Винаги възлагай бремето си на Йехова

МНОГО хора днес се чувствуват смазани от тежки бремена. Икономически трудности, сериозни семейни проблеми, проблеми със здравето, болка и страдание, дължащи се на потисничество и тирания, и редица други скърби висят на вратовете им като воденични камъни. Освен този външен натиск, някои хора се чувствуват също притискани от чувството за липса на собствено достойнство и чувството, че са се провалили заради собственото си несъвършенство. Мнозина се изкушават да се откажат напълно от борбата. Как можеш да се справиш, когато твоето бреме ти се струва непоносимо?

В древността царят на Израил, Давид, чувствувал, че натискът е почти непоносим. Според Псалм 55 той бил много разстроен от грижи поради натиска и омразата на своите врагове. Той изпитвал голяма душевна болка и страх. Можел само да плаче от мъка. (Псалм 55:2, 5, 17) Въпреки цялото си нещастие обаче той намерил начин да се справи с това. Как? Той търсел подкрепа от своя Бог. Съветът му към други хора, които може да се чувствуват като него, бил: ‘Възложете бремето си на Йехова.’ — Псалм 55:22, NW.

Какво имал предвид той с думите „възложи бремето си на Йехова“? Дали това означава просто да се обърнем към Йехова в молитва и да изкажем грижите си? Или дали ние самите можем да направим нещо, за да помогнем да се облекчи ситуацията? Какво да правим, ако се чувствуваме твърде недостойни да се обърнем към Йехова? Можем да разберем какво е имал предвид Давид, като видим някои преживявания, за които може ясно да си е спомнял, когато е писал тези думи.

Прави неща със силата на Йехова

Спомняш ли си как Голиат вдъхнал страх в сърцата на израилските воини? Този човек–великан, висок над 2,7 метра, ги ужасявал. (1 Царе 17:4–11, 24) Но Давид не се страхувал. Защо? Защото не се опитвал да се справи с Голиат със собствената си сила. Откакто бил помазан за бъдещ цар на Израил, той позволявал на божия дух да го ръководи и да му дава сила за всичко, което правел. (1 Царе 16:13) Затова той казал на Голиат: „Аз ида против тебе в името на Господа [Йехова — NW] на Силите, Бога на Израилевите войски, върху които ти хвърли презрение. Днес Господ ще те предаде в ръката ми.“ (1 Царе 17:45, 46) Давид умеел добре да стреля с прашка, но можем да бъдем сигурни, че светият дух на Йехова ръководел камъка, който той хвърлил към Голиат, и го направил по–смъртоносен. — 1 Царе 17:48–51.

Давид се справил с това огромно предизвикателство и победил, имайки доверие в това, че Бог ще го подкрепи и ще му даде сили. Той бил развил добри и доверени взаимоотношения с Бога. Без съмнение те били укрепени от  начина, по който Йехова го бил избавил по–рано. (1 Царе 17:34–37) Като Давид, и ти можеш да поддържаш здрави лични взаимоотношения с Йехова и да имаш пълно доверие в неговата способност и готовност да те укрепва и да те подкрепя при всякакви обстоятелства. — Псалм 34:7, 8.

Прави каквото можеш, за да разрешиш проблема

Това не означава обаче, че няма да има моменти на силна болка, грижи и дори страх, както ясно показва Псалм 55. Няколко години след тази безстрашна проява на доверие в Йехова, Давид, например, изпитвал голям страх пред своите врагове. Той изгубил благоволението на цар Саул и трябвало да бяга, за да спаси живота си. Опитай се да си представиш емоционалния смут, който трябва да е причинило това на Давид, въпросите, които може да са възникнали в ума му относно осъществяването на целта на Йехова. Та нали той бил помазан за бъдещ цар на Израил, а сега трябвало да живее като беглец в пустинята, гонен като диво животно. Когато се опитал да намери убежище в град Гет, родния град на Голиат, той бил разкрит. Какъв бил резултатът? Повествованието казва, че той ‘много се уплашил’. — 1 Царе 21:10–12.

Но той не позволил на страха си и на грижите си да му попречат да търси помощта на Йехова. Според Псалм 34 (написан вследствие на това преживяване) Давид казал: „Потърсих Господа; и Той ме послуша, и от всичките ми страхове ме избави. Тоя сиромах извика; и Господ го послуша, и от всичките му неволи го избави.“ — Псалм 34:4, 6.

