Борбата на Касиодоро де Рейна за Библия на испански език

ПРЕЗ шестнадесети век Испания била опасно място за четене на Библията. Католическата църква била заповядала на Инквизицията да потушава и най–слабата искра на неправоверието. Но в южна Испания имало един млад мъж, който не само четял Писанията, но също и бил дал обет да ги преведе на родния си език, така че всеки испанец да може да ги чете. Името му било Касиодоро де Рейна.

Интересът на Рейна към Библията бил предизвикан през годините, които той прекарал в манастира Сан Исидро дел Кампо в покрайнините на Севиля (Испания). През 50–те години на шестнадесети век по–голямата част от монасите в този необикновен манастир прекарвали повече часове в четене на Писанията, отколкото в изпълняване на своите канонични задължения. И посланието на Библията променило тяхното мислене. Те отхвърлили католическата доктрина относно използуването на идоли и вярването в чистилището. Нямало как техните възгледи да не станат известни в областта и страхувайки се, че ще бъдат затворени от испанската Инквизиция, те решили да избягат в чужбина. Рейна бил един от 12–те, които успели да избягат в Женева (Швейцария).

След това успешно бягство той пътувал от един европейски град в друг, като някак си успявал винаги да бъде една крачка пред преследвачите си. През 1562 г. разочарованите инквизитори изгорили негово чучело в Севиля, но дори и тази брутална заплаха не накарала Рейна да се откаже от своята задача да преведе Писанията. Въпреки че имало награда за  главата му и че живеел в постоянен страх от арест, той работел непрестанно върху своя превод на испански. „С изключение на времето, когато бях болен или пътувах, . . . писалката никога не напускаше ръката ми“ — обяснил той.

За десет години Рейна завършил работата си. През 1569 г. неговият превод на цялата Библия бил издаден в Базел (Швейцария). Този забележителен труд бил първият пълен превод на испански език, направен от езиците на оригинала. Векове наред имало екземпляри от Библията на латински език, но латинският бил езикът на елита. Рейна смятал, че Библията трябва да бъде разбирана от всеки и рискувал живота си в подкрепа на тази цел.

В увода към своя превод той обяснява основанията си. „Да се забрани Светото писание да съществува на езика на обикновените хора безспорно е изключителна обида за Бога и вреда за благополучието на човека. Това е явна работа на Сатан и онези, които той контролира. . . . Като се има предвид, че Бог дал своето Слово на хората, като искал то да бъде разбирано и прилагано от всички, онзи, който го забранява на какъвто и да било език, не може да има добри мотиви.“

Това било смело изказване, направено само 18 години след като Индексът на испанската Инквизиция конкретно бил обявил за незаконна Библията „на кастилски романски [испански] или на какъвто и да било друг прост език“. Явно Рейна не позволил на страха от човека да спре любовта му към истината.

Освен че имал силно желание да направи Библията достъпна за всички хора, говорещи испански език, Рейна също така искал да направи и възможно най–точния превод. В увода си той изложил предимствата на това да се превежда директно от езиците на оригинала. Рейна обяснил, че в латинския текст на Вулгата са се вмъкнали някои грешки. Една от най–явните от тях била премахването на божието име.

Божието име в преводите на испански език

Рейна осъзнал, че божието име Йехова трябва да се появява във всеки добросъвестен превод на Библията, както е в оригиналния текст. Той отказал да следва обичая на заместване на божието име с такива титли като „Бог“ или „Господар“. В предговора към своя превод той обяснил своите основания с типичната си откровеност.

„Ние запазихме името (Иехоуа) не без сериозни причини. Първо, защото където и да се намира в нашия превод, по подобен начин то се намира и в еврейския текст, и ни изглеждаше, че не можем да го пропуснем или да го променим, без да извършим невярност и светотатство спрямо божия закон, който заповядва нищо да не бъде отнемано или прибавяно. . . . Традицията [да се пропуска името], създадена от Дявола, се появила от едно суеверие на днешните равини, които макар че твърдят, че го почитат, всъщност скриват святото Му име, като карат божите хора да забравят онова, с което той иска да бъде различаван от всички други . . . богове.“

Заслужаващото похвала желание на Рейна да величае божието име имало трайни последици. Чак до наши дни огромната част от преводите на испански — както католически, така и протестантски — следват този прецедент, като навсякъде използуват божието име. Предимно благодарение на Рейна читателите на почти всеки испански превод на Библията могат лесно да схванат, че Бог има лично име, което го различава от всички други богове.

Забележителен е фактът, че името на Йехова на еврейски се вижда ясно на заглавната страница на Библията на Рейна. Рейна посветил живота си на възвишената кауза да запази божието Слово, като го направи достъпно на един език, на който могат да четат милиони хора.