Светлина слага края на една епоха на мрак

СВЕТЪТ на Исус Христос и неговите апостоли бил много различен от света по времето на Еврейските писания. Читателите на Библията, които не съзнават това, може би си представят една социална и религиозна непрекъснатост от пророк Малахия до писателя на евангелието Матей, като само смътно се досещат за онова, което ставало през 400–те години между тях.

Книгата на Малахия, последната книга от Еврейските писания в повечето съвременни Библии, завършва с установяването на членовете на остатъка от Израил в тяхната родина след освобождаването им от плен във Вавилон. (Йеремия 23:3) Отдадените юдеи били насърчени да чакат божия ден на съд, който ще освободи света от злото и ще открие месианската епоха. (Малахия 4:1, 2) Междувременно управлявала Персия. Персийските войници, които били разквартирувани в Юдея, поддържали мира и налагали царските постановления със силата на оръжията. — Сравни Ездра 4:23.

Но библейските земи не останали в това стабилно състояние през следващите четири века. Започнали да се промъкват духовен мрак и объркване. Близкият Изток бил разтърсван от насилие, тероризъм, радикално религиозно мислене, спекулативна философия и културен шок.

Книгата на Матей, първата книга на Християнските гръцки писания, била написана в различна епоха. Римските легиони наложили Пакс Романа, или Римския мир. Хората, изпитващи почтителен страх от Бога, с желание очаквали идването на Месията, което щяло да премахне страданието, тиранията и бедността, и да хвърли светлина върху живота, благополучието и покоя. (Сравни Лука 1:67–79; 24:21; 2 Тимотей 1:10.) Нека разгледаме по–отблизо динамичните сили, които преобразували юдейското общество през столетията, предшествуващи рождението на Исус Христос.

Животът на юдеите през персийско време

След постановлението на Кир, което освободило юдеите от вавилонски плен, през 537 г. пр.н.е. една група юдеи и техни съобщници от неюдейски произход отпътували от Вавилония. Този откликващ в духовно отношение остатък се върнал в една област на унищожени градове и опустошена земя. Едомци, финикийци, самаряни, арабски племена и други били подяли обширната някога израилска територия. Онова, което останало от Юда и Вениамин, станало провинция Юдея в персийската сатрапия, наречена Абар Нахара (Отвъд Реката). — Ездра 1:1–4; 2:64, 65.

Под персийска власт Юдея започнала да живее в „период на разширение и растеж на населението“ — казва публикацията The Cambridge History of Judaism [„Кембриджска  история на юдаизма“]. Тя казва още за Йерусалим: „Селяни и пътуващи поклонници донасяли подаръци. Храмът и градът станали богати и тяхното богатство привличало чуждоземни търговци и занаятчии.“ Макар че персийците били много толерантни към местните правителство и религия, данъците били високи и можели да се изплащат само с благородни метали. — Сравни Неемия 5:1–5, 15; 9:36, 37; 13:15, 16, 20.

Последните години на персийската империя били много бурни, белязани от бунтове на сатрапите. Много юдеи участвували в едно въстание по протежение на средиземноморския бряг и били принудително изселени далеч на север, край Хиркания на Каспийско море. Но изглежда, че по–голямата част от Юда не била засегната от наказанието, наложено от Персия.

Гръцкият период

Александър Велики се хвърлил като леопард върху Средния Изток през 332 г. пр.н.е., но всъщност един предварителен образ на гръцкото влияние вече го бил изпреварил. (Даниил 7:6) Съзнавайки, че гръцката култура има политическа стойност, той умишлено се заел да елинизира своята растяща империя. Гръцкият език станал международен. Краткото управление на Александър подхранило любовта към софистиката, ентусиазма относно спорта и цененето на естетиката. Постепенно дори юдейската културна традиция отстъпила пред елинизма.

След смъртта на Александър през 323 г. пр.н.е., неговите наследници във властта в Сирия и Египет били първите, които изпълнили ролите, наречени от пророк Даниил ‘северен цар’ и ‘южен цар’. (Даниил 11:1–19) По време на управлението на египетския ‘южен цар’ Птолемей II Филаделф (285–246 г. пр.н.е.), Еврейските писания започнали да се превеждат на койнѐ, разговорния гръцки език. Този превод бил наречен „Септуагинта“. Много стихове от този труд били цитирани в Християнските гръцки писания. Гръцкият език се оказал превъзходно средство, чрез което да бъдат предадени просветляващи отсенки на значението пред един объркан и изпаднал в мрак свят.

