„Работете, не за храна, която се разваля“

РАЗКАЗАНО ОТ ДЕЙВИД ЛЪНСТРЪМ

С моя брат Елууд бяхме на 9 метра над земята, изписвахме един нов надпис на сградата на печатницата на „Стражева кула“. Над 40 години по–късно този надпис продължава да е там и да отправя подканата: „ЧЕТИ БОЖИЕТО СЛОВО — СВЕТАТА БИБЛИЯ — ЕЖЕДНЕВНО“. Всяка седмица хиляди хора виждат този надпис, когато преминават с колите си по прочутия Бруклински мост.

СРЕД най–ранните ми спомени е семейният ден за пране. В 5 часа сутринта мама вече беше на крак, за да пере дрехите на нашето голямо семейство, а татко се приготвяше за работа. Те отново бяха потънали в един от своите разгорещени спорове. Татко твърдеше, че по някакъв начин човекът бил еволюирал в течение на милиони години, а мама цитираше от Библията, за да докаже, че хората са директно творение на Бога.

Макар че бях само на седем години, разбирах, че мама притежава истината. Колкото и да обичах татко, виждах, че неговите вярвания не предлагат никаква надежда за бъдещето. Колко щастлива би била мама, ако знаеше, че много години след това двама от нейните синове ще изписват надпис, който ще насърчава хората да четат Библията, книгата, която тя обичаше толкова много!

Но да не изпреварвам събитията. Как получих тази привилегирована работа? Трябва да се върна в 1906 г., три години преди моето раждане.

Верният пример на мама

По това време мама и татко били младоженци и живеели в една палатка в Аризона. Един изследовател на Библията, както тогава бяха наричани Свидетелите на Йехова, ги посетил и предложил поредицата от книги, написани от Чарлс Тейз Ръсел, озаглавени Studies in the Scriptures [„Изследвания върху Писанията“]. Тя ги чела цяла нощ и скоро разбрала, че това е истината, която е търсела. Тя с нетърпение чакала връщането на татко, който бил излязъл да търси работа.

Татко също бил неудовлетворен от ученията на църквите, така че за известно време приел тези библейски истини. По–късно обаче той пое по свой религиозен път и дори създаваше проблеми на мама. Но тя никога не престана да се грижи както за физическите, така и за духовните нужди на своите деца.

Никога няма да забравя как всяка вечер мама слизаше долу по стълбите, след като беше работила усърдно цял ден, за да ни прочете откъс от Библията, или да сподели с нас някакво духовно съкровище. Татко също беше усърден работник, и когато пораснах, той ме научи на бояджийския занаят. Татко ме научи да работя, но мама ме научи да работя ‘за храна, която не се разваля’, както учел Исус. — Йоан 6:27.

Накрая нашето семейство се установи в малкото градче Елънсбърг, в щата Вашингтон, на около 180 км източно от Сиатъл. Когато ние, децата, започнахме да посещаваме събранията на Изследователите на Библията с мама, те бяха в частни домове. Когато беше наблегнато на необходимостта да се участвува в службата от врата на врата, всички мъже от нашата група  за изучаване напуснаха. Но мама остана непоколебима. Това ми остави трайното впечатление винаги да имам доверие на ръководството от организацията на Йехова.

В крайна сметка мама и татко имаха девет деца. Аз бях роден на 1 октомври 1909 г., третото им дете. Общо шест от нас подражаваха на хубавия пример на мама и станаха пламенни Свидетели на Йехова.

Отдаване и покръстване

Когато наближавах двадесетте, се отдадох на Йехова и символизирах това с покръстване във вода през 1927 г. Покръстването беше извършено в Сиатъл, в една стара сграда, която преди е била баптистка църква. За моя радост бяха разрушили старата камбанария. Бяхме съпроводени до басейна в мазето, където получихме дълги черни одежди. Изглеждахме сякаш отиваме на погребение.

Отново бях в Сиатъл след няколко месеца и този път опитах за първи път свидетелствуването от врата на врата. Ръководителят на проповядването ми каза: „Ти ще работиш тази страна на улицата, аз ще взема другата.“ Въпреки своята нервност, успях да дам два комплекта брошури на една много любезна жена. Продължих с проповядването от врата на врата, когато се върнах в Елънсбърг и днес, почти 70 години по–късно, тази служба все още ми носи голяма радост.

Служба в световната централа

Не след дълго един човек, който беше служил в бруклинския Бетел, световната централа на Дружество „Стражева кула“, ме насърчи да се явя като доброволец за служба там. Скоро след нашия разговор, в списание „Стражева кула“ се появи бележка, която известяваше за нуждата от помощ в Бетел. Така че аз подадох молба. Никога няма да забравя радостта си, когато получих писмо да се явя за служба в Бетел, в Бруклин (Ню Йорк) на 10 март 1930 г. Така започна моята целодневна кариера като работник за ‘храна, която не се разваля’.

