Божието слово върши „чудеса“

РАЗКАЗАНО ОТ ТЕРЕЗ ЕОН

Един ден през 1965 г. влязох в една търговска фирма и предлагах на търговците екземпляри от списанията „Стражева кула“ и „Пробудете се!“. Когато си тръгвах, чух изстрел. Един куршум улучи пода близо до крака ми. „Това е начинът, по който трябва да се отнасяме към Свидетелите на Йехова“ — присмиваше се един от търговците.

ТАЗИ случка ме изплаши, но не толкова, че да ме накара да се откажа от целодневната служба. Библейските истини, които бях научила, бяха твърде ценни, за да допусна каквото и да било да ме накара да изоставя службата си. Нека да обясня защо казвам това.

След като съм се родила през юли 1918 г., родителите ми се настанили в Кап Дьо Ла Мадлен, едно малко селце в Квебек (Канада), известно като Мястото на чудесата. Тук се струпваха посетители, за да се покланят в параклиса, носещ името на Дева Мария. Въпреки че предполагаемите чудеса на Мария не могат да бъдат доказани, божието Слово извърши на практика нещо чудно в живота на много хора през времето, докато селото израсна в град с над 30 000 жители.

Когато бях на около 20 години, баща ми забеляза интереса ми към религиозните въпроси и ми даде своята Библия. Когато започнах да я чета, бях шокирана, научавайки от Изход, глава 20, че поклонението на изображения се осъжда напълно. Веднага изгубих доверие в ученията на католическата църква и престанах да посещавам религиозните служби. Не исках да се покланям на статуи. Още чувам баща ми да казва: „Терез, няма ли да ходиш на църква?“ „Не — отговарях аз, — чета Библията.“

Четенето на Библията продължи да бъде част от моя живот дори след като се омъжих през септември 1938 г. Тъй като съпругът ми, Розер, често работеше през нощта, аз си създадох навика да чета Библията, когато той беше на работа. Скоро стигнах да заключението, че Бог трябва да има свои хора и започнах да ги търся.

Моето търсене на хората на Бога

Поради това, което бях научила в църквата, когато бях малка, се страхувах да си легна, за да не се събудя в ада. За да се преборя с този страх, трябваше да си повтарям, че един Бог на любовта не би допуснал да се случи нещо толкова ужасно. С  пълна вяра продължавах да чета Библията, търсейки истината. Бях като етиопския скопец, който четял, но не разбирал. — Деяния 8:26–39.

Около 1957 г. брат ми Андре и неговата съпруга, които живееха в един апартамент на етажа под нас, започнаха да изучават Библията със Свидетелите на Йехова. Казах на снаха си да ме предупреждава с почукване по тавана, когато Свидетелите идват да проповядват в сградата. Така щях да знам и да не отварям вратата си. Един ден тя пропусна да ме предупреди.

През този ден отворих вратата и видях Кей Мъндей, една пионерка, както се наричат целодневните служители на Свидетелите на Йехова. Тя ми говори за божието име, като обясняваше, че Бог си има лично име, Йехова. След като си тръгна, проверих в Библията си, за да се убедя, че това, което тя каза, беше наистина подкрепено от библейски текстове. Моето изследване ме направи много щастлива. — Изход 6:3, Douay Version [„Превод Дуей“], бел. под линия; Матей 6:9, 10; Йоан 17:6.

Когато Кей дойде отново, обсъдихме католическата доктрина за троицата, която твърди, че Бог е три личности в един Бог. По–късно старателно изследвах собствената си Библия, за да се уверя, че тя не поучава троицата. (Деяния 17:11) Моето изучаване потвърди, че Исус не е толкова велик колкото Бога. Той е бил създаден. Имал е начало, докато Йехова не е имал такова. (Псалм 90:1, 2; Йоан 14:28; Колосяни 1:15–17; Откровение 3:14) Удовлетворена от това, което научавах, аз бях щастлива да продължавам разговорите върху Библията.

Един ден през 1958 г., по време на една ноемврийска снежна буря, Кей ме покани да присъствувам на един окръжен конгрес, който щеше да се проведе същата тази вечер в една зала, взета под наем. Приех поканата и се насладих на програмата. След това, при разговор с един Свидетел, който ме заговори, попитах: „Трябва ли един истински християнин да проповядва от къща на къща?“

„Да — каза той, — добрата новина трябва да бъде разгласявана и Библията разкрива, че посещаването на хората в домовете им е важен метод на проповядване.“ — Деяния 20:20.

Колко приятно ми стана от неговия отговор! Това ме убеди, че съм намерила хората на Бога. Ако беше казал: „Не, не е необходимо“, щях да се усъмня, дали съм намерила истината, тъй като знаех какво казва Библията относно проповядването от къща на къща. От този момент нататък бързо напреднах духовно.

