Божието Царство — разбираш ли го?
Божието Царство — разбираш ли го?
„А посеяното на добра земя е оня, който чуе словото и го разбира.“ — МАТЕЙ 13:23.
1. Кои са някои от популярните вярвания относно „небесното царство“?
ТИ ‘РАЗБРАЛ’ ли си какво е божието Царство? През вековете е имало най–различни представи за „небесното царство“. Често срещано вярване сред църковните членове днес е това, че Царството е нещо, което Бог влага в сърцето на човека, когато той приеме вярата. Други смятат, че то е място, където добрите хора отиват след смъртта си, за да се наслаждават на вечно блаженство. Трети пък твърдят, че Бог е оставил на хората да осъществят Царството на земята, като работят за внедряването на християнските учения и поведение в обществените и правителствените дела.
2. Как Библията обяснява Царството на Бога, и какво ще постигне то?
2 Но Библията ясно показва, че Царството на Бога не е институция на земята. То не е и състояние на сърцето, нито пък християнизирането на човешкото общество. Вярно е, че правилното разбиране на това какво представлява Царството води до големи промени в живота на онези, които проявяват вяра в него. Но Царството всъщност представлява божествено установено небесно правителство, което осъществява божията воля, като премахва последиците от греха и смъртта и възстановява праведните условия на земята. Това Царство вече е поело властта на небето и скоро „ще строши и довърши всички тия [човешки] царства, а само̀ то ще пребъде довека“. — Даниил 2:44; Откровение 11:15; 12:10.
3. Когато Исус започнал своята служба, какво станало възможно за хората?
3 Историкът Х. Дж. Уелс писал: „Тази доктрина за Царството на небесата, която била главното учение на Исус и която играе толкова малка роля в християнската вяра, безспорно е една от най–революционните доктрини, които някога са развълнували и променили човешката мисъл.“ Още от началото темата на Исусовата служба била: „Покайте се, защото наближи небесното царство.“ (Матей 4:17) Той бил тук на мястото на действието като помазан Цар, и — о, велика радост! — вече бил отворен пътят за хората не само да имат дял в благословиите на това Царство, но също и да бъдат съвладетели и свещеници с Исус в това Царство! — Лука 22:28–30; Откровение 1:6; 5:10.
4. Как през първи век множествата откликнали на „добрата новина на царството“, което довело до каква присъда?
4 Макар че множества чули вълнуващата ‘добра новина на царството’, само малцина повярвали. Това било така отчасти и защото религиозните водачи ‘затваряли небесното царство пред човеците’. Те ‘отнели ключа на знанието’ с фалшивите си учения. Тъй като повечето хора отхвърлили Исус като Месията и помазания Цар на божието Царство, Исус им казал: „Божието царство ще се отнеме от вас, и ще се даде на народ, който принася плодовете му.“ — Матей 4:23, NW; 21:43; 23:13; Лука 11:52.
5. Как повечето от онези, които чули притчите на Исус, показали, че не са слушали с разбиране?
5 Веднъж, когато поучавал едно голямо множество, съгласно обичая си Исус използувал поредица от притчи, за да изпита множеството и да отдели онези, които имали само повърхностен интерес спрямо Царството. Първата притча била за един сеяч, който засял семена в четири вида почва. Първите три вида не били благоприятни за израстването на растенията, но последният вид бил „добра земя“, която давала добри плодове. Кратката притча завършила с подканата: „Който има уши да слуша, нека слуша.“ (Матей 13:1–9) Повечето от присъствуващите чули Исус, но не ‘слушали’. На тях им липсвали подбуди, липсвал им истински интерес да узнаят как семената, засети при различни условия, били подобни на небесното Царство. Те се върнали по домовете си, върнали се към своя ежедневен живот, като вероятно мислели, че притчите на Исус не били нищо повече от хубави разкази на морални теми. Какво богатство от разбиране и какви големи привилегии и възможности изгубили те, защото сърцата им били неотзивчиви!
6. Защо разбирането на „тайните на небесното царство“ било дадено само на Исусовите ученици?
