:19, 20) Постепенно той им помогна да разберат такива жизненоважни въпроси като въпроса за неутралитета и въпроса за всемирното върховенство. Дали беше прекалено трудно за Йехова да осъществи волята си посредством тази малка група от Свидетели? Отговорът е категорично „не“! Това личи от страници 12–15 на това списание, които представят таблицата за дейността на Свидетелите на Йехова за служебната 1995 година.

 „Аз самият ще бъда техен Бог“

20. Колко обширно щяло да бъде събирането на божия народ според пророчеството?

²⁰ Петото изказване показва по–нататък щастливото състояние на Свидетелите на Йехова днес: „Това казва Йехова на войнствата: ‘Ето, спасявам моя народ от земята на изгрева на слънцето и от земята на залеза на слънцето. И непременно ще ги доведа и те ще трябва да живеят всред Йерусалим; и те ще трябва да станат мой народ, и аз самият ще бъда техен Бог в истинност и праведност.’“ — Захария 8:7, 8, NW.

21. Как е поддържан и увеличаван изобилният мир на народа на Йехова?

²¹ През 1996 г. ние можем да кажем без колебание, че добрата новина е проповядвана по целия свят, от „земята на изгрева на слънцето“ до „земята на залеза на слънцето“. Ученици се правят от хора от всички народи и те виждат изпълнението на обещанието на Йехова: „Всичките ти чада ще бъдат научени от Господа; и голям ще бъде мирът на чадата ти.“ (Исаия 54:13) Ние имаме мир, защото сме образовани от Йехова. Заради това се публикува литература на повече от 300 езика. Само през миналата година бяха добавени още 21 нови езика. Сега списание „Стражева кула“ се публикува едновременно на 111 езика, а „Пробудете се!“ на 54. Националните и международните конгреси осигуряват публична проява на мира на божия народ. Ежеседмичните събрания ни обединяват и ни дават насърчението, от което се нуждаем, за да устоим. (Евреи 10:23–25) Да, Йехова образова своя народ „в истинност и праведност“. Той дава мир на своя народ. Колко сме благословени да имаме дял от този изобилен мир!

Можеш ли да обясниш?

◻ Как в днешно време Йехова ‘ревнува с голяма ярост’ за своя народ?

◻ Как хората на Йехова се радват на мир дори и в разкъсваните от войни страни?

◻ Как ‘улиците са пълни с момчета и момичета’?

◻ Какви мерки са взети за това хората на Йехова да могат да бъдат поучавани от него?

[Въпроси]

 [Таблица на страници 12—15]

СВЕТОВЕН ОТЧЕТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ НА ЙЕХОВА ЗА СЛУЖЕБНАТА 1995 ГОДИНА

(Виж публикацията)

[Снимки на страници 8, 9]

В шести век пр.н.е. верните юдеи, които възстановили храма, научили, че Йехова бил единственият надежден източник на мир