Какво трябва да правим, за да се спасим?

ВЕДНЪЖ един мъж попитал Исус: „Господи, малцина ли са, които се спасяват?“ Как отговорил Исус? Дали той казал: ‘Само ме приеми за свой Господар и Спасител и ще бъдеш спасен’? Не! Исус казал: „Подвизавайте се да влезете през тесните врата; защото ви казвам, мнозина ще се стараят да влязат, и не ще могат.“ — Лука 13:23, 24.

Дали Исус не успял да отговори на въпроса на този мъж? Не, мъжът не питал колко трудно ще бъде да се спасиш; той питал дали броят на спасените ще бъде малък. Така че Исус просто посочил, че по–малко хора, отколкото може да се очаква, ще напрягат всичките си сили, за да получат тази чудесна благословия.

‘Аз не съм бил учен на това’ — може да възразят някои читатели. Може да цитират Йоан 3:16, където се казва: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.“ Но нашият отговор на това е: ‘В какво тогава трябва да вярваме? Че Исус е живял в действителност? Разбира се. Че той е божият Син? Несъмнено! И тъй като Библията нарича Исус „Учител“ и „Господар“, не трябва ли също така да вярваме и в това, което той поучавал, да му се подчиняваме и да го следваме?’ — Йоан 13:13; Матей 16:16.

Да следваме Исус

Ето тук възниква проблемът! Много хора, на които е било казано, че са „спасени“, изглежда нямат никакво намерение да следват Исус или да му се подчиняват. Дори един протестантски духовник писал: „Разбира се, вярата ни в Христос трябва да продължава. Но твърдението, че е абсолютно задължително, или необходимо тя да продължава, няма никаква подкрепа в Библията.“

Противоположно на това Библията изброява неморални практики, широко разпространени сред някои хора, които си мислят, че са „спасени“. Относно един човек, който продължавал да живее по такъв начин, тя дала на християните следното напътствие: „Отлъчете нечестивия човек изпомежду си.“ Разбира се, Бог не би искал зли хора, които да опетняват християнския му сбор! — 1 Коринтяни 5:11–13.

Какво означава тогава да следваме Исус, и как можем да правим това? Какво правел Исус? Дали той бил неморален? Блудник? Пияница? Лъжец? Дали бил нечестен в занаята си? Разбира се, че не бил такъв! ‘Но — може да попиташ — трябва ли да отстраня всички тези неща от живота си?’ За отговор виж стиховете в Ефесяни 4:17 до 5:5. Те не казват, че Бог ще ни приеме независимо от това какво правим. Вместо това, те ни казват да бъдем различни от светските народи, които са „изгубили чувство,  . . . но вие не сте така познали Христа . . . Съблечете, според по–предишното си поведение, стария човек . . . Който е крал, да не краде вече . . . А блудство и всякаква нечистота или сребролюбие да не се даже споменават между вас, както прилича на светии . . . Защото добре знаете това, че никой блудник, или нечист, или сребролюбец, който е идолопоклонник, няма наследство в царството на Христа и Бога“.

Дали следваме Исус, ако поне не се опитваме да живеем в хармония с неговия пример? Не трябва ли да работим, за да направим живота си по–християнски? Този жизненоважен въпрос рядко — или никога — се разглежда от хора, които казват както един религиозен трактат: „Елате при Исус сега — каквито сте.“

Един от учениците на Исус предупредил, че безбожни хора „превръщат незаслужената милост на нашия Бог в извинение за разпуснато поведение, и които се оказват неверни спрямо нашия единствен Собственик и Господар, Исус Христос“. (Юда 4, NW) Как всъщност бихме могли да превърнем божията милост „в извинение за разпуснато поведение“? Бихме могли да направим това, като приемем, че жертвата на Христос покрива съзнателни грехове, които имаме намерение да продължаваме да вършим, вместо грехове, дължащи се на човешкото несъвършенство, които се опитваме да оставим зад себе си. Със сигурност не бихме искали да се съгласим с един от всеизвестните американски евангелисти, който казал, че не трябва да „изчистваш, да се отказваш или да се променяш“. — Съпостави Деяния 17:30; Римляни 3:25; Яков 5:19, 20.

Вярата подтиква към действие

На много хора е било казано, че „да вярваш в Исус“ е еднократно действие и че вярата ни не трябва да бъде много силна, за да ни подтиква към подчинение. Но Библията не е съгласна с това. Исус не казал, че хората, които поемат по християнския път, са спасени. Вместо това той казал: „Който устои докрай, той ще бъде спасен.“ (Матей 10:22) Библията оприличава нашия християнски начин на живот на състезание, като спасението е крайната награда. И тя ни подканя: „Така тичайте, щото да я получите.“ — 1 Коринтяни 9:24.

