Радостни в един безрадостен свят

„В НАЙ–ЛОШАТА си светлина това е век на Сатан — така започва една уводна статия във вестник „Ню Йорк Таймс“ от 26 януари 1995 г. — Никога през миналите векове хората не са проявявали в толкова голяма степен склонност и жажда за убиването на милиони други хора поради причини като раса, религия или класа.“

Петдесетата годишнина от освобождаването на невинните жертви, затворени в нацистките лагери на смъртта, даде повод за статии като гореспоменатата. Но същият вид жестоки убийства все още стават в части на Африка и Източна Европа.

Погроми, етнически прочиствания, племенни кланета — както и да са наричани, те имат за резултат голяма скръб. Но сред  този хаос се издигат силни радостни гласове. Например нека разгледаме Германия през 30–те години.

Към април 1935 г. Свидетелите на Йехова вече не бяха допускани на каквато и да било държавна служба от Хитлер и неговата нацистка партия. Свидетелите бяха също арестувани, затваряни и изпращани в концентрационни лагери, защото поддържаха християнски неутралитет. (Йоан 17:16) В края на август 1936 г. се състояха масови арести на Свидетели на Йехова. Хиляди от тях бяха изпратени в концентрационни лагери, където повечето от тях — онези, които оцеляха, — останаха до 1945 г. Как обаче реагираха Свидетелите на нечовешкото отношение, което имаха към тях в лагерите? Колкото и изненадващо може би да изглежда, те можеха да поддържат радостта си въпреки безрадостното им обкръжение.

„Скала в калта“

Английската историчка Кристин Кинг интервюирала една католичка, която е била в лагерите. „Тя използува един израз, който никога няма да забравя — казва г–жа Кинг, доктор на историческите науки. — Тя много подробно разказа за ужасния живот, отвратителните условия, при които е живяла. И каза, че познава Свидетели, и тези Свидетели били като скала в калта. Като твърдо място в околното блато. Тя каза, че те били единствените хора, които не плюели, когато пазачите минавали. Те били единствените хора, които не се отнасяли към всичко това с омраза, но с любов и надежда, и с чувството, че съществува някаква цел.“

Какво даваше сили на Свидетелите да бъдат ‘скали в калта’? Непоклатимата вяра в Йехова Бог и неговия Син, Исус Христос. Затова усилията на Хитлер не успяха да угасят тяхната християнска любов и радост.

Нека да чуем двама души, които са оцелели в лагерите, как разказват за спомените си пет десетилетия, след като успешно са преодолели това изпитание на вярата. Една жена казва: „Преливам от радост, като знам, че имах уникалната привилегия да докажа любовта си и признателността си на Йехова при най–жестоки обстоятелства. Никой не ме е насилвал да правя това! Напротив, единствените, които се опитваха да ни насилват, бяха нашите неприятели, които се опитваха чрез заплахи да ни накарат да се подчиняваме повече на Хитлер, отколкото на Бога — но безуспешно! Не само сега съм щастлива, но поради чистата съвест бях щастлива дори зад стените на затвора.“ — Мария Хомбах, 94–годишна.

Другият Свидетел казва: „Гледам с признателност и радост назад към дните, когато бях в затвора. Годините по времето на Хитлер, прекарани по затвори и концентрационни лагери, бяха трудни и изпълнени с изпитания. Но не бих искал да ги е нямало, тъй като те ме научиха да уповавам изцяло на Йехова.“ — Йоханес Нойбахер, 91–годишен.

‘Да уповават изцяло на Йехова’ — това беше тайната на радостта, изпитвана от Свидетелите на Йехова. Затова те са радостни, макар да са заобиколени от един безрадостен свят. Тяхната радост беше очевидна на Областните конгреси „Радостни възхвалители“ през последните месеци. Нека да прегледаме накратко тези радостни събирания.

[Снимки на страница 4]

Мария Хомбах