Разбира се, Йехова го подкрепял. Но забележи, че Давид не седнал просто да чака Йехова да го спаси. Той осъзнавал нуждата да направи всичко, каквото може при тези обстоятелства, за да излезе от трудната ситуация. Той разпознал ръката на Йехова в своето освобождение, но самият той предприел действия, като се преструвал на ненормален, така че царят на Гет да не го убие. (1 Царе 21:14–22:1) Ние също трябва да правим всичко, каквото можем, за да се справим с бремето, вместо просто да чакаме Йехова да ни спаси. — Яков 1:5, 6; 2:26.

Не прибавяй към бремето си

По–късно през живота си Давид научил един друг, мъчителен урок. Какъв бил той? Че понякога ние сами добавяме към своето бреме. След победата над филистимците нещата тръгнали зле за Давид, когато решил да премести ковчега на договора в Йерусалим. Историческото повествование ни казва: „Давид стана от Ваала Юдова, та отиде, и всичките люде, които бяха с него, за да пренесе от там, дето се намираше, Божия ковчег . . . И положиха Божия ковчег на нова кола, . . . а Оза и Ахио, Авинадавовите синове, караха новата кола.“ — 2 Царе 6:2, 3.

Използуването на каруца за пренасянето на ковчега нарушило всички нареждания, които Йехова бил дал относно това. Било ясно казано, че единствените упълномощени носачи, левитите каатци, трябвало да носят ковчега на раменете си, използувайки  върлини, поставени в колелцата, специално прикрепени на ковчега. (Изход 25:13, 14; Числа 4:15, 19; 7:7–9) Пренебрегването на тези напътствия довело до беда. Когато добитъкът теглел каруцата, като едва не я преобърнал, Оза, който вероятно бил левит, но със сигурност не и свещеник, се протегнал, за да подпре ковчега и бил поразен от Йехова заради своето неуважение. — 2 Царе 6:6, 7.

Давид като цар трябвало да носи известна отговорност за това. Неговата реакция показва, че дори онези, които имат добри взаимоотношения с Йехова, могат понякога да реагират зле в ситуации на изпитание. Първо Давид се ядосал. След това започнал да се страхува. (2 Царе 6:8, 9) Неговите доверени взаимоотношения с Йехова били поставени на сериозно изпитание. В този случай, както изглежда, той пропуснал да възложи бремето си на Йехова и не следвал неговите заповеди. Дали понякога може да има такава ситуация и с нас? Дали не обвиняваме Йехова за проблеми, които са резултат от нашето пренебрегване на неговите напътствия? — Притчи 19:3.

Да се справим с бремето на вината

По–късно Давид си наложил огромно бреме от вина, като съгрешил тежко против моралните стандарти на Йехова. При този случай Давид изоставил своята отговорност да предвожда хората си в битка. Той останал в Йерусалим, докато те отишли да се бият. Това довело до сериозен проблем. — 2 Царе 11:1.

Цар Давид видял красивата Витсавее да се къпе. Той извършил неморалност с нея и тя забременяла. (2 Царе 11:2–5) За да се опита да прикрие лошото си поведение, той направил така, че нейният съпруг, Урия, да се върне в Йерусалим от бойното поле. Урия отказал да има брачни отношения с жена си, докато Израил бил във война. (2 Царе 11:6–11) Тогава Давид прибегнал до порочни и непочтени средства, за да прикрие греха си. Той наредил Урия да бъде оставен на уязвима позиция от войниците, които били с него в битката, така че Урия да бъде убит. Отблъскващ, тежък грях! — 2 Царе 11:12–17.

Накрая, разбира се, от Давид била поискана сметка за греха и той бил разобличен. (2 Царе 12:7–12) Опитай се да си представиш тежестта на скръбта и вината, които Давид трябва да е изпитвал, когато осъзнал ужасното престъпление, което извършил в резултат на своята страст. Може да е бил завладян от своето чувство на провал, особено, защото вероятно той бил емоционален, чувствителен мъж. Той може би се е чувствувал без никаква стойност.