6 Исус казал на своите ученици: „На вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено.“ Цитирайки Исаия, той добавил: „‘Защото сърцето на тия люде е задебеляло. И с ушите си тежко чуват, и очите си склопиха; да не би да видят с очите си, и да чуят с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, и Аз да ги изцеля’. А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви, защото чуват.“ — Матей 13:10–16; Марко 4:11–13.
‘Разбиране на Царството’
7. Защо е важно ‘разбирането’ на Царството?
7 Исус посочил директно какъв е проблемът. Той бил свързан с ‘разбирането на’ посланието на Царството. На своите ученици Исус казал насаме: „Вие, прочее, чуйте какво значи притчата за сеяча. При всекиго, който чуе словото на царството и не го разбира, дохожда лукавият и грабва посеяното в сърцето му.“ След това той продължил с обяснението, че четирите вида почва представят различното състояние на сърцата, в които щяло да бъде засято „словото на царството“. — Матей 13:18–23; Лука 8:9–15.
8. Какво пречело на „семето“, засято в първите три вида почва, да даде плод?
8 Семето било добро във всеки един случай, но плодът зависел от състоянието на почвата. Ако почвата на сърцето е като утъпкан път, по който минават много хора, спечен от много небиблейски дейности, ще бъде много лесно онзи, който чува посланието на Царството, да се оправдае, казвайки, че няма време за Царството. Пренебрегнатото семе лесно ще може да бъде изскубнато, преди да пусне корени. А ако семето бъде засято в сърце, наподобяващо скалиста почва? Семето може да покълне, но ще му е трудно да изпрати корените си надолу, надълбоко, за да почерпи храна и стабилност. За него перспективата да бъде послушен служител на Бога, особено при изгарящата горещина на преследването, ще представлява прекалено голямо предизвикателство и този човек ще се спъне. А ако почвата на сърцето е изпълнена с подобни на тръни тревоги или материалистични желания за богатство, тъничкото растение на Царството ще бъде задушено. В тези три типични житейски ситуации няма да има плод на Царството.
9. Защо семето, засято на добра почва, можело да дава добър плод?
9 Но как стои въпросът със семето на Царството, засято на добра почва? Исус отговаря: „А посеяното на добра земя е оня, който чуе словото и го разбира, който и дава плод, и принася кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет.“ (Матей 13:23) ‘Разбирайки’ Царството, те ще дават добър плод според индивидуалните си обстоятелства.
С разбирането идва отговорност
10. (а) Как Исус показал, че ‘разбирането’ на Царството донася както благословии, така и отговорност? (б) Дали задачата, която възложил Исус, — да се отива при хората, за да се правят ученици — била в сила само за първи век?
10 След като разказал още шест други притчи, за да обясни различните аспекти на Царството, Исус попитал своите ученици: „Разбрахте ли всичко това?“ Когато те отговорили „разбрахме“, той казал: „Затова, всеки книжник, който е учил за небесното царство, прилича на домакин, който изважда от съкровището си ново и старо.“ Ученията и обучението, осигурени от Исус, щели да направят от неговите ученици зрели християни, които можели да изнасят от „съкровището си“ безкраен запас от богата духовна храна. Голяма част от нея е свързана с божието Царство. Исус ясно показал, че ‘разбирането’ на Царството ще донесе не само благословии, но и отговорност. Той наредил: „Затова идете и правете ученици от хора от всичките народи, . . . учейки ги да съблюдават всички неща, които съм ви заповядал. И ето! Аз съм с вас през всичките дни до завършека на системата на нещата.“ — Матей 13:51, 52; 28:19, 20, NW.
11. Какви събития, свързани с Царството, се случили, когато дошла 1914 г.?
