Празнувай Възпоменанието достойно

ВЕЧЕРТА на 14 нисан 33 г. от н.е. Исус установил Възпоменанието. a Той тъкмо бил свършил празнуването на пасхата със своите 12 апостоли, така че можем да бъдем сигурни относно датата. След като отпратил предателя, Юда, Исус ‘взел хляб и като благословил, разчупил, дал им, и рекъл: Вземете, яжте; това е Моето тяло. Взел и чашата, благословил, и дал им; и те всички пили от нея. И рекъл им: Това е Моята кръв на новия завет [договор — NW], която се пролива за мнозина’. — Марко 14:22–24.

Исус заповядал на своите ученици да правят възпоменание на смъртта му поради нейната важност. (Лука 22:19; 1 Коринтяни 11:23–26) Неговата жертва била единствената, която можела да изкупи човечеството от проклятието на наследените грях и смърт. (Римляни 5:12; 6:23) Хлябът и виното, които той използувал, били символи на неговото съвършено тяло и неговата кръв. Знаейки датата, на която Исус установил Възпоменанието, ние можем да празнуваме това събитие всяка година на съответния ден, точно както се правело с юдейската Пасха. Но ние трябва да правим това достойно. Защо?

Апостол Павел казал, че онези, които вземат от символите на хляба и виното, ще ‘възвестяват смъртта на Господа, докле дойде Той’. (1 Коринтяни 11:26) Така празнуването щяло да бъде насочено към Исусовата смърт и нейното значение за човечеството. Това събитие щяло да бъде сериозно, момент за размишление върху добротата на Бога и върху признателността, която трябва да имаме към Йехова и неговия Син. (Римляни 5:8; Тит 2:14; 1 Йоан 4:9, 10) Затова Павел предупредил: „Затова, който яде хляба или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа.“ — 1 Коринтяни 11:27.

Достойно — как?

Очевидно не би се харесало на Бога, ако оскверняваме случая, като участвуваме в съмнителни ритуали или като възприемаме езически обичаи. (Яков 1:27; 4:3, 4) Това изключва общоприетите великденски събития. Като следваме напътствието на Исус да ‘правим това за Негово възпоменание’, ние ще искаме да празнуваме Възпоменанието, точно както той го установил. (Лука 22:19; 1 Коринтяни 11:24, 25) Това би изключило декорацията, която била добавена към този празник от църквите на т.нар. християнство. New Catholic Encyclopedia [„Нова католическа енциклопедия“] признава, че „днешната Тържествена служба се различава много от съвсем простата церемония, която следвали Христос и Неговите Апостоли“. И празнувайки тази Тържествена служба често, дори всеки ден, т.нар. християнство се отклонило от това, което Исус имал предвид, и го направило едно обикновено събитие.

Павел писал до християните в Коринт относно недостойното вземане от символите, защото в сбора се бил появил проблем относно Вечерята на Господаря. Някои хора не уважавали нейната святост. Те си донасяли своя вечеря и я яли преди  или по време на събранието. Често те прекалявали с яденето и пиенето. Това ги правело сънливи и притъпявало сетивата им. Като не били умствено и духовно будни, те не можели да ‘разпознаят Господното тяло’ и така станали ‘виновни за грях против тялото и кръвта на Господа’. Междувременно онези, които нямали вечеря, били гладни и също се разсейвали. Всъщност нито един от тях не бил в състояние да вземе от символите с признателност и пълно разбиране за сериозността на събитието — че празнуването било възпоменание за смъртта на Господаря. Това довело до тяхното осъждане, тъй като те проявявали неуважение, дори презрение към това събитие. — 1 Коринтяни 11:27–34.

Необходима е проницателност

Някои са вземали от символите на Възпоменанието, макар по–късно да са осъзнавали, че не е трябвало да го правят. Онези, които правилно вземат от символите на Възпоменанието, са били избрани от Бога и за тази цел имат свидетелството на божия дух. (Римляни 8:15–17; 2 Коринтяни 1:21, 22) Не тяхното лично решение или решимост ги правят достойни. Бог е ограничил броя на онези, които ще управляват с Христос в небесата, на 144 000 души, относително малък брой в сравнение с всички онези, които се възползуват от жертвата на Исус. (Откровение 14:1, 3) Избирането започнало в дните на Исус, следователно днес има много малко съпричастни. И със смъртта на някои от тях този брой трябва да намалява.

Защо някой може погрешно да взема от символите? Това може да се дължи на предишни религиозни възгледи — че всички вярващи хора отиват на небето. Или може да е поради амбициозност или себелюбие — чувство, че някой заслужава повече от другите, и желание за  известност. Може би това е резултат от силни емоции, предизвикани от сериозни проблеми или преживяна трагедия, които карат човек да изгуби интерес от живота на земята. Това може да стане също поради близко приятелство с някой, който има небесно призвание. Всички ние трябва да помним, че решението за това принадлежи единствено на Бога, а не е наше. (Римляни 9:16) Така че, ако човек, след като се е ‘изпитал’, открие, че той наистина не трябва да взема от символите, вече трябва да се въздържа да го прави. — 1 Коринтяни 11:28.

Надеждата, която Бог е поставил пред по–голямата част от човечеството, е тази за вечен живот на райска земя. Това е голяма благословия, която да очакваме, и която можем лесно да приемем. (Битие 1:28; Псалм 37:9, 11) Именно на земята верните хора ще видят отново своите възкресени близки и ще се срещнат с праведните хора от древността, като Авраам, Сара, Моисей, Раав, Давид и Йоан Кръстител — всички, които умрели преди Исус да е бил отворил пътя за небесен живот. — Матей 11:11; сравни 1 Коринтяни 15:20–23.

Онези със земна надежда празнуват Вечерята на Господаря достойно чрез своето присъствие и изпълнено с уважение внимание, макар че не вземат от хляба и виното. Те също се възползуват от жертвата на Исус, която им дава възможност да имат благоприятна позиция пред Бога. (Откровение 7:14, 15) Като слушат изнасяния доклад, признателността им към светите неща укрепва и желанието им да останат в единство с божия народ по цялата земя расте.

Тази година, след залез слънце, във вторник, 2 април, Възпоменанието ще бъде чествувано във всичките над 78 000 сбора на Свидетелите на Йехова по цялата земя. Ти ще присъствуваш ли?

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 8]

Свидетелите на Йехова празнуват Възпоменанието по веднъж всяка година