Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Как трябва да се молим на Бога?

Как трябва да се молим на Бога?

Как трябва да се молим на Бога?

КОГАТО един ученик помолил за напътствия относно молитвата, Исус не отказал да му даде такива. Според Лука 11:2–4 („Синодално издание“, 1993 г.) той отговорил: „Когато се молите, казвайте: Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; . . . насъщния ни хляб давай ни всеки ден; и прости нам греховете ни, защото и сами ние прощаваме на всеки наш длъжник; и не въведи нас в изкушение.“ Тези думи са широко известни като „Молитвата на Господаря“. Тя носи извънредно много информация.

Първо, още самата първа дума ни казва към кого трябва да бъдат отправени нашите молитви — към нашия Баща. Забележи, че Исус не дал никакъв повод за каквато и да било молитва към някаква друга личност, към изображение, „светия“ или дори към самия него. Та нали Бог бил заявил: „Не ще дам славата Си другиму, нито хвалата Си на истукани.“ (Исаия 42:8, СИ–93) Следователно молитви, които биват отправяни към нещо друго или някой друг освен нашия небесен Баща, не биват изслушвани от него, независимо от това колко искрен може да е поклонникът. В Библията само за Йехова Бог се казва, че ‘слуша молитва’. — Псалм 65:2.

Някой може да каже, че „светиите“ служат само като посредници пред Бога. Но самият Исус учел: „Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене. И каквото и да поискате в Мое име, ще го сторя, за да се прослави Отец в Сина.“ (Йоан 14:6, 13) Така Исус изключил идеята, че който и да било, който е наречен светия, може да служи в ролята на посредник. Забележи също какво казал апостол Павел относно Христос: „Който умря, но още и възкръсна, Който е и отдясно на Бога, Който и ходатайствува за нас.“ ‘Всякога е жив, за да ходатайствува за ония, които дохождат чрез Него при Бога.’ — Римляни 8:34, СИ–93; Евреи 7:25, СИ–93.

Името, което трябва да бъде осветено

Следващите думи на молитвата на Исус били: „Да се свети Твоето име.“ Как може човек да освещава — т.е. да придава святост или да поставя отделно от другите — името на Бога, ако не го знае и не го използува? В „Стария завет“ Бог се идентифицира над 6000 пъти с личното си име Йехова.

Една бележка под линия към Изход 6:3 в католическия Douay Version [„Превод Дуей“] казва относно божието име: „Някои съвременници са съставили името Йехова . . . , тъй като истинското произношение на името [на Бога], което е в еврейския текст, отдавна излязло от употреба, е напълно изгубено.“ Затова католическата New Jerusalem Bible [„Нова Йерусалимска Библия“] използува името Яхве. Въпреки че някои изследователи одобряват това произношение, „Йехова“ е правилният и отдавна установен начин на произнасяне на божието име на много езици. Други езици имат свой собствен начин на произнасяне на божието име. Важното е да използуваме името, за да го освещаваме. Дали твоята църква те учи да използуваш в молитва името на Йехова?

Неща, за които е уместно да се молим

След това Исус учил учениците си да се молят: „Да дойде Твоето царство.“ Евангелието на Матей добавя думите: „Да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята.“ (Матей 6:10, СИ–93) Божието Царство е едно правителство в ръцете на Исус Христос. (Исаия 9:6, 7) Според библейското пророчество то скоро ще смени всички човешки правителства и ще въведе една епоха на световен мир. (Псалм 72:1–7; Даниил 2:44; Откровение 21:3–5) Затова истинските християни правят идващото Царство постоянна тема на своите молитви. Дали твоята църква те учи да правиш така?

