Бог е загрижен за теб

МАРИ, една християнка, наближаваща петдесетте, страдала много през своя живот. Преди повече от десет години прелюбодейството на съпруга ѝ довело до развод. След това Мари полагала усилия да изпълнява ролята си на единствен родител на своите четири деца. Но тя все още е самотна и понякога самотата изглежда непоносима. Мари се пита: ‘Дали това означава, че Бог не е загрижен за мен или за моите деца, които нямат баща?’

Независимо дали сте изпитвали подобно нещастие, или не, вие със сигурност можете да разберете чувствата на Мари. Всеки от нас е изпадал в тежки обстоятелства и може би сме се питали кога най–после и как Йехова ще действува в наша полза. Някои от тези преживявания са пряк резултат от придържането ни към божиите закони. (Матей 10:16–18; Деяния 5:29) Други са в следствие на това, че сме несъвършени хора, живеещи в един свят, управляван от Сатан. (1 Йоан 5:19) Апостол Павел писал: „Цялото създание съвкупно въздиша и се мъчи.“ — Римляни 8:22.

Но фактът, че се сблъскваш с различни изпитания, не означава, че Йехова те е изоставил или не се интересува от твоето благополучие. Как можеш да бъдеш сигурен в това? Какво показва, че Бог е загрижен за теб?

Пример от древността

Библията дава ясни доказателства за това, че Йехова е загрижен за хората като отделни личности. Помисли за Давид. Йехова проявявал личен интерес към този млад пастир, като го смятал за „човек според сърцето Си“. (1 Царе 13:14) По–късно, когато Давид управлявал като цар, Йехова му обещал: „Ще съм с теб, където и да отидеш.“ — 2 Царе 7:9, NW.

Дали това означава, че Давид имал ‘сладък’ живот, лишен от всякакви трудности? Не, Давид се сблъскал със сериозни изпитания както преди царуването си, така и по негово време. Преди да стане цар, в продължение на няколко години той бил безмилостно преследван от целящия да го убие цар Саул. През този период от живота си Давид написал: „Душата ми е всред лъвове; . . . между човешки чада, чиито зъби са копия и стрели.“ — Псалм 57:4.

И все пак през цялото време на това нещастие Давид бил убеден в личната загриженост на Йехова. „Ти самият проследи живота ми като беглец“ — казал той в молитва към Йехова. Да, за Давид това било като че ли Йехова бил записал цялото изпитание. След това Давид добавил: „Сложѝ сълзите ми в твоя мях. Не са ли те записани в твоята книга?“ a (Псалм 56:8, NW) С това сравнение Давид изразил увереност, че Йехова разбирал не само ситуацията, но също така и нейното емоционално въздействие.

Към края на своя живот Давид могъл от личен опит да напише: „Стъпките на човека се оправят от Господа; и Неговото благоволение е в пътя му. Ако падне, не ще се повали, защото Господ подпира  ръката му.“ (Псалм 37:23, 24) Ти също можеш да бъдеш уверен, че дори твоите изпитания да не отстъпват и да нямат край, Йехова забелязва и цени твоята издръжливост. Павел писал: „Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите.“ — Евреи 6:10.

Нещо повече, Йехова може да действува в твоя полза, като ти даде силата да издържиш на каквито и да е препятствия, намиращи се на пътя ти. „Много са неволите на праведния — писал Давид, — но Господ го избавя от всички тях.“ (Псалм 34:19) Наистина Библията ни казва, че очите на Йехова „се обръщат насам–натам през целия свят, за да се показва Той мощен в помощ на ония, чиито сърца са съвършено разположени към Него“. — 2 Летописи 16:9.

Йехова те е привлякъл

Допълнително доказателство за личната загриженост на Йехова може да бъде открито в думите на Исус. „Никой не може да дойде при Мене — казал той, — ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил.“ (Йоан 6:44) Да, Йехова помага на всеки човек поотделно да извлече полза от жертвата на Христос. Как? В голяма степен това става посредством проповедната дейност на Царството. Вярно е, че тази работа служи като „свидетелство на всичките народи“, но достига до хората като отделни личности. Фактът, че чуваш посланието на добрата новина и откликваш на него, е доказателство за личната загриженост на Йехова към теб. — Матей 24:14.

Чрез светия дух Йехова привлича хора към своя Син и надеждата за вечен живот. Това дава възможност на всеки един да разбере духовните истини и да ги прилага въпреки всякакви наследени ограничения и несъвършенства. Наистина, човек не може да разбере целите на Бога без помощта, която получава от божия дух. (1 Коринтяни 2:11, 12) Както Павел писал на Солунците, „не във всички [хора] има вяра“. (2 Солунци 3:2) Йехова дава своя дух само на онези, които проявяват желание да бъдат привлечени от Него.

Йехова привлича хората, защото ги обича като личности и иска да стигнат до спасение. Какво силно доказателство за личната загриженост на Йехова! Исус казал: „Не е по волята на Отца ви, Който е на небесата, да загине ни един от тия малките.“ (Матей 18:14) Да, в божиите очи всеки човек е важен като отделна личност. Затова Павел могъл да напише: „Ще въздаде на всеки според делата му.“ (Римляни 2:6) И апостол Петър казал: „Бог не гледа на лице; но във всеки народ оня [отделната личност], който Му се бои и върши правото, угоден Му е.“ — Деяния 10:34, 35.