Затова „да приемеш Исус“ обхваща много повече, отколкото само да приемаш благословиите, които превъзхождащата всичко жертва на Исус предлага. Изисква се подчинение. Апостол Петър казва, че съдът започва „от Божието домочадие“ и добавя: „Ако почне първо от нас, каква ще бъде сетнината на тия, които не се покоряват на Божието благовестие?“ (1 Петър 4:17) Тогава ние трябва да правим повече, отколкото само да слушаме и да вярваме. Библията казва, че трябва ‘да бъдем и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжем себе си’. — Яков 1:22.

 Посланието на Исус

Библейската книга Откровение съдържа послания от Исус, предадени чрез Йоан до седем ранни християнски сбора. (Откровение 1:1, 4) Дали Исус казал, че тъй като хората в този сбор вече са го „приели“, то това е достатъчно? Не. Той похвалил делата им, труда и издръжливостта им и говорил за тяхната любов, вяра и служба. Но той казал, че Дяволът ще ги постави на изпитание и че ще бъдат възнаградени „на всеки . . . според делата му“. — Откровение 2:2, 10, 19, 23.

Така Исус описал едно задължение, много по–голямо, отколкото повечето хора са разбрали, когато им е било казано, че тяхното спасение е „свършена работа“, веднага щом го „приемат“ на религиозно събрание. Исус казал: „Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека дигне кръста си, и така нека Ме последва. Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си, заради Мене, ще го намери.“ — Матей 16:24, 25.

Да се отречем от себе си? Да следваме Исус постоянно? Това би изисквало усилия. Това би променило живота ни. И все пак — дали Исус наистина казал, че някои от нас може дори да трябва да ‘изгубят живота си’ — да умрат за него? Да, този вид вяра идва само с познаването на прекрасните неща, които можеш да научиш от изучаването на божието Слово. Това било очевидно в деня, когато Стефан бил убит с камъни от религиозните фанатици, които „не можаха да противостоят на мъдростта и Духа, с който той говореше“. (Деяния 6:8–12; 7:57–60) И такава вяра беше проявявана и в наше време от стотиците Свидетели на Йехова, които умряха в нацистките концентрационни лагери, вместо да оскверняват своята обучена от Библията съвест. a

Християнска пламенност

Ние трябва здраво да се придържаме към нашата християнска вяра, защото независимо от това, което може да чуеш в някои църкви или по телевизионните религиозни предавания, Библията казва, че можем да отпаднем. Тя говори за християни, които са оставили „правия път“. (2 Петър 2:1, 15) Затова трябва да ‘изработваме спасението си със страх и трепет’. — Филипяни 2:12; 2 Петър 2:20.

Дали това е начинът, по който християните през първи век, хората, които на живо били чули Исус и неговите апостоли да поучават, разбирали въпроса? Да. Те знаели, че трябва да правят нещо. Исус казал: „Идете и правете ученици от хора от всичките народи, . . . учейки ги да съблюдават всички неща, които съм ви заповядал.“ — Матей 28:19, 20, NW.

Няколко седмици след като Исус казал това, 3000 души били покръстени само за един ден. Броят на повярвалите бързо нараснал на 5000. Онези, които повярвали, учели другите. Когато преследване ги разпръсквало, това само помагало за разпространяването на тяхното послание. Библията казва, че не само неколцина водачи, но „тия, които бяха се разпръснали, обикаляха и разгласяваха благовестието“. Затова около 30 години по–късно апостол Павел могъл да напише, че добрата новина е била ‘проповядвана на всяка твар под небесата’. — Деяния 2:41; 4:4; 8:4; Колосяни 1:23.

Павел не обръщал във вярата, както правят някои евангелисти по телевизията, като казват: ‘Приеми Исус още сега и ще бъдеш спасен завинаги.’ Нито пък притежавал увереността на един американски духовник, който писал: „Още когато бях юноша, . . . вече бях спасен.“ Повече от 20 години след като Исус лично избрал Павел да занесе християнското послание на хората от народите, този трудолюбив апостол писал: „Уморявам тялото си и го поробвам, да не би, като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен.“ — 1 Коринтяни 9:27; Деяния 9:5, 6, 15.

 Спасението е безплатен дар от Бога. То не може да бъде заслужено. Но то изисква усилия от наша страна. Ако някой ти предложи много скъп подарък и ти не покажеш достатъчно признателност да го поемеш от него и да го вземеш със себе си, твоята липса на благодарност може да накара този, който го подарява, да го даде на някой друг. Тогава колко ценна е кръвта на Исус Христос? Тя е безплатен подарък, но ние трябва да проявяваме дълбока признателност за нея.

Истинските християни са спасени дотолкова, че се намират в одобрена позиция пред Бога. Като група тяхното спасение е сигурно. Поотделно те трябва да отговорят на божиите изисквания. Но ние можем да се провалим, тъй като Исус казал: „Ако някой не пребъде в Мене, той бива изхвърлен навън като пръчка, и изсъхва.“ — Йоан 15:6.