След този окръжен конгрес започнах да посещавам събранията на Свидетелите на Йехова, които се провеждаха в съседния град Троа Ривиер. Кей и партньорката ѝ, Флоранс Боумън, бяха единствените Свидетели, които живееха по онова време в Кап Дьо Ла Мадлен. Един ден казах: „Утре ще дойда да проповядвам с вас.“ Те бяха щастливи, че ги придружавам.

Проповядвайки в родния си град

Мислех, че всички ще приемат посланието на Библията, но бързо разбрах, че не е така. Когато Кей и Флоранс бяха назначени другаде, аз бях единствената в града, която проповядваше библейските истини от къща на къща. Непоколебима, продължих да проповядвам сама около две години, до моето покръстване на 8 юни 1963 г. На същия този ден се записах за временна пионерска служба, както я наричахме по онова време.

Бях на временна пионерска служба в продължение на една година. Тогава Делвина Сен Лоран обеща, че ако стана редовна пионерка, ще идва в Кап Дьо Ла Мадлен и ще работи с мен веднъж седмично. Така че попълних молбата си за редовна пионерска служба. Колко тъжно беше, че Делвина умря само две седмици преди да започна целодневната си служба. Какво щях да правя? Бях попълнила молбата и не исках да се откажа. Така през октомври 1964 г. започнах кариерата си в целодневната служба. През следващите три години ходех сама от къща на къща.

 Вярващите католици от Кап Дьо Ла Мадлен често бяха враждебно настроени. Някои викаха полиция с цел да ми попречат да проповядвам. Един ден, както споменах в началото, един търговец се опита да ме уплаши, като стреля в краката ми. Да, това предизвика голямо вълнение в града. Местният телевизионен канал го нарече кампания против Свидетелите на Йехова. Целият инцидент имаше за резултат едно благоприятно свидетелство. Между другото, десет години по–късно един близък на търговеца, който стреля по мен, стана Свидетел.

„Чудеса“, извършени от божието Слово

През годините виждах как стената на противопоставяне на библейските истини постепенно се руши в Кап Дьо Ла Мадлен. Около 1968 г. тук се преместиха и други Свидетели и местните жители започнаха да откликват на библейските истини. В началото на 70–те години тук всъщност имаше бум в броя на изучаванията. Стигна се дотам, че трябваше да помоля други Свидетели да поемат няколко от библейските изучавания, които водех, така че да мога да продължа да участвувам в службата от къща на къща.

Един ден една млада жена прие от мен помагалото за библейско изучаване „Истината, която води към вечен живот“. По онова време неин приятел беше един млад мъж на име Андре, престъпник с грубоват вид, който се включи в разговора. Един разговор с Андре събуди интереса му и беше започнато библейско изучаване. Скоро след това той започна да говори на приятелите си за това, което научаваше.

По едно време изучавах Библията с четирима гангстери, единият от които не казваше много, но слушаше внимателно. Името му беше Пиер. Една нощ, около два часа, с мъжа ми чухме да се чука на вратата. Представи си следната сцена: Там стояха четирима гангстери с въпроси към мен. За щастие Розер никога не се оплакваше за такива ненавременни посещения.

Отначало и четиримата мъже посещаваха събранията. Но само Андре и Пиер бяха постоянни. Те приведоха живота си в хармония с божиите стандарти и бяха покръстени. Сега вече около 20 години и двамата мъже вярно служат на Йехова. Когато започнаха да изучават, те бяха много известни с престъпната си дейност и бяха наблюдавани от полицията. Понякога полицията идваше да ги търси след някое от нашите библейски изучавания или по време на събрание на сбора. Щастлива съм, че проповядвах на „всякакви хора“ и така от личен опит видях как божието Слово прави промени, които изглеждат наистина като чудеса. — 1 Тимотей 2:4, NW.

Ако в началото на моята служба ми бяха казали, че в Кап Дьо Ла Мадлен ще има Зала на Царството и че тя ще бъде пълна с хора на Йехова, нямаше да повярвам. За моя радост единственият малък сбор в съседния град Троа Ривиер се разрасна до шест процъфтяващи сбора, които се срещат в три Зали на Царството, включително тази в Кап Дьо Ла Мадлен.

Аз лично имах радостта да помогна на около 30 души да стигнат до отдаване и покръстване. Сега, на 78–годишна възраст, наистина мога да кажа, че съм щастлива, че отдадох живота си на Йехова. Трябва да призная обаче, че имах пристъпи на обезсърчение. За да преодолея успешно тези периоди, винаги отварям Библията си и прочитам някои пасажи, които много ме освежават. За мен е немислимо да оставя да мине ден, без да чета Словото на Бога. Особено насърчителен е Йоан 15:7, където се казва: „Ако пребъдете в Мене и думите Ми пребъдат във вас, искайте каквото и да желаете, и ще ви бъде.“

Надявам се да видя Розер в новия свят, който е толкова близо. (2 Петър 3:13; Откровение 21:3, 4) Точно преди смъртта си през 1975 г. той започна да напредва добре към покръстване. За сега аз съм решена да постоянствувам в целодневната служба и да продължавам да се радвам в делото на Йехова.