Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Въпроси на читатели

Въпроси на читатели

Въпроси на читатели

Какво имал предвид апостол Павел, когато казал, че ‘забравя нещата зад себе си и се стреми към нещата пред себе си’? (Филипяни 3:13NW) Може ли човек съзнателно да забрави нещо?

Не, в повечето случаи ние не можем съзнателно да премахнем някакъв спомен от ума си. Всъщност забравяме това, което бихме искали да запомним, и помним много неща, които по–скоро бихме искали да забравим. Какво тогава имал предвид Павел, когато записал думите във Филипяни 3:13? Контекстът ни помага да разберем.

Във Филипяни, глава 3, Павел описва своето ‘упование на плътта’. Той говори за своя безукорен юдейски произход и за своята пламенност спрямо Закона — неща, които можели да му дадат много предимства сред народа на Израил. (Филипяни 3:4–6; Деяния 22:3–5) Въпреки всичко той обърнал гръб на тези предимства, отхвърляйки ги като загуба, образно казано. Защо? Защото намерил нещо по–добро, ‘превъзходно нещо — познаването на Господа Христос Исус’. — Филипяни 3:7, 8.

Основната цел на Павел била да постигне не положение в този свят, а „възкресението на мъртвите“. (Филипяни 3:11, 12) Затова той пише: „Забравям нещата зад себе си и се стремя напред към нещата пред себе си, преследвам целта за наградата на горното призвание от Бога посредством Христос Исус.“ (Филипяни 3:13, 14NW) Когато Павел казал, че ‘забравя нещата зад себе си’, той нямал предвид, че по някакъв начин е заличил от своя ум „нещата зад себе си“. Очевидно той все още си спомнял за тях, тъй като току–що ги бил изброил. Освен това в гръцкия език на оригинала той използува форма на глагола, показваща продължително действие, а не завършено. Той казва „забравям“, а не „бидейки забравил“.

Гръцката дума, преведена „да забравя“ (епиланта̀номаи), има различни нюанси в значението си, един от които е „да не ме е грижа за“ или „да пренебрегна“. Според Exegetical Dictionary of the New Testament [„Тълковен речник на Новия завет“] (издаден от Хорст Балц и Герхард Шнайдер) това е значението на „забравям“ във Филипяни 3:13. Павел не мислел постоянно за нещата, от които се бил отказал. Той се научил да гледа на тях като на незначителни неща. Те били като „загуба“ в сравнение с небесната надежда. — Филипяни 3:8.

Как могат да бъдат приложени думите на Павел днес? Както Павел, един християнин може да е направил жертви, за да служи на Бога. Може да се е отказал от доходна кариера заради целодневната служба. Или може би принадлежи към богато семейство, което го е лишило от наследство, защото родителите не одобряват истината. Такива жертви са достойни за похвала, но не са нещо, на което постоянно трябва да се спираме. Един християнин ‘забравя’, преставайки да се интересува от това „зад себе си“, имайки предвид славното бъдеще, което го чака. — Лука 9:62.

Принципът, съдържащ се в думите на Павел, може вероятно да бъде приложен по друг начин. Как стои въпросът с християнин, който е имал погрешно поведение, преди да научи за Бога? (Колосяни 3:5–7) Или да предположим, че след като е станал християнин, той е извършил сериозен грях и му е било наложено наказание от сбора. (2 Коринтяни 7:8–13; Яков 5:15–20) Ако наистина се е разкаял и е променил начина си на живот, той е бил ‘измит’. (1 Коринтяни 6:9–11) Това, което се е случило, е минало. Той може би никога няма буквално да забрави това, което е направил — наистина, той би постъпил мъдро, ако се поучи от опита си, така че да не повтаря греха. Въпреки това той ‘забравя’ в такъв смисъл, че не се укорява постоянно. (Сравни Исаия 65:17.) След като му е било простено въз основа на жертвата на Исус, той се стреми да остави миналото зад себе си.

Във Филипяни 3:13, 14 Павел описва себе си като състезател в едно надбягване, ‘устремен напред’, за да стигне до целта. Състезателят гледа напред, а не назад. По подобен начин един християнин трябва да гледа към благословиите пред себе си, а не към нещата, останали зад него. Павел също така казва: „Ако вие имате друга душевна склонност в което и да е отношение, Бог ще ви разкрие горната нагласа.“ (Филипяни 3:15NW) Затова моли се на Бога да ти помогне да култивираш тази гледна точка. Пълни ума си с божиите мисли, които намираш в Библията. (Филипяни 4:6–9) Размишлявай върху любовта на Йехова към теб и върху благословиите, на които се радваш поради нея. (1 Йоан 4:9, 10, 17–19) Тогава посредством светия дух Йехова ще ти помогне да не се безпокоиш за нещата, които си оставил зад себе си. Вместо това, като Павел, и ти ще гледаш към славното бъдеще пред теб. — Филипяни 3:17.