Йехова показа, че е с мен

РАЗКАЗАНО ОТ МАКС ХЕНИНГ

Течеше 1933 г. и Адолф Хитлер току–що беше дошъл на власт в Германия. Но около 500–те Свидетели на Йехова в областта на Берлин не се огънаха. Много младежи станаха пионери, или целодневни служители, като някои дори приеха назначения в други европейски страни. С моя приятел Вернер Флатен се подканяхме един друг: „Защо се чудим и губим време? Защо не отидем да работим като пионери?“

ОСЕМ дни след раждането ми през 1909 г. за мен са започнали да се грижат любещи осиновители. През 1918 г. нашето семейство беше съкрушено, когато малката ми природена сестричка умря внезапно. Скоро след това Изследователите на Библията, както бяха известни по онова време Свидетелите на Йехова, позвъниха на нашата врата и сърцата на моите осиновители се отвориха широко, за да приемат библейската истина. Те научиха и мен да ценя духовните неща.

Аз залягах много в училище и изучих занаята на водопроводчик. Но още по–важно беше, че заех позиция в духовно отношение. Заедно с Вернер започнахме пионерска служба на 5 май 1933 г. Ние въртяхме педалите на велосипедите до един град на около 100 километра от Берлин, където оставахме да проповядваме две седмици. После се връщахме до Берлин, за да се погрижим за някои необходими неща. След това се връщахме отново в района си за още две седмици.

Помолихме да служим в друга страна и през декември 1933 г. получихме назначение за тогавашна Югославия. Но преди да успеем да заминем, назначението ни беше променено на Утрехт (Холандия). Скоро след това аз бях покръстен. По онова време не се наблягаше толкова на покръстването; службата беше главното нещо. Уповаването на Йехова се превърна в постоянна характеристика на моя живот. Намирах много утеха в думите на библейския псалмист: „Ето! Бог ми е помощник; Йехова е сред онези, които подкрепят душата ми.“ — Псалм 54:4, NW.

Пионерска служба в Холандия

Скоро след като пристигнахме в Холандия, ние бяхме преназначени в Ротердам. Бащата и един от синовете на семейството, в което живеехме, също бяха пионери. След няколко месеца в Леерсум, град, разположен недалеч от Утрехт, беше купена голяма къща, предназначена за жилище на пионери, и ние с Вернер се преместихме там.

Докато живеехме в този пионерски дом, ние пътувахме с колелата до близките райони, и използувахме една седемместна кола за по–далечните райони. По това време в Холандия имаше само сто Свидетели. Днес, 60 години по–късно, в района, който  работехме от този пионерски дом, има над 4000 вестители в около 50 сбора!

Работехме усилно, по 14 часа в службата всеки ден, и това ни носеше радост. Главната цел беше да се даде колкото се може повече литература. Обикновено давахме повече от сто брошури дневно на заинтересуваните хора. Правенето на повторни посещения и воденето на библейски изучавания все още не бяха част от редовната ни дейност по онова време.

Един ден с партньора ми работехме в град Фресвейк. Докато той свидетелствуваше на един мъж на портала на военно поделение, аз използувах времето, за да чета от моята Библия. Тя беше изобилно подчертана със синьо и червено. След това един дърводелец, който работеше на близкия покрив, предупредил мъжа на портала, че вероятно аз съм бил някакъв шпионин. В резултат на това същия ден, когато свидетелствувах на един продавач, аз бях арестуван и Библията ми беше конфискувана.

Бях изправен пред съда. Там ми беше отправено обвинението, че бележките в моята Библия представляват опит да се направи план на поделението. Бях обявен за виновен и съдията ме осъди на две години затвор. Но случаят беше обжалван и аз бях оправдан. Колко щастлив бях да съм свободен отново, но още по–щастлив бях, когато ми върнаха Библията заедно с всичките бележки!

През лятото на 1936 г. заедно с Рихард Браунинг, един от пионерите в дома, прекарахме лятото, проповядвайки в северната част на страната. Първия месец имахме 240 часа служба и раздадохме огромни количества литература. Живеехме на палатка и сами се грижехме за нуждите си, сами перяхме, готвехме и т.н.

По–късно бях прехвърлен на яхтата, наречена „Носител на светлина“, която беше добре позната в северна Холандия. Пет души пионери живееха в яхтата и с нея можехме да стигнем до много изолирани райони.

Допълнителни привилегии

През 1938 г. бях назначен като зонов служител, както бяха наричани тогава окръжните надзорници на Свидетелите на Йехова. Така че напуснах „Носител на светлина“ и започнах да посещавам сборовете и отделните Свидетели в три южни провинции.

