Служба под любещата ръка на Йехова

РАЗКАЗАНО ОТ ЛАМБРОС ЗУМБОС

Бях изправен пред един важен избор: да приема предложението на моя богат чичо да стана управител на неговите обширни недвижими имоти, разрешавайки по този начин финансовите проблеми на моето семейство, или да стана целодневен служител на Йехова Бог. Нека да обясня кои фактори повлияха на решението, което накрая взех.

РОДЕН съм в град Волос (Гърция) през 1919 г. Баща ми продаваше мъжки дрехи и ние се радвахме на материално благополучие. Но в следствие на икономическата депресия в края на 20–те години, татко банкрутира и изгуби магазина си. Натъжавах се всеки път, когато виждах отчаяния израз на лицето на баща ми.

За известно време семейството ми живя в абсолютна бедност. Всеки ден си тръгвах от училище един час по–рано, за да чакам на опашка за храна. Въпреки всичко, независимо от бедността ни, ние се радвахме на спокоен семеен живот. Мечтата ми беше да стана лекар, но в юношеска възраст трябваше да напусна училище и да започна да работя, за да помагам на семейството си да преживява.

След това, по време на Втората световна война, германците и италианците окупираха Гърция и имаше тежък глад. Често виждах приятели и познати как умират по улиците от недохранване — ужасна гледка, която никога няма да забравя! Веднъж семейството ни 40 дена нямаше хляб, който е основна храна в Гърция. За да преживеем, по–големият ми брат и аз ходехме до близките села и се снабдявахме с картофи от приятели и близки.

Една болест се превръща в благословия

В началото на 1944 г. се разболях сериозно от една форма на плеврит. По време на тримесечния ми престой в болницата един братовчед ми донесе две брошури и каза: „Прочети ги; сигурен съм, че ще ти харесат.“ Брошурите Who Is God? [„Кой е Бог?“] и Protection [„Защита“] бяха публикувани от Библейското и трактатно дружество „Стражева кула“. След като ги прочетох, споделих тяхното съдържание с други пациенти около мен.

След като излязох от болницата, се свързах със сбора на Свидетелите на Йехова във Волос. Около месец обаче  останах в къщи като амбулаторно болен и от шест до осем ча̀са на ден четях по–старите броеве на „Стражева кула“, както и други публикации, издадени от Дружество „Стражева кула“. В резултат на това духовният ми растеж беше много бърз.

Едва спасен

Един ден в средата на 1944 г. седях на една пейка в парка във Волос. Изведнъж една група цивилни, организирани на военни начала, които подкрепяха германската окупационна армия, обкръжиха мястото и арестуваха всички присъствуващи. Около 24 души бяхме поведени по улиците към управлението на Гестапо, което се намираше в един тютюнев склад.

След няколко минути чух, че някой извика името ми и името на човека, с когото разговарях в парка. Един офицер от гръцката армия ни повика и ни каза, че когато един мой близък видял, че войниците ни отвеждат, му казал, че сме Свидетели на Йехова. Тогава гръцкият офицер каза, че сме свободни да си отидем в къщи и ни даде своята служебна карта, за да я използуваме в случай, че ни арестуват отново.

На следващия ден научихме, че германците са убили повечето от арестуваните като наказание за убийството на двама германски войници, извършено от бойци на гръцката съпротива. Освен че вероятно бяхме спасени от смърт, при този случай научих каква е стойността на християнския неутралитет.

През есента на 1944 г. символизирах своето отдаване на Йехова посредством покръстване във вода. През следващото лято Свидетелите се погрижиха да се присъединя към сбора Склитро в планината, където имах възможност да възстановя здравето си напълно. Тогава в Гърция започна да бушува гражданската война, която последва края на германската окупация. Случи се така, че селото, в което живеех, служеше за нещо като база на партизанските сили. Местният свещеник и един друг зъл човек ме обвиниха, че шпионирам за правителството и бях подложен на разпит от самозвания партизански военен съд.

На съдебния фарс присъствуваше водачът на партизанските сили в района. Когато приключих с обяснението на причината, поради която бях в селото, и показах, че като християнин съм напълно неутрален в гражданската война, водачът каза на другите: „Ако някой докосне този другар, ще си има работа с мен!“

По–късно се върнах в родния си град Волос със стабилно физическо здраве и с още по–стабилна вяра.

Духовен напредък

Скоро след това бях назначен като отговорник за счетоводството на местния сбор. Въпреки трудностите, създадени от гражданската война — включително  многобройните арести поради подбудените от духовенството обвинения в прозелитизъм, — участието в християнската служба донесе голяма радост и на мен, и на останалите членове на сбора.

След това, в началото на 1947 г., бяхме посетени от един пътуващ надзорник на Свидетелите на Йехова. Това беше първото такова посещение след Втората световна война. Тогава нашият процъфтяващ сбор във Волос беше разделен на два сбора и аз бях назначен за председателствуващ надзорник на единия от тях. По онова време организирани на военни начала и националистически групировки всяваха страх сред хората. Духовенството се възползува от ситуацията. То настрои властите против Свидетелите на Йехова, като разпространи фалшивия слух, че сме комунисти или поддръжници на левите групировки.

