Запазвайте единството в тези последни дни
Запазвайте единството в тези последни дни
„Дръжте се по начин, достоен за добрата новина, . . . [като] стоите твърди в един дух, като рамо до рамо полагате единодушно усилия за вярата на добрата новина.“ — ФИЛИПЯНИ 1:27, NW.
1. Какъв контраст съществува между Свидетелите на Йехова и света?
ТОВА са „последните дни“. Няма съмнение, че днес времената са „усилни“. (2 Тимотей 3:1–5) В това „време на края“, сред неговото изпълнено с безпокойство човешко общество, Свидетелите на Йехова са в рязък контраст с останалите поради мира и единството си. (Даниил 12:4, NW) Но от всеки отделен човек, принадлежащ към целосветското семейство на поклонниците на Йехова, се изисква да работи усърдно, за да запази това единство.
2. Какво казал Павел за запазването на единството, и какъв въпрос ще разгледаме сега?
2 Апостол Павел подканил събратята си християни да пазят единството. Той писал: „Дръжте се по начин, достоен за добрата новина, та било като дойда и ви видя, или като отсъствувам, да мога да чуя относно вас, че стоите твърди в един дух, като рамо до рамо полагате единодушно усилия за вярата на добрата новина и в нито едно отношение не сте уплашени от своите противници. Самото това нещо е доказателство за унищожение за тях, и за спасение за вас; и това е показано от Бога.“ (Филипяни 1:27, 28, NW) Думите на Павел ясно показват, че ние трябва да работим заедно като християни. Тогава какво ще ни помогне да запазим нашето християнско единство в тези трудни времена?
Подчинявайте се на божията воля
3. Кога и как първите необрязани езичници станали последователи на Христос?
3 Един от начините да поддържаме нашето единство е да се подчиняваме винаги на божията воля. За това може да е необходима промяна в мисленето ни. Да разгледаме ранните ученици на Исус Христос, които били от юдейски произход. Когато апостол Петър за първи път проповядвал на необрязани езичници през 36 г. от н.е., Бог удостоил тези хора от народите със светия дух и те били покръстени. (Деяния, глава 10) Дотогава само юдеи, прозелити на юдаизма и самаряни ставали последователи на Исус Христос. — Деяния 8:4–8, 26–38.
4. Какво казал Петър, след като обяснил какво е станало във връзка с Корнилий, и какво изпитание било това за Исусовите последователи от юдейски произход?
4 Когато апостолите и другите братя в Йерусалим разбрали за обръщането във вярата на Корнилий и на други езичници, те искали да чуят съобщението на Петър. След като обяснил какво се случило във връзка с Корнилий и другите вярващи езичници, апостолът завършил с думите: „И тъй, ако Бог даде същия дар [светия дух] и на тях [тези вярващи езичници], когато повярваха в Господа Исуса Христа, както и на нас [юдеите], кой бях аз, та да можех да възпрепятствувам на Бога?“ (Деяния 11:1–17) Това представлявало истинско изпитание за последователите на Исус Христос, които били от юдейски произход. Дали те щели да се подчинят на волята на Бога и да приемат вярващите езичници като свои събратя по вяра? Или единството на земните служители на Йехова щяло да бъде застрашено?
5. Как апостолите и другите братя откликнали на факта, че Бог дал покаяние на езичниците, и какво можем да научим ние от тази нагласа?
5 Повествованието казва: „Като чуха това, те [апостолите и другите братя] престанаха да възразяват, и славеха Бога, казвайки: И на езичниците Бог даде покаяние за живот.“ (Деяния 11:18) Тази нагласа запазила и подкрепяла единството на Исусовите последователи. За кратко време проповедното дело се разширило сред езичниците, или хората от народите, и благословията на Йехова била върху тази дейност. Ние също трябва да ‘престанем да възразяваме’, когато се изисква нашето съдействие във връзка с формирането на нов сбор, или когато под ръководството на божия свети дух се предприеме някаква теократична промяна. Нашето всеотдайно съдействие ще бъде угодно на Йехова и ще ни помогне да запазим своето единство в тези последни дни.
Дръжте се здраво за истината
6. Какво въздействие оказва истината на единството на поклонниците на Йехова?
6 Като част от семейството от поклонници на Йехова ние поддържаме единството, защото всички сме „научени от Бога“ и се държим здраво за неговата разкрита истина. (Йоан 6:45; Псалм 43:3) Тъй като нашите учения са основани на божието Слово, всички ние говорим в съгласие. Ние с радост приемаме духовната храна, която ни дава Йехова чрез ‘верния и разумен слуга’. (Матей 24:45–47) Това еднакво учение ни помага да пазим своето единство по целия свят.
