Насилието е навсякъде

ДОКАТО седял в колата си, чакайки да светне зелената светлина на светофара, шофьорът внезапно забелязал един едър мъж, който се приближавал към него, като крещял неприлични думи, размахвайки юмрука си във въздуха. Шофьорът побързал да заключи вратите и да затвори прозорците на колата си, но едрият мъж продължавал да се приближава. Като се навел, мъжът разклатил колата и опитал да отвори вратата. Накрая, неудовлетворен, той вдигнал големия си юмрук и с все сила ударил предното стъкло, като го разбил на парчета.

Дали това е сцена от криминален филм? Не! Това бил уличен скандал на остров Оаху (Хавайските острови), известен със своята спокойна, ненапрегната атмосфера.

Това не е изненадващо. Секретни ключалки по вратите, решетки на прозорците, охрана в сградите, дори надписи по автобусите, които гласят: „Шофьорът не носи пари“ — всичко това сочи към едно нещо: Насилието е навсякъде!

Насилие в къщи

От дълго време домът се възхвалява като сигурен пристан за човека. Тази идилична картина обаче бързо се променя. Насилието в семейството, което обхваща малтретиране на деца, побой над брачния партньор и убийство, изпълва новините по целия свят.

Например „най–малко 750 000 деца във Великобритания може да получат дълготрайна травма, защото са изложени на насилие в дома си“, казва Manchester Guardian Weekly [„Манчестър гардиън уикли“]. Сведенията са основани на едно изследване, което също разкрива, че „три от всеки четири жени, които са били запитани, казват, че техните деца са виждали случаи на насилие, и почти две трети от децата са виждали своите майки да бъдат бити“. Подобно на това, според списанието U.S.News & World Report [„Новини от САЩ и известия от света“] Консултативният съвет на Съединените щати по малтретирането на деца и изоставянето им смята, че „2000 деца, повечето от които под 4–годишна възраст, умират всяка година от ръцете на родители или бавачки“. Сведението казва, че това надхвърля броя на смъртните случаи, причинени от пътни злополуки, удавяния или падания.

Насилието в дома също така включва малтретиране на брачния партньор, което обхваща действия от бутане или блъскане до удряне на шамар, ритане, душене, бой, заплашване с нож или пистолет, или дори убийство. И днес тази форма на насилие се среща както при мъжете, така и при жените. Едно изследване разкрива, че между съобщенията за насилие сред брачните двойки при около една четвърт от случаите то е било започнато от мъжа, друга четвърт от жената и останалото най–добре може да бъде описано като кавги, в които и двете страни трябва да споделят вината.

Насилие на работното място

Извън дома, работното място по традиция е било мястото, където човек намира ред, уважение и вежливост. Но изглежда, че това вече не е така. Например статистиките, дадени от Министерството на правосъдието на Съединените щати, показват, че всяка година повече от 970 000 души стават жертва на насилие на работното си място. Казано по друг начин, „вероятността е един от всеки четирима работници да бъде жертва на някаква форма на насилие на местоработата си“, според един отчет в Professional Safety—Journal  of the American Society of Safety Engineers [„Професионалната безопасност — списание на Американското дружество на работещите в областта на безопасността“].

Най–тревожно е това, че насилието на работното място не се ограничава до спорове и обиди. „Насилието, насочено особено срещу работодатели и служители от други служители, сега е най–бързо растящата категория на убийства в Съединените щати“, казва същият отчет. През 1992 г. 1 от 6 свързани с работата нещастия е било убийство; при жените съотношението беше почти 1 от 2. Не може да се отрече, че една вълна от насилие връхлита някога подреденото работно място.

Насилие в спорта и развлеченията

Спортът и развлеченията са търсени като средство за забавление или отмора, за да освежат човека за по–сериозните усилия в живота. Днес развлеченията са индустрия за много милиарди долари. За да извлекат колкото е възможно по–голяма печалба от този доходен пазар, доставчиците не се свенят да използуват всякакви средства, които са на тяхно разположение. И едно такова средство е насилието.

Например Forbes [„Форбс“], едно търговско списание, съобщи, че един производител на видеоигри има една популярна военна игра, в която един воин откъсва главата и гръбнака на своя противник, докато зрителите скандират: „Убий го! Убий го!“ В един вариант на същата игра, направен за една конкурентна компания, обаче, липсва тази кървава сцена. Какъв е резултатът? По–насилническият вариант надминава в продажбата своя конкурент в съотношение 3 към 2. А това означава много пари. Когато домашните варианти на тези игри се появиха на пазара, компаниите си докараха международна печалба от 65 милиона долара само през първите две седмици! Когато става дума за печалба, насилието е просто още една примамка за потребителите.

Насилието в спорта е съвсем друго нещо. Играчите често се гордеят с това какви вреди могат да нанесат. На един хокеен мач през 1990 г., например, имаше 86 наказания — непостижим рекорд. Играта беше прекъсната за три и половина часа поради тежка повреда. Един играч получи медицинска помощ поради счупване на лицевата кост, издраскване на роговицата и дълбока рана. Защо има такова насилие? Един играч обясни: „Когато спечелиш една наистина емоционална игра с много схватки, ти си отиваш в къщи и се чувствуваш малко по–близък със своите съотборници. Мисля, че схватките правят играта наистина една духовна игра.“ В толкова много от днешните спортове насилието изглежда е станало не само средството за постигане на целта, но и самата цел.

Насилие в училище

На училището винаги се е гледало като на крепост, където младите хора могат да се отърсят от всички други грижи и да се концентрират върху развитието на своите умове и тела. Днес обаче училището не е вече такова безопасно и сигурно място. Едно изследване на Галъп през 1994 г. откри, че насилието и бандите съставляват проблем номер едно в държавните училища в Съединените щати, надминавайки финансовия проблем, който беше първи в списъка за предишната година. Но дали положението е толкова зле?

На въпроса в една анкета: „Дали си бил жертва на насилие, което се е случило в училище или около него?“ приблизително всеки 1 от 4 ученици отговаря с „да“. Над една десета от учителите също отговорили положително. Същата анкета разкрива, че 13 процента от учениците, момчета и момичета, са признали, че са носили оръжие в училище по едно или друго време. Повечето от тях твърдели, че са направили това само за да впечатлят другите или за да се защитят. Но един 17–годишен ученик застрелял учителя си в гърдите, когато учителят се опитал да му вземе пистолета.

Насилническа култура

Не може да се отрече, че насилието е навсякъде днес. В къщи, на работата, в училище и когато се забавляваме ние се сблъскваме с насилническа култура. Тъй като са подложени на нейното влияние ежедневно, мнозина са я приели като нещо нормално — докато не станат нейни жертви. Тогава те питат: Ще има ли някога край това? Дали ти също искаш да знаеш отговора на този въпрос? Тогава, моля, прочети следващата статия.