Чудесата на Исус

Личният интерес на Бога към хората бил вълнуващо проявен в чудесата, извършени от неговия Син, Исус. Тези лечения били придружени от дълбоко чувство. (Марко 1:40, 41) Тъй като Исус ‘не може да върши от само Себе Си нищо, освен това, което вижда да върши Отец’, неговото съчувствие рисува една вълнуваща картина на загрижеността на Йехова за всеки един от неговите служители. — Йоан 5:19.

Разгледай разказа за едно чудо, което Исус извършил, записано в Марко 7:31–37. Исус излекувал един мъж, който бил глух и имал проблеми с говора. Библията казва, че той ‘отвел човека насаме от народа’. След това ‘погледнал към небето, въздъхнал и му казал: Е́ффата, сиреч, отвори се’.

 Защо Исус отвел този човек настрани от множествата? Вероятно един глух човек, който едва може да говори, би се чувствувал неловко пред толкова зрители. Исус може би забелязал неудобството на този човек и затова решил да го излекува насаме. „Цялата история — забелязва един библейски изследовател — ни показва по много ярък начин, че Исус не е гледал на този мъж само като на един случай; той гледал на него като на личност. Мъжът имал специална нужда и специален проблем, и с възможно най–нежното внимание Исус се отнесъл към него по начин, който пожалил чувствата му, и по начин, който той могъл да разбере.“

Този разказ показва, че Исус бил лично загрижен за хората. Можеш да бъдеш сигурен, че той се интересува също толкова и от теб. Наистина неговата жертвена смърт беше израз на любов към целия свят от хора, които могат да бъдат изкупени. Но ти можеш да приемеш това действие лично, както направил Павел, който писал: ‘Божият Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.’ (Галатяни 2:20) И тъй като Исус отбелязал, че ‘който го е видял, видял е Отца’, можем да бъдем сигурни, че Йехова проявява същия интерес към всеки от своите служители. — Йоан 14:9.

Йехова става Този, който възнаграждава

Придобиването на познание за Бога включва да се запознаеш с всяка страна на неговата личност, както тя е разкрита  в Библията. Самото име Йехова има значението „той причинява да стане“, означавайки, че Йехова може да стане каквото си избере, за да изпълни волята си. През историята той е приемал различни роли, включително тези на Създател, Отец, Всемогъщ Господар, Пастир, Йехова на войнствата, Този, който слуша молитва, Съдия, Велик наставник и Изкупител. b

За да оценим пълното значение на божието име, трябва също да познаваме Йехова в ролята на Този, който възнаграждава. Павел писал: „Без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога, трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които го търсят.“ — Евреи 11:6.

Йехова е обещал вечен живот на райска земя за онези, които днес искрено избират да му служат. Не е егоистично да гледаш напред към изпълнението на това голямо обещание, нито пък е самонадеяно да си представяш себе си, живеещ там. Моисей ‘гледал бъдещата награда’. (Евреи 11:26) Павел също силно очаквал изпълнението на божието обещание за верните помазани християни. Той писал: „Пускам се към прицелната точка за наградата на горното от Бога призвание в Христа Исуса.“ — Филипяни 3:14.

Ти също можеш да гледаш напред към наградата, която Йехова обещава на онези, които издържат. Очакването на тази награда е неразделна част от твоето познание за Бога и от твоята издръжливост в неговата служба. Така че ежедневно размишлявай за благословиите, които Йехова е приготвил в изобилие за теб. Мари, спомената в началото, положила специални усилия да направи това. „Неотдавна за пръв път в живота си — казва тя — приех, че изкупителната жертва на Исус се отнася за мен. Започвам да чувствувам, че Йехова се грижи за мен като за личност. Християнка съм вече повече от 20 години, но едва неотдавна започнах наистина да вярвам в това.“

Посредством изучаване и идващи от сърцето размисли върху Библията, Мари, заедно с милиони други хора, постепенно научава, че Йехова е загрижен за своя народ не само като група, но и като отделни личности. Апостол Петър бил толкова убеден в това, че писал: „И всяка ваша грижа възложете на [Бога], защото Той се грижи за вас.“ (1 Петър 5:7) Да, Бог е загрижен за теб!

[Бележки под линия]

[Блок на страница 6]

Възкресението — доказателство за това, че Бог е загрижен

УБЕДИТЕЛНО доказателство за божия интерес към всяка една личност се намира в Библията, в Йоан 5:28, 29: „Иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа [на Исус], и ще излязат.“

Интересно е да се отбележи, че гръцката дума мнемѝон (възпоменателна гробница) тук се използува вместо та̀фос (гроб). Думата та̀фос предава просто мисълта за погребение. Но мнемѝон подсказва, че животът на човека, който е умрял, се помни.

В това отношение, помисли само за това какво ще изисква възкресението от Йехова Бог. За да върне някой отново към живот, той трябва да знае всичко за него — включително неговите (или нейните) наследствени черти и пълната му памет. Само тогава тази личност може да бъде възстановена със същата идентичност.

Разбира се, от човешка гледна точка това е невъзможно, но „за Бога всичко е възможно“. (Марко 10:27) Той може дори да разбере това, което е в сърцето на човека. Дори ако този човек е бил мъртъв векове наред, божията памет за него няма да изчезне; тя не избледнява. (Йов 14:13–15) Следователно, когато споменавал Авраам, Исаак и Яков, Исус могъл да каже, дори векове след като те умрели, че Йехова „не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички [те] са живи“. — Лука 20:38.

Следователно милиарди хора, които са умрели, са в паметта на Йехова Бог с пълни подробности. Какво поразително доказателство за това, че Бог е загрижен за хората като за отделни личности!

[Снимки на страница 7]

Исус проявявал личен интерес към онези, които лекувал