7. Какво трябва да направим, ако ние индивидуално имаме трудности да разберем дадена мисъл, и какво не трябва да правим?
7 А ако ние индивидуално имаме трудности да разберем или приемем дадена мисъл? Трябва да се молим за мъдрост и да предприемем изследване на Писанията и на християнските публикации. (Притчи 2:4, 5; Яков 1:5–8) Разговорът със старейшина може да помогне. А ако мисълта продължава да бъде неразбрана, най–добре е да се остави за известно време. Може би ще бъде публикувана повече информация по този въпрос и тогава нашето разбиране ще бъде разширено. Ще бъде погрешно обаче да се опитваме да убеждаваме другите в сбора да приемат нашето различно мнение. Това би било сеене на разединение, а не работа за запазването на единството. Колко по–добре ще е да продължаваме ‘да ходим в истината’ и да насърчаваме и другите да правят това! — 3 Йоан 4.
8. Каква нагласа спрямо истината е уместна?
8 През първи век Павел казал: „Сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.“ (1 Коринтяни 13:12) Макар че ранните християни не виждали всички подробности, те останали обединени. Днес ние имаме много по–ясно разбиране на целта на Йехова и на неговото Слово на истината. Затова нека бъдем благодарни за истината, която сме получили чрез ‘верния слуга’. И нека бъдем благодарни, че Йехова ни е водил посредством своята организация. Макар че ние не винаги сме притежавали същото равнище на познание, не гладуваме или жадуваме в духовно отношение. Не, защото нашият Пастир, Йехова, ни поддържа обединени и се грижи добре за нас. — Псалм 23:1–3.
Използувайте езика по правилен начин!
9. Как езикът може да бъде използуван, за да подкрепя единството?
9 Използуването на езика за насърчаване на другите е важен начин за поддържане на единство и дух на братство. Писмото, което разрешавало въпрос във връзка с обрязването, изпратено от ръководното тяло през първи век, било източник на насърчение. След като го прочели, учениците от езически произход в Антиохия ‘се зарадвали за успокоението [насърчението — NW], що им давало’. А Юда и Сила, които били изпратени от Йерусалим с писмото, ‘увещавали братята с много думи и ги утвърдили’. Безспорно присъствието на Павел и Варнава също насърчило и укрепило събратята им по вяра в Антиохия. (Деяния 15:1–3, 23–32) Ние можем да правим същото, когато се събираме за християнските събрания и „се поощряваме . . . един друг“ чрез присъствието си и чрез укрепващите си отговори. — Евреи 10:24, 25.
10. Какво трябва да бъде направено, за да се подкрепи единството, ако се появи случай на клевета?
10 Но неправилната употреба на езика може да застраши нашето единство. „Така и езикът е малка част от тялото, но много се хвали — писал ученикът Яков. — Ето, съвсем малко огън, колко много вещество запалва!“ (Яков 3:5) Йехова мрази онези, които причиняват раздори. (Притчи 6:16–19) Такива приказки могат да причинят разединение. Тогава как да се постъпи, ако е налице клевета или трупане на обиди срещу някого, или подлагането му (ѝ) на обидни приказки? Старейшините ще се опитат да помогнат на прегрешилия. Но един неразкайващ се клеветник трябва да бъде изключен, за да бъдат запазени мирът, редът и единството на сбора. Та нали апостол Павел писал: „Престанете да се срещате с всеки, който се нарича брат, който е . . . клеветник . . . , като дори не ядете заедно с такъв човек.“ — 1 Коринтяни 5:11, NW.
11. Защо смирението е важно, ако сме казали нещо, което е причинило напрежение между нас и един събрат по вяра?
11 Укротяването на езика ни помага да запазваме единството. (Яков 3:10–18) Да си представим, обаче, че нещо, което сме казали, е причина за напрежение между нас и един събрат християнин. Дали не би било уместно да поемем инициативата и да възстановим мира с нашия брат, извинявайки се, ако е необходимо? (Матей 5:23, 24) Вярно, за това е необходимо смирение, но Петър писал: „Облечете смирението; защото Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат.“ (1 Петър 5:5) Смирението ще ни подтикне да ‘търсим мир’ с нашите братя, признавайки своите грешки и поднасяйки уместни извинения. Това ще ни помогне да запазваме единството на семейството на Йехова. — 1 Петър 3:10, 11.
