„Обичайте истината и мира“!

„Словото от Господа на Силите дойде към мене и рече: . . . Обичайте истината и мира.“ — ЗАХАРИЯ 8:18, 19.

1, 2. (а) Какво показва историята на човечеството относно мира? (б) Защо настоящият свят никога няма да види истински мир?

 „СВЕТЪТ никога не е имал мир. Някъде — а често и на повече от едно място едновременно — винаги има война.“ Това са думи на професор Милтън Майер от Масачузетския университет (САЩ). Какво тъжно изказване относно човечеството! Да, хората винаги са искали мир. Политиците са опитвали всякакви начини да го запазят — от Пакс Романа в римско време до политиката на „взаимно подсигурено унищожение“ по времето на студената война. В крайна сметка обаче всичките им усилия се проваляха. Както казал Исаия преди много векове, ‘посланиците на мира плакаха горчиво’. (Исаия 33:7) Защо това е така?

 ² Защото трайният мир трябва да произлиза от отсъствието на омраза и алчност; той трябва да бъде основан на истината. Мирът не може да се основава на лъжи. Затова, когато обещал възстановяване и мир в древния Израил, Йехова казал: „Ето, ще простирам към нея мир като река, и славата на народите като прелял поток.“ (Исаия 66:12) Богът на тази система на нещата, Сатан Дяволът, е „човекоубиец“, убиец и „лъжец, и на лъжата баща“. (Йоан 8:44; 2 Коринтяни 4:4) Как един свят с такъв бог изобщо може да има мир?

3. Какъв забележителен дар дал Йехова на своя народ, въпреки че хората му живеят в изпълнен с проблеми свят?

³ Забележително е обаче, че Йехова дава мир на своите хора, дори и когато те живеят в Сатановия разкъсван от войни свят. (Йоан 17:16) През шести век пр.н.е. той изпълнил своето обещание, дадено чрез Йеремия, и дал „мир и истина“ на своя специален народ, когато върнал членовете му в тяхната родна земя. (Йеремия 33:6, NW) А в днешните ‘последни дни’ той дава „мир и истина“ на своя народ в неговата „земя“, или земната духовна област, макар че хората му са преживели през най–лошото време на бедствия, което светът е видял досега. (Исаия 66:8; Матей 24:7–13; Откровение 6:1–8) Като продължим нашето обсъждане на Захария, глава 8, ще придобием по–дълбока признателност за тези дадени от Бога мир и истина и ще видим какво трябва да правим ние, за да запазим своя дял от тях.

 „Укрепете ръцете си“

4. Как Захария насърчил Израил да действува, за да имат хората му мир?

⁴ За шести път в Захария, глава 8, чуваме вълнуващото изказване на Йехова: „Така казва Господ на Силите: Укрепете ръцете си, вие, които в тия дни слушате тия думи чрез устата на пророците, които пророкуваха в деня, когато се положи основата на дома на Господа на Силите, сиреч, на храма, да се построи. Защото преди ония дни нямаше надница за човека или наем за животно, нито мир за пътуващия поради противника; защото настроих всичките човеци всекиго против ближния му.“ — Захария 8:9, 10.

5, 6. (а) Какво било положението в Израил поради обезсърчаването на израилтяните? (б) Каква промяна обещал Йехова на Израил, ако хората му поставят на първо място Неговото поклонение?

⁵ Захария изрекъл тези думи, докато храмът бил възстановяван в Йерусалим. Преди това израилтяните, които се били върнали от Вавилон, били обезсърчени и прекратили работата по строежа на храма. Тъй като насочили вниманието си към своето собствено удобство, те нямали благословия и мир от Йехова. Макар че обработвали земите си и се грижели за лозята си, те не се радвали на благополучие. (Агей 1:3–6) Изглеждало така, сякаш работели без „надница“.

⁶ Когато храмът бил възстановен, Захария вече насърчавал юдеите да се ‘укрепят’, смело да поставят поклонението на Йехова на първо място. Какво щяло да стане, ако те направели така? „Но сега няма да се докарвам [да се държа] към останалите от тия люде както в предишните дни, казва Господ на Силите. Защото ще има семе . . . на мир, лозата ще дава плода си, земята ще дава рожбите си и небето ще дава росата си; и на останалите от тия люде ще дам да наследят всички тия неща. И както бяхте . . . проклетия между народите, доме Юдов и доме Израилев, така ще ви избавя щото да станете . . . благословение. Не бойте се; нека се укрепят ръцете ви.“ (Захария 8:11–13) Ако Израил действувал решително, щял да се радва на благополучие. Преди, когато народите искали да посочат един пример на проклятие, можели да се обърнат към Израил. Но Израил вече щял да бъде пример на благословия. Какво прекрасно основание да ‘укрепят ръцете си’!