11 Както бил обещал, Исус продължава да бъде с истинските си ученици през вековете чак до днес. В тези последни дни той им дава прогресиращо разбиране и също ги смята за отговорни за използуването на увеличаващата се светлина на истината. (Лука 19:11–15, 26) През 1914 г. събитията, свързани с Царството, започнаха да се развиват бързо и драматично. През тази година не само беше ‘родено’ дългоочакваното Царство, но започна и ‘завършекът на системата на нещата’. (Откровение 11:15; 12:5, 10; Даниил 7:13, 14, 27) Истинските християни, прозиращи значението на настоящите събития, провеждат най–голямата в историята кампания за проповядване на Царството и поучаване за него. Исус предсказал това с думите: „Тази добра новина на царството ще бъде проповядвана по цялата населена земя за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде краят.“ — Матей 24:14, NW.
12. (а) Какъв е резултатът от обширното съвременно свидетелствуване за Царството? (б) Каква опасност съществува за християните в този съмняващ се свят?
12 Това огромно свидетелство за Царството е достигнало до над 230 страни. Вече над пет милиона истински ученици участвуват в тази работа, и все още биват събирани други хора. Но ако сравним броя на учениците с 5,6 милиарда жители на земята, е ясно, че както и във времето на Исус, огромното мнозинство от хората не ‘разбират’ Царството. Както било предсказано, мнозина се подиграват и казват: „Где е обещаното Му пришествие?“ (2 Петър 3:3, 4) Опасността за нас като християни е, че тяхната самодоволна, съмняваща се, материалистична нагласа би могла постепенно да повлияе на това как ние гледаме на своите привилегии, свързани с Царството. Заобиколени от хора от този свят, ние лесно можем да започнем да приемаме някои от техните нагласи и практики. Колко жизненоважно е да ‘разберем’ Царството на Бога и да се държим здраво за него!
Да изследваме себе си по отношение на Царството
13. Как можем да проверим дали продължаваме да ‘слушаме’ с разбиране по отношение на задачата да проповядваме добрата новина на Царството?
13 За времето на жетвата, в което живеем ние, Исус казал: „Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко, що съблазнява, и ония, които вършат беззаконие . . . Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на Отца си. Който има уши да слуша, нека слуша.“ (Матей 13:41, 43) Продължаваш ли да ‘слушаш’ с покорна отзивчивост заповедта да проповядваш Царството и да правиш ученици? Помни, че „посеяното на добра земя“ ‘чува словото и го разбира’, и дава добър плод. — Матей 13:23.
14. Как показваме, че ‘разбираме’ смисъла на даваните съвети, когато биваме напътствувани?
14 Когато провеждаме личното си изучаване и присъствуваме на християнски събрания, ние трябва да ‘предадем сърцето си на разума’. (Притчи 2:1–4) Когато се дават напътствия относно поведението, начина на обличане, музиката и развлеченията, ние трябва да им позволим да стигнат до сърцето ни и да ни подтикнат да направим необходимите промени. Никога не търси оправдания или извинения, или по какъвто и да е друг начин не пречи на отклика си. Ако Царството е реално нещо в живота ни, ние ще живеем според неговите стандарти и пламенно ще го проповядваме на другите. Исус казал: „Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата.“ — Матей 7:21–23.
15. Защо е важно да ‘търсим първо царството и божията правда’?
15 Човеците са склонни да се тревожат за необходимата храна, облекло и покрив, но Исус казал: „Но първо търсете [божието] царство и [божията] правда; и всичко това ще ви се прибави.“ (Матей 6:33, 34) Когато степенуваш нещата по важност, постави Царството на първо място в своя живот. Поддържай живота си прост, като бъдеш задоволен с най–необходимото. Би било неразумно да изпълним живота си с ненужни дейности и придобивки, като вероятно се оправдаваме с мисълта, че тези неща не са непременно лоши сами по себе си. Макар че това може да е вярно, как ще въздействуват придобиването и използуването на такива неща, които не са от първа необходимост, върху нашето определяне на време за лично изучаване, върху посещението ни на християнските събрания и върху участието ни в проповедната дейност? Исус казал, че Царството е като търговец, който намерил един „скъпоценен бисер, отишъл, продал всичко що имал и го купил“. (Матей 13:45, 46) Това трябва да изпитваме и ние по отношение на божието Царство. Ние трябва да подражаваме на Павел, а не на Димас, който изоставил службата, защото ‘обикнал сегашния свят’. — 2 Тимотей 4:10, 18; Матей 19:23, 24; Филипяни 3:7, 8, 13, 14; 1 Тимотей 6:9, 10, 17–19.