12. Как можем ние да използуваме езика, за да подкрепяме и запазваме единството на народа на Йехова?
12 Ние можем да подпомагаме семейния дух сред хората в организацията на Йехова, ако използуваме своя език по правилен начин. Тъй като Павел правел точно това, могъл да каже на Солунците: „Знаете как увещавахме и утешавахме всеки един от вас, като баща чадата си, и ви заръчахме да се обхождате достойно за Бога.“ (1 Солунци 2:11, 12) Давайки добър пример в това отношение, Павел могъл да подкани своите събратя християни да ‘говорят утешително на потиснатите души’. (1 Солунци 5:14, NW) Помисли колко много добро можем да направим, като използуваме езика си, за да утешаваме, насърчаваме и укрепваме другите. Да, „дума, навреме казана, колко е добра“! (Притчи 15:23) Освен това такива думи помагат да се укрепва и запазва единството на народа на Йехова.
Бъдете прощаващи!
13. Защо трябва да прощаваме?
13 Да се прости на нарушителя е необходимо, за да можем ние да запазваме християнското единство. И колко често трябва да прощаваме? Исус казал на Петър: „Не ти казвам: До седем пъти — до седемдесет пъти по седем.“ (Матей 18:22) Ако не прощаваме, ние работим против собствените си интереси. Защо? Защото враждебността и трупането на неприязън ще ни ограбят вътрешния мир. И ако станем известни със своето сурово и непрощаващо поведение, можем да си причиним отчуждение сред другите. (Притчи 11:17) Трупането на неприязън не е угодно на Бога и може да доведе до сериозен грях. (Левит 19:18) Припомни си, че Йоан Кръстител бил обезглавен в един заговор, създаден от злата Иродиада, която ‘се настроила против него’. — Марко 6:19–28.
14. (а) Какво ни учи Матей 6:14, 15 относно прощаването? (б) Трябва ли винаги да чакаме извинение, преди да простим на някого?
14 Исусовата молитва–образец включва следните думи: „Прости греховете ни, защото и сами ние прощаваме на всеки наш длъжник.“ (Лука 11:4) Ако не прощаваме, рискуваме някой ден Йехова Бог да престане да прощава нашите грехове, защото Исус казал: „Ако вие простите на човеците съгрешенията им, то и небесният ви Отец ще прости на вас. Но ако вие не простите на човеците съгрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите съгрешения.“ (Матей 6:14, 15) Следователно, ако наистина искаме да дадем своя дял в запазването на единството в семейството от поклонници на Йехова, ще прощаваме, като може би просто забравим обидата, която може да е резултат от недомислие и да няма никакво зло намерение. Павел казал: „Претърпявайте си един друг, и един на друг си прощавайте, ако някой има оплакване против някого; както и Господ е простил вам, така прощавайте и вие.“ (Колосяни 3:13) Когато сме прощаващи, помагаме да се запази скъпоценното единство на организацията на Йехова.
Единството и личните решения
15. Какво помага на хората на Йехова да запазват единството, когато вземат лични решения?
15 Бог ни е създал със свободна воля, с привилегията и отговорността да вземаме лични решения. (Второзаконие 30:19, 20; Галатяни 6:5) Но ние можем да запазваме нашето единство, защото сме послушни на библейските закони и принципи. Ние ги имаме предвид, когато вземаме лични решения. (Деяния 5:29; 1 Йоан 5:3) Да си представим, че възникне въпрос относно неутралитета. Ние можем да вземем едно осведомено лично решение, като помним, че не сме „от света“ и че сме ‘изковали ножовете си на палешници’. (Йоан 17:16; Исаия 2:2–4) По подобен начин, когато трябва да вземем решение във връзка с отношенията си с държавата, ние имаме предвид казаното от Библията относно това да ‘отдаваме Кесаревото на Кесаря, а Божието на Бога’, като се подчиняваме на „висшестоящите власти“ в светските неща. (Лука 20:25; Римляни 13:1–7, NW; Тит 3:1, 2) Да, съобразяването с библейските закони и принципи при вземането на лични решения помага да поддържаме нашето християнско единство.
16. Как можем ние да помогнем за запазването на единството, когато вземаме решения, които от библейска гледна точка не са нито правилни, нито неправилни? Онагледи с пример.
