Как гледа Бог на поклонението от страна на псевдохристиянството?

„НЕ ВСЕКИ, който Ми казва: Господи! Господи!, ще влезе в небесното царство — казал Исус Христос, — но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата. В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! Не в Твоето ли име . . . направихме много велики дела? Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие.“ — Матей 7:21–23.

Чрез своето свещено Слово, светата Библия, Бог ясно показал каква е Неговата воля. Дали църквите на псевдохристиянството вършат божията воля? Или те са онези, които Исус нарекъл ‘вършещи беззаконие’?

Кръвопролитие

В нощта преди смъртта на своя Учител Петър почти започнал един въоръжен конфликт с групата войници, които били изпратени  да задържат Исус. (Йоан 18:3, 10) Но Исус възстановил спокойствието и предупредил Петър: „Всички, които се залавят за нож, от нож ще загинат.“ (Матей 26:52) Това ясно предупреждение се повтаря в Откровение 13:10. Дали църквите на псевдохристиянството са се вслушвали в него? Или те са отговорни за продължаващите войни в различни части на земята?

През Втората световна война стотици хиляди сърби и хървати бяха убити в името на религията. „В Хърватско — съобщава The New Encyclopædia Britannica [„Нова енциклопедия Британика“] — местният фашистки режим започнал политика на ‘расово пречистване’, която надминала дори нещата, вършени от нацистите. . . . Било заявено, че една трета от сръбското население ще бъде изселено, една трета — обърнато в католицизма, и една трета — ликвидирано. . . . Предубеденото сътрудничество на Католическата църква в тези неща сериозно навредило на взаимоотношенията между църквата и правителството след войната.“ Много хора били карани да приемат католицизма, или да умрат; хиляди други дори нямали избор. Цели села — мъже, жени и деца — били вкарани в техните православни църкви и убивани. Какво да кажем за опозиционните комунистически армии? Дали те също имали подкрепа от страна на религията?

„Някои свещеници участвували във войната на страната на революционните сили“ — съобщава книгата History of Yugoslavia [„История на Югославия“]. „Партизанските армии дори включвали свещеници както от Сръбската православна църква, така и от Католическата църква“ — казва книгата Yugoslavia and the New Communism [„Югославия и новият комунизъм“]. Религиозните различия продължават да разпалват пламъците на войната на Балканите.

А какво да кажем за Руанда? Генералният секретар на Католическия институт за международни взаимоотношения, Иън Линден, направил следното признание в списание The Month [„Този месец“]: „Разследванията от движението ‘Африкански права’ в Лондон дават един или два примера на местни католически, англикански и баптистки църковни лидери, които са били замесени в убийствата на войската било чрез ненамеса, или чрез директно извършване. . . . Няма никакво съмнение, че значителен брой видни християни в енориите са участвували в убийствата.“ За съжаление борбата между т.нар. християни продължава да поразява Централна Африка.

Блудство и прелюбодеяние

Според божието Слово съществува само едно почтено място за секса и то е в рамките на брачната връзка. „Женитбата нека  бъде на почит у всички — казва Библията, — и леглото неосквернено; защото Бог ще съди блудниците и прелюбодейците.“ (Евреи 13:4) Дали религиозните водачи подкрепят това учение на Бога?

През 1989 г. Англиканската църква в Австралия издаде официален документ относно сексуалността, който споменаваше, че сексът преди брака не е погрешен, ако членовете на двойката са напълно обвързани един с друг. В по–близко време водачът на Англиканската църква в Шотландия заяви: „Църквата не трябва да осъжда любовните афери като грешни и неправилни. Църквата трябва да разбере, че прелюбодейството е причинено от нашите гени.“

В Южна Африка голям брой свещеници са се изказвали в полза на хомосексуализма. Например през 1990 г. южноафриканското списание You [„Ти“] цитира един виден англикански проповедник, който казал: „Писанията не са задължителни завинаги. . . . Вярвам, че ще има промени в нагласата и политиката на църквата към хомосексуалистите.“ — Съпостави Римляни 1:26, 27.