Арести и затвор

През 1947 г. бях арестуван около десет пъти и бях изправян три пъти пред съд. Всеки път бях оправдаван. През пролетта на 1948 г. бях осъден на четири месеца затвор поради прозелитизъм. Излежах това време в затвора във Волос. Междувременно броят на вестителите на Царството в нашия сбор се удвои и радост и щастие изпълваше сърцата на братята.

През октомври 1948 г., докато бях на събрание заедно с шест други братя, които заемаха отговорни позиции в нашия сбор, петима полицаи нахълтаха в къщата и ни арестуваха с насочено оръжие. Отведоха ни в полицейския участък, без да обяснят причината за ареста, а там бяхме бити. Един полицай, който бил боксьор, ме удряше в лицето. После бяхме хвърлени в една килия.

След това дежурният офицер ме повика в своя кабинет. Когато отворих вратата, той хвърли по мен едно шише с мастило, което пропусна целта си и се счупи на стената. Той направи това, за да се опита да ме сплаши. После ми даде един лист хартия и един химикал и нареди: „Напиши имената на всички Свидетели на Йехова във Волос и сутринта ми донеси листа. Ако не го направиш, знаеш какво те очаква!“

Аз не отговорих, но когато се върнах в килията, заедно с останалите братя се помолихме на Йехова. Написах само своето име на листа и чаках да бъда повикан. Но повече не се срещнах с този офицер. През нощта дошли противникови военни сили и той повел хората си срещу тях. В престрелката, която последвала, той бил сериозно ранен и единият му крак трябвало да бъде ампутиран. Накрая нашият случай стигна до съда и бяхме обвинени в провеждането на нелегално събрание. И седмината бяхме осъдени на по пет години затвор.

Тъй като отказах да посещавам неделната служба в затвора, бях изпратен в единична килия. На третия ден поисках да говоря с директора на затвора. „Извинете ме, господине — казах му аз, — но ми изглежда безсмислено да бъде наказван някой, който е готов да прекара пет години в затвора заради вярата си.“ Той сериозно се замисли за това и накрая каза: „Още от утре ще работите заедно с мен в моя офис.“

В крайна сметка получих работа като асистент на лекаря в затвора. В резултат на това научих много неща за грижите за здравето, нещо, което след години се оказа много полезно. Докато бях в затвора, имах много възможности да проповядвам и трима души откликнаха, и станаха Свидетели на Йехова.

След като прекарах почти четири години в затвора, най–накрая, през 1952 г., бях пуснат условно на свобода. По–късно трябваше да се явя в съда в Коринт поради въпроса за неутралитета. (Исаия 2:4) Там за кратко време бях задържан в един военен затвор и започна друга поредица от малтретиране. Някои офицери бяха толкова изобретателни със заплахите си, че казваха: „С кама ще ти извадя сърцето на парчета“ или „Не разчитай на бърза смърт само с шест куршума“.

 Различно по вид изпитание

Скоро обаче бях обратно у дома, служейки отново със сбора във Волос и работейки по няколко часа на ден светска работа. Един ден получих писмо от клона на Дружество „Стражева кула“ в Атина, с което ме канеха да бъда обучаван две седмици, след което да започна да посещавам сборовете на Свидетелите на Йехова като окръжен надзорник. По същото време един чичо по бащина линия, който нямаше деца и имаше обширни недвижими имоти, ме помоли да управлявам авоарите му. Семейството ми все още живееше в бедност и тази работа щеше да разреши икономическите им проблеми.

Посетих чичо си, за да изразя благодарността си за неговото предложение, но го уведомих, че съм решил да приема едно специално назначение в християнската служба. Тогава той стана, погледна ме сериозно и внезапно напусна стаята. Върна се с щедър подарък от пари, с които семейството ми можеше да се издържа няколко месеца. Той каза: „Вземи това и прави каквото искаш с него.“ До ден–днешен не мога да опиша чувствата, които изпитвах в този момент. Сякаш чух гласа на Йехова да ми казва: ‘Напра̀ви правилен избор. Аз съм с теб.’

С благословията на семейството си заминах за Атина през декември 1953 г. Макар че само майка ми стана Свидетелка, другите членове на моето семейство не се противопоставяха на християнската ми дейност. Когато отидох в клона в Атина, ме чакаше друга изненада. Една телеграма от сестра ми съобщаваше, че в същия ден двегодишната борба на татко да си осигури социална пенсия е завършила успешно. Какво повече можех да искам? Чувствувах се така, сякаш имах крила, готов да литна високо в службата на Йехова!

Проявявайки предпазливост

През първите години на моята работа като окръжен надзорник трябваше да бъда много внимателен, защото Свидетелите на Йехова бяха жестоко преследвани от религиозните и политическите власти. За да посетя нашите християнски братя, особено онези, които живееха в малки градове и села, вървях много часове под прикритието на тъмнината. Рискувайки да бъдат арестувани, братята се събираха и търпеливо чакаха моето пристигане в някоя къща. Каква хубава обмяна на насърчение даваха тези посещения на всички нас! — Римляни 1:11, 12.

