Великият духовен храм на Йехова

„Ние имаме такъв първосвещеник, Който . . . [е] служител на светилището и на истинската скиния, която Господ е поставил, а не човек.“ — ЕВРЕИ 8:1, 2.

1. Каква любеща мярка осигурил Бог за грешното човечество?

 ЙЕХОВА БОГ, поради голямата си любов към човечеството, е осигурил жертва, която да премахне греховете на света. (Йоан 1:29; 3:16) За нея било необходимо животът на неговия първороден Син да бъде прехвърлен в утробата на една юдейска девица, наречена Мария. Ангелът на Йехова ясно обяснил на Мария, че детето, което тя ще зачене, ще бъде ‘свято, ще се нарече Божий Син’. (Лука 1:34, 35) На Йосиф, който бил сгоден за Мария, също било казано за чудодейното зачатие на Исус и той научил, че Исус ще „е Който ще спаси людете Си от греховете им“. — Матей 1:20, 21.

2. Какво направил Исус, когато бил на 30 години, и защо?

² Когато Исус пораснал, той трябва да е разбрал някои от тези факти за чудодейното си раждане. Той знаел, че небесният му Баща бил предвидил той да извърши животоспасяваща работа на земята. Затова, като станал зрял мъж на около 30 години, Исус отишъл при божия пророк Йоан, за да бъде покръстен в река Йордан. — Марко 1:9; Лука 3:23.

3. (а) Какво имал предвид Исус с думите „жертва и принос не си поискал“? (б) Какъв изключителен пример дал Исус за всички, които искат да станат негови ученици?

³ Исус се молел по времето на своето покръстване. (Лука 3:21) Явно от този момент нататък в своя живот той изпълнил думите на Псалм 40:6–8, както било показано по–късно от апостол Павел: „Жертва и принос не си поискал, но приготвил си Ми тяло.“ (Евреи 10:5) Така Исус показал, че е наясно с това, че Бог ‘не искал’ животинските жертви да продължават да бъдат принасяни в йерусалимския храм. Вместо това той разбрал, че Бог му е приготвил съвършено човешко тяло, което той, Исус, да принесе като жертва. Това щяло да премахне всякаква по–нататъшна нужда от животински жертви. Проявявайки сърдечното си желание да се подчини на божията воля, Исус продължил да се моли: „Ето, дойдох, в свитъка на книгата е писано за Мене, да изпълня Твоята воля, о Боже.“ (Евреи 10:7) Какъв великолепен пример на смелост и себеотрицателна преданост дал Исус на този ден за всички, които по–късно щели да станат негови ученици! — Марко 8:34.

4. Как Бог показал одобрението си относно това, че Исус предложил себе си за служба?

⁴ Дали Бог показал, че одобрява молитвата на Исус при покръстването му? Нека един от Исусовите избрани апостоли отговори: „И като се кръсти, Исус веднага излезе от водата; и, ето, отвориха Му се небесата, и видя Божия Дух, че слиза като гълъб и се спускаше на Него; и ето глас от небесата, който казваше: Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение.“ — Матей 3:16, 17; Лука 3:21, 22.

5. Какво било изобразено от буквалния олтар на храма?

 ⁵ Това, че Бог одобрявал представянето на Исусовото тяло като жертва, означавало, че в духовен смисъл един олтар, по–голям от този в йерусалимския храм, започнал да съществува. Буквалният олтар, където били принасяни в жертва животни, предизобразявал този духовен олтар, който всъщност бил божията „воля“ или уредба за приемането на Исусовия човешки живот като жертва. (Евреи 10:10) Затова апостол Павел могъл да пише на събратята си християни: „Ние имаме олтар, от който нямат право да ядат служащите в скинията.“ (Евреи 13:10) С други думи истинските християни извличат полза от една по–висша изкупваща греха жертва, която повечето юдейски свещеници отхвърлили.

6. (а) Какво започнало да съществува във времето на Исусовото покръстване? (б) Какво означава титлата Месия или Христос?

⁶ Помазването на Исус със свети дух означавало, че тогава Бог представил цялата си духовна храмова уредба, като Исус служел като Първосвещеник. (Деяния 10:38; Евреи 5:5) Ученикът Лука бил вдъхновен да посочи годината на това значимо събитие като „петнадесетата година на царуването на Тиверия Кесаря“. (Лука 3:1–3) Това съответствува на 29 г. от н.е. — точно 69 седмици от години, или 483 години, от времето, когато цар Артаксеркс дал заповедта стените на Йерусалим да бъдат изградени наново. (Неемия 2:1, 5–8) Според пророчеството ‘князът Месия’ щял да се появи през тази бележита година. (Даниил 9:25) Явно много юдеи били наясно с това. Лука съобщава, че „народът очакваше“ появата на Месията, или Христос, титли, които идват от еврейската и гръцката думи, означаващи едно и също нещо — помазаник. — Лука 3:15, СИ–93.