Човек може да си мисли, че щом разбирах от бояджийство, щях да бъда назначен да боядисвам нещо. Вместо това обаче първата ми работа беше на машината за подшиване в печатницата. Макар че това е много еднообразна работа, аз изпитвах  радост от нея през следващите шест години. Голямата печатарска машина, която ние галено наричахме „стария боен кораб“, бълваше брошури, които се изпращаха по конвейер на по–долния етаж при нас. Ние се забавлявахме, като се опитвахме да видим дали можем да подшиваме брошурите толкова бързо, колкото ги получавахме от ‘бойния кораб’.

След това работех в редица отдели, включително и там, където правехме грамофони. Ние използувахме тези апарати, за да пускаме записани библейски послания пред вратите на хората. От доброволците в нашия отдел беше създаден и произведен вертикален грамофон. Този грамофон не само можеше да възпроизвежда предварително записани библейски послания, но имаше и място за брошури, а също може би и за сандвич. Аз имах привилегията да представя това оборудване на един конгрес в Детройт (Мичиган), през 1940 г.

Но ние не само правехме оригинални апарати. Ние правехме също и важни духовни промени. Например, преди Свидетелите на Йехова носеха една значка с кръст и корона. Но после разбрахме, че Исус е бил екзекутиран на стълб, а не на кръст. (Деяния 5:30) Така че носенето на тези значки беше преустановено. Аз имах привилегията да отделям закопчалките от значките. След това златото беше претопено и продадено.

Макар че нашата седмица включваше пет и половина плътно заети работни дни, през почивните дни ние участвувахме в християнската проповедна служба. Един ден 16 души бяхме арестувани и затворени в Бруклин. Защо? По онова време ние смятахме „религия“ за синоним на „фалшива религия“. Затова носехме плакати, на които от едната страна пишеше „Религията е примка и изнудвачество“, а от другата — „Служи на Бога и на Царя Христос“. Заради носенето на тези плакати бяхме затворени, но Хейдън Ковингтън, адвокатът на Дружество „Стражева кула“, издействува освобождаването ни под гаранция. По онова време много случаи относно свободата на религията бяха отнасяни до Върховния съд на Съединените щати, и беше много вълнуващо да бъдем в Бетел и да чуем лично съобщенията за нашите победи.

Накрая бях назначен на места, където можех да използувам своя опит като бояджия. На Статън Айлънд, един от петте района на Ню Йорк, беше нашата радиостанция WBBR. Кулите на радиоантените бяха високи над 60 метра и бяха снабдени с три комплекта обтегачи. Аз седях на една дъска, дълга 90 см и широка 20 см, а един колега ме издигаше нагоре. Седейки високо над земята на тази малка седалка, аз боядисвах обтегачите и кулите. Питали са ме дали се молехме усърдно, докато вършехме тази работа!

Една лятна работа, която никога няма да забравя, беше миенето на прозорците и боядисването на прозоречните рамки на сградата на печатницата. Ние я наричахме „нашата лятна ваканция“. Ние построявахме дървена платформа и със скрипец се издигахме и спускахме по осеметажната сграда.

Подкрепата на семейството

През 1932 г. баща ми умря и аз се питах дали не трябва да се върна в къщи и да помогна в грижите за мама. Затова един ден преди обяда сложих бележка на челната маса, където сядаше брат Ръдърфорд, президентът  на Дружеството. В нея го молех за разговор. Като научи за грижите ми и за това, че имам други братя и сестри, живеещи в къщи, той ме попита: „Искаш ли да останеш в Бетел и да вършиш работата на Господаря?“

„Разбира се, че искам“ — отговорих аз.

Затова той предложи да напиша писмо на мама и да разбера дали тя е съгласна с моето решение да остана. Така и направих и тя ми написа отговор, който беше в пълно съгласие с моето решение. Наистина бях признателен за любезността и съвета на брат Ръдърфорд.

По време на многото ми години в Бетел аз редовно пишех на членовете на моето семейство и ги насърчавах да служат на Йехова, точно както мама насърчаваше мен. Мама умря през юли 1937 г. Каква вдъхновяваща сила беше тя за нашето семейство! Само по–големите ми брат и сестра Пол и Естер, и по–малката ми сестра Луиз не станаха Свидетели. Пол обаче беше добре настроен към нашата работа и осигури парцели, върху които построихме първата си Зала на Царството.

През 1936 г. сестра ми Ева стана пионерка, или целодневна проповедничка. През същата година тя се омъжи за Ралф Томас и през 1939 г. те бяха назначени на пътуваща работа, да служат на сборовете на Свидетелите на Йехова. По–късно те се преместиха в Мексико, където прекараха 25 години, помагайки с работата на Царството.

През 1939 г. сестрите ми Алис и Франсис също започнаха пионерска служба. Каква радост беше да видя Алис по време на конгреса в Сент Луис през 1941 г. да работи в отдела, където се показваше как се работи с грамофона, за чието производство бях помогнал и аз! Макар че Алис трябваше да прекъсва пионерската си служба отвреме–навреме поради семейни задължения, тя прекара общо над 40 години в целодневна служба. Франсис завърши Библейското училище Гилеад на „Стражева кула“ през 1944 г. и известно време служеше в Пуерто Рико като мисионерка.