7. (а) Какви вълнуващи промени са преживели хората на Йехова, които достигат връхната си точка през 1995 служебна година? (б) Като гледаш годишния отчет, кои страни виждаш със забележителен брой вестители, пионери, средно часове?

⁷ А днес? В годините преди 1919 г. на хората на Йехова донякъде им липсваше пламенност. Те не заеха изцяло позиция на неутралитет през Първата световна война и бяха склонни да следват един човек вместо своя Цар, Исус Христос. В резултат на това някои бяха обезсърчени от противопоставянето спрямо организацията както отвътре, така и отвън. И тогава, през 1919 г., с помощта на Йехова те укрепиха ръцете си. (Захария 4:6) Йехова им даде мир и те се радваха на голямо благополучие. Това личи от историята им през последните 75 години, достигнала връхната си точка през 1995 служебна година. Като народ Свидетелите на Йехова отхвърлят национализма, издигането на своето племе над другите, предубедеността и всички други източници на омраза. (1 Йоан 3:14–18) Те служат на Йехова с истинска пламенност в духовния му храм. (Евреи 13:15; Откровение 7:15) Само през последната година те прекараха над един милиард часа, говорейки с другите за своя небесен Баща! Всеки месец те водеха 4 865 060 библейски изучавания. Средно 663 521 души участвуваха в пионерската служба всеки месец. Когато проповедниците на псевдохристиянството искат да дадат пример за хора,  които са истински пламенни в своето поклонение, понякога те сочат Свидетелите на Йехова.

8. Как всеки отделен християнин може да извлече полза от ‘семето на мира’?

⁸ Поради тяхната пламенност Йехова дава на своите хора ‘семето на мира’. Всеки отделен човек, който култивира това семе, ще види как мирът расте в сърцето му и в неговия живот. Всеки вярващ християнин, който се стреми към мир с Йехова и със събратята си християни, има дял от истината и мира на народа, носещ името на Йехова. (1 Петър 3:11; сравни Яков 3:18.) Нима това не е прекрасно?

„Не бойте се“

9. Каква промяна на начина си на постъпване спрямо своите хора обещал Йехова?

⁹ Сега ще прочетем едно седмо изказване от Йехова. Какво е то? „Защото така казва Господ на Силите: Както намислих да ви сторя зло, когато бащите ви Ме разгневиха, казва Господ на Силите, и не се разкаях, така пак в тия дни намислих да сторя добро на Йерусалим и на Юдовия дом; не бойте се.“ — Захария 8:14, 15.

10. Как историята на Свидетелите на Йехова показва, че те не се страхуват?

¹⁰ Въпреки че през Първата световна война хората на Йехова бяха разпръснати в духовен смисъл, в сърцата си те искаха да вършат онова, което е правилно. Затова след като наложи известно дисциплиниране, Йехова промени начина си на действие спрямо тях. (Малахия 3:2–4) Днес ние поглеждаме назад и му благодарим горещо за онова, което е направил. Вярно е, че сме „намразени от всичките народи“. (Матей 24:9) Мнозина са били в затвора, някои дори са умрели за вярата си. Ние често се сблъскваме с безразличие или враждебност. Но не се боим. Ние знаем, че Йехова е по–силен от всяко противопоставяне, видимо или невидимо. (Исаия 40:15; Ефесяни 6:10–13) Ние няма да преставаме да се подчиняваме на думите: „Надявай се на Йехова; бъди смел и нека сърцето ти бъде силно.“ — Псалм 27:14, NW.

„Говорете истина всеки на ближния си“

11, 12. Какво трябва да помни всеки един от нас поотделно, ако иска да има пълен дял в благословиите, които Йехова дава на своя народ?

¹¹ За да имаме пълен дял в благословиите от Йехова, трябва да помним някои неща. Захария казва: „Ето какво трябва да правите: Говорете истина всеки на ближния си; и отсъдете в портите си съдбата [съдебни решения — NW] на истина и на мир. Никой от вас да не измисли зло в сърцето си против ближния си, и не обичайте лъжлива клетва; защото всички тия са неща, които мразя, казва Господ.“ — Захария 8:16, 17.

