Епафродит — пратеникът на Филипяните

ПУСНИ

Епафродит — пратеникът на Филипяните

„ПРОЧЕЕ, приемете го в Господа с пълна радост; и имайте такива на почит“ — писал Павел на Филипяните. Безспорно ние бихме били щастливи, ако един християнски надзорник говори за нас с такива топли думи. (Филипяни 2:29) Но за кого говорел Павел? И какво бил направил този човек, за да заслужава такава сърдечна препоръка?

Отговорът на първия въпрос е — за Епафродит. За да отговорим на втория въпрос, нека разгледаме обстоятелствата, които подтикнали Павел да напише тези думи.

Около 58 г. от н.е. Филипяните чули, че Павел бил извлечен от храма и бит от зла тълпа в Йерусалим, бил арестуван от властите и след като бил държан затворен, без да се вземе решение по неговия случай, бил заведен в Рим в окови. (Деяния 21:27–33; 24:27; 27:1) Обезпокоени за неговото състояние, те сигурно са се питали какво могат да направят за него. Те били бедни в материално отношение и били далеч от Павел, така че помощта, която можели да окажат, била ограничена. Но топлото чувство, което преди подтиквало Филипяните да подкрепя̀т неговата служба, продължавало да ги подбужда; още повече, че той бил в критично положение. — 2 Коринтяни 8:1–4; Филипяни 4:16.

Сигурно Филипяните са обсъждали помежду си дали някой от тях не може да отиде да посети Павел с дар и да му помогне, ако има нужда от нещо. Но това било дълго и изморително пътуване, а да му се помогне можело да бъде опасно! Йоахим Гнилка казва: „Изисквала се смелост, за да посетиш един затворник, още повече човек, чието ‘престъпление’ трябва да е изглеждало твърде неясно.“ Авторът Брайън Рапски казва: „Освен това съществувала допълнителната опасност от това просто да бъдеш прекалено близо свързан със затворника или неговите възгледи, или да изглежда, че проявяваш прекалено голямо съчувствие към него. . . . Една случайна дума или постъпка би могла да доведе до гибел не само на затворника, но и на помощника му.“ Кого биха могли да изпратят Филипяните?

Можем да си представим, че едно пътуване от този род би могло да събуди безпокойство и несигурност, но Епафродит (да не го бъркаме с Епафрас от Колоса) бил готов да изпълни тази трудна мисия. Ако се съди по неговото име, което включва в себе си името на Афродита, той може да е бил езичник, приел християнството — син на родители, отдадени на тази гръцка богиня на любовта и плодородието. Когато Павел писал до Филипяните, за да им благодари за щедростта, той с основание могъл да опише Епафродит като „моя съработник и сподвижник, изпратен от вас да ми послужи в нуждите“. — Филипяни 2:25.

От това, което Библията казва за Епафродит, ние можем да разберем, че въпреки своята похвална готовност да бъде използуван в тази служба за Павел и за своя сбор, Епафродит имал същите проблеми, каквито и ние може би имаме. Нека да разгледаме неговия пример.

„Да ми послужи в нуждите“

Не знаем подробности, но можем да си представим, че Епафродит пристигнал в Рим уморен от пътуването. Той вероятно пътувал по Виа Егнатиа, римски път, който прекосявал Македония. Може би той бил стигнал с кораб по Адриатическо море до „петата“ на италианския полуостров, и след това бил поел по Виа Апиа до Рим. Това било уморително пътуване (1200 километра в едната посока), което вероятно отнело повече от месец. — Виж блока на стр. 29.

С каква нагласа тръгнал Епафродит? Той бил изпратен да „послужи“ [на гръцки — литургѝа] на Павел. (Филипяни 2:30) Тази гръцка дума първоначално се отнасяла за работата, която един гражданин извършвал доброволно за държавата. По–късно тя започнала да означава този вид служба, който държавата задължително изисквала от онези граждани, които били особено подходящи за извършването ѝ. За употребата на тази дума в Гръцките писания един учен казва: „Християнинът е човек, който работи за Бога и за хората, първо, защото той желае това с цялото си сърце, и второ, защото той е подтикнат да го прави, защото любовта на Христос го задължава.“ Да, какъв прекрасен дух проявил Епафродит!

‘Изложил живота си на опасност’

Използувайки една дума, заета от жаргона на хазарта, Павел казва, че Епафродит ‘изложил [параболиуса̀менос] живота си на опасност’, или буквално казано — „заложил на карта“ живота си за службата на Христос. (Филипяни 2:30) Не бива да мислим, че Епафродит направил нещо безразсъдно, по–скоро извършването на святата му служба включвало известен риск. Дали той не предприел своята помощна мисия през сезон с лошо време? Дали упорствувал в усилията си да я завърши, макар че някъде по пътя се разболял? Какъвто и да бил случаят, Епафродит ‘боледувал близо до смърт’. Може би той трябвало да остане по–дълго, за да служи на Павел, така че апостолът явно искал да извини неговото връщане, станало по–рано от очакваното. — Филипяни 2:27.

Независимо от всичко Епафродит бил смел човек, готов себеотрицателно да се подложи на лишения, за да окаже помощ на хората в нужда.

Можем да се запитаме: ‘До каква степен аз бих напрегнал сили да помогна на моите духовни братя, които са в трудно положение?’ Такъв дух на готовност не е въпрос на избор за християните. Исус казал: „Нова заповед ви давам, да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго.“ (Йоан 13:34) Епафродит изпълнил своята служба „близо до смърт“. Следователно Епафродит бил пример на човек, притежаващ „умствената нагласа“, която Павел насърчавал Филипяните да притежават. (Филипяни 2:5, 8, 30, Kingdom Interlinear [„Подреден превод на Царството“]) Дали ние бихме били готови да направим същото?