Според 1994 Britannica Book of the Year [„Годишник на ‘Британика’ за 1994 г.“] сексуалността е станала доминираща тема в американските църкви, особено въпроси като „ръкополагане на отявлени хомосексуалисти и лезбийки в църковен сан, религиозно разбиране на правата на хомосексуалистите, благославяне на ‘хомосексуален брак’ и узаконяване или осъждане на начин на живот, свързан с хомосексуализма“. Повечето от основните църковни деноминации толерират свещеници, които пропагандират по–голяма сексуална свобода. Според 1995 Britannica Book of the Year [„Годишник на ‘Британика’ за 1995 г.“] 55 епископа от Епископалната църква подписали декларация, която „потвърждава, че както ръкополагането на хомосексуалисти, така и тяхното поведение са приемливи“.

Някои свещеници се обявяват в полза на хомосексуализма, като твърдят, че Исус никога не е говорил против него. Но дали наистина е така? Исус Христос заявил, че божието Слово е истина. (Йоан 17:17) Това означава, че той подкрепял божия възглед относно хомосексуализма, както е описан в Левит 18:22, където се казва: „С мъжко да не легнеш като с женско; това е гнусота.“ Нещо повече, Исус изброил блудството и прелюбодейството сред „тия зли неща [които] излизат отвътре и оскверняват човека“. (Марко 7:21–23) Гръцката дума за блудство е по–обширна дума от тази за прелюбодейство. Тя описва всички форми на сексуални взаимоотношения извън законния брак, включително хомосексуализма. (Юда 7) Исус Христос също така предупредил своите последователи да не допускат никакъв учител, който твърди, че е християнин, а омаловажава сериозността на блудството. — Откровение 1:1; 2:14, 20.

Когато религиозни водачи се борят за ръкополагане на хомосексуалисти и лезбийки, какво влияние оказва това на членовете на техните църкви, особено на младите хора? Нима това не е подтик да се опита секс извън брака? Противоположно на това божието Слово подканя християните да ‘бягат от блудодеянието’. (1 Коринтяни 6:18) Ако някой техен събрат по вяра изпадне в такъв грях, му се оказва любеща помощ с цел той да си възвърне божието благоволение. (Яков 5:16, 19, 20) Какво да се прави, ако тази помощ бъде отхвърлена? Библията казва, че ако такива хора не се разкаят, „няма да наследят Божието царство“. — 1 Коринтяни 6:9, 10.

„Забраняват брака“

„За да се избягват блудодеянията“, Библията казва, че за хората е „по–добре да се оженят, отколкото да се разпалват от страст“. (1 Коринтяни 7:2, 9, NW) Въпреки този мъдър съвет, от мнозина сред духовниците се изисква да се обрекат на безбрачие, тоест да останат неженени. „Обетът за безбрачие не се нарушава — обяснява Нино Ло Белло в своята книга The Vatican Papers [„Документи на Ватикана“], — ако един свещеник, монах или монахиня има сексуални взаимоотношения. . . . За сексуалните взаимоотношения може да се получи прошка, като се направи честно изявление в изповедалнята, докато бракът на който и да било духовник просто няма да бъде признат от  Църквата.“ Какви плодове е произвело това учение — добри или лоши? — Матей 7:15–19.

Без съмнение много свещеници живеят морално чист живот, но и много не живеят така. Според 1992 Britannica Book of the Year [„Годишник на ‘Британика’ за 1992 г.“] „за Католическата църква било съобщено, че е платила 300 милиона долара, за да уреди случаи на сексуално насилие от страна на свещеници“. По–късно, в изданието от 1994 г. беше казано: „Смъртта на голям брой духовници от СПИН извади на бял свят наличието на хомосексуални свещеници, както и факта, че огромен брой . . . хомосексуалисти са привлечени към приемането на свещеническия сан.“ Не е чудно, че Библията казва, че ‘забраняването на брака’ е ‘учение на демоните’. (1 Тимотей 4:1–3, NW) „Според някои историци — пише Питър Де Роса в книгата си Vicars of Christ [„Наместниците на Христос“] — вероятно [безбрачието на свещениците] е нанесло повече вреда на морала, отколкото която и да било друга институция в Запада, включително проституцията. . . . [То] е петно върху името на християнството. . . . Насилственото безбрачие винаги е водело до лицемерие сред духовниците. . . . Един свещеник може много пъти да извърши неморалност, но му е забранено от каноничния закон да се ожени дори веднъж.“