¹² Йехова ни подканя да говорим истината. (Ефесяни 4:15, 25) Той не чува молитвите на онези, които замислят навреждащи неща, скриват истината заради лична изгода или изричат фалшиви клетви. (Притчи 28:9) Тъй като мрази отстъпничеството, той иска ние да се държим за библейската истина. (Псалм 25:5; 2 Йоан 9–11) Освен това, подобно на стареите при градските порти в Израил, старейшините, разглеждащи дисциплинарни случаи, трябва да основават напътствията си и решенията си на библейската истина, а не на лично мнение. (Йоан 17:17) Йехова иска от тях да изричат ‘съдебни решения на мир’, като се опитват като християнски пастири да възстановят мира между спорещите страни и да помогнат на разкайващите се грешници да придобият отново мир с Бога. (Яков 5:14, 15; Юда 23) В същото време те запазват мира на сбора, като смело изключват онези, които нарушават този мир чрез съзнателно продължително вършене на грях. — 1 Коринтяни 6:9, 10.

 „Радост и веселие“

13. (а) Каква промяна относно постенето пророкувал Захария? (б) Какви периоди на постене съблюдавал Израил?

¹³ Сега чуваме едно осмо тържествено изказване: „Така казва Господ на Силите: Постът на четвъртия месец, постът на петия, постът на седмия и постът на десетия ще станат на Юдовия дом радост и веселие и весели празници; затова обичайте истината и мира.“ (Захария 8:19) При Моисеевия закон израилтяните постели в Деня на изкуплението, за да изразят съжаление за греховете си. (Левит 16:29–31) Четирите периода на пост, споменати от Захария, явно били спазвани, за да се жалее за събития, свързани със завземането и унищожението на Йерусалим. (4 Царе 25:1–4, 8, 9, 22–26) По това време обаче храмът бил възстановен и Йерусалим населен отново. Жалеенето било сменено с веселие и периодите на постене можело да се превърнат в празници.

14, 15. (а) Как Възпоменателното тържество беше голяма причина за радост, и за какво трябва да ни напомни това? (б) Кои страни имаха забележителен брой посетители на Възпоменанието, както се вижда в годишния отчет?

¹⁴ Днес ние не спазваме постенето, споменато от Захария, или постенето, изисквано от Закона. Тъй като Исус дал живота си за нашите грехове, ние се радваме на благословиите на един по–голям Ден на изкупление. Нашите грехове са покрити не символично, но изцяло. (Евреи 9:6–14) Следвайки заповедта на небесния първосвещеник Исус Христос, ние чествуваме Възпоменанието на неговата смърт като единствения тържествен празник в християнския календар. (Лука 22:19, 20) Нима не изпитваме „радост и веселие“, когато се събираме всяка година за това тържество?

¹⁵ През миналата година 13 147 201 души се събраха заедно, за да празнуват Възпоменанието, с 858 284 повече от 1994 г. Какво голямо множество! Представи си радостта в 78 620–те сбора на Свидетелите на Йехова, когато необикновено голям брой хора се стекоха в техните Зали на Царството за тържеството. Безспорно, всички присъствуващи бяха подтикнати да ‘обичат мира и истината’, като чествуваха смъртта на онзи, който е „пътят, и истината, и животът“ и който сега управлява като великия „Княз на мира“ на Йехова! (Йоан 14:6; Исаия 9:6) Това тържество имаше специално значение за онези, които го проведоха в страни, разкъсвани от смут и война. Някои от нашите братя бяха свидетели на неописуеми ужаси през 1995 г. Въпреки това ‘Божият мир, който никой ум не може да схване, пазеше сърцата им и мислите им в Христа Исуса’. — Филипяни 4:7.

„Да искаме Господното благоволение“

16, 17. Как хората от народите могат да „искат Господното благоволение“?

¹⁶ Откъде обаче дойдоха всички тези милиони, които посетиха Възпоменанието? Деветото изказване на Йехова обяснява: „Така казва Господ на Силите: Още ще има време, когато ще дойдат люде и жителите на много градове; и жителите на един град ще отидат в друг и ще рекат: Нека отидем незабавно да искаме Господното благоволение, и да потърсим Господа на Силите. Ще отида и аз. Да! много племена и силни народи ще дойдат, за да търсят Господа на Силите в Йерусалим, и да искат Господното благоволение.“ — Захария 8:20–22.

