Поклонение, което е приемливо за Бога

ЙЕХОВА БОГ приема поклонението само на онези, чието поведение е в хармония с неговата воля. (Матей 15:9; Марко 7:7) Исус Христос казал на една самарянка: „Иде час, когато нито само в тоя хълм [Гаризин], нито в Йерусалим ще се покланяте на Отца. Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем . . . Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му. Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.“ — Йоан 4:21–24.

Думите на Исус ясно показали, че истинското поклонение не зависи от наличието или използуването на видими неща и географското местоположение. Вместо да разчита на зрението и на докосването, истинският поклонник проявява вяра и независимо от мястото, където се намира, или от нещата около него, той поддържа поклонническа нагласа. Така той се покланя не с помощта на нещо, което може да види или да докосне, но с дух. Тъй като притежава истината, както е разкрита от Бога, неговото поклонение е в съгласие с истината. След като се е запознал с Бога посредством Библията и доказателствата за действието на божия свети дух в неговия живот, човекът, който се покланя с дух и истина, определено ‘знае на какво се покланя’.