Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Подкрепяни от своя най–голям Приятел

Подкрепяни от своя най–голям Приятел

Подкрепяни от своя най–голям Приятел

ИМА едно приятелство, което особено подкрепя Свидетелите на Йехова. Това са скъпоценните им взаимоотношения с техния най–голям Приятел, Йехова Бог. (Сравни Яков 2:23.) Той ги подкрепя при големи изпитания на вярата.

Проявената от Свидетелите безкомпромисност през тоталитарния режим е възхвалявана от много наблюдатели. Един от тях е Иржи Крупичка, доктор по философия и естествени науки, който емигрирал от Чехословакия през 1968 г., след като прекарал много години в комунистическите концентрационни лагери. В своята книга Renesance rozumu [„Възраждане на разума“] той говори за страданията и непоколебимостта на Свидетелите, които били изпращани в затвора заради своята лоялност.

По време на комунистическото управление много Свидетели били осъдени на затвор заради вярата си. Въпреки че били затворници, те отказвали да работят в урановите мини за военни цели. (Исаия 2:4) Крупичка описва една сцена, на която е бил свидетел в една от тези мини през 1952 г. Той видял две човешки фигури, стоящи като ледени статуи в суровото зимно време. Метални варели покривали главите им и горната част на тялото.

Крупичка пише: „Те стояха там отвън с изпокъсани затворнически дрехи още от ранна утрин. Как успяваха да стоят толкова дълго на замръзналите си крака? Със силата на вярата. Варелите бяха стари и ръждясали. Нечия жестока ръка ги беше нахлузила с такава сила върху главите и раменете, че назъбеният ръб на варела беше разрязал куртката и кожата на единия от мъжете, и от ръкава му капеше кръв.

Пазачът накара нашата колона да спре пред тях и командирът ни изнесе кратка реч. ‘Отказът за работа — каза той — е бунт и се наказва по съответния начин. Никакви сантиментални глупости за войната и убийството няма да помогнат на тези противници, на тези врагове на социализма.’“

Командирът взел една метална пръчка и ударил единия от варелите. Човекът в него паднал заедно с варела, който все още покривал главата му. Това, което се случило после, се е запечатало дълбоко в паметта на Крупичка.

Той казва: „От варела се чуваше пеене. Тихи звуци, прошепване на една молитва към Бога, който може да чува всичко от където и да било — дори опит за пеене в стари, ръждясали варели за уранова руда. Той го чува дори по–силно от песента на хор в голяма катедрала.“

На 1 септември 1993 г. работата на Свидетелите на Йехова в Чешката република официално беше законно призната. Чешките Свидетели сега се радват да извършват свободно своята християнска образователна дейност. Да, те се радват да говорят на другите за Йехова, техния най–голям Приятел.

[Снимки на страница 7]

Делегати на конгрес в Чешката република