Интересно е, че Исус показал също така, че молитвите ни могат да включват лични въпроси, които ни засягат. Той казал: „Насъщния ни хляб давай ни всеки ден; и прости нам греховете ни, защото и сами ние прощаваме на всеки наш длъжник; и не въведи нас в изкушение.“ (Лука 11:3, 4, СИ–93) Думите на Исус показват, че можем да търсим божията воля относно ежедневните неща, че можем да се обръщаме към Йехова за всичко, което може би ни тревожи или нарушава вътрешния ни мир. Такава редовна молитва към Бога ни помага да ценим своята зависимост от него. Така по–добре усещаме неговото влияние в живота ни. Подобно на това ежедневната молба към Бога да прости нашите простъпки е от полза. Така по–добре усещаме своите слабости — и сме по–толерантни към недостатъците на другите. Исусовият призив да се молим за избавление от изкушението също е уместен, особено като се има предвид упадъкът на моралните стойности в този свят. В хармония с тази молитва ние старателно избягваме обстоятелства и ситуации, които могат да ни доведат до грях.

Тогава няма съмнение, че „Молитвата на Господаря“ ни казва много относно отправянето на молитви, които се харесват на Бога. Но дали Исус е имал предвид ние да приемем тази молитва и просто да я рецитираме редовно?

Допълнителни съвети относно молитвата

Исус дал допълнителни напътствия относно молитвата. В Матей 6:5, 6 четем: „Когато се молите, не бивайте като лицемерите; защото те обичат да се молят стоящи по синагогите и по ъглите на улиците, за да ги виждат човеците. . . . А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка, и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве.“ Тези думи ни учат, че молитвата не бива да бъде принасяна по показен, самохвален начин, така че да впечатли някого. Дали ти изливаш сърцето си пред Йехова насаме, както подканя Библията? — Псалм 62:8.

Исус дал следното предупреждение: „Недейте да говорите празни приказки в молитвите си, както правят езичниците, понеже те мислят, че като използуват много думи, ще бъдат чути.“ (Матей 6:7, католическата Jerusalem Bible [„Йерусалимска Библия“]) Ясно е, че Исус не одобрявал наизустяването на молитви — да не говорим за четенето им от някаква книга. Думите му също така изключват използуването на молитвената броеница.

Един католически требник признава следното: „Най–добрата ни молитва могат да бъдат нашите спонтанни мисли, когато се обръщаме към Него от благодарност или в нужда, във време на мъка или при редовното ни ежедневно поклонение.“ Молитвите на самия Исус били спонтанни, а не наизустени. Например, прочети молитвата на Исус, записана в Йоан, глава 17. Тя се придържа към молитвата–образец, като подчертава желанието на Исус да види името на Йехова осветено. Молитвата на Исус била спонтанна и идваща дълбоко от сърцето.

Молитви, които Бог чува

Ако си бил учен да отправяш наизустени молитви, да се молиш на „светии“ или на изображения, или да използуваш религиозни предмети, като например молитвената броеница, мисълта да се молиш по начина, който Исус описал, може първоначално да ти се стори смущаваща. Но ключът е да познаеш Бога — неговото име, неговите намерения, неговата личност. Можеш да направиш това чрез едно основно изучаване на Библията. (Йоан 17:3) Свидетелите на Йехова са готови да ти помогнат в това отношение и искат да го направят. Та те са помогнали на милиони хора по света да ‘опитат и да видят, че Йехова е добър’! (Псалм 34:8NW) Колкото повече опознаваш Бога, толкова повече ще бъдеш подтикван да го възхваляваш в молитва. И колкото повече се приближаваш до Йехова в почтителна молитва, толкова по–близки ще стават твоите взаимоотношения с него.

Затова всички истински поклонници на Бога са подканени ‘непрестанно да се молят’. (1 Солунци 5:17) Бъди сигурен, че молитвите ти са наистина в хармония с Библията, включително и с напътствията на Исус Христос. По този начин можеш да бъдеш сигурен, че твоите молитви ще имат божието одобрение.

[Снимка на страница 7]

Колкото повече научаваме за Йехова, толкова повече сме подтикнати да му се молим от сърце