‘Вие трябва да сте святи, защото аз съм свят’

„Вие трябва да се покажете святи, защото аз, Йехова, вашият Бог, съм свят.“ — ЛЕВИТ 19:2, NW.

1. Кои са някои хора, които светът смята за святи?

 ПОВЕЧЕТО от главните религии в света смятат определени личности за святи. Майка Тереза, известна с делото си в Индия, често бива смятана за свята, поради това, че се е посветила на бедните. Папата бива наричан „Светият Отец“. Основателят на съвременното католическо движение „Опус Деи“, Хосе Мария Ескриба̀, е смятан от някои католици за „образец на святост“. Индуизмът има своите суами, или святи мъже. Ганди бил почитан като свят човек. Будизмът има своите святи монаси, а ислямът — своя свят пророк. Но какво точно означава да бъдеш свят?

2, 3. (а) Какво означават думите „свят“ и „святост“? (б) Кои въпроси изискват отговор?

² Думата „свят“ се определя като „1. . . . Свързан с божествена сила; свещен. 2. Почитан и смятан за достоен за поклонение или обожествяване. . . . 3. Живеещ според строга или високо морална религиозна или духовна система. . . . 4. Определен или отделен за религиозни цели“.  В библейския контекст светостта означава „религиозна чистота; свещеност“. Според библейската енциклопедия Insight on the Scriptures [„Прозрение върху Писанията“] a „думата в еврейския оригинал ко̀деш носи идеята за отделеност, изключителност или осветеност заради Бога, . . . състояние на отделеност за служба на Бога“.

³ На народа на Израил било наредено да бъде свят. Божият Закон постановил: „Аз съм Йехова, вашият Бог; осветете се, прочее, и бъдете святи, понеже Аз съм свят.“ Кой бил Изворът на светостта? Как несъвършените израилтяни биха могли да станат святи? И какви поуки можем да намерим за себе си днес в призива на Йехова за святост? — Левит 11:44.

Как Израил бил свързан с Извора на светостта

4. Как светостта на Йехова била онагледена в Израил?

⁴ Всичко, свързано с поклонението на Израил спрямо Йехова, трябвало да бъде смятано за свято и отношението към него трябвало да бъде съответно. Защо било това? Защото самият Йехова е произходът и изворът на светостта. Разказът на Моисей за подготовката на святата скиния и на драпериите и украсите приключил с думите: „Накрая те направиха блестящата плоча, светия знак на отдаването, от чисто злато и издълбаха върху нея надпис, гравиран като печат: ‘Светостта принадлежи на Йехова’.“ Тази блестяща плоча от чисто злато била закрепена върху митрата на първосвещеника и показвала, че той е отделен за служба, изпълнена с особена святост. Когато гледали този надписан знак, блестящ на слънцето, израилтяните редовно си припомняли светостта на Йехова. — Изход 28:36, NW; 29:6; 39:30.

5. Как несъвършените израилтяни можели да бъдат смятани за святи?

⁵ Но как израилтяните можели да станат святи? Единствено чрез близките си взаимоотношения с Йехова и чрез тяхното чисто поклонение спрямо него. Те имали нужда от точно познание за ‘Най–светия’, за да му се покланят в святост, във физическа и духовна чистота. (Притчи 2:1–6; 9:10, NW) Така че израилтяните трябвало да се покланят на Бога с чисти подбуди и чисто сърце. Всяка лицемерна форма на поклонение би била отвратителна за Йехова. — Притчи 21:27.

Защо Йехова отхвърлил Израил

6. Как юдеите в дните на Малахия се отнасяли към трапезата на Йехова?

⁶ Това било ясно показано, когато израилтяните формално принасяли недостойни, долнокачествени жертви в храма. Чрез своя пророк Малахия Йехова отхвърлил техните некачествени приноси: „Аз не благоволя към вас, казва Господ на Силите, нито ще приема принос от ръката ви. . . . Вие [името ми] осквернявате, като думате: Трапезата Господна е скверна, и това, което тя ни доставя, ястието от нея, е за презиране. Думате още: Ето, каква досада е тя! И я презирате, казва Господ на Силите, като докарвате грабнатото, куцото и болното. Такъв принос като докарвате, да го приема ли от ръцете ви? — казва Господ.“ — Малахия 1:10, 12, 13.

7. Какви нечисти действия предприемали юдеите през пети век пр.н.е.?

⁷ Малахия бил използуван от Йехова да изобличи фалшивите дела на юдеите вероятно през пети век пр.н.е. Свещениците давали лош пример и поведението им изобщо не било свято. Народът, следвайки водачите си, не спазвал до такава степен богоугодните принципи, че мъжете се развеждали със съпругите  си, вероятно за да могат да си вземат по–млади съпруги езичнички. Малахия писал: „Господ стана свидетел между тебе и жената на младостта ти, към която си постъпил невярно b, при все че ти е съпруга и заветната жена. . . . Затова внимавайте в похотите си, и никой да не постъпва невярно към жената на младостта си. Защото, казва Господ, Израилевият Бог: Аз мразя напускане.“ — Малахия 2:14–16.