7. (а) Кога Бог помазал „Най–святото“, и какво означавало това? (б) Какво още се случило с Исус по времето на неговото покръстване?

⁷ По времето на Исусовото покръстване небесното местообиталище на Бога било помазано, или отделено като „Най–святото“ в уредбата на големия духовен храм. (Даниил 9:24) „Истинската скиния, която Господ е поставил, а не човек“, започнала да действува. (Евреи 8:2) Освен това чрез своето покръстване с вода и свети дух човекът Исус Христос бил роден отново като духовен син на Бога. (Сравни Йоан 3:3.) Това означава, че в определеното време Бог щял да извика своя син за небесен живот, където той щял да служи до дясната ръка на Баща си като Цар и Първосвещеник „довека според Мелхиседековия чин“. — Евреи 6:20; Псалм 110:1, 4.

Небесното Най–свято

8. Какви нови аспекти имал оттогава нататък божият трон в небесата?

⁸ В деня на Исусовото покръстване небесният трон на Бога придобил нови аспекти. Идентификацията на съвършената човешка жертва, която ще изкупи греховете на света, подчертала светостта на Бога в контраст с греховността на човека. Подчертана била и милостта на Бога, проявена в готовността му да бъде умилостивен. Така божият трон в небесата станал като най–вътрешното отделение на храма, където първосвещеникът влизал веднъж годишно с кръвта от животни, за да изкупи греха по фигуративен начин.

9. (а) Какво изобразявала завесата между Святото и Най–святото? (б) Как Исус влязъл зад завесата в духовния храм на Бога?

⁹ Завесата, която разделяла Святото от Най–святото, представлявала Исусовото тяло от плът и кръв. (Евреи 10:19, 20) То било преградата, която възпирала Исус да влезе в присъствието на Баща си, докато още бил човек на земята. (1 Коринтяни 15:50) По време на Исусовата смърт ‘завесата на храма се раздрала на две от горе до долу’. (Матей 27:51) Това по драматичен начин показало, че преградата пред Исусовото влизане в небесата вече била премахната. Три дни по–късно Йехова Бог извършил едно забележително чудо. Той възкресил Исус от мъртвите не като смъртен човек от плът и кръв, а  като славно духовно създание, ‘пребъдващо вечно’. (Евреи 7:24) Четиридесет дни по–късно Исус се възнесъл на небето и влязъл в истинското ‘Най–свято’, за „да се яви вече пред Божието лице за нас“. — Евреи 9:24.

10. (а) Какво се случило, след като Исус представил стойността на своята жертва пред небесния си Баща? (б) Какво означавало помазването със свети дух за учениците на Христос?

¹⁰ Дали Бог приел стойността на Исусовата пролята кръв като изкупление за греховете на света? Да. Доказателството за това дошло точно 50 дни след възкресението на Исус, на деня на празника Петдесетница. Божият свети дух бил излят върху 120 ученика на Исус, които били събрани заедно в Йерусалим. (Деяния 2:1, 4, 33) Като техния Първосвещеник, Исус Христос, сега те били помазани да служат като ‘свято свещенство, да принасят духовни жертви’ в рамките на божията уредба за духовния храм. (1 Петър 2:5) Освен това тези помазани образували един нов народ, божия „свят народ“, духовния Израил. Оттогава всички пророчества за добри неща, отнасящи се за Израил, като например обещанието за „нов договор“, записано в Йеремия 31:31 (NW), щели да важат за помазания християнски сбор, истинския ‘Божи Израил’. — 1 Петър 2:9; Галатяни 6:16.

Други характеристики на духовния храм на Бога

11, 12. (а) Какво било изобразено от свещеническия двор в случая на Исус, и какво в случая на неговите помазани последователи? (б) Какво изобразява съдът с вода, и как е използувано това?

¹¹ Макар че Най–святото представлявало „самите небеса“, където Бог бил на трона си, всички други характеристики на духовния храм се отнасят за земята. (Евреи 9:24) В храма в Йерусалим имало вътрешен свещенически двор, в който се намирал олтар за жертвоприношения и един голям съд с вода, който свещениците използували за очистване преди извършването на свещената служба. Какво изобразяват тези неща в божията уредба за духовния храм?