„Неправедните няма да наследят Божието царство“
16. Как ‘разбирането’ на божието Царство ни помага да избягваме погрешно поведение?
16 Когато коринтският сбор търпял неморалност, Павел ясно казал: „Или не знаете, че неправедните няма да наследят Божието царство? Недейте се лъга. Нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито малакийците, нито мъжеложниците, нито крадците, нито сребролюбците, нито пияниците, нито хулителите, нито грабителите няма да наследят Божието царство.“ (1 Коринтяни 6:9, 10) Ако ние ‘разбираме’ божието Царство, няма да се самозаблуждаваме, мислейки, че Йехова ще търпи някаква форма на неморалност, стига да вижда, че сме заети в християнска служба. Нечистотата не трябва дори да бъде споменавана между нас. (Ефесяни 5:3–5) Дали откриваш, че част от гнилото мислене или практики на този свят започват да се промъкват в твоя живот? Изхвърли ги веднага от живота си! Царството е твърде ценно, за да бъде загубено заради такива неща. — Марко 9:47.
17. В какви отношения признателността за божието Царство ще подпомогне смиреността и ще премахне причините за спъване?
17 Учениците на Исус питали: „Кой е по–голям в небесното царство?“ Исус отговорил, като поставил сред тях едно дете и казал: „Истина ви казвам; ако се не обърнете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство. И тъй, който смири себе си като това детенце, той е по–голям в небесното царство.“ (Матей 18:1–6) Гордите, взискателните, онези, които не ги е грижа за другите, и беззаконниците няма да бъдат в божието Царство, нито ще бъдат поданици на това Царство. Дали любовта ти към братята, смиреността ти, богоугодният ти страх те подтикват да избягваш да спъваш другите чрез своето поведение? Или ти настояваш на своите „права“, без оглед на това как тази нагласа и поведение могат да засегнат другите? — Римляни 14:13, 17.
18. Какъв ще бъде резултатът за послушното човечество, когато Царството на Бога направи Неговата воля да бъде осъществена „както на небето, така и на земята“?
18 Нашият небесен Баща, Йехова, скоро ще отговори изцяло на пламенната молитва: „Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята.“ Много скоро управляващият Цар, Исус Христос, ще дойде в смисъл, че ще седне на своя престол за съд, за да отдели „овцете“ от „козите“. В това определено време „царят ще рече на тия, които са от дясната Му страна: Дойдете вие благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света.“ Козите „ще отидат във вечно наказание, а праведните във вечен живот“. (Матей 6:10; 25:31–34, 46) „Голямата скръб“ ще премахне старата система и всички онези, които откажат да ‘разберат’ Царството. Но милионите, които ще преживеят „голямата скръб“ и милиардите, които ще бъдат възкресени, ще наследят безкрайните благословии на Царството във възстановения земен рай. (Откровение 7:14) Царството е новото правителство на земята, което управлява от небесата. То ще изпълни изцяло целта на Йехова за земята и за човечеството, като всичко това ще освети най–святото Му име. Нима това не е наследство, за което си струва да се работи, да се правят жертви и да бъде очаквано? Именно това трябва да означава за нас ‘да разбираме’ Царството!
Как би отговорил?
◻ Какво е Царството на Бога?
◻ Защо повечето от Исусовите слушатели не ‘разбрали’ Царството?
◻ Как ‘разбирането’ на Царството донася и благословии, и отговорност?
◻ Какво относно проповядването показва, че ние сме ‘разбрали’ Царството?
◻ Как ние показваме чрез своето поведение, че сме ‘разбрали’ смисъла на даваните напътствия?
[Въпроси]
[Снимки на страница 17]
Исусовите ученици ‘разбрали’ Царството и дали добър плод