Колелото беше единственото ни средство за придвижване. Често беше нужен един цял ден за пътуване от сбор до сбор или от една група заинтересувани до друга. Сред градовете, които посещавах, беше Бреда, където живея сега. По онова време в Бреда нямаше сбор и само едно семейство възрастни Свидетели живееха там.

Докато служех на братята в Лимбург, бях поканен да отговоря на многото въпроси, зададени от един миньор на име Йохан Пипер. Той зае твърда позиция на страната на библейската истина и стана смел проповедник. Четири години по–късно той попадна в концентрационен лагер, където преживя три и половина години. След освобождаването си той пламенно започна да проповядва отново и днес продължава да е верен старейшина. Малкият сбор от 12 Свидетели в Лимбург сега порасна до 17 сбора с 1550 вестители!

Под нацисткия ботуш

През май 1940 г. нацистите влязоха в Холандия. Аз бях назначен в офиса на клона на Дружество „Стражева кула“ в  Амстердам. Трябваше да вършим работата си изключително внимателно, което ни накара да разберем библейската притча: „Верният приятел . . . е брат, роден за случай на беда.“ (Притчи 17:17, NW) Прекрасната връзка на единство, която процъфтяваше през това време на бедствия, оказа дълбоко въздействие върху духовното ми развитие и ме подготви за още по–трудните дни в бъдеще.

Задачата ми беше да надзиравам изпращането на литературата по сборовете, което обикновено се правеше от куриери. Гестапо постоянно търсеше млади мъже, които да бъдат изпращани на принудителна работа в Германия, затова за куриери използувахме нашите християнски сестри. След време Вилхелмина Бакер, позната на всички като Нони, беше изпратена при нас от Хага, и аз я заведох там, където нашият надзорник на клона Артур Винклер се криеше. Опитвайки се да бъда колкото се може по–небиещ на очи, аз се облякох като холандски селянин, като дори обух дървени обувки, и придружих Нони с трамвая. По–късно научих, че тя едвам се сдържала да не се разсмее, тъй като съвсем не съм ѝ се струвал небиещ на очи.

На 21 октомври 1941 г. складът за литература и хартия в Амстердам бил предаден на враговете. По време на хайка от Гестапо Винклер и Нони бяха арестувани. Когато били изпращани в затвора, те чули двама агенти на Гестапо да говорят за това, че преследват „нисък чернокос господин“, когото загубили из пълните с хора улици. Явно било, че говорели за мене, така че Винклер успя да изпрати съобщение до братята. И аз незабавно бях преместен в Хага.

Междувременно Нони беше освободена от затвора и се върна в Хага, за да пионерствува. Там я срещнах отново. Но когато служителят на сбора в Ротердам беше арестуван, аз бях изпратен на негово място. По–късно служителят на сбора в сбора на Гауда беше арестуван и аз бях преместен там, за да го заместя. Накрая, на 29 март 1943 г. бях заловен. Докато проверявах запаса ни от библейска литература, бях изненадан от проверка на Гестапо.

Освен библейската литература, пръсната по масата, там имаше и списък с имената на християнски братя и сестри, които обаче бяха в кодирана форма. Изтерзан, аз се помолих Йехова да осигури начин да предпазя онези, които все още бяха на свобода и можеха да проповядват. Без да ме забележат, успях да поставя отворената си ръка върху списъка и да го смачкам в дланта си. След това поисках разрешение да отида по нужда, накъсах списъка, хвърлих го в тоалетната и пуснах водата.

Научих се винаги в тежки положения да черпя сили от отношението на Йехова към неговия народ в миналото и от обещанията му за избавление. Ето едно от вдъхновените уверения, което винаги си спомням: „Ако не беше Господ [Йехова — NW] с нас, когато се надигнаха човеци против нас, тогава те биха ни погълнали живи.“ — Псалм 124:2, 3.

Затвори и концентрационни лагери

Бях отведен в ротердамския затвор и бях благодарен, че Библията ми беше с мен. Освен нея имах и книгата Salvation [„Спасение“], части от книгата Children [„Деца“] и много време да чета цялата тази литература. След шест месеца се разболях тежко и трябваше да отида в болница. Преди да тръгна от затвора, скрих литературата под дюшека. По–късно научих, че един друг Свидетел, Пит Брюртджес, бил прехвърлен в моята килия и я намерил. Така литературата беше използувана, за да укрепва и други във вярата.

Когато се оправих, бях прехвърлен в един затвор в Хага. Докато бях там, срещнах Лео С. ван дер Тас, студент по право, който беше в затвора за това, че се борел против нацистката окупация. Той никога не беше чувал за Свидетелите на Йехова и аз имах възможността да му свидетелствувам. Понякога той ме будеше посреднощ и ми задаваше въпроси. Той не криеше възхищението си от Свидетелите,  особено след като разбра, че бихме могли да бъдем освободени, ако просто подпишем документ, че се отказваме от вярата си. След войната Лео стана адвокат и в десетки правни процеси защищаваше страната на Дружество „Стражева кула“ относно свободата на религията.

