Гледай отвъд нещата, които виждаш!

ДОБРОТО физическо зрение е благословия. Всъщност повечето хора биха казали, че малко от нещата, които притежават, са по–ценни от него. За християните обаче съществува един вид зрение, за което говорел апостол Павел, и което има по–голяма стойност дори от доброто физическо зрение. „Не гледаме на видимите, но на невидимите [неща]“ — писал Павел. (2 Коринтяни 4:18) Наистина това трябва да е много специален вид зрение, щом дава възможност на човека да вижда неща, които са невидими! Можем да го наречем отлично духовно зрение.

Защо се нуждаем от него?

Християните през първи век действително се нуждаели от притежаването на този вид духовно зрение. Те изпълнявали своята християнска служба при големи трудности. Павел описва това по следния начин: „Угнетявани сме отвсякъде, но не сме утеснени; в недоумение сме, но не до отчаяние; гонени сме, но не оставени; повалени сме, но не погубени.“ — 2 Коринтяни 4:8, 9.

Въпреки тези обстоятелства, верните ученици останали твърди. Със силна вяра в Бога те могли да кажат като Павел: „Затова ние не се обезсърчаваме: но ако и да тлее външният наш човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.“ Какво обаче довело до това ежедневно подновяване? Павел продължил, като казал: „Защото нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас, които не гледаме на видимите [неща], но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите вечни.“ — 2 Коринтяни 4:16–18.

Павел насърчавал своите духовни братя да не допускат проблемите, трудностите, преследванията — скърби от всякакъв вид — да замъглят техния поглед към славната награда, която се намирала пред тях. Те трябвало да гледат отвъд своите настоящи обстоятелства, като държат погледа си насочен към щастливия резултат от християнската линия на поведение. Това е, което им помагало ежедневно да подновяват своята решителност да бъдат настоятелни в борбата. Християните днес имат същата нужда от такова добро духовно зрение.

Гледай на сегашните скърби като на нещо временно!

Дали това ни харесва, или не, ние ежедневно виждаме неща, които бихме предпочели да не видим. Един поглед в огледалото и не може да не забележим нежеланите петна и недостатъци на  физическото тяло, признаци на физическо несъвършенство. Когато се вгледаме в огледалото на божието Слово, виждаме духовни пукнатини и недостатъци както в себе си, така и в другите. (Яков 1:22–25) И когато погледнем във вестника или в екрана на телевизора, ни измъчват съобщения за несправедливост, жестокост и трагедии.

Сатан иска да ни накара да се отчаем, заради нещата, които виждаме, или да се отклоним от целта и да започнем да се колебаем във вярата. Как можем да попречим на това да стане? Трябва да следваме примера, който Исус Христос ни е дал, както ни съветва апостол Петър, когато казва: „Защото и на това сте призовани; понеже и Христос пострада за вас, и ви остави пример да последвате по Неговите стъпки.“ (1 Петър 2:21) Исус бил съвършеният пример във всеки аспект на християнския живот.

Посочвайки Исус като наш образец, Петър специално споменал, че Исус страдал. Наистина Исус страдал много, когато бил на земята. Като „майсторски работник“ на Йехова, присъствуващ при създаването на човечеството, той знаел точно как Бог бил замислил хората. (Притчи 8:30, 31) Но сега той непосредствено видял какви са били принудени да станат хората поради греха и несъвършенството. Ежедневно той виждал човешкото несъвършенство и слабости и трябвало да се справя с тях. Това трябва да е било изпитание за него. — Матей 9:36; Марко 6:34.

Освен скърбите на другите, Исус изпитвал и своите собствени. (Евреи 5:7, 8) Но със съвършено духовно зрение, той гледал отвъд тях, за да види наградата, че е издигнат за безсмъртен живот, заради своята лоялна линия на поведение. Тогава като месиански Цар, той ще има привилегията да издигне измъченото човечество от неговата паднала позиция отново до съвършенството, което Йехова първоначално е имал за цел. Това, че държал погледа си насочен към тези невидими бъдещи перспективи, му помогнало да запази радостта си в богоугодната служба, въпреки страданията, които виждал всеки ден. По–късно Павел писал: „За радостта, която му предстоеше, той издържа мъченически стълб, презирайки срама, и седна отдясно на трона на Бога.“ — Евреи 12:2, NW.