8. Как някои хора в християнския сбор са повлияни от съвременния възглед за развода?

⁸ В днешно време в много страни, където е лесно да се получи развод, броят на разводите нарасна рязко. Дори и християнският сбор е засегнат от това. Вместо да търсят помощта на старейшините, за да преодолеят пречките и да се опитат да постигнат успех в брака си, някои хора твърде бързо са го отхвърлили. Често децата са тези, които плащат висока емоционална цена. — Матей 19:8, 9.

9, 10. Как ние трябва да мислим за своето поклонение на Йехова?

⁹ Както видяхме вече, с оглед на западналото духовно състояние в дните на Малахия Йехова ясно осъдил формалното поклонение на Юда и показал, че ще приеме само чисто поклонение. Дали това не трябва да ни накара да се замислим за качеството на нашето поклонение на Йехова Бог, Върховния Господар на вселената, Извора на истинската святост? Дали ние наистина принасяме на Бога свята служба? Дали се поддържаме в духовно чисто състояние?

¹⁰ Това не означава, че ние трябва да бъдем съвършени, което е невъзможно, или че трябва да се сравняваме с другите. Но то означава, че всеки християнин трябва да принася на Бога поклонение, което е най–доброто според неговите (или нейните) лични обстоятелства. Това се отнася за качеството на нашето поклонение. Нашата свята служба трябва да бъде най–доброто, на което сме способни — свята служба. Как се постига това? — Лука 16:10; Галатяни 6:3, 4.

Чисти сърца водят до чисто поклонение

11, 12. Откъде произлиза нечистото поведение?

¹¹ Исус ясно поучавал, че това, което е в сърцето, ще стане явно чрез нещата, които човек казва и прави. Исус казал на праведните в собствените си очи фарисеи: „Рожби ехиднини! Как можахте да говорите добро, като сте зли? Защото от онова, което препълва сърцето, говорят устата.“ По–късно той показал, че злите дела са резултат от зли мисли в сърцето, или вътрешната личност. Той казал: „Онова, което излиза из устата, произхожда от сърцето, и то осквернява човека. Защото от сърцето произхождат зли помисли, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули. Тия са нещата, които оскверняват човека.“ — Матей 12:34; 15:18–20.

¹² Това ни помага да разберем, че нечистите дела не са просто спонтанни или без предварително основание. Те са резултат на омърсяващите мисли, които са се крили в сърцето — тайни желания и може би фантазии. Затова Исус могъл да каже: „Чули сте, че е било казано: ‘Не прелюбодействувай’. Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си.“ С други думи, прелюбодейството и блудството вече са пуснали корени в сърцето, преди да бъде предприето някакво действие. И ако се окажат в подходящи обстоятелства, нечистите мисли стават нечисто поведение. Прелюбодейство, блудство, содомия, кражба, богохулство и  отстъпничество са някои от очевидните резултати. — Матей 5:27, 28; Галатяни 5:19–21.

13. Кои са някои примери за това как нечисти мисли могат да доведат до нечисти действия?

¹³ Това може да се онагледи по различни начини. В някои страни казината никнат навсякъде като гъби след дъжд, като по този начин възможностите за хазарт непрекъснато се увеличават. Човек може да бъде изкушен да прибегне до това лъжерешение, опитвайки се да разреши финансовите си проблеми. Измамливо мислене може да съблазни един брат да отхвърли или разводнѝ библейските си принципи. c В друг случай лесният достъп до порнография, било чрез телевизия, видеофилми, компютри или книги, би могъл да доведе един християнин до нечисто поведение. Достатъчно е само той да пренебрегне духовните си доспехи и преди да се усети, ще падне в неморалност. Но в повечето случаи падането в грях започва в ума. Да, в ситуации като тези се изпълняват думите на Яков: „А който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст; и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно, ражда смърт.“ — Яков 1:14, 15; Ефесяни 6:11–18.

14. Как много хора са се възстановили от нечистото си поведение?

¹⁴ За щастие, много християни, които грешат поради слабост, показват истинско разкаяние, и старейшините могат да възстановят духовно такива хора. Дори и много от онези, които са изключени поради липса на разкаяние, в крайна сметка се осъзнават и биват върнати отново в сбора. Те прозират колко лесно Сатан ги е победил, когато са позволили нечисти мисли да пуснат корени в сърцата им. — Галатяни 6:1; 2 Тимотей 2:24–26; 1 Петър 5:8, 9.