Джоел и Елууд, двамата най–млади в семейството, започнаха пионерска служба в Монтана в началото на 40–те години. Джоел остана верен Свидетел и сега служи като помощник–служител. Елууд дойде при мен в Бетел през 1944 г., като ме зарадва много с това. Той не беше навършил пет годинки, когато аз напуснах дома. Както казах преди, ние работихме заедно върху този надпис на сградата на печатницата: „Чети божието Слово — светата Библия —  ежедневно“. Често си мисля колко ли хора от онези, които са видели този надпис в течение на годините, са били насърчени да четат своята Библия.

Елууд служи в Бетел до 1956 г., когато се ожени за Ема Флайт. Години наред Елууд и Ема работеха заедно в целодневната служба, служейки известно време в Кения (Африка), както и в Испания. Елууд се разболя от рак и умря в Испания през 1978 г. Ема работи като пионерка в Испания до днес.

Брак и семейство

През септември 1953 г. напуснах Бетел, за да се оженя за Алис Ривера, пионерка в сбора Бруклин Център, който аз посещавах. Аз казах на Алис, че имам небесна надежда, но въпреки това тя искаше да се ожени за мен. — Филипяни 3:14.

След 23 години живот в Бетел, за мен беше доста голяма промяна да започна светска работа като бояджия, за да издържам Алис и себе си в пионерската дейност. Алис винаги ме поддържаше, макар че по здравословни причини трябваше да спре пионерската служба. През 1954 г. ние очаквахме първото си дете. Раждането не вървеше добре, макар че нашият син, Джон, се чувствуваше отлично. По време на кесаровото сечение Алис загуби толкова много кръв, че лекарите смятаха, че тя няма да преживее. В един момент те дори не можеха да уловят никакъв пулс. Но тя преживя нощта и след време се възстанови напълно.

След няколко години, когато бащата на Алис умря, ние се преместихме на Лонг Айлънд, за да бъдем с майка ѝ. Тъй като нямахме кола, аз ходех пеша или вземах автобуса и метрото. Там бях в състояние да продължа с пионерската дейност и да издържам семейството си. Радостта от целодневната служба далеч надхвърляше всякакви жертви. Да помагам на хората — като например на Джо Натали, който се отказа от обещаваща бейзболна кариера, за да стане Свидетел, — беше само една от многото благословии, които имах.

През 1967 г., когато условията в района на Ню Йорк се влошиха, реших да заведа Алис и Джон в моя роден Елънсбърг и да заживеем там. Сега смятам за много възнаграждаващо да видя толкова много внуци и правнуци на мама да участвуват в целодневната служба. Някои от тях дори служат в Бетел. Джон и съпругата му, заедно с техните деца, също служат вярно на Йехова.

За нещастие аз изгубих скъпата си съпруга Алис през 1989 г. Заетостта в целодневната служба ми помогна да издържа загубата. Заедно със сестра ми Алис сега се радваме заедно на пионерската служба. Колко е хубаво да живеем отново под един покрив и да сме заети в най–важната работа!

През пролетта на 1994 г. посетих Бетел за пръв път от 25 години насам. Каква радост беше да видя десетки хора от онези, с които работех преди повече от 40 години! Когато през 1930 г. започнах работа в Бетел, семейството се състоеше само от 250 души, но днес Бетеловото семейство в Бруклин наброява повече от 3500 души!

Подкрепян от духовната храна

Почти всеки ден, рано сутринта, се разхождам покрай брега на река Якима, близо до дома ни. От там виждам величествената покрита със сняг Маунт Рейниър, която се издига на повече от 4300 метра. Има много дивеч. Понякога виждам елен, а веднъж видях и лос.

Тези спокойни, уединени периоди ми помагат да размишлявам за прекрасните неща, осигурени от Йехова. Моля се за сила, за да продължавам да служа вярно на нашия Бог, Йехова. Обичам също, като ходя, да пея, особено песента „Да радваме сърцето на Йехова“, чиито думи гласят: „Йехова Боже всемогъщ, на теб отдадени сме ний, и твойта воля вършим днес, да веселим сърцето ти.“

Радвам се, че избрах да върша работа, която радва сърцето на Йехова. Моля се за това да мога да продължавам да върша тази работа, докато получа небесната награда, която е обещана. Искам този разказ да може да подтикне други хора също да използуват живота си в ‘работа за храна, която не се разваля’. — Йоан 6:27.

[Снимки на страница 23]

Елууд прави надписа „ЧЕТИ БОЖИЕТО СЛОВО — СВЕТАТА БИБЛИЯ — ЕЖЕДНЕВНО“

[Снимка на страница 24]

С Грант Сутър и Джон Курзен, показване на новия грамофон на конгреса през 1940 г.

[Снимка на страница 25]

През 1944 г. всички, които бяхме в истината, бяхме в целодневна служба: Дейвид, Алис, Джоел, Ева, Елууд и Франсис

[Снимка на страница 25]

Живи днес братя и сестри (отляво надясно): Алис, Ева, Джоел, Дейвид и Франсис