Запази своята увереност непоколебима до края

ПРЕДСТАВИ си един малък самолет, който лети в лошо време. Пилотът вече не може да забележи ориентирите. От всички страни има плътни облаци. Той не може да вижда по–далеч от предното си стъкло, но се чувствува сигурен, че може да завърши пътуването си благополучно. Каква е причината за неговата увереност?

Той има точни уреди, които му дават възможност да лети през облаци и да се приземява в мрак. По пътя си, особено близо до летището, той е ръководен от електронни сигнали и има радиовръзка с авиодиспечерите на земята.

По подобен начин и ние можем да се изправим с увереност пред бъдещето, въпреки че от ден на ден условията в света стават все по–мрачни. Нашето пътуване през тази зла система може да продължи повече, отколкото някои хора са очаквали, но можем да бъдем уверени, че сме на прав път и в графика. Защо можем да бъдем толкова сигурни? Защото имаме ръководство, което ни дава възможност да забелязваме това, което човешкото зрение не може да забележи.

Божието Слово е ‘виделина на пътеките ни’ и е „достойно за доверие, прави неопитния мъдър“. (Псалм 19:7, NW; 119:105) Както сигналите, които очертават въздушния път на пилота, Библията точно описва бъдещите събития и ни дава ясни напътствия, за да ни помогне да пристигнем благополучно на местоназначението си. Но за да се възползуваме от божественото ръководство, трябва да му се доверим.

В своето писмо до Евреите Павел подканил християните от юдейски произход ‘да държат здраво първоначалната си увереност непоколебима до края’. (Евреи 3:14, NW) Доверието може да бъде разклатено, ако не го ‘държим здраво’. Затова възниква въпросът: Как можем да поддържаме своето доверие в Йехова непоколебимо до края?

Проявявай вярата си

Преди пилотът да може да лети ‘сляпо’, зависещ изцяло от своите уреди и от контрола от земята, той се нуждае от съответно обучение и много часове, прекарани в полет. Подобно на това е необходимо един християнин непрекъснато да  проявява своята вяра, така че да поддържа доверието си в ръководството на Йехова, особено когато се появят трудни обстоятелства. Апостол Павел пише: „А като имаме същия дух на вяра, според писаното: ‘Повярвах, затова и говорих’, то и ние, понеже вярваме, затова и говорим.“ (2 Коринтяни 4:13) Следователно, когато говорим за добрата новина на Бога, ние упражняваме и укрепваме вярата си.

Магдалена, която преживяла четири години в един концентрационен лагер по време на Втората световна война, обяснява колко е ценна проповедната дейност: „Майка ми ме учеше, че за да поддържам силна вяра, е необходимо да бъда загрижена за духовното благополучие на другите. Спомням си един случай, който показва как се чувствувахме. След като бяхме освободени от концентрационния лагер в Равенсбрюк, мама и аз се прибрахме в къщи, денят беше петък. Два дни по–късно, в неделя, ние се присъединихме към братята в проповядването от къща на къща. Силно вярвам, че ако се съсредоточим върху това да помагаме на другите хора да окажат доверие в божиите обещания, същите тези обещания ще станат по–реални за нас.“ — Сравни Деяния 5:42.

За да запазим своята увереност непоколебима до края, се изисква духовна активност и в други области. Личното изучаване е друго чудесно укрепващо вярата упражнение. Ако подражаваме на беряните и усърдно изследваме ежедневно Писанията, това ще ни помогне да имаме „пълна увереност в надеждата докрай“. (Евреи 6:11; Деяния 17:11) Вярно е, че личното изучаване изисква време и решителност. Вероятно затова Павел предупредил Евреите относно опасността да станат „лениви“ или мързеливи в това отношение. — Евреи 6:12.

Една мързелива нагласа може да има страшни последствия в много области на живота. Соломон забелязал, че „от безделието на ръцете прокапва къщата“. (Еклисиаст 10:18) Рано или късно дъждът започва да прокапва през покрив, който не се поддържа. Ако духовно отпуснем ръце и не поддържаме вярата си, може да се промъкнат съмнения. От друга страна редовното размишляване върху божието Слово и изучаването му ще подхранват и защищават нашата вяра. — Псалм 1:2, 3.