На 29 април 1944 г. бях натоварен на влак за едно мъчително 18–дневно пътуване до Германия. На 18 май вратите на концентрационния лагер в Бухенвалд се затвориха зад мене. Докато, близо година по–късно, не бяхме освободени от съюзническите сили, животът беше неописуемо ужасен. Хиляди умряха, много от тях пред очите ни. Тъй като отказах да работя в близката фабрика, произвеждаща муниции, бях сложен да работя при канала за отточните води.

Един ден фабриката беше бомбардирана. Много от хората тичаха към бараките, търсейки убежище, докато други избягаха в гората. Заблудени бомби улучиха бараките, а запалителни бомби подпалиха гората. Гледката беше ужасна! Много хора изгоряха живи! Аз се бях скрил на сигурно място, и когато огънят престана, се върнах в лагера, минавайки покрай купища мъртви тела.

Повечето хора днес са запознати с ужасите на нацисткия холокост. Благодаря на Йехова, че укрепи мисловните ми способности, така че ужасите, които преживях, не доминираха над мислите ми през годините. Когато мисля за времето на моето затворничество, основното чувство, което изпитвам, е радостта от това, че запазих верността си към Йехова за прослава на неговото име. — Псалм 124:6–8.

 Следвоенна дейност

След освобождението си и връщането си в Амстердам, отидох направо в офиса на клона, за да получа назначение. Изгарях от желание да науча всичко, което се беше случило по време на отсъствието ми. Нони вече работеше там. През последната година на войната тя служела като куриер, носейки библейска литература на сборовете. Тя не била арестувана повече, макар че десетки пъти едва успявала да избяга.

Аз пионерствувах за малко в Харлем, но през 1946 г. бях повикан в офиса на клона в Амстердам, за да работя в отдела по експедицията на литература. Към края на 1948 г. Нони и аз се оженихме и напуснахме офиса, за да пионерствуваме заедно. Пионерското ни назначение беше в Асен. Преди дванадесет години с Рихард Браунинг прекарахме лятото там, като живеехме на палатка и проповядвахме. Научих, че Рихард е бил застрелян по време на пътуването му към един концентрационен лагер.

Времето, преживяно в лагера, явно беше навредило на здравето ми. Шест години след като бях освободен от Бухенвалд, болест ме повали на легло за четири месеца. Години след това, през 1957 г., цяла година боледувах от туберкулоза. От тялото ми бяха изцедени всички сили, но пионерският ми дух все още беше силен. По време на болестта си използувах всяка възможност да свидетелствувам. Мисля, че този пионерски дух беше важен фактор относно това да не позволя на болестите да ме превърнат в един бездеен болник. Нони и аз сме решени да се държим за пионерската си служба, докато здравето ни позволява.

След оздравяването ми бяхме назначени в град Бреда. Това стана 21 години след посещението ми в града като зонов служител. Когато пристигнахме през 1959 г., там имаше малък сбор от 34 Свидетели. Днес, след 37 години, той нарасна на шест сбора с повече от 500 Свидетели, които се събират в три Зали на Царството! На нашите местни събрания и на конгресите се срещаме с много хора, които са получили познание за библейската истина в резултат на наши скромни усилия. Често изпитваме същото, каквото изпитвал апостол Йоан, когато писал: „По–голяма радост няма за мене от това да слушам, че моите чада ходят в истината.“ — 3 Йоан 4.

Вече остаряхме. Аз съм на 86 години, Нони — на 78, но трябва да кажа, че пионерската служба е здравословно занятие. Откакто съм в Бреда, преодолях повечето от проблемите със здравето, които бях получил по време на затворничеството си. И се радвах на много продуктивни години в служба на Йехова.

Като си спомняме дългите години на плодоносна служба, това носи радост и на двама ни. Нашата ежедневна молитва е Йехова да ни дава духа и силата да продължаваме в неговата служба до последния си дъх. Ние с увереност изразяваме мислите си чрез думите на псалмиста: „Ето! Бог ми е помощник; Йехова е сред онези, които подкрепят душата ми.“ — Псалм 54:4, NW.

[Снимка на страница 23]

Застанали до палатката, която използувахме за пионерска служба през 30–те години

[Снимка на страница 23]

Яхтата, която беше използувана за достигане на изолирани райони

[Снимка на страница 23]

Интервюирани в програмата на конгреса през 1957 г.

[Снимка на страница 24]

Със съпругата ми днес