Те извършили волята на Йехова

Едно малко момиче, което говорило смело

ПРЕЗ десети век пр.н.е. отношенията между Израил и Сирия били обтегнати. Толкова често избухвали битки, че когато изминали три години без насилие, това трябвало да се отбележи в хрониките. — 3 Царе 22:1.

Особено страшни по онова време били сирийските разбойнически банди, някои от които се състояли от стотици войници. Тези воини нападали и ограбвали израилтяните, като отвличали и поробвали мнозина — дори деца.

При едно нападение „едно малко момиче“ било безмилостно откъснато от своето богобоязливо семейство. (4 Царе 5:2, „Синодално издание“, 1993 г.) След като било отведено в Сирия, то било принудено да живее сред онези хора, които намирало може би за ужасяващи и чужди — един народ, който се покланял на слънцето, луната, звездите, дърветата, растенията и дори камъните. Колко различни били те от неговото семейство и неговите приятели, които се покланяли на единствения истински Бог — Йехова! Дори в тази чужда обстановка обаче това момиче проявило забележителна смелост относно поклонението на Йехова. В резултат на това то променило живота на един изтъкнат служител на царя на Сирия. Нека да видим как.

Смелостта да се говори открито

В библейското повествование не се споменава името на малкото момиче. То станало прислужница на жената на Нееман, един храбър военачалник на цар Венадад II. (4 Царе 5:1) Макар че бил много уважаван, Нееман имал отвратителната болест проказа.

Вероятно изпълненото с уважение поведение на момичето подтикнало жената на Нееман да му се довери. Може би жената попитала момичето: ‘Какво правят за прокажените в Израил?’ Тази израилтянска прислужница не се срамувала смело да заяви: „Ако беше господарят ми при пророка, който е в Самария, и той би го изцелил от проказата му!“ — 4 Царе 5:3.

Тези думи на момичето не били пренебрегнати като детски фантазии. Напротив, те били съобщени на цар Венадад, който изпратил Нееман и други хора на едно пътуване до Самария на разстояние 150 километра, за да търсят този пророк. — 4 Царе 5:4, 5.

Излекуването на Нееман

Нееман и неговите хора отишли в Израил при цар Йеровоам, като носели едно препоръчително писмо от Венадад и голям паричен дар. Не е учудващо, че покланящият се на едно теле цар Йеровоам не проявил вяра в божия пророк, за разлика от израилтянската прислужница. Вместо това той си помислил, че Нееман търсел повод за скарване. Когато божият пророк Елисей чул за опасенията на Йеровоам, той веднага изпратил известие, в което молел царя да изпрати Нееман в неговата къща. — 4 Царе 5:6–8.

Когато Нееман пристигнал пред къщата на Елисей, пророкът изпратил един пратеник, който му казал: „Иди, окъпи се седем пъти в Йордан; и ще се обновят месата ти, и ще се очистиш.“ (4 Царе 5:9, 10) Нееман бил разгневен. Очаквайки някакво чудо и зрелище, той попитал: „Реките на Дамаск, Авана и Фарфар, не струват ли повече от  всичките води на Израиля? Не мога ли да се окъпя в тях и да се очистя?“ Вбесен, Нееман си тръгнал от къщата на Елисей. Но когато слугите на Нееман поговорили с него, накрая той отстъпил. След като се потопил седем пъти в река Йордан, ‘месата му се обновили, като месата на малко дете, и се очистил’. — 4 Царе 5:11–14.

Когато се върнал при Елисей, Нееман казал: „Ето, сега узнах, че няма Бог в целия свят освен в Израиля.“ Нееман се заклел, че „не ще вече да принася ни всеизгаряне, нито жертва на други богове освен на Господа [Йехова — NW]“. — 4 Царе 5:15–17.

Поуката за нас

Нееман нямало да отиде при пророк Елисей, ако една малка прислужница не беше говорила открито и смело. Днес много младежи постъпват по подобен начин. В училище може да са обкръжени от ученици, които не се интересуват от това да служат на Бога. Въпреки всичко те говорят открито за нещата, в които вярват. Някои от тях започват да правят това в забележително млада възраст.

Обърни внимание на Александра, едно петгодишно момиче в Австралия. Когато тя започнала да ходи на училище, майка ѝ си уговорила среща с учителката, за да ѝ обясни вярванията на Свидетелите на Йехова. Но майката на Александра била изненадана. „Вече съм запозната с много от вашите вярвания, както и с това какво ще прави и какво няма да прави Александра в училище“ — казала учителката. Майката на Александра била смаяна, тъй като в училището нямало други деца на Свидетели. „Александра ни уведоми“ — обяснила учителката. Да, това малко момиче вече имало един тактичен разговор с учителката си.

Такива младежи говорят смело. По този начин те постъпват в хармония с Псалм 148:12, 13: „Юноши и девици, старци и младежи, — нека хвалят името на [Йехова]; защото само Неговото име е превъзнесено, славата Му е над земята и небето.“