Пенсионирането — врата, отворена за теократична дейност?

ПЕНСИОНИРАНЕТО — за мнозина то затваря вратата на един дълъг период на стрес и отегчение. След като са били притискани от една скучна или неистова рутина, мнозина гледат на пенсионирането като на врата, отворена за години на спокойствие и лична свобода. Много често обаче тази врата води към отегчение и безразличие към всичко. Почивката и различните видове хоби просто не дават чувството на достойнство, което работата осигурява.

За Свидетелите на Йехова пенсионирането може да отвори „големи врата за работа“. (1 Коринтяни 16:9) Въпреки че напредването на възрастта има своите проблеми и ограничения, някои по–възрастни хора са установили, че с помощта на Йехова могат да увеличат службата си за него. Разгледай случаите на някои по–възрастни християни в Холандия. През 1995 служебна година 269 от 1223–та пионери (целодневни възвестители на Царството) бяха на 50 или повече години. От тях 81 бяха на 65 или повече години.

Някои могат да бъдат пионери, като просто продължават със същото оживено темпо, което са били установили за себе си, докато са ходели на работа. (Сравни Филипяни 3:16, NW.) Един християнин пенсионер, на име Карел, си спомня: „Когато работех светска работа, трябваше да започвам работа в 7 ч. и 30 мин. Когато се пенсионирах, реших да запазя същата рутина. Започвах деня, като свидетелствувах със списания на улицата пред гарата всяка сутрин в седем часа.“

Старателното планиране също е ключ към успеха. (Притчи 21:5) Например някои са имали възможност да спестят достатъчно средства, за да се издържат в службата си. Други са решили да намалят личните си разходи и да започнат работа на непълен работен ден. Разгледай случая на Теодор и Ан. Те започнали семейния си живот като пионери, докато семейните задължения не им наложили да прекъснат пионерската служба. Но пионерският им дух останал жив! Докато дъщерите им растели, те непрекъснато ги насърчавали да бъдат пионерки. Нещо по–важно, Теодор и Ан дали добър пример, като често служели като помощни пионери. Когато момичетата пораснали, Теодор и Ан започнали да намаляват часовете за светска работа, за да имат повече време за проповедната служба.

След като дъщерите им започнали целодневна служба и напуснали дома, Ан станала пионерка. Един ден тя насърчила Теодор да напусне работа. „И двамата можем да бъдем пионери“ — предложила тя. Теодор уведомил своя работодател за намеренията си. За негова изненада шефът му предложил да помогне, като го остави на работа с непълен работен ден, казвайки: „Предполагам, че искаш да работиш цял ден за шефа си там горе [в небето].“ Сега Теодор и Ан се радват да бъдат пионери заедно.

Някои стават пионери в отговор на обстоятелствата, които са се развили в живота им. Трагичната смърт на дъщеря им и внучката им накарала двамата от една възрастна семейна двойка да се замислят сериозно за начина, по който използуват останалите години от живота си. (Еклисиаст 7:2) Вместо да потънат изцяло в мъка, те започнали целодневна служба, на която се радват вече над осем години!

Несъмнено се изисква истинска решителност, за да останеш в целодневната служба. Например Ернст и жена му, Рик, започнали пионерската служба веднага след като децата им напуснали дома.  Скоро след това един бивш колега на Ернст му предложил доходна работа. Ернст отговорил: „Ние имаме най–добрия работодател и не искаме да спрем да му служим!“ Тъй като Ернст и съпругата му останали на „служба“ при Йехова, пред тях се отворили други привилегии в службата. Те служили в работата в окръга над 20 години и до днес продължават да бъдат пионери. Дали те съжаляват за своя самопожертвувателен начин на живот? Преди известно време двамата писали: „Ако е волята на Йехова, след три месеца очакваме да празнуваме 50 години от нашата сватба, което често е наричано ‘златна сватба’. Но съвсем уверено казваме, че истинските ни златни години започнаха, когато станахме пионери.“

Мнозина намират, че вратата, водеща към увеличена дейност, води също така и към увеличена радост! Един брат, който започнал пионерската служба две седмици след като навършил 65 години, казва: „Трябва да кажа, че никога в живота си не съм имал толкова богат на благословии период, както последните десет години в пионерска служба.“ Едно семейство, което участвува в пионерската служба вече над седем години, казва: „Какво друго могат да правят двама души на нашата възраст и с нашите обстоятелства? Често виждаме в района хора като нас — удобно разположени в дома си, напълняващи, остаряващи и схващащи се. Службата ни запазва здрави умствено и физически. Винаги сме заедно. Смеем се много и се радваме на живота.“

Разбира се, не при всички възрастни хора обстоятелствата позволяват те да бъдат пионери. Тези християни могат да бъдат уверени, че Йехова цени всичко, което могат да правят в службата за него. (Сравни Марко 12:41–44.) Например една сестра–инвалид е принудена да живее в частна клиника. Но вратата за дейност все още е отворена за нея! Един лекар я попитал как прекарва времето си. Тя разказва: „Казах му, че времето никога не ми стига. Той не можеше да разбере. Казах му, че това е така, защото дните ми са изпълнени с удовлетворяваща дейност. Не съм самотна, но търся други, които са самотни, и се опитвам да им кажа какво е предвидил Бог за човечеството.“ Тя обобщава нещата, като казва: „От човек, който е на почти 80 години, не може да се очаква много. Молете се за мен, за да мога да доведа още много хора при Йехова.“

Дали ти си на пенсионна възраст? Вратата към спокойствието може да бъде много изкушаваща, но тя не е врата, водеща към духовни благословии. Обмисли молитвено обстоятелствата си. Вероятно можеш да минеш през вратата, която води към увеличена дейност в службата на Йехова.

[Снимки на страница 25]

Пенсионирането може да доведе до увеличена дейност в службата