16 Ние можем да помогнем за запазването на християнското единство, дори и когато вземаме решение, което е съвсем лично и от библейска гледна точка нито е правилно, нито погрешно. Как? Като проявяваме любеща загриженост за другите, които може да бъдат засегнати от нашето решение. Да дадем пример: В сбора в древен Коринт възникнал въпрос относно месо, което е било жертвувано на идоли. Разбира се, един християнин не би участвувал в идолопоклоннически ритуал. Но не било грешно да се яде такова месо, което е било добре обезкръвено и продавано на обществения пазар. (Деяния 15:28, 29; 1 Коринтяни 10:25) Въпреки това съвестта на някои християни била обезпокоена относно яденето на такова месо. Затова Павел подканял другите християни да внимават да не ги спъват. Всъщност той писал: „Ако това що ям съблазнява брата ми, аз няма да ям месо довека, за да не съблазня брата си.“ (1 Коринтяни 8:13) Така че дори и да не става дума за библейски принцип или закон, колко е любещо да имаме предвид другите, когато вземаме лични решения, които биха могли да повлияят на единството на божието семейство!
17. Какво е разумно да правим, когато трябва да вземем лично решение?
17 Ако не сме сигурни каква линия на поведение да поемем, ще бъде разумно да вземем решение, което ще запази съвестта ни чиста, и другите трябва да уважават нашето решение. (Римляни 14:10–12) Разбира се, когато трябва да вземем лично решение, ние трябва да търсим ръководството на Йехова в молитва. Като псалмиста и ние можем да се молим уверено: „Приклони към мене ухото Си . . . Защото Ти си моя канара и крепост; затова заради името Си ръководи ме и оправяй ме.“ — Псалм 31:2, 3.
Винаги запазвайте християнското единство
18. Как Павел онагледил единството на християнския сбор?
18 В 1 Коринтяни, глава 12, Павел използувал човешкото тяло, за да онагледи единството на християнския сбор. Той подчертал взаимната зависимост и значението на всеки един член. „Ако те бяха всички една част, где щеше да е тялото? — попитал Павел. — Но сега те са много части, а едно тяло. И окото не може да рече на ръката: Не ми трябваш; или пък главата на нозете: Не сте ми потребни.“ (1 Коринтяни 12:19–21) Подобно на това не всички ние, които сме в семейството на поклонници на Йехова, извършваме една и съща функция. Но всички ние сме обединени и имаме нужда един от друг.
19. Как можем ние да извлечем полза от духовните неща, осигурени от Бога, и какво казал един възрастен брат в това отношение?
19 И както тялото има нужда от храна, грижи и ръководство, така и ние имаме нужда от духовните неща, които Бог ни дава чрез своето Слово, дух и организация. За да извлечем полза от тези неща, ние трябва да сме част от земното семейство на Йехова. След дълги години в службата на Йехова един брат писал: „Толкова съм благодарен, че живях в познанието за целите на Йехова от онези ранни дни малко преди 1914 г., когато не всичко беше толкова ясно, . . . до днес, когато истината сияе като слънцето по пладне. И ако едно нещо е било най–важното за мен, то това е да се придържам близо до видимата организация на Йехова. Ранният ми опит ме научи колко нездраво е да се разчита на човешкото мислене. Щом този въпрос се изясни в ума ми, реших да остана с вярната организация. Как иначе човек може да получи благоволението и благословията на Йехова?“
20. Какво трябва да сме решени да правим относно нашето единство като народ на Йехова?
20 Йехова е извикал своя народ от светската тъмнина и разединение. (1 Петър 2:9) Той ни е събрал в едно благословено единство със себе си и с нашите събратя по вяра. Това единство ще съществува в новата система на нещата, която вече е толкова близо. Затова в тези усилни последни времена нека продължаваме да ‘бъдем облечени в любовта’ и да правим всичко, което можем, за да подкрепяме и запазваме нашето скъпоценно единство. — Колосяни 3:14.
Как би отговорил?
◻ Защо вършенето на божията воля и здравото придържане към истината ни помагат да запазваме единството?
◻ Как единството е свързано с правилната употреба на езика?
◻ Какво се включва в това да прощаваме?
◻ Как можем да запазваме единството, когато вземаме лични решения?
◻ Защо да запазваме християнското единство?
[Въпроси]
[Снимка на страница 16]
Както този пастир държи стадото си заедно, така и Йехова държи хората си обединени
[Снимка на страница 18]
Като се извиняваме смирено, когато сме обидили някого, ние помагаме да се подкрепя единството