Предизвикателството — да се изправим срещу своите слабости

15. (а) Защо ние трябва да се изправим пред своите слабости? (б) Какво може да ни помогне да признаем своите слабости?

¹⁵ Трябва да направим усилие да познаем собственото си сърце обективно. Дали сме готови да се изправим срещу своите слабости, да ги признаем, и след това да работим върху превъзмогването им? Дали сме готови да попитаме един честен приятел къде бихме могли да постигнем подобрение и след това да послушаме съвета му? За да останем святи, ние трябва да преодолеем недостатъците си. Защо? Защото Сатан познава слабостите ни. Той ще използува своите коварни хитрости, за да ни предизвика да извършим грях и да изпаднем в нечисто поведение. Чрез своите коварства той се опитва да ни раздели от божията любов, за да не бъдем вече очистени и полезни в поклонението на Йехова. — Йеремия 17:9; Ефесяни 6:11; Яков 1:19.

16. Какъв конфликт изпитвал Павел?

¹⁶ Апостол Павел имал изпитания и проблеми, както свидетелствувал в писмото си до Римляните: „Зная, че в мене, сиреч, в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша. Защото не върша доброто, което желая; но злото, което не желая, него върша. . . . Колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон; но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми.“ — Римляни 7:18–23.

17. Как Павел излязъл победител в борбата със слабостите?

¹⁷ Изключително важен момент в случая на Павел е това, че той признал слабостите си. Въпреки тях той могъл да  каже: „Колкото за вътрешното ми [духовно] естество, аз се наслаждавам в Божия закон.“ Павел обичал доброто и мразел злото. Но въпреки това трябвало да води борба, същата борба, която водим всички ние — срещу Сатан, света и плътта. Тогава как можем да спечелим борбата да останем святи, отделени от този свят и неговото мислене? — 2 Коринтяни 4:4; Ефесяни 6:12.

Как можем да останем святи?

18. Как ние можем да останем святи?

¹⁸ Светостта не се постига, като вървим по пътя на най–малкото съпротивление или като щадим себе си. Такива хора винаги намират извинение за поведението си и се опитват да прехвърлят вината другаде. Може би ние трябва да се научим да поемаме отговорността за действията си и да не бъдем като някои хора, които твърдят, че късметът се е обърнал против тях поради семейния произход или наследствените фактори. Корените на въпроса се крият в сърцето на човека. Дали той (или тя) обича праведността? Дали копнее за святост? Дали желае благословията на Бога? Псалмистът ясно показал необходимостта от святост, като казал: „Отклонявай се от злото и върши доброто, търси мира и стреми се към него.“ Апостол Павел писал: „Нека любовта ви бъде без лицемерие. Отвращавайте се от онова, което е зло, дръжте се здраво за онова, което е добро.“ — Псалм 34:14; 97:10; Римляни 12:9, NW.

19, 20. (а) Как можем да укрепим ума си? (б) Какво изисква резултатното лично изучаване?

¹⁹ Ние можем ‘да се държим здраво за онова, което е добро’, ако гледаме на нещата от гледната точка на Йехова и ако имаме ума на Христос. (1 Коринтяни 2:16) Как се постига това? Чрез редовно изучаване на божието Слово и размисъл върху него. Колко често е даван този съвет! Но дали ние го приемаме достатъчно сериозно? Например, дали ти наистина изучаваш това списание, като проверяваш библейските стихове, преди да дойдеш на събранието? Като казваме „изучаване“, ние нямаме предвид подчертаването на няколко фрази от всеки абзац. Една статия за изучаване може да бъде прегледана и подчертана за около 15 минути. Дали това означава, че ние сме изучили тази статия? Всъщност, може да ни отнеме час или два да изучаваме и поемем духовната полза, която носи всяка статия.

²⁰ Може би имаме нужда да се дисциплинираме и да се откажем от телевизора за няколко часа седмично и наистина да се съсредоточим върху своята лична святост. Нашето редовно изучаване ни изгражда духовно, подбуждайки ума да взема правилни решения — решения, които водят до „свято поведение“. — 2 Петър 3:11, NW; Ефесяни 4:23; 5:15, 16.

21. Какви въпроси остава да получат отговор?

²¹ Въпросът сега е: В какви други области на дейност и поведение можем ние, като християни, да бъдем святи, както и Йехова е свят? Следващата статия ще представи някои мисли, заслужаващи внимателно разглеждане.

[Бележки под линия]

Спомняш ли си?

◻ Как бил идентифициран Изворът на светостта в Израил?

◻ Как израилтянското поклонение било нечисто в дните на Малахия?

◻ Къде започва нечистото поведение?

◻ Какво трябва да признаваме, за да бъдем святи?

◻ Как можем ние да останем святи?

[Въпроси]