Те извършили волята на Йехова

Да се вслушаме в прощалните думи на Исус

ВЕЧЕРТА на 14 нисан 33 г. от н.е. Исус Христос и неговите 11 верни апостоли се били разположили около трапезата в една горница в Йерусалим. Знаейки, че смъртта му е неизбежна, той им казал: „Още малко съм с вас.“ (Йоан 13:33) Всъщност Юда Искариотски вече бил направил заговор със злите хора, които искали да убият Исус.

Никой в тази горница не усещал неотложността на ситуацията повече от Исус. Той добре знаел, че щял да страда. Освен това Исус знаел, че през същата тази нощ неговите апостоли щели да го изоставят. (Матей 26:31; Захария 13:7) Тъй като за Исус това била последната възможност преди смъртта си да говори със своите апостоли, можем да бъдем сигурни, че неговите прощални думи се отнасяли към въпроси от най–голямо значение.

„Това правете за Мое възпоменание“

Със своите верни апостоли Исус установил едно ново тържество, което щяло да замести юдейската Пасха. Апостол Павел го нарекъл „вечерята на Господаря“. (1 Коринтяни 11:20, NW) Вземайки безквасен хляб, Исус се помолил. След това разчупил хляба и дал от него на своите апостоли. „Вземете, яжте. Това означава моето тяло“ — казал той. След това взел чаша вино, благодарил с молитва и дал чашата на своите апостоли, като казал: „Пийте от нея всички; защото това означава моята ‘кръв на договора’, която трябва да бъде пролята за мнозина за прощаване на греховете.“ — Матей 26:26–28, NW.

Какво било значението на това събитие? Както посочил Исус, хлябът представлявал неговото безгрешно тяло. (Евреи 7:26; 1 Петър 2:22, 24) Виното символизирало пролятата кръв на Исус, която щяла да направи възможно прощаването на греховете. Неговата жертвена кръв щяла също така да узакони новия договор между Йехова Бог и 144 000 души измежду човечеството, които в крайна сметка щели да управляват в небето с Исус. (Евреи 9:14; 12:22–24; Откровение 14:1) Канейки своите апостоли да участвуват в тази вечеря, Исус посочил, че те ще участвуват с него в небесното Царство.

Относно тази възпоменателна вечеря Исус заповядал: „Това правете за Мое възпоменание.“ (Лука 22:19) Да, Вечерята на Господаря щяла да бъде едно ежегодно събитие, каквото била и пасхата. Докато пасхата била възпоменание на освобождението на израилтяните от робството в Египет, Вечерята на Господаря щяла да насочи вниманието към едно по–важно освобождение — освобождението на човечеството, което можело да бъде изкупено от робството на греха и смъртта. (1 Коринтяни 5:7; Ефесяни 1:7) Освен това, на онези, които вземали от символите хляб и вино, щяло да им бъде напомняно за техните бъдещи привилегии като царе и свещеници в божието небесно Царство. — Откровение 20:6.

Смъртта на Исус Христос наистина е най–важното събитие в човешката история. Онези, които ценят това, което Исус направил, се подчиняват на неговата заповед относно Вечерята на Господаря: „Това правете за Мое възпоменание.“ Всяка година Свидетелите на Йехова правят възпоменание на смъртта на Исус на датата, отговаряща на 14 нисан. През 1996 г. тази дата се пада на 2 април след залез слънце. Ти си горещо поканен да присъствуваш в Залата на Царството в района, където живееш.

 „Нова заповед ви давам“

Освен установяването на Господната вечеря Исус имал един прощален съвет към своите апостоли. Въпреки доброто си обучение, тези мъже трябвало да научат още много неща. Те не съзнавали напълно божията цел за Исус, за тях самите или за бъдещето. Но тогава Исус не се опитал да им изясни всички тези въпроси. (Йоан 14:26; 16:12, 13) Вместо това той говорел за нещо по–важно. „Нова заповед ви давам — казал той, — да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго.“ След това Исус добавил: „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.“ — Йоан 13:34, 35.

В какъв смисъл това била „нова заповед“? Моисеевият Закон заповядвал: „Да обичаш ближния си както себе си.“ (Левит 19:18) Исус обаче приканвал своите последователи да проявяват самопожертвувателна любов, която би стигнала до там човек да даде живота си за своите събратя християни. Разбира се, ‘законът на любовта’ би се прилагал и при не толкова критични обстоятелства. Във всяка една ситуация един последовател на Исус Христос би поел инициативата да проявява любов, като помага на другите духовно и по други начини. — Галатяни 6:10.

През тази последна нощ от земния живот на Исус любовта подтикнала Исус да се моли на Йехова Бог за своите ученици. Част от неговата молитва гласи: „Тия са на света, и Аз ида при Тебе, Отче свети, упази в името Си тия, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние.“ (Йоан 17:11) Забележително е, че в тази молитва към Баща си Исус се молел за любещото единство на своите последователи. (Йоан 17:20–23) Те трябвало ‘да се любят един друг, както Исус ги възлюбил’. — Йоан 15:12.

Верните апостоли следвали прощалните думи на Исус. Ние също трябва да се придържаме към неговите заповеди. В тези усилни ‘последни дни’ любовта и единството сред истинските поклонници са по–важни от когато и да било. (2 Тимотей 3:1) Наистина, истинските християни се подчиняват на заповедите на Исус и проявяват братска любов. Това включва и подчиняването на заповедта да се чествува Вечерята на Господаря.