След като Антиох IV Епифан станал цар на Сирия и управител на Палестина (175–164 г. пр.н.е.), юдаизмът почти бил унищожен чрез подпомагано от правителството преследване. Под смъртна заплаха юдеите били насилвани да се отрекат от Йехова Бог и да принасят жертви само на гръцките божества. През декември 168 г. пр.н.е. върху големия олтар на Йехова в йерусалимския храм бил изграден езически олтар и на него били принасяни жертви на олимпиеца Зевс. Потресени от това, смели мъже, идващи от провинцията, се събрали заедно под водачеството на Юда Макавей и повели жестока война, докато не превзели Йерусалим. Храмът отново бил посветен на Бога и точно три години след оскверняването му там били подновени ежедневните жертвоприношения.

През останалото време от гръцкия период хората от юдейската общност агресивно се стремели да уголемят територията си до нейните древни предели. Новото им военно умение било използувано по безбожен начин, когато те принуждавали своите езически съседи да приемат юдаизма под заплахата на меча. Но гръцката политическа теория продължавала да управлява градове и поселища.

По това време претендентите за първосвещеническия пост често били корумпирани. Интриги, убийства и политически заговори опетнявали тяхната служба. И колкото по–безбожни по дух ставали юдеите, толкова по–голяма популярност придобивал гръцкият спорт. Колко смайващо било да се види как млади свещеници пренебрегват своите задължения, за да участвуват в игрите! Юдейските атлети дори се подлагали на болезнена операция, за да станат „необрязани“ и да избегнат срама, когато се състезавали голи с езичниците. — Сравни 1 Коринтяни 7:18.

Религиозни промени

В ранните години след връщането от плен верните юдеи се противопоставяли на  смесването на езически идеи и философии с истинската религия, разкрита в Еврейските писания. Книгата Естир, написана след повече от 60 години близко общуване с Персия, не съдържа и следа от зороастризъм. Освен това никакво влияние на тази персийска религия не се открива в библейските книги на Ездра, Неемия или Малахия, които са писани по времето на ранната част от персийския период (537–443 г. пр.н.е.).

Но изследователите смятат, че през по–късната част на персийския период много юдеи започнали да възприемат някои от възгледите на поклонниците на Ахура Мазда, главното персийско божество. Това се проявява в разпространените суеверия и вярвания на есеите. Общоприетите еврейски думи за чакали, други пустинни животни и нощни птици се свързали в юдейските умове със злите духове и нощните чудовища от вавилонския и персийския фолклор.

Юдеите започнали да гледат на езическите идеи от различен ъгъл. Схващанията за небесата, ада, душата, Словото (Логос) и мъдростта придобили нови значения. И ако, както било поучавано по това време, Бог бил толкова далече, че вече не общувал с хората, тогава той имал нужда от посредници. Гърците наричали тези духовни посредници и пазители демони. Приемайки идеята, че демоните биха могли да бъдат добри или лоши, юдеите станали лесно податливи на демонична власт.

Една конструктивна промяна настъпила в местното поклонение. Една след друга се появявали синагоги, които били място за събиране на юдейските сборове от областта, за религиозно образование и служби. Не се знае точно кога, къде и как възникнали юдейските синагоги. Тъй като те удовлетворявали нуждите за поклонение на юдеите от отдалечени земи, които не можели да отиват в храма, е общоприето схващането, че синагогите възникнали във времето на изгнанието или след него. Заслужава да се отбележи, че те били хубави форуми за Исус и неговите ученици, за да ‘възвестяват превъзходствата на Бога, на Този, Който ги призовал от тъмнината в Своята чудесна светлина’. — 1 Петър 2:9.

Юдаизмът приел различни идейни направления

През втори век пр.н.е. започнали да се появяват различни идейни направления. Те не били отделни религиозни организации. По–скоро представлявали малки групировки на юдейски свещеници, философи и политически дейци, които се опитвали да повлияят на хората и да държат народа във властта си, като всичко това ставало под прикритието на юдаизма.