За да избегна да бъда разкрит, понякога се дегизирах. Веднъж се облякох като пастир, за да премина един контролно–пропусквателен пункт на пътя, за да стигна до едно събрание от братя, които отчаяно се нуждаеха от духовна пастирска грижа. При един друг случай, през 1955 г., заедно с един събрат Свидетел се престорихме на продавачи на чесън, за да не събудим съмнения в полицията. Задачата ни беше да се свържем с едни християнски братя, които бяха станали неактивни в малкия град А́ргос Орестико̀н.

Бяхме извадили стоката си на градския пазар. Но на един млад полицай, който надзираваше района, му се видяхме подозрителни и всеки път, когато минаваше, той изпитателно се вглеждаше в нас. Накрая ми каза: „Не изглеждате като продавач на чесън.“ В този момент се приближиха три млади жени и искаха да си купят чесън. Посочвайки стоката си, аз възкликнах: „Този млад полицай яде такъв чесън и вижте колко е хубав и строен!“ Жените погледнаха към полицая и се засмяха. Той също се засмя и след това изчезна.

Когато си тръгна, използувах възможността да отида до работилницата, където нашите духовни братя работеха като шивачи. Помолих единия от тях да зашие копчето, което бях откъснал от палтото си. Докато той правеше това, аз се наведох и прошепнах: „Идвам при вас от офиса на клона, за да ви видя.“ Отначало братята се уплашиха, тъй като от години не бяха имали контакт със събратя Свидетели.  Насърчих ги колкото можах и се уговорихме да се срещнем по–късно на градските гробища, за да продължим разговора си. За щастие посещението беше насърчаващо и те отново станаха пламенни в християнската служба.

Получавам вярна партньорка

През 1956 г., три години след като започнах работата на пътуващ надзорник, срещнах Ники, млада християнка, която изпитваше силна любов към проповедната дейност и искаше да прекара живота си в целодневната служба. Ние се влюбихме един в друг и през юни 1957 г. се оженихме. Чудех се дали Ники ще може да се справи с изискванията на пътуващата служба при враждебните условия, които владееха тогава за Свидетелите на Йехова в Гърция. С помощта на Йехова тя успя да се справи, като така стана първата жена в Гърция, придружаваща своя съпруг в работата като окръжен надзорник.

Ние продължихме заедно в пътуващата служба в продължение на десет години, като служехме на повечето от сборовете в Гърция. Много пъти се обличахме като други, часове наред ходехме пеша, носейки багажа си на ръка, под прикритието на тъмнината, за да стигнем до някой сбор. Въпреки голямото противопоставяне, с което често се сблъсквахме, бяхме развълнувани от това, че виждахме с очите си грандиозния растеж на броя на Свидетелите.

Служба в Бетел

През януари 1967 г. Ники и аз бяхме поканени да служим в Бетел, както се нарича клонът на Свидетелите на Йехова. Поканата изненада и двама ни, но я приехме, уверени, че Йехова ръководи нещата. С времето започнахме да ценим колко голяма привилегия е да служиш в този център на теократичната дейност.

Три месеца след като започнахме службата в Бетел, една военна хунта завзе властта и Свидетелите на Йехова трябваше да продължат работата си по по–незабележим начин. Започнахме да се събираме в малки групи, провеждахме конгресите си в гората, проповядвахме предпазливо и тайно печатахме и разпространявахме библейска литература. Не беше трудно да се приспособим към тези условия, тъй като просто възстановихме методите на вършене на нашата дейност, които бяхме използували в миналото. Въпреки ограниченията броят на Свидетелите нарасна от под 11 000 през 1967 г. до над 17 000 през 1974 г.

След около 30 години служба в Бетел Ники и аз продължаваме да се радваме на своите духовни благословии, въпреки ограниченията на здравето и възрастта. Около десет години живяхме в сградите на клона, намиращи се на улица „Картали“ в Атина. През 1979 г. беше открит нов клон в Маруси, предградие на Атина. Но от 1991 г. се радваме на просторните сгради на новия клон в Елеона, на 60 километра северно от Атина. Тук служа в болницата на нашия Бетел и обучението, което получих като асистент на лекаря на затвора, се оказа много полезно.

По време на над четирите десетилетия, които прекарах в целодневната служба, аз, като Йеремия, осъзнах истинността на обещанието на Йехова: „Те ще воюват против тебе, но няма да ти надвият; защото Аз съм с тебе, за да те избавям, казва Господ.“ (Йеремия 1:19) Да, Ники и аз се радвахме на една чаша, преливаща с благословии от Йехова. Ние постоянно се радваме в неговата изобилна любеща загриженост и незаслужена милост.

Моето насърчение към младите в организацията на Йехова е да имат за цел целодневната служба. По този начин те могат да приемат поканата на Йехова да опитат дали той ще удържи на обещанието си ‘да разкрие небесните отвори да излее благословение, тъй щото да не стига място за него’. (Малахия 3:10) От собствен опит мога да ви уверя, младежи, че Йехова наистина ще благослови всички вас, които напълно му се доверявате.

[Снимка на страница 26]

Ламброс Зумбос и неговата съпруга Ники