¹⁷ Хората, които посетиха Възпоменанието, искаха ‘да потърсят Господа на Силите’. Много от тях бяха негови отдадени, покръстени служители. Милиони други от присъствуващите още не са достигнали този етап. В някои страни броят на посетилите Възпоменанието беше четири–пет пъти по–голям от броя на вестителите. Тези всички заинтересувани хора имат нужда от помощ, за да  продължат да напредват. Нека ги учим да се радват в познанието, че Исус умря за нашите грехове и сега управлява в божието Царство. (1 Коринтяни 5:7, 8; Откровение 11:15) И нека ги насърчим да се отдадат на Йехова Бог и да се подчинят на неговия назначен Цар. Така те ще „искат Господното благоволение“. — Псалм 116:18, 19; Филипяни 2:12, 13.

„Десет мъже от всичките езици на народите“

18, 19. (а) Кой днес е ‘юдей’ в изпълнението на Захария 8:23? (б) Кои са днес ‘десетте мъже’, които ‘са хванали полата на един, който е юдеин’?

¹⁸ За последен път в осмата глава на Захария четем: „Така казва Господ на Силите.“ Какво е последното заявление на Йехова? „В ония дни десет мъже от всичките езици на народите ще хванат, да! ще хванат полата на един, който е юдеин, и ще рекат: Ще идем с вас, защото чухме, че Бог бил с вас.“ (Захария 8:23) В дните на Захария физическият Израил бил божият избран народ. През първи век обаче Израил отхвърлил Месията на Йехова. Затова нашият Бог избрал ‘един юдей’ — един нов Израил — като свой специален народ — ‘Божият Израил’, съставен от духовни юдеи. (Галатяни 6:16; Йоан 1:11; Римляни 2:28, 29) Окончателният им брой трябвало да бъде 144 000 души, избрани измежду хората да управляват с Исус в небесното му Царство. — Откровение 14:1, 4.

¹⁹ Повечето от тези 144 000 души вече са умрели верни и са получили небесната си награда. (1 Коринтяни 15:51, 52; Откровение 6:9–11) Неколцина са останали на земята и се радват да видят, че ‘десетте мъже’, които избрали да вървят заедно с ‘юдея’, са наистина „голямо множество . . . от всеки народ, и от всичките племена, люде и езици“. — Откровение 7:9; Исаия 2:2, 3; 60:4–10, 22.

20, 21. Как можем да запазим мира си с Йехова при наближаването на края на този свят?

²⁰ С неизбежното наближаване на края на тази система, псевдохристиянството е като Йерусалим в дните на Йеремия: „Очаквахме мир, но никакво добро не дойде, и време за изцеление, но, ето, смущение!“. (Йеремия 14:19) Това смущение ще достигне връхна точка, когато народите се обърнат срещу фалшивата религия и я доведат до унищожение. Скоро след това самите тези народи ще бъдат унищожени в последната война на Бога — Армагедон. (Матей 24:29, 30; Откровение 16:14, 16; 17:16–18; 19:11–21) Какво време на смут ще бъде това!

²¹ По време на всички тези неща Йехова ще защити онези, които обичат истината и култивират ‘семето на мира’. (Захария 8:12; Софония 2:3) Затова нека останем в безопасност в земята на Неговия народ, като пламенно го възхваляваме публично и помагаме на колкото се може повече хора да „искат Господното благоволение“. Ако правим това, винаги ще се радваме на мира на Йехова. Да, „Господ [Йехова — NW] ще даде сила на людете Си; Господ ще благослови людете Си с мир“. — Псалм 29:11.

Можеш ли да обясниш?

◻ Как хората от божия народ ‘укрепвали ръцете си’ в дните на Захария? А днес?

◻ Как откликваме на преследване, враждебност и безразличие?

◻ Какво значи да ‘говорим истина всеки на ближния си’?

◻ Как човек може да ‘иска Господното благоволение’?

◻ Каква голяма причина за радост се вижда в изпълнението на Захария 8:23?

[Въпроси]

[Снимки на страница 18]

През изминалата година Свидетелите на Йехова прекараха 1 150 353 444 часа, разговаряйки с хората за божието Царство