Въпроси на читатели

Отчетите за някои години показват, че броят на онези, които вземат от символите на Възпоменанието, леко се е увеличил. Дали това подсказва, че още хора биват помазвани със светия дух?

Имаме сериозни основания да вярваме, че броят от 144 000 помазани християни е бил завършен още преди десетилетия.

В Деяния 2:1–4 четем за първите от тази ограничена по брой група: „И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място. И внезапно стана шум от небето като фученето на силен вятър, и изпълни цялата къща, гдето седяха. И явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях. И те всички се изпълниха със Светия Дух, и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят.“

След това Йехова избрал други и ги помазал със своя свети дух. Хиляди били добавени в най–ранните години на християнството. По време на чествуването на Възпоменанието в  наши дни докладчикът често обръща внимание на думите на апостол Павел в Римляни 8:15–17, които споменават, че помазаните ‘приемат дух на осиновение’. Павел добавил, че светият дух, който получават, ‘свидетелствува заедно с техния дух, че са Божии чада’. Онези, които наистина са помазани с духа, знаят това със сигурност. То не е просто едно желание или отражение на един емоционален и нереалистичен възглед за самите тях.

Ние разбираме, че това небесно призвание е продължило през вековете, въпреки че по времето на т.нар. мрачно средновековие може би е имало периоди, когато помазаните са били много малко. a С възстановяването на истинското християнство малко преди края на миналия век, повече хора били призовани и избрани. Но изглежда, че в средата на 30–те години пълният брой на 144 000 е завършен в общи линии. Тогава започва да се появява една група от лоялни християни със земна надежда. Исус ги нарекъл „други овце“, които се обединяват в поклонението с помазаните като едно одобрено стадо. — Йоан 10:14–16.

Фактите от миналите десетилетия показват както завършването на призоваването на помазаните, така и благословията на Йехова върху растящото „голямо множество“, което се надява да преживее „голямата скръб“. (Откровение 7:9, 14) Например, на чествуването на Възпоменанието през 1935 г. присъствуват 63 146, като онези, които вземат от символите като доказателство за своето изявление, че са помазани, наброяват 52 465. Тридесет години по–късно, или през 1965 г., присъствуващите са 1 933 089, докато съпричастните в символите намаляват на 11 550. След още 30 години, през 1995 г., броят на присъствуващите е 13 147 201, но само 8645 вземат от хляба и виното. (1 Коринтяни 11:23–26) Ясно е, че с изминаването на десетилетията броят на онези, които изявяват, че са от остатъка, значително намалява — около 52 400 през 1935 г.; 11 500 през 1965 г.; 8600 през 1995 г. Но онези, които имат земна надежда, бяха благословени и техният брой нарасна изобилно.

Последният публикуван отчет е за 1995 г. и показва с 28 съпричастни повече отколкото през предишната година, въпреки че съотношението между съпричастните и присъствуващите в действителност се понижи. Като се вземе предвид всичко това, фактът, че малко повече хора са решили да вземат от символите, не е причина за притеснение. През годините някои хора, дори новопокръстени, неочаквано започваха да вземат от символите. В много случаи скоро след това те признаваха, че това е било грешка. Някои признават, че са взели от символите като емоционален отклик на едно може би физическо или умствено напрежение. Но те разбрали, че наистина не са призвани за небесен живот. Те се молят за милостиво разбиране от страна на Бога. И продължават да му служат като добри, лоялни християни, имащи надеждата за вечен живот на земята.

Не е необходимо никой от нас да се притеснява, ако някой човек започне да взема от символите или престане да го прави. Наистина не ние решаваме дали някой в действителност е бил помазан със свети дух и призован за небесен живот, или не. Припомни си сигурното уверение на Исус: „Аз съм добрият пастир, и познавам Моите [овце].“ Също така без съмнение Йехова познава онези, които е избрал за свои духовни синове. Съществуват много причини да се смята, че броят на помазаните ще продължава да намалява, тъй като напредналата възраст и непредсказуеми обстоятелства слагат край на земния им живот. Но както тези истински помазаници доказват, че са верни до смърт, за да получат венеца на живота, така и ‘другите овце’, които са изпрали дрехите си в кръвта на Агнето, могат да очакват да преживеят предстоящата голяма скръб. — 2 Тимотей 4:6–8; Откровение 2:10.

[Бележка под линия]