„Научи ни да се молим“

„ГОСПОДИ, научи ни да се молим.“ Тази молба била отправена от един от учениците на Исус Христос. (Лука 11:1) Този неназован ученик явно притежавал дълбока признателност за молитвата. Подобно на него, и истинските поклонници днес осъзнават нейното значение. Преди всичко, молитвата е средството, чрез което можем да бъдем изслушани от най–висшата Личност във вселената! Представи си само! Този, ‘Който слуша молитва’, лично обръща внимание на нашите грижи и тревоги. (Псалм 65:2) Нещо по–важно, посредством молитвата ние благодарим на Бога и го възхваляваме. — Филипяни 4:6.

Въпреки всичко думите „научи ни да се молим“ повдигат някои сериозни въпроси. Много методи на обръщане към Бога се използуват по целия свят от различни религии. Но дали има правилен и погрешен начин на отправяне на молитва? За да отговорим на този въпрос, нека първо да разгледаме някои от популярните религиозни обичаи, които са свързани с молитвата. Ще се съсредоточим върху онези, които се използуват в Латинска Америка.

Изображения и „светии–покровители“

Като цяло хората в латиноамериканските страни са много религиозни. Например, из цяло Мексико човек може да види широко разпространеното отправяне на молитва към „светии–покровители“. Наистина, за мексиканските градове е обичайно да имат „светии–покровители“, заради които на определени дни се провеждат празници.  Мексиканските католици също така се молят на най–различни изображения. Но от вида на молбата, която поклонникът иска да отправи, зависи към кой „светия“ ще се обърне. Ако някой търси за кого да се ожени, може да запали свещ на „Свети“ Антоний. Някой, който ще тръгва на път с автомобил, може да се довери на „Свети“ Кристофър, покровител на пътуващите, особено на шофьорите.

Откъде обаче произлизат тези обичаи? Историята показва, че когато испанците пристигнали в Мексико, намерили население, отдадено на поклонението на езически богове. В книгата си Los Aztecas, Hombre y Tribu [„Ацтеките — човекът и племето“] Виктор Волфганг фон Хаген казва: „Имало богове–личности, всяко растение си имало свой бог, всяка дейност — свой бог или богиня, дори самоубийствата имали бог. Иакатекутли бил божество на търговците. В този политеистичен свят всички богове имали ясно определени наклонности и функции.“

Приликата на тези богове с католическите „светии“ била толкова поразителна, че когато испанските завоеватели се опитали да „християнизират“ местните жители, те просто прехвърлили предаността си от своите идоли на църковните „светии“. Една статия във вестник „Уол стрийт джърнъл“ потвърди езическите корени на католическите обичаи в някои части на Мексико. Тя отбеляза, че в една област повечето от 64–те „светии“, които биват почитани от населението, съответствуват на „точно определени богове на маите“.

Изданието New Catholic Encyclopedia [„Нова католическа енциклопедия“] твърди, че „между светиите и хората на земята е установена връзка на доверена близост, . . . връзка, която вместо да накърнява взаимоотношенията с Христос и с Бога, ги обогатява и задълбочава“. Но как може една връзка, която явно е останка от езичеството, да задълбочи нечии взаимоотношения с Бога? Възможно ли е молитвите, които се отправят към тези „светии“, наистина да се харесват на Бога?

Произходът на молитвената броеница

Друг популярен обичай включва използуването на молитвената броеница. Изданието Diccionario Enciclopédico Hispano–Americano [„Испанско–американски енциклопедичен речник“] описва молитвената броеница като „наниз от петдесет или сто и петдесет мъниста, разделени по десет от други, по–широки мъниста, и съединени в края с разпятие, което понастоящем е предшествувано от три мъниста“.

Обяснявайки как се използува молитвената броеница, една католическа публикация казва: „Светата молитвена броеница е форма на гласна и умствена молитва относно Тайнствата на нашето спасение. Направена е от петнадесет десетици. Всяка десетица се състои от рецитирането на ‘Молитвата на Господаря’, десет пъти ‘Аве Мария’ и веднъж ‘Глория Патри’. При всяка десетица се размишлява за едно тайнство.“ Тайнствата са доктрини или учения, които католиците трябва да знаят, в случая това са тези, които се отнасят до живота, страданията и смъртта на Христос Исус.

Изданието The World Book Encyclopedia [„Световна енциклопедия“] казва: „Ранните форми на молитва с броеница започнали в християнството през Средновековието, но се разпространили едва през 15–и и 16–и век.“ Дали молитвената броеница се използува единствено в католицизма? Не. Изданието „Испанско–американски енциклопедичен речник“ заявява: „Подобни броеници се използуват и в поклонението на исляма, ламаизма и будизма.“ Наистина, Encyclopedia of Religion and Religiones [„Енциклопедия на религията и религиите“] отбелязва: „Смята се, че мохамеданите са заимствували молитвената броеница от будистите, а християните — от мохамеданите по времето на Кръстоносните походи.“

Някои твърдят, че молитвената броеница служи само като помагало за паметта, когато се изисква повторение на определен брой молитви. Но дали на Бога му харесва нейното използуване?

Не е необходимо да изказваме предположения и да разискваме за уместността или обосноваността на тези обичаи. Исус дал авторитетен отговор на молбата да научи последователите си да се молят. Това, което той казал, ще просвети и може би ще изненада някои читатели.

[Снимки на страница 3]

Католиците обикновено използуват молитвена броеница с мъниста. Какъв е нейният произход?