Въпреки всичко обаче Епафродит бил потиснат. Защо?

Неговото потиснато състояние

Поставѝ се на мястото на Епафродит. Павел съобщил: „Милееше за всички ви, и тъжеше, защото бяхте чули, че бил болен.“ (Филипяни 2:26) Епафродит знаел, че братята в неговия сбор били разбрали, че той е болен и че не е в състояние да помага на Павел, както те се надявали. Всъщност дори можело да изглежда, че той бил създал повече безпокойство на Павел. Дали лекарят Лука, придружаващ Павел, не е трябвало да пренебрегне други дела, за да се грижи за Епафродит? — Филипяни 2:27, 28; Колосяни 4:14.

Вероятно като следствие от това положение Епафродит изпаднал в депресия. Може би той си представял, че братята в неговия сбор го смятали за неподходящ за работата. Може би той се чувствувал виновен и ‘милеел’ да ги види, за да ги увери във верността си. Павел използувал една много силна гръцка дума адемонѐо, „да бъда унил“, за да опише състоянието на Епафродит. Според учения Дж. Б. Лайтфут тази дума може да означава „обърканото, неспокойно, полусъзнателно състояние, предизвикано от физическа болест, или от умствена беда, като например мъка, срам, разочарование и др.“ Тази дума е употребена само на още едно място в Гръцките писания, за да опише силната скръб, която Исус преживял в Гетсиманската градина. — Матей 26:37.

Павел стигнал до извода, че най–доброто, което може да се направи, е да изпрати Епафродит обратно при Филипяните с писмо, обясняващо неочакваното връщане на техния пратеник. С думите „счетох, обаче, за нужно да ви изпратя брата Епафродита“ Павел поема отговорността за неговото връщане, като по този начин премахва всяко възможно подозрение относно това, че Епафродит не е успял в мисията си. (Филипяни 2:25) Точно обратното — Епафродит едва не загубил живота си, за да изпълни задачата си! Павел сърдечно препоръчал те да го ‘приемат в Господа с пълна радост; и да имат такива на почит, понеже заради Христовото дело той дошъл близо до смърт, като изложил живота си на опасност, за да допълни липсата на техните услуги към него’. — Филипяни 2:29, 30.

„Имайте такива на почит“

Мъже и жени със същата умствена нагласа като Епафродит наистина трябва да бъдат ценени. Те се жертвуват за службата. Помисли за онези, които са предложили себе си за служба далеч от дома си като мисионери, пътуващи надзорници или в някой от клоновете на Дружество „Стражева кула“. Ако възрастта или влошеното здраве сега пречат на някои от тях да вършат онова, което са вършили по–рано, те заслужават уважение за годините на вярна служба.

Въпреки това една омаломощаваща болест може да бъде източник на депресия или чувства за вина. Човек би искал да върши повече. Колко мъчително! Всеки, който се намира в такова положение, може да се поучи от Епафродит. В края на краищата той ли бил виновен за това, че се разболял? Разбира се, че не! (Битие 3:17–19; Римляни 5:12) Епафродит искал да служи на Бога и на братята си, но болестта му го ограничавала.

Павел не упрекнал Епафродит за неговото неразположение, а казал на Филипяните да бъдат близо до него. По подобен начин и ние можем да утешим братята си, когато те са обезсърчени. Обикновено можем да ги похвалим за техния пример на вярна служба. Това, че Павел ценял Епафродит и говорел толкова добре за него, сигурно го е утешило, облекчавайки депресията му. Ние също можем да бъдем сигурни, че ‘Бог не е неправеден, та да забрави това, което сме извършили и любовта, която сме показали към Неговото име, като сме послужили и още служим на светиите’. — Евреи 6:10.

[Блок на страница 29]

Неудобствата на пътуването

Днес едно пътуване между два главни европейски града, подобно на онова, което предприел Епафродит, може да не изисква големи усилия. Пътят би могъл да бъде изминат удобно в един реактивен самолет за час или два. Но да предприемеш такова пътуване в първи век било съвсем различно нещо. Тогава да се преместваш от едно място до друго означавало неудобства. Един пътник, който вървял пеш, можел да измине дневно около 30–35 километра, като бил изложен на въздействието на времето и на различни други опасности, сред които и „разбойници“. — 2 Коринтяни 11:26.

Как стоял въпросът с нощувките и храненето?

Историкът Микеланджело Каджано де Асеведо посочва, че край римските пътища „имало мансиони, пълноценно функциониращи хотели със складове, обори и помещения за персонала; между два последователни мансиона имало няколко мутатиони, или спирки, където човек би могъл да смени конете, или превозното средство и да се снабди с храна“. Тези таверни имали много лоша репутация, тъй като били посещавани от хора от най–нисшите социални прослойки. Освен че ограбвали пътниците, ханджиите често допълвали своите приходи с доходите на проститутките. Латинският поет–сатирик Ювенал казал, че всеки, на когото се наложело да остане в такава таверна, можел да се окаже „лежащ буза до буза с някой престъпник, в компанията на лодкари, крадци и избягали роби, до палачи и майстори на ковчези . . . Една чаша се ползува от всички; никой не разполага с легло или маса отделно от другите“. Други древни автори се оплаквали от лошата вода и от стаите, които били пренаселени, мръсни, влажни и пълни с бълхи.

[Карта/Снимка на страница 27]

Рим

[Снимка]

Пътник от римско време

[Източници]