Да изграждаме доверие чрез опит

Разбира се, един пилот научава както от опит, така и чрез изучаване това, че може да се довери на уредите си. По подобен начин нашето доверие в Йехова нараства, когато в собствения си живот видим неговата любеща загриженост. Исус Навиев изпитал това и напомнил на своите ближни израилтяни: „Вие знаете с цялото си сърце и цялата си душа, че не пропадна ни едно от тия добри неща, които Господ вашият Бог говори за вас; всичките се сбъднаха за вас; ни едно от тях не пропадна.“ — Исус Навиев 23:14.

Хосефина, една омъжена сестра от Филипините, научила същия урок. Тя обяснява какъв бил животът ѝ, преди да познава истината: „Съпругът ми пиеше много и когато се напиваше, се ядосваше и ме удряше. Нещастният ни брак оказваше влияние и на сина ни. И двамата със съпруга ми работехме, печелейки доста пари, но проигравахме на комар голяма част от заплатите си. Съпругът ми имаше много приятели, но повечето от тях търсеха приятелството му само за да им плати пиенето, а някои дори се опитваха да го напият само за да му се присмиват.

 Нещата се промениха, когато научихме за Йехова и приехме присърце напътствията му. Съпругът ми вече не пие, престанахме да играем на комар и имаме истински приятели, които ни обичат и ни помагат. Бракът ни е щастлив и синът ни расте като добър млад мъж. Работим по–малко, но имаме повече пари. Опитът ни научи, че Йехова е като любещ Баща, който винаги ни води в правилната посока.“

Вследствие на напътствията по радиото или на една проверка на уредите пилотите понякога осъзнават, че е необходимо да коригират курса си. Подобно на това и ние може да трябва да променим посоката според напътствието на Йехова. „Ушите ти ще слушат зад тебе слово, което, когато се отклонявате надясно и когато се отклонявате наляво, ще казва: Тоя е пътят, ходете по него.“ (Исаия 30:21) Посредством неговото Слово и неговата организация ние получаваме съвети, които ни подготвят за духовни опасности. Една от тези опасности е свързана с приятелствата.

Приятелите могат да ни отклонят от пътя

Един малък самолет може лесно да бъде отклонен от пътя, ако не са направени необходимите корекции. Подобно на това външните влияния постоянно нанасят удари върху християните днес. Ние живеем в един ориентиран към плътските неща свят, където мнозина се надсмиват над духовните ценности, като придават много по–голямо значение на парите и удоволствията. Павел предупредил Тимотей, че последните дни ще бъдат „усилни“. (2 Тимотей 3:1–5) Юноши, които копнеят да бъдат приети от другите и да се радват на популярност, са особено уязвими за лошите другари. — 2 Тимотей 2:22.

Аманда, която е на 17 години, обяснява: „За известно време вярата ми се беше разколебала донякъде от моите съученици. Те ми повтаряха, че религията ми е ограничаваща и неразумна и това започна да ме обезсърчава. Родителите ми обаче ми помогнаха да разбера, че християнските напътствия служат за защита, а не за ограничение. Сега осъзнавам, че тези принципи ми помагат да имам един по–удовлетворяващ живот, отколкото живота на бившите ми приятели в училище. Научих се да имам доверие на тези, които наистина са загрижени за мен — моите родители и Йехова — и се радвам на пионерската служба.“

Независимо от това към коя възрастова група принадлежим, ние ще срещаме хора, които правят пренебрежителни забележки относно нашите вярвания. Те може да изглеждат интелигентни, но за Бога те са физически, недуховни. (1 Коринтяни 2:14) Една влиятелна група в Коринт по времето на Павел били по светски мъдрите скептици. Ученията на тези философи вероятно довели някои християни от Коринт до това да изгубят вярата си в надеждата за възкресението. (1 Коринтяни 15:12) „Не се мамете — предупредил апостол Павел. — ‘Лошите другари покваряват добрите нрави’.“ — 1 Коринтяни 15:33.

От друга страна добрите приятелства ни укрепват духовно. В християнския сбор имаме възможността да общуваме с хора, които живеят живот, изпълнен с вяра. Нормън, един брат, който научил истината през 1939 г., все още е източник на голямо насърчение за всички. Какво е държало на фокус неговото духовно зрение? „Събранията и близките приятелства с верни братя са жизненоважни — отговаря той. — Този вид общуване ми помогна да видя ясно разликата между организацията на Бога и на Сатан.“

Измамливата сила на богатството

Брайън, който е опитен пилот, обяснява, че „на един пилот може понякога да му е трудно да се довери на уредите си — просто защото инстинктът му не е съгласен. За някои опитни военни пилоти се знае, че са летели обърнати надолу с главата, защото светлините на земята изглеждали съвсем като звезди — макар че уредите им показвали обратното“.