Исус никога не позволил на трудностите и неприятните обстоятелства да го накарат да се отчае, да се отклони от целта или да се разколебае във вярата си. Като негови ученици ние трябва внимателно да следваме неговия цѐнен пример. — Матей 16:24.

Насочи погледа си към невидимите вечни неща!

Говорейки за това, което помогнало на Исус да издържи, Павел също посочил линията на поведение за нас, когато писал: „Нека бягаме с издръжливост в състезанието, което ни е определено, като не отклоняваме погледа си от Исус, главния деятел и усъвършенствувател на вярата ни.“ (Евреи 12:1, 2, NW) Да, за да бягаме според християнската линия на поведение успешно и с радост, трябва да гледаме отвъд нещата, които са непосредствено пред нас. Но как да „не отклоняваме погледа си“ от Исус, и как ще ни помогне това?

Например през 1914 г. Исус беше официално поставен за Цар на божието Царство, и той управлява от небето. Всичко това, разбира се, е невидимо за нашите физически очи. Но ако „не отклоняваме погледа си“ от Исус, нашето духовно зрение ще ни помогне да видим, че сега той е готов да предприеме действия, за да доведе до край настоящата зла система на нещата и  да хвърли Сатан и неговите демонични орди във вериги на неактивност. Гледайки още по–напред, нашето духовно виждане ще разкрие прекрасния нов свят, в който „смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина“. — Откровение 19:11–16; 20:1–3; 21:4.

Затова, вместо да бъдем обременени от временните страдания, с които може би се сблъскваме всеки ден, защо да не насочим своя поглед към нещата, които са вечни? Защо да не гледаме с очите на вярата отвъд болестите и алчността на тази замърсена земя, за да видим един рай, изпълнен със здрави, щастливи и грижовни хора? Защо да не погледнем отвъд своите недостатъци, както физически, така и духовни, и да се видим освободени от тях завинаги въз основа на изкупителната жертва на Христос? Защо да не погледнем отвъд масовото избиване, резултат от войните, престъпленията и насилието, и да видим как възкресените хора биват учени на мир и праведност от Йехова?

Освен това да „не отклоняваме погледа си“ от Исус, ще включва също и това да насочим своя духовен поглед към нещата, които Царството, макар и невидимо, вече е установило сред божия народ на земята: единство, мир, любов, братска обич и духовно благополучие. След като гледала видеокасетата United by Divine Teaching [„Обединени от божественото учение“], една християнка от Германия писа: „Видеофилмът ще ми помага все повече да помня, че толкова много християнски братя и сестри по целия свят точно в този момент вярно служат на Йехова — и то въпреки обществената реакция. Колко скъпоценно е нашето братско единство в един свят на насилие и омраза!“

Дали ти също „виждаш“ Йехова, Исус, верните ангели и милионите братя християни да стоят до теб? Ако е така, няма да бъдеш прекалено загрижен за „светските грижи“, които могат да те накарат да затънеш в обезсърчение и да те направят „безплоден“ в християнската служба. (Матей 13:22) Така че да „не отклоняваме погледа си“ от Исус, като насочим духовните си очи към установеното божие Царство и неговите както настоящи, така и бъдещи благословии.

Живей, за да видиш онова, което е невидимо!

Като виждаме резкия контраст между божия вечен нов свят и днешния разпадащ се стар свят, трябва да бъдем подтикнати да се държим така, че да бъдем признати за достойни да живеем, за да видим в буквалния смисъл нещата, които днес можем да видим само чрез очите на вярата. Множествата възкресени хора няма да вярват на очите си, когато се събудят, за да видят една праведна райска земя, толкова различна от света, който са видели, преди да умрат. Представи си радостта ни от това да сме живи, за да ги приветствуваме и да им обясним какво е направил Бог! — Сравни Йоил 2:21–27.

Да, колко е ценно доброто духовно зрение, и колко жизненоважно е да го пазим зорко! Можем да правим това, като редовно имаме лично изучаване на Библията, като посещаваме християнските събрания, като говорим на другите за нашата основана на Библията надежда, и преди всичко, като се молим за божието ръководство. Това ще запази нашето духовно зрение зорко и ясно, като ще ни помогне да гледаме отвъд нещата, които виждаме!