Имайки предвид това как Бог гледал на поклонението на Ваал, не е трудно да се разбере как гледа на разделените църкви на псевдохристиянството. Последната книга на Библията обединява всички форми на фалшиво поклонение под името „великий Вавилон, майка на блудниците и на гнусотиите на земята“. „В него — добавя Библията — се намериха кърви от пророци и от светии и от всичките заклани на земята.“ — Откровение 17:5; 18:24.

И така Бог подканя всички, които искат да бъдат негови истински поклонници: „Излезте от нея, люде Мои, за да не участвувате в греховете ѝ и да не споделяте язвите ѝ; . . . Затова в един ден ще дойдат язвите ѝ, мор, печал и глад, и тя ще изгори на огън; защото могъществен е Господ Бог, Който я съди.“ — Откровение 18:4, 8.

Сега възниква въпросът: След като излезе от фалшивата религия, къде трябва да отиде човек? Каква форма на поклонение е приемлива за Бога?

[Блок/Снимка на страница 5]

Идолопоклонство

Поклонението на Ваал включвало използуването на идоли. Израилтяните се опитали да смесят поклонението на Йехова с това на Ваал. Те дори донесли идоли в храма на Йехова. Божият възглед относно идолите станал ясен, когато Той унищожил Йерусалим и неговия храм.

Много от църквите на т.нар. християнство са пълни с идоли, било то под формата на кръстове, икони или статуи на Мария. Нещо повече, много от хората, които ходят на църква, са учени да се покланят, да коленичат или да се кръстят пред тези образи. Противоположно на това, на истинските християни е заповядано да ‘бягат от идолопоклонството’. (1 Коринтяни 10:14) Те не се опитват да се покланят на Бога с помощта на материални предмети. — Йоан 4:24.

[Източник]

Musée du Louvre, Paris

[Блок на страница 7]

„Църковният водач трябва да бъде без недостатък“

ТОЗИ израз е от Тит 1:7 според Today’s English Version [„Превод на днешен английски“]. King James Version [„Превод на крал Яков“] казва: „Един епископ трябва да бъде безупречен.“ Думата „епископ“ идва от гръцката дума, означаваща „надзорник“. Следователно мъжете, които са назначени да ръководят истинския християнски сбор, трябва да живеят според основните библейски стандарти. Ако не го правят, те трябва да бъдат отстранени от позицията си на надзор, тъй като са престанали да бъдат „пример на стадото“. (1 Петър 5:2, 3) Колко сериозно възприемат това изискване църквите на т.нар. християнство?

В книгата си I Care About Your Marriage [„Загрижен съм за вашия брак“] д–р Еврът Уъртингтън споменава за едно проучване сред 100 свещеници в щата Вирджиния (САЩ). Над 40 процента признават, че са участвували в някаква форма на предизвикващо страст поведение с някой, който не е бил техен брачен партньор. Голям брой от тях са извършили прелюбодейство.

„През последното десетилетие — отбелязва списанието Christianity Today [„Християнството днес“] — църквата постоянно беше разтърсвана от разкрития за неморално поведение от страна на някои от нейните най–уважавани водачи.“ Статията „Защо свещениците, които са прелюбодействували, не трябва да бъдат възстановявани на поста си“ възрази срещу честата практика в псевдохристиянството на бързо възстановяване на църковни водачи на техните предишни постове, след като са били „осъдени заради сексуален грях“.