Но Давид бързо признал грешката си, като казал на пророк Натан: „Съгреших Господу.“ (2 Царе 12:13) Псалм 51 ни казва как се чувствувал той и как молел Йехова Бог да го очисти и да му прости. Той се молел: „Измий ме съвършено от беззаконието ми, и очисти ме от греха ми. Защото престъплението си аз признавам, и грехът ми е винаги пред мене.“ (Псалм 51:2, 3) Тъй като наистина се разкайвал, той могъл да възстанови своите здрави, близки взаимоотношения с Йехова. Давид не се връщал отново и отново на чувствата на угризение и липса на достойнство. Той възложил бремето си на Йехова, като смирено признал вината си, проявявайки искрено разкаяние и молейки се силно за прошката на Йехова. Той спечелил отново божието благоволение. — Псалм 51:7–12, 15–19.

Да се справяме с предателството

Това ни довежда до епизода, който подтикнал Давид да напише Псалм 55. Той бил под голямо емоционално  напрежение. „Сърцето ми тъжи дълбоко в мене — писал той, — и смъртен ужас ме нападна.“ (Псалм 55:4) Какво причинило тази болка? Авесалом, синът на Давид, заговорничел, за да отнеме царския пост на Давид. (2 Царе 15:1–6) Това предателство от собствения му син било доста трудно за понасяне, но това, което го правело по–лошо, било това, че най–довереният съветник на Давид, мъж на име Ахитофел, се присъединил към заговора против Давид. Давид описва именно Ахитофел в Псалм 55:12–14. В резултат на заговора и предателството Давид трябвало да бяга от Йерусалим. (2 Царе 15:13, 14) Колко мъка трябва да му е причинило това!

Въпреки всичко той не позволил на силните си емоции и на скръбта да отслабят неговото упование и доверие в Йехова. Той молел Йехова да осуети плановете на заговорниците. (2 Царе 15:30, 31) Отново виждаме, че Давид не чакал само бездейно Йехова да свърши цялата работа. Веднага щом имал възможност, той направил каквото могъл, за да се пребори със заговора против себе си. Той изпратил обратно в Йерусалим един друг от своите съветници, Хусай, за да се присъедини към заговора, макар всъщност да бил отишъл, за да го подкопае. (2 Царе 15:32–34) С подкрепата на Йехова този план успял. Хусай спечелил достатъчно време за Давид, за да прегрупира хората си и да се организира, за да се защищава. — 2 Царе 17:14.

Колко много трябва да е ценял Давид защитата и грижата на Йехова през целия си живот, както и неговото търпение и готовност да прощава! (Псалм 34:18, 19; 51:17) Имайки предвид всичко това, Давид с увереност ни насърчава в нашето време на нещастия да се обърнем към Йехова за помощ, да ‘възложим бремето си на Йехова’. — Сравни 1 Петър 5:6, 7.

Изграждай и поддържай здрави, доверени взаимоотношения с Йехова

Как можем да имаме такъв вид взаимоотношения с Йехова, каквито имал Давид, взаимоотношения, които го подкрепяли по време на големи изпитания и трудности? Ние изграждаме такива взаимоотношения, като прилежно изучаваме Словото на Бога, Библията. Оставяме Го да ни учи на своите закони, принципи и личност. (Псалм 19:7–11) Като размишляваме върху Словото на Бога, ние израстваме все по–близо до Него и се учим безрезервно да Му се доверяваме. (Псалм 143:1–5) Ние задълбочаваме и укрепваме тези взаимоотношения, като общуваме със събратята, които са поклонници на Йехова, за да бъдем допълнително учени от Йехова. (Псалм 122:1–4) Ние засилваме взаимоотношенията си с Йехова посредством искрена молитва. — Псалм 55:1.

Наистина и Давид, като нас, е имал своите слаби моменти, когато взаимоотношенията му с Йехова не са били толкова силни, колкото трябвало да бъдат. Натискът може да ни накара да ‘обезумеем’. (Еклисиаст 7:7) Но Йехова вижда какво става и знае какво е в сърцето ни. (Еклисиаст 4:1; 5:8) Необходимо е да работим усилено, за да запазим здрави взаимоотношения с Йехова. Тогава, каквито и товари да трябва да носим, можем да разчитаме на Йехова да премахне натиска или да ни даде сила да се справим със ситуацията си. (Филипяни 4:6, 7, 13) Това зависи от близостта ни до Йехова. Когато Давид бил близо до Него, той бил в абсолютна безопасност.

Затова каквито и да са твоите обстоятелства, Давид казал винаги да възлагаш бремето си на Йехова. Тогава ще изпитаме истинността на обещанието: „Той самият ще те подкрепи. Той никога няма да позволи праведният да се поклати.“ — Псалм 55:22, NW.