Политизираните садукеи били предимно богати аристократи, известни със своята умела дипломация още от времето на хасмонейското въстание от средата на втори век пр.н.е. Повечето от тях били свещеници, макар че имало и някои търговци и земевладелци. По времето на Исусовото раждане, повечето садукеи били на страната на римската власт над Палестина, защото смятали, че тя е по–стабилна и че било по–вероятно да запази тогавашното положение. (Сравни Йоан 11:47, 48.) Едно тяхно малцинство (това на иродианите) смятало, че управлението на рода на Ирод би подхождало по–добре на националните чувства. При всички случаи обаче садукеите не искали народът да бъде под властта на юдейските фанатици, или някой друг освен свещениците да упражнява контрол над храма. Вярванията на садукеите били консервативни, основани главно на тяхното тълкуване на писанията на Моисей, и отразявали тяхното противопоставяне на мощната  секта на фарисеите. (Деяния 23:6–8) Садукеите отхвърляли пророчествата на Еврейските писания като спекулации. Те учели, че историческите, поетическите и съдържащите притчи библейски книги не били вдъхновени и не били важни.

Фарисеите се появили по време на гръцкия период като енергична реакция на антиюдейския елинизъм. Но до времето на Исус те вече се били превърнали в закостенели, обвързани с традиции, спазващи буквата, а не духа, горди, праведни в собствените си очи, прозелитизиращи личности и учители, които се опитвали да упражняват контрол над народа чрез поучаване в синагогите. Те произхождали главно от средната класа и презирали обикновените хора. Исус смятал повечето фарисеи за себелюбиви, безмилостни сребролюбци, които излъчвали лицемерие. (Матей, глава 23) Те приемали целите Еврейски писания в светлината на собствените си обяснения, но придавали същото или дори по–голямо значение на своите устно предавани традиции. Те казвали, че техните традиции били „ограда около Закона“. Вместо обаче да бъдат ограда, техните традиции обезсмисляли божието Слово и озадачавали обществеността. — Матей 23:2–4; Марко 7:1, 9–13.

Есеите били мистици, които, както личи, живеели в няколко изолирани общности. Те се смятали за истинския остатък на Израил, който чака в чистота да посрещне обещания Месия. Есеите водели отдаден живот на благочестив аскетизъм и много от техните вярвания отразявали персийски и гръцки схващания.

Няколко групи от движени от религиозни мотиви, водени от патриотичен фанатизъм зелоти имали убийствена нагласа, като към враг, към всеки, който бил пречка по пътя на идеята за независима юдейска държава. Те били сравнявани с хасмонейците и в началото въздействували на идеалистично настроените и търсещи приключения млади мъже. Смятани от една страна за бандити убийци, а от друга — за борци на съпротивата, те използували партизански тактики, които правели провинциалните пътища и пазарните площади опасни места и допринасяли за напрежението на онова време.

В Египет, сред александрийските юдеи, процъфтявала гръцката философия. Оттам тя се разпространила в Палестина и сред разпръснатите навсякъде юдеи от диаспората. Юдейските теоретици, които писали апокрифи и псевдоепиграфии, тълкували писанията на Моисей като мъгляви, неясни алегории.

Когато настъпило времето на римската епоха, елинизацията вече била преобразила Палестина трайно както в социално, така и в политическо и философско отношение. Библейската религия на юдеите била сменена от юдаизма — една смесица от вавилонски, персийски и гръцки представи, преплетени с известна доза библейски истини. Като цяло обаче садукеите, фарисеите и есеите представлявали по–малко от 7 процента от народа. Сред водовъртежа на тези противопоставящи се една на друга сили били множествата на юдейския народ, „отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир“. — Матей 9:36.

В този мрачен свят се появил Исус Христос. Неговата вдъхваща увереност покана била утешителна: „Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя.“ (Матей 11:28) Колко е вълнуващо да чуем как той казва: „Аз съм светлината на света“! (Йоан 8:12) И колко прекрасно било наистина неговото стоплящо сърцата обещание: „Който Ме следва няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота.“ — Йоан 8:12.

[Снимки на страница 26]

Исус показал, че юдейските религиозни водачи били в духовна тъмнина

[Снимки на страница 28]

Монета, носеща образа на Антиох IV (Епифан)

[Източник]

Фотоархив (История на Близкия изток)