¹² В случая на Исус Христос вътрешният свещенически двор изобразява неговото безгрешно състояние като съвършен човешки Син на Бога. Като проявяват вяра в Исусовата жертва, помазаните последователи на Христос биват обявявани за праведни. Така Бог с основание може да се отнася към тях така, сякаш са безгрешни. (Римляни 5:1; 8:1, 33) Следователно този двор също изобразява придадената им праведна човешка позиция, на която се радват пред Бога отделните членове на святото свещеничество. В същото време помазаните християни продължават да са несъвършени и като такива да вършат грях. Съдът с вода в двора изобразява божието Слово, което Първосвещеникът използува, за да очисти постепенно членовете на святото свещеничество. Като се подлагат на този процес на очистване, те са постигнали достойно състояние, което отдава чест на Бога и привлича външните хора към истинското поклонение. — Ефесяни 5:25, 26; сравни Малахия 3:1–3.

Святото

13, 14. (а) Какво изобразява Святото на храма в случая на Исус и неговите помазани последователи? (б) Какво изобразява златният светилник?

¹³ Първото отделение на храма изобразява състояние, което е по–висше от това на двора. В случая на съвършения човек Исус Христос, то изобразява неговото раждане отново като духовен Син на Бога, определен да се върне за небесен живот. След като са обявени за праведни въз основа на своята вяра в пролятата кръв на Христос, тези помазани последователи също изпитват това специално действие на божия дух. (Римляни 8:14–17) Чрез „вода [т.е. тяхното покръстване] и Дух“ те ‘се раждат отново’ като духовни синове на Бога. Като такива те имат надеждата да бъдат възкресени за небесен живот като духовни синове на Бога, стига да останат верни до смъртта си. — Йоан 3:5, 7, „Верен“; Откровение 2:10.

 ¹⁴ Свещениците, които служели в Святото на земния храм, не били видими за поклонниците отвън. Подобно на това помазаните християни изпитват едно духовно състояние, което не е споделено или не е напълно разбрано от мнозинството от поклонници на Бога, чиято надежда е да живеят завинаги на една райска земя. Златният светилник в скинията изобразява просветленото състояние на помазаните християни. Действието на божия свети дух, като маслото в лампите, хвърля светлина върху Библията. И християните не пазят само за себе си разбирането, което придобиват в резултат на това. Не, те се подчиняват на Исус, който казал: „Вие сте виделината на света. . . . Нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела, и да прославят вашия Отец, Който е на небесата.“ — Матей 5:14, 16.

15. Какво е изобразено от хляба на масата с хляба?

¹⁵ За да останат в това просветлено състояние, помазаните християни трябва редовно да се хранят с онова, което е изобразено от хляба на масата с хляба. Техният основен източник на духовна храна е Словото на Бога, което те се стремят да четат ежедневно, както и ежедневно се стремят да размишляват върху него. Исус обещал също да им осигурява „храна навреме“ чрез своя ‘верен и разумен слуга’. (Матей 24:45) Този „слуга“ е цялата група на помазаните на земята по всяко време. Христос използувал тази помазана група, за да публикува информация относно изпълнението на библейските пророчества и да даде навременни напътствия относно прилагането на библейските принципи в съвременния ежедневен живот. Затова помазаните християни с признателност се хранят от всички тези духовни мерки. Но поддържането на техния духовен живот не зависи само от поемането на познание от Бога в умовете и сърцата. Исус казал: „Моята храна е да върша волята на Онзи, Който ме е пратил, и да върша Неговата работа.“ (Йоан 4:34) Като него помазаните християни намират удовлетворение в това ежедневно да полагат усилия да вършат божията воля, която им е разкрита.

16. Какво е изобразено от службата на олтара за благоуханията?

 ¹⁶ Сутрин и вечер един свещеник принасял аромати на Бога пред олтара на благоуханията в Святото. В същото време несвещеническите поклонници се молели на Бога, като стояли във външните дворове на храма му. (Лука 1:8–10) ‘Темянът — обяснява Библията — са молитвите на светиите.’ (Откровение 5:8) „Молитвата ми нека възлезе пред Тебе като темян“ — писал псалмистът Давид. (Псалм 141:2) Помазаните християни също ценят своята привилегия да се обръщат към Йехова в молитва чрез Исус Христос. Горещите молитви, които идват от сърцето, са като сладко ухание. Помазаните християни възхваляват Бога и по други начини, използувайки устните си да поучават другите. Тяхната издръжливост при трудности, както и безкомпромисността им при изпитания са особено угодни на Бога. — 1 Петър 2:20, 21.

