Въпроси на читатели

Доколкото разбирам, гръцката дума то̀те („тогава“) се използува, за да въведе нещо, което следва. Тогава защо Матей 24:9 казва: „Тогава [то̀те] ще ви предадат на мъки“, докато паралелното повествование в Лука 21:12 казва: ‘А преди да стане всичко това, ще турят ръце на вас и ще ви гонят’?

Правилно е, че то̀те може да бъде използувано, за да въведе нещо, което следва, нещо, което — така да се каже — е следващо. Но не трябва да разбираме, че това е единствената библейска употреба на думата.

Трудът Greek-English Lexicon of the New Testament and Other Early Christian Literature [„Гръцко–английски речник на Новия завет и друга ранна християнска литература“] от Бауер, Арнт и Гингрих показва, че думата то̀те е използувана в Библията в два основни смисъла.

Един от тях е „по това време“. Това може да бъде „минало тогава“. Като пример за това е даден Матей 2:17: „Тогава се изпълни реченото от пророк Йеремия.“ Тук не се говори за нещо, което следва след друго нещо, а за един конкретен момент в миналото, за ‘тогава, по онова време’. Подобно на това то̀те може да бъде използувано и за „бъдещо тогава“. Пример за това се намира в 1 Коринтяни 13:12: „Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.“ Тук Павел използувал то̀те в смисъла на ‘в онзи бъдещ момент’.

Според този речник другата употреба на то̀те е „да въведе онова, което следва във времето“. Този речник дава много примери, намиращи се в трите повествования за Исусовия отговор относно знака за неговото присъствие. a Като примери за използуването на то̀те „за въвеждане на онова, което следва във времето“, речникът посочва Матей 24:10, 14, 16, 30; Марко 13:14, 21 и Лука 21:20, 27. Разглеждането на контекста показва защо ‘нещо, следващо във времето’, е правилното разбиране. И това помага за разбирането на смисъла на Исусовото пророчество, което съдържало развитието на бъдещите събития.

Но не бива да смятаме, че всяка употреба на то̀те в тези повествования трябва задължително да въвежда нещо, което следва във времето. Например, в Матей 24:7, 8 четем, че Исус предсказал, че народ ще се вдигне срещу народ и ще има глад и земетресения. Стих 9 продължава: „Тогава ще ви предадат на мъки и ще ви убият; и ще бъдете намразени от всичките народи поради Моето име.“ Дали би било разумно да се разбира, че предсказаните войни, глад и земетресения трябва да се изпълнят до едно и може би дори да престанат, преди да започне преследването?

Това не е логично, нито се доказва от онова, което знаем от изпълнението през първи век. Повествованието в книгата Деяния разкрива, че почти веднага след като членовете на новия християнски сбор започнали да проповядват, те срещнали сериозно противопоставяне. (Деяния 4:5–21; 5:17–40) Безспорно ние не можем да кажем, че всички войни, глад и земетресения, за които говорел Исус, са се случили преди това ранно преследване. Точно обратното, преследването дошло „преди“ много от другите предсказани неща, което е в съгласие с начина, по който Лука изразил нещата: ‘А преди да стане всичко това, ще турят ръце на вас и ще ви гонят.’ (Лука 21:12) Това подсказва, че в Матей 24:9 то̀те е използувано повече в смисъла на „по това време“. През този период на войни, глад и земетресения, или по това време, последователите на Исус щели да бъдат преследвани.

[Бележка под линия]