„Божието слово е живо“

Разговорът, споменат в началото на предишната статия, се състоял преди близо 60 години. Джони все още вярва, че спасението идва единствено посредством Исус Христос, но той осъзнава, че ние трябва да се стремим към него. Той все още е убеден, че Библията посочва единствения истински източник на надежда за човечеството и че ние трябва да изучаваме тази чудесна книга, да бъдем подтикнати от нея и да ѝ позволим да ни подбужда към дела на любов,  вяра, милост, подчинение и издръжливост. Той възпитал децата си да вярват в същите неща и колко му е приятно да види, че и те на свой ред възпитават децата си по същия начин. Той желае всеки да има такава вяра и прави колкото може, за да я внедри в сърцата и умовете на другите хора.

Апостол Павел бил вдъхновен да напише, че „Божието слово е живо, деятелно“. (Евреи 4:12) То може да променя хората. То може да те подтикне към искрени дела на любов, вяра и подчинение. Но ти трябва да направиш повече, отколкото само да „приемеш“ умствено това, което Библията казва. Изучавай я и позволи на сърцето си да бъде подтикнато от нея. Позволи на мъдростта ѝ да те ръководи. Около 5 000 000 охотни Свидетели на Йехова в повече от 230 страни предлагат безплатни домашни библейски изучавания. За да разбереш какво можеш да научиш от едно такова изучаване, пиши на издателите на това списание. Вярата и духовната сила, които ще получиш, ще ти доставят удоволствие!

[Бележка под линия]

[Блок на страница 7]

Защо ‘да се подвизаваме за вярата’?

Библейската книга на Юда се обръща към „призваните, . . . пазени в Исуса Христа“. Дали това означава, че, тъй като те били ‘приели Исус’, тяхното спасение било сигурно? Не, Юда казал на такива християни да ‘се подвизават за вярата’. Той им посочил три причини да правят това. Първо, Бог ‘избавил веднъж Своя народ от египетската земя’, но много от тях по–късно отпаднали. Второ, дори ангели се разбунтували и станали демони. Трето, разрушил Содом и Гомор поради голямата неморалност, която се вършела в тези градове. Юда представял тези библейски повествования за „пример“. Да, дори вярващите, „пазени в Исуса Христа“, трябва да внимават да не отпаднат от истинската вяра. — Юда 1–7.

[Блок на страница 8]

Кое е правилно?

Библията казва: „Човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона.“ Тя също казва: „Чрез дела се оправдава човек, а не само чрез вяра.“ Кое е правилно? Дали ние сме обявени за праведни чрез вяра или чрез дела? — Римляни 3:28; Яков 2:24.

Хармоничният отговор от Библията е, че и двете неща са правилни.

Векове наред Законът, който Бог дал чрез Моисей, изисквал от юдейските поклонници да принасят конкретни жертви и дарове, да спазват празничните дни и да се подчиняват на закони за хранене и други изисквания. Такива ‘дела на закона’ или просто „дела“ вече не били нужни, след като Исус осигурил съвършената жертва. — Римляни 10:4.

Но фактът, че тези дела по Моисеевия закон били заместени от превъзхождащата всичко жертва на Исус, не означава, че можем да пренебрегваме библейските напътствия. Тя казва: ‘Колко повече кръвта на Христа . . . ще очисти съвестта ни от мъртвите дела, за да служим на живия Бог!’ — Евреи 9:14.

Как ние ‘служим на живия Бог’? Заедно с другите неща Библията ни казва да се борим с делата на плътта, да противостоим на неморалността на света и да избягваме неговите капани. Тя казва: „Подвизавай се в доброто войнствуване на вярата“, отхвърлѝ „всяка тежест и греха“ и ‘бягай с издръжливост в състезанието, което ни е определено, като не отклоняваш погледа си от Исус, главния деятел и усъвършенствувател на вярата ни’. И Библията ни подканя да не ‘се уморим и откажем в душите си’. — 1 Тимотей 6:12; Евреи 12:1–3, NW; Галатяни 5:19–21.

Правейки тези неща, ние няма да заслужим спасение, тъй като никой човек не може никога да направи достатъчно, за да заслужи една такава смайваща благословия. Ние обаче няма да сме достойни за този прекрасен дар, ако не проявяваме своята любов и подчинение, като правим нещата, за които Библията казва, че Бог и Христос искат да правим. Без дела, показващи нашата вяра, твърдението ни, че следваме Исус, ще бъде само на думи, тъй като Библията ясно заявява: „Вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.“ — Яков 2:17.

[Снимки на страница 7]

Изучавай Библията и бъди подтикнат от нея