17. Какво участвувало в изпълнението на пророческата картина, представена от първото влизане на първосвещеника в Най–святото в Деня на изкуплението?

¹⁷ В Деня на изкуплението израилският първосвещеник трябвало да влезе в Най–святото и да изгори благоухания на един златен олтар, съдържащ горяща жар. Това трябвало да стане, преди той да донесе кръвта на жертвата за грях. В изпълнение на тази пророческа картина човекът Исус запазил абсолютна лоялност спрямо Йехова Бог, преди да принесе своя човешки живот като трайна жертва за нашите грехове. Така той показал, че един съвършен човек може да запази лоялността си спрямо Бога, независимо от натиска, който е струпан върху него от Сатан. (Притчи 27:11) Когато бил поставен на изпитание, Исус използувал молитвата ‘със силни викове и сълзи и бил послушан поради богоугодния си страх’. (Евреи 5:7, NW) По този начин той прославил Йехова като праведния и законен Върховен владетел на вселената. Бог възнаградил Исус, като го възкресил от мъртвите за безсмъртен небесен живот. На тази възвишена позиция Исус насочва вниманието си към вторичната причина за идването си на земята — да помири разкайващите се грешни хора с Бога. — Евреи 4:14–16.

По–голямата слава на божия духовен храм

18. Как Йехова донесъл забележителна слава на своя духовен храм?

¹⁸ „Последната слава на тоя дом ще бъде по–голяма от предишната“ — предсказал Йехова. (Агей 2:9) Като възкресил Исус като безсмъртен Цар и Първосвещеник, Йехова донесъл забележителна слава на своя духовен храм. Сега Исус е в състояние да донесе „вечно спасение за всички, които Му са послушни“. (Евреи 5:9) Първите, които проявили това послушание, били 120–те ученика, които получили светия дух на Петдесетница през 33 г. от н.е. Книгата Откровение предсказала, че тези духовни синове на Израил в крайна сметка ще бъдат 144 000 души. (Откровение 7:4) След смъртта си много от тях трябвало да лежат безпаметни в общия гроб на човечеството, очаквайки времето на Исусовото присъствие в царска власт. Пророческата хронология, съдържаща се в Даниил 4:10–17, 20–27, посочва 1914 г. като времето, когато Исус започва да царува сред  враговете си. (Псалм 110:2) Десетилетия преди това помазаните християни с нетърпение очаквали тази година. Първата световна война и придружаващите я бедствия върху човечеството дали доказателство, че Исус наистина бил възкачен на престола като Цар през 1914 г. (Матей 24:3, 7, 8) Скоро след това, като дойдело времето „да се започне съдът от Божието домочадие“, Исус щял да изпълни обещанието си спрямо своите помазани ученици, които спели в смъртта: „Ще дойда и ще ви взема при Себе Си.“ — 1 Петър 4:17; Йоан 14:3.

19. Как остатъкът от 144 000 души получава достъп до Най–святото в небето?

¹⁹ Не всички 144 000 члена на святото свещеничество са окончателно подпечатани и събрани в небесния си дом. Един остатък от тях все още живее на земята в духовното състояние, изобразено от Святото, разделени от божието свято присъствие чрез „завесата“ или преградата на телата си от плът и кръв. Когато умрат във вярност, те биват моментално възкресени като безсмъртни духовни същества, за да се присъединят към онези от 144 000, които са вече в небето. — 1 Коринтяни 15:51–53.

20. Каква жизненоважна работа вършат днес останалите от святото свещеничество, и с какви резултати?

²⁰ Тъй като толкова много свещеници служат заедно с великия Първосвещеник в небесата, божият духовен храм получава допълнителна слава. Междувременно останалите от святото свещеничество вършат ценна работа на земята. Чрез тяхното проповядване Бог ‘разтърсва всичките народи’ с изразите на своите присъди, както било предсказано в Агей 2:7. В същото време милиони поклонници, описани като „отбраните неща на всичките народи“, се стичат в земния двор на храма на Йехова. Как те се вместват в уредбата за поклонение на Бога, и каква бъдеща слава можем да очакваме за неговия велик духовен храм? Тези въпроси ще бъдат разгледани в следващата статия.

Въпроси за преговор

◻ Какъв забележителен пример дал Исус през 29 г. от н.е.?

◻ Каква уредба започнала да действува през 29 г. от н.е.?

◻ Какво изобразяват Святото и Най–святото?

◻ Как великият духовен храм бил дарен със слава?

[Въпроси]

[Снимка на страница 17]

Когато Исус бил помазан със свети дух през 29 г. от н.е., божият велик духовен храм започнал да действува