По подобен начин нашите егоистични инстинкти могат да ни заблуждават в  духовен смисъл. Исус казал, че богатството има „измамлива сила“ и Павел предупредил, че ‘сребролюбието е отстранило някои от вярата’. — Марко 4:19, NW; 1 Тимотей 6:10.

Като измамливи блещукащи светлини, бляскавите материалистични цели могат да ни насочат в погрешната посока. Вместо да се радваме в „увереното очакване на нещата, за които се надяваме“, вниманието ни може да бъде отклонено поради показното парадиране на света, който преминава. (Евреи 11:1, NW; 1 Йоан 2:16, 17) Ако ‘ламтим’ да имаме охолен начин на живот, вероятно ще ни остава малко време за духовен растеж. — 1 Тимотей 6:9; Матей 6:24; Евреи 13:5.

Един млад женен мъж на име Патрик признал, че той и жена му жертвували духовните цели, за да се радват на един по–добър стандарт на живот. Той обяснява: „Бяхме повлияни от онези в сбора, които имаха големи коли и луксозни домове. Макар че никога не изгубихме от погледа си надеждата за Царството, смятахме, че също така можем да живеем удобно. След време обаче осъзнахме, че истинското щастие идва от службата за Йехова и от духовния растеж. Сега животът ни отново е по–простичък. Намалихме работното си време и станахме редовни пионери.“

Вярата зависи от отзивчивото сърце

Отзивчивото сърце също играе важна роля в изграждането на доверие в Йехова. Наистина, „вярата е увереното очакване на нещата, за които се надяваме, ясното изявление [или „убедителното доказателство“ — бел. под линия] на реалности, макар и те да не са видени“. (Евреи 11:1, NW) Но ако нямаме отзивчиво сърце, тогава е малко вероятно да бъдем убедени. (Притчи 18:15; Матей 5:6) Поради тази причина апостол Павел казал, че „не във всички [хора] има вяра“. — 2 Солунци 3:2.

Как тогава можем да поддържаме сърцето си отзивчиво спрямо всички убедителни доказателства, които са на разположение? Като култивираме богоугодни качества, които обогатяват и стимулират вярата. Петър ни подканя да ‘прибавим към вярата си добродетел, познание, самоконтрол, издръжливост, преданост към Бога, братска обич, любов’. (2 Петър 1:5–7, NW; Галатяни 5:22, 23) От друга страна, ако водим егоцентричен живот, или ако принасяме на Йехова само формална служба, не би било разумно да очакваме вярата ни да расте.

Ездра „утвърдил сърцето си“, за да чете Словото на Йехова и да го прилага. (Ездра 7:10) Подобно и Михей имал отзивчиво сърце. „Но аз ще погледна към Господа, ще чакам Бога на спасението си; Бог мой ще ме послуша.“ — Михей 7:7.

Магдалена, цитирана по–горе, също чака търпеливо Йехова. (Авакум 2:3) Тя казва: „Ние вече имаме духовния рай. Следващата стъпка, физическият рай, ще дойде съвсем скоро. Междувременно стотици хиляди се присъединяват към голямото множество. Развълнувана съм, когато виждам толкова много хора да се събират в божията организация.“

Гледайки към Бога на спасението

За да запазим своята увереност непоколебима до края, е необходимо да упражняваме вярата си и да следваме внимателно ръководството, което получаваме от Йехова и неговата организация. Това със сигурност си струва усилията. Един пилот чувствува дълбоко задоволство, когато след дълго, трудно пътуване се спуска и накрая излиза от плътните облаци. Пред него се простира земята — зелена и приветлива. Пистата на летището е отдолу, чакаща да го приеме.

Нас също ни очаква едно вълнуващо преживяване. Този мрачен, зъл свят ще даде път на една нова земя на праведност. Очаква ни едно божествено посрещане. Можем да пристигнем там, ако следваме думите на псалмиста: „Ти, Господи Йехова, си моя надежда; на Тебе съм уповавал от младостта си. . . . За Тебе ще бъде винаги хвалението